Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен
състав, в публичното заседание на
седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№3983 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на ответниците С.С.К. и А.М.С. срещу
решение от 14.01.2019 г. по гр.д. №23266/2017 г. по описа на СРС, 35 състав, с
което е обявена за недействителна на основание чл.135 ЗЗД по отношение на „У.Б.“ АД, прехвърлителната
сделка, обективирана в нотариален акт №66, том VIII,
рег. №18239, дело №1217/2013 г. на нот. Г., в частта,
в която С.С.К. е продала на А.М.С. собствената
си 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68134.1932.376.2.59, по кадастралната карта на кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда,
брой нива на обекта: едно, с площ от 17,34 кв.м., представляващ ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ
№13, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „*******,
етаж - 1, в сутерена на кота -3,50 м. в жилищната
сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.376, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68134.1932.376.2.46, под
обекта: няма, над обекта: няма и при граници на гаража /по одобрен проект/:
подземна улица за маневриране, подземен гараж №12 и подземен гараж №14, заедно
с 0,229% ид.ч. от общите части на сградата и заедно с
0,229% ид.ч. от поземления имот, в който с построена
сградата - поземлен имот с идентификатор 68134.1932.376, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-68/02.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район
„Витоша“, ул. „Българска легия“, целият с площ от 2192 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо
застрояване /над 15 м./, при съседи, съгласно схема на поземления имот:
68134.1932.24, 68134.1932.405, 68134.1932.22, 68134.1932.2082, 68134.1932.371,
68134.1932.370, 68134.1932.488 и 68134.1932.2086, с номер по предходен план и
съгласно документ за собственост, съставляващ урегулиран поземлен имот XI-20,
344, 376 в кв.56 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади – запад“, целият
с площ от 2155 кв.м., при съседи на урегулирания поземлен имот, съгласно
документ за собственост: улица, урегулиран поземлен имот XV-370, 371, урегулиран
поземлен имот VIII-22, урегулиран поземлен имот IX-405, урегулиран поземлен
имот Х-24 и урегулиран поземлен имот X-488.
2. 1,933% ИД.Ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1932.376 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на поземления имот: гр. София, район „Витоша“, ул. „Българска легия“,
целият с площ от 2192 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване /над 15 м./, при
съседи, съгласно схема на поземления имот: 68134.1932.24, 68134.1932.405,
68134.1932.22, 68134.1932.2082, 68134.1932.371, 68134.1932.370, 68134.1932.488
и 68134.1932.2086, с номер по предходен план и съгласно документ за собственост,
съставляващ урегулиран поземлен имот XI-20, 344, 376 в кв.56 по плана на гр.
София, м. „Манастирски ливади – запад“, целият с площ от 2155 кв.м., при съседи
на урегулирания поземлен имот, съгласно документ за собственост: улица, урегулиран
поземлен имот XV-370, 371, урегулиран поземлен имот VIII-22, урегулиран
поземлен имот IX-405, урегулиран поземлен имот Х-24 и урегулиран поземлен имот
X-488, прилежащи към собствения на купувача САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68134.1932.376.2.29 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със Заповед №РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в сграда №2 по
кадастрална схема, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, представляващ АПАРТАМЕНТ №26, на 3-ти надпартерен
етаж на кота + 8,70 м., във вх.Б в ЖИЛИЩНА СТРАДА С
МАГАЗИНИ, ОФИСИ, ГАРАЖИ И ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ, снабдена с Удостоверение за
въвеждане в експлоатация №130 от 25.06.2008г. на СО район „Витоша“, находяща се в гр. София, район „Витоша“, ул. „*******.
В жалбите се твърди, че решението на СРС е неправилно, тъй
като е постановено в резултат на погрешно тълкуване и прилагане на материалния
закон и практиката на ВКС. Сочат, че процесният
договор за покупко-продажба е сключен в изпълнение на сключен между същите
страни предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, т.е. приобретателят по договора е бил кредитор на продавача
преди сключване на процесния договор за кредит. Поддържат,
че в случая приложима е разпоредбата на чл.135 ал.3 ЗЗД, а презумцията
но чл.135 ал.2 ЗЗД не намира приложение. Предвид изложеното, жалбоподателите
молят въззивния съд да отмени решението и да отхвърли
предявения иск. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „У.Б.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбите и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по
същество са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното решение е
валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран
от „У.Б.“ АД с искова молба, с която срещу С.С.К.
и А.М.С. е предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителни на договор
за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между ответниците
на 18.10.2013 г. с нот. акт №66, т.VІІІ, н.д. №1217/18.10.2013
год. на нот. М.Г..
Ответникът С.С.К. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения
иск. Твърди, че процесният договор за
покупко-продажба е сключен в изпълнение на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти от 09.04.2010 г., който предхожда
сключването на процесния договор за кредит. Оспорва
наличието на знание за сключения договор за кредит от страна на ответника А.М.С..
Ответникът А.М.С. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва допустимостта
и основателността на предявения иск. Твърди, че искът е предявен след изтичане
на преклузивния срок по чл.649 ал.1 ТЗ. Оспорва
наличието на знание за сключения договор за кредит от негова страна, както и на
намерение за увреждане на кредитора. Твърди
още, че процесният договор за покупко-продажба е
сключен в изпълнение на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими
имоти от 09.04.2010 г., който предхожда сключването на процесния
договор за кредит.
По делото не се спори, а и се установява от
представените договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни
ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни
акредитиви №223/29.12.2011 г. и анекс №2/13.03.2011 г., наличието на договорни
отношения между ищеца и „К.“ ЕАД, по силата на които банката е предоставила на
„К.“ ЕАД банков кредит в размер на сумата от 1 421 000,00 лв., като
ответникът С.С.К. се
е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на
задълженията му за връщане на предоставената сума.
По делото са представени заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 04.10.2013 г., разпореждане
от 30.10.2013 г. и изпълнителен лист от 24.01.2014 г., издадени по гр.д.
№38129/2013 г. по описа на СРС, 49 състав, от които се установява, че „К.“ ЕАД
и ответникът С.С.К. са
осъдени да заплатят солидарно на кредитора „У.Б.“ АД сумата от 1 243 699,95 лв. – главница по
договор за банков кредит под условие №223/29.12.2011 г., анекс №1/17.01.2013 г.
и анекс №2/13.03.2013 г., ведно със законна лихва за периода 13.09.2013 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 26 238,40 лв. за периода
09.07.2013 г. – 12.09.2013 г. и разноски за държавна такса в размер на
25 398,77 лв.
Видно от представения по делото нот.
акт за покупко-продажба на недвижими имоти №66, т.VІІІ, н.д. №1217/18.10.2013
год. на нот. М.Г., ответникът С.С.К. е продала на ответника А.М.С.
следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1932.376.2.59, с предназначение на самостоятелния обект:
гараж в сграда, с площ от 17,34 кв.м., представляващ подземен гараж №13, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „*******, етаж
- 1, в сутерена на кота -3,50 м. в жилищната сграда №2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.376, заедно с 0,229% ид.ч. от общите части на сградата и заедно с 0,229% ид.ч. от поземления имот, в който с построена сградата -
поземлен имот с идентификатор 68134.1932.376, с адрес на поземления имот: гр.
София, район „Витоша“, ул. „Българска легия“, целият с площ от 2192 кв.м., а ответникът
С.С.К. и Н.К.К. са продали на ответника А.М.С. следния недвижим имот: 1,933% ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 68134.1932.376 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Витоша“,
ул. „Българска легия“, целият с площ от 2192 кв.м., прилежащи към собствения на
купувача самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.376.2.29 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с представляващ апартамент
№26, ет.3, във вх.Б в жилищна сграда с магазини, офиси, гаражи и подземни
гаражи.
По делото е представен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 09.04.2010 г., нот. заверен от нот. П.П., рег. №3443/09.04.2010 г., с който С.С.К.
и Н.К.К. са се задължили да прехвърлят на А.М.С. собствеността
си върху следните свои съсобствени недвижими имоти, а
именно: Ап. №26, находящ се в гр. София, м.
„Манастирски ливади“, ул. „Българска легия“, ет.3, вх.Б, сграда 2 на жилищната
сграда, заедно с прилежащото към апартамента мазе №25, заедно с припадащите се
1,933% ид.ч. от общите части на сградата и от
поземления имот; Подземен гараж №13, находящ се в гр.
София, м. „Манастирски ливади“, ул. „Българска легия“, в сутерена на жилищната
сграда, заедно с 0,229% ид.ч. от общите части на
сградата и от поземления имот; Ап. №16, находящ се в
гр. София, м. „Манастирски ливади“, ул. „*****на жилищната сграда, заедно с
прилежащото към апартамента мазе №2, заедно с припадащите се 2,163% ид.ч. от общите части на сградата и от поземления имот;
Подземен гараж №14, заедно с 0,237% ид.ч. от общите
части на сградата и от поземления имот и Подземен гараж №21, находящ се в гр. София, м. „Манастирски ливади“, ул. „*****,
заедно с 0,193% ид.ч. от общите части на сградата и
от поземления имот, като страните са се задължили да сключат окончателен
договор не по-късно от 30.09.2012 г., като промяната на уговорения срок може да
стане само по взаимно съгласие между продавачите и купувача.
Видно от представеното по делото
решение от 09.10.2013 г., постановено по гр.д. №9959/2013 г. по описа на СРС,
91 състав, влязло в сила на 09.10.2013 г., бракът между С.С.К.
и Н.К.К. е прекратен на основание чл.50 СК.
Други относими доказателства
не са ангажирани.
Конститутивният иск по
чл.135 ЗЗД /Павлов иск/ е правен способ за защита на кредитора срещу
разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или
обременява имуществото си, предназначено съгласно чл.133 ЗЗД да служи за
удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране
на вземанията на кредитора. Целта на този иск е да запази целостта на
имуществото на длъжника, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него,
включително чрез способите за принудително изпълнение.
Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното
право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка
/или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги,
когато се извършва разпореждане със секвестируемо
имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки
правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така,
увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч.
извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд
дълг без правен интерес и пр. Съгласно трайната практика на ВКС /решение №136
от 15.08.2017 г. по гр.д. № 61238/2016 г., IV ГО, решение №320 от 5.11.2013 г.
по гр. д. № 1379/2012 г., IV ГО и др./, правноирелевантно
е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност,
поради което съдът намира, че с процесната сделка
длъжникът е намалил имуществото си и по този начин е увредил интересите на своя
кредитор.
По делото не се спори, а и е установено безспорно и
категорично наличието на парично вземане на ищеца към ответника С.С.К., произхождащо от описания по-горе договор за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.3 ЗЗД, когато
действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само
ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да
увреди кредитора, т.е. касае се за отмяна и в случаите,
когато към момента на извършване на действието вземането все още не е
възникнало. В тази хипотеза законодателят е предвидил и допълнително изискване
- сделката между длъжника и третото лице да е сключена с единствената цел
кредиторът да бъде увреден.
Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в решение
№263/21.01.2019 г., постановено по гр.д. №1384/2018 г. на ІV ГО, при предявен
иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен предварителен
договор, обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД, моментът, към който
следва да се преценява знанието на купувача за увреждането с продажбата на
кредитора, е сключването на предварителния договор. Вземането на купувача
спрямо продавача по предварителния договор /да иска сключване на окончателен
договор/ е възникнало в момента на сключването помежду им на предварителния
договор, противно на приетото от СРС. Този извод произтича от изричната норма
на чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД, според която знанието се преценява при постигане на
съглашение за възмездно прехвърляне.
При тези данни, настоящият въззивен
състав намира, че предявената претенция намира своето основание в чл.135 ал.3 ЗЗД, доколкото по делото се установява от представения и описан по-горе
предварителен договор, неоспорен от ответника пред първоинстанционния
съд, че процесният договор за покупко-продажба е
сключен в изпълнение на сключен между същите
страни предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти.
Съгласно
разпоредбата на чл.135 ал.2 ЗЗД, знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. Трайна е практиката на ВКС /напр.
решение №1314/10.03.20199 г., постановено по гр.д. №1765/2008 г. на І ГО,
определение №197/24.03.2017 г. по т.д. №2268/2016 г. на ІІ ТО и др./, че презумпцията
по чл.135 ал.2 ЗЗД няма сила за случаите по ал.3 на чл.135 ЗЗД. Законните оборими презимпции представляват
въведени от закона отклонения от изводите за доказателствената
тежест, следващи от материалноправните нарми и изградените върху тях претенции на спорещите
страни. Фактите, презюмирани по силата на законни оборими презумпции, съдът е длъжен да третира като
ненуждаещи се от доказване. Поради това не може да се разширява кръга на
лицата, по отношение на които се презюмира знание по
чл.135 ал.2 ЗЗД.
По
делото липсват каквито и да е доказателства за установяване намерението за
увреждане на кредитора-ищец в настоящето производство или че процесният договор за покупко-продажба е сключен единствено
с цел да увреди кредитора по описания по-горе договор за банков кредит.
При
тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че не са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД и релевираната претенция за обявяване на недействителност следва
да бъде отхвърлена.
Поради изложеното, обжалваното
решение следва да бъде и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявения иск бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответниците на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се
присъдят разноски в първоинстанционното производство
в размер на сумата от 800,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и на
основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното
производство в размер на сумата от по 96,54 лв., представляваща държавна такса,
а на ответника С.С. Костова и сумата от 800,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 14.01.2019
г., постановено по гр.д. №23266/2017 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Б.“
АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***,
пл. „*****, срещу С.С.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, и А.М.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, иск
с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен договор за
покупко-продажба на недвижим имоти, обективиран в нотариален акт №66,
том VIII, рег. №18239, дело №1217/2013 г. на нот. Г.,
в частта, в която С.С.К. е продала на А.М.С. собствената
си 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68134.1932.376.2.59, по кадастралната карта на кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда,
брой нива на обекта: едно, с площ от 17,34 кв.м., представляващ ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ
№13, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „*******,
етаж - 1, в сутерена на кота -3,50 м. в жилищната
сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.376, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68134.1932.376.2.46, под
обекта: няма, над обекта: няма и при граници на гаража /по одобрен проект/:
подземна улица за маневриране, подземен гараж №12 и подземен гараж №14, заедно
с 0,229% ид.ч. от общите части на сградата и заедно с
0,229% ид.ч. от поземления имот, в който с построена
сградата - поземлен имот с идентификатор 68134.1932.376, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-68/02.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район
„Витоша“, ул. „Българска легия“, целият с площ от 2192 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо
застрояване /над 15 м./, при съседи, съгласно схема на поземления имот:
68134.1932.24, 68134.1932.405, 68134.1932.22, 68134.1932.2082, 68134.1932.371,
68134.1932.370, 68134.1932.488 и 68134.1932.2086, с номер по предходен план и
съгласно документ за собственост, съставляващ урегулиран поземлен имот XI-20,
344, 376 в кв.56 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади – запад“, целият
с площ от 2155 кв.м., при съседи на урегулирания поземлен имот, съгласно
документ за собственост: улица, урегулиран поземлен имот XV-370, 371,
урегулиран поземлен имот VIII-22, урегулиран поземлен имот IX-405, урегулиран
поземлен имот Х-24 и урегулиран поземлен имот X-488.
2. 1,933% ИД.Ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1932.376 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на поземления имот: гр. София, район „Витоша“, ул. „Българска легия“,
целият с площ от 2192 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване /над 15 м./, при
съседи, съгласно схема на поземления имот: 68134.1932.24, 68134.1932.405,
68134.1932.22, 68134.1932.2082, 68134.1932.371, 68134.1932.370, 68134.1932.488
и 68134.1932.2086, с номер по предходен план и съгласно документ за собственост,
съставляващ урегулиран поземлен имот XI-20, 344, 376 в кв.56 по плана на гр.
София, м. „Манастирски ливади – запад“, целият с площ от 2155 кв.м., при съседи
на урегулирания поземлен имот, съгласно документ за собственост: улица, урегулиран
поземлен имот XV-370, 371, урегулиран поземлен имот VIII-22, урегулиран
поземлен имот IX-405, урегулиран поземлен имот Х-24 и урегулиран поземлен имот
X-488, прилежащи към собствения на купувача САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68134.1932.376.2.29 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със Заповед №РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в сграда №2 по
кадастрална схема, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, представляващ АПАРТАМЕНТ №26, на 3-ти надпартерен
етаж на кота + 8,70 м., във вх.Б в ЖИЛИЩНА СТРАДА С
МАГАЗИНИ, ОФИСИ, ГАРАЖИ И ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ, снабдена с Удостоверение за
въвеждане в експлоатация №130 от 25.06.2008г. на СО район „Витоша“, находяща се в гр. София, район „Витоша“, ул. „*******.
ОСЪЖДА „У.Б.“
АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***,
пл. „*****, да заплати на С.С.К., ЕГН **********, адрес: ***, и А.М.С., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 800,00
лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от по 96,54 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „У.Б.“
АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***,
пл. „*****, да заплати на С.С.К., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78
ал.1 ГПК сумата от 800,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.