ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40628
гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110125074 по описа за 2025 година
Производството е по реда на 140 ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл.150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба,
уточнена с молба от 26.06.2025 г. срещу ответника Р. Р. М. за осъждането й да
заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.****, аб. № 203110, както следва: 872.47
лева – цена на потребена топлинна енергия в имота за периода от м.05.2021 г.
- м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна
енергия от датата на завеждане на исковата молба /05.05.2025г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 286.80 лв. -
мораторна лихва от 15.09.2022 г. – 23.04.2025 г.
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него /от една
страна/ и Р. М. и К. Р. Д. /от друга страна/ е съществувало облигационно
правоотношение по силата на сключен договор при общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона –
вследствие от притежаваното от физическите лица право на собственост върху
топлоснабдения недвижим имот.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителите на топлинна
енергия.
Сочи, че К. Д. е починал през 2024 г., поради което отговорност за
неговите задължения за процесния период носи единствения му наследник –
ответника по спора Р. М..
С оглед на това, моли съдът да осъди ответника да заплати
гореописаните задължения. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Р. М., чрез адв. М., подава
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание.
Не оспорва, че в имота е доставяна топлинна енергия от ищеца в посоченото в
исковата молба количество и в претендирания размер. Оспорва обаче
ответникът да притежава качеството на „потребител“ на топлинна енергия за
1
част от исковия период, като твърди, че нито тя, нито наследодателя й са
притежавали право на собственост върху имота след 21.12.2021 г., когато
апартаментът е продаден на публична продан. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните
се разпределя както следва:
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника и неговия наследодател, възникнало на соченото
правно основание, съществувало към процесния период, е престирал
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за
ответника /в лично качество и в качеството му на наследник на задълженията
на праводателя си/ е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в
тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е
обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната
давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
задължение да е срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на
исковия период ищецът е доставил топлинна енергия в сочения обем и на
претендираната стойност; както и че в периода 01.05.2021 г.-21.12.2021 г.
ответника и нейния наследодател са притежавали право на собственост върху
имота.
По искането с правно основание чл. 219 ГПК:
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като
помагач „Техем Сървисис“ ООД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде
уважено.
По доказателствените искания:
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, съдът намира за относими и необходими за правилното
решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване третото лице-
помагач да предостави, намиращите се у него документи, касаещи отчитането
и разпределението на ТЕ в топлоснабдения имот е основателно и следва да
бъде уважено.
Направеното искане за допускане на СТЕ и ССчЕ, макар допустимо и
относимо, не следва да бъде допускано, поради липса на необходимост, с
2
оглед изложените в отговора на исковата молба твърдения и признания и
направените възражения.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с указания до страните относно възможността за извънсъдебно
уреждане на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140, вр. с 146, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 27.11.2025 г. от 13:30 часа, за която дата и час
да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищеца – и с
препис от отговора на исковата молба.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на
ищеца трето лице-помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, с посочен в исковата
молба адрес на управление.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач, в срок
до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи,
свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба и извършените проверки на монтираните измервателни уреди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и
ССчЕ.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при
условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът
медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3