Делото е образувано
по обвинителен акт на Районна прокуратура - гр. Видин, с който е повдигнато
обвинение против М.А.М., с ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин,
български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан за това, че на 05.03.2019 г. в гр.Видин около
09.15 часа по ул. „Чайка” срещу дом № 5 управлявал лек автомобил марка „Пежо”,
модел „206” с рег. № ВН 3225 АА собственост на К. Ц. *** без съответното
свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такова деяние с Наказателно постановление №
17-0953-002519 от 29.12.2017 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР - Видин, влязло в законна сила на 29.03.2018 г. – престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК.
Представителят на РП
- Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението, така, както е внесено с
обвинителния акт.
Съдът е уважил
направеното искане от страна на процесуалния представител на подсъдимия и е дал
ход на съдебното следствие при условията на глава 27 от НПК, и по конкретно при
условията на чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимият се явява
лично. Признава се за виновен. Искрено се разкайва. Съгласява се да не се
събират доказателства за обстоятелствата отразени в обвинителния акт, тъй като
признава същите.
Защитникът му иска от
съда минимално наказание.
От събраните по
делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка по делото:
Свидетелят Р.Ц.
работи като мл.автоконрольор в Сектор „ПП" при ОД на МВР-Видин.
На 05.03.2019 г.
същият бил на работа за времето от 08.30 ч. до 20.30 ч., като ДПТП съвместно с
колегата си К. А..
Около 09.15 ч. на
същата дата Ц. и А. били изпратени от ОДЧ при ОД на МВР-Видин в гр. Видин на
ул. „Чайка" срещу дом №5, за да окажат съдействие на колегите си от
пост-125- А.И. и Е.А.. Последните били спрели за проверка лек автомобил марка
„Пежо", модел „206" с рег.№ ВН 3225 АА с водач подсъдимия М.А.М..При
извършената от тях проверка същият не представил СУМПС. Свидетелят Ц. направил
справка с ОДЧ при ОД на МВР-Видин, от която установил, че М. не притежавал
СУМПС и същият бил неправоспособен.
За констатираното на М.А.М. бил съставен АУАН
№0717159/05.03.2019 г. по ЗДвП.
Така изнесената фактическа обстановка се потвърждава
от показанията на свидетелите-Р.Ц.,А.И. и Е.А., приобщени по реда на чл. 283 от НПК към доказателствения материал.Същите дават подробни показания за
извършената проверка на подсъдимия и съответно констатираното нарушение, че е
управлявал МПС без съответно свидетелство
за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му
за такова деяние по административен ред с Наказателно постановление .
Съдът кредитира
изцяло свидетелските показания, тъй като същите са последователни, логични,
непротиворечиви, кореспондират по между си и са относими към предмета на
делото.
Горните факти се
установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно: АУАН
№0717159/05.03.2019 г., Удостоверение peг.№953000-2030/06.03.2019 г.на сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР, Наказателно постановление №17-0953-002519/29.12.2017
г. на Началник сектор „Пътна Полиция" при ОД на МВР – Видин, справка за
нарушител на сектор ПП към ОДМВР-ВИДИН, справка за съдимост .
Видно от приложеното Удостоверение peг.№953000-2030/06.03.2019
г., издадено от сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР — Видин М. е
неправоспособен водач, тъй като управлява в едногодишен срок, след връчено НП №
17-0953-002519/29.12.2017 г. по чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП.
Видно от приложеното по делото заверено копие от
Наказателно постановление №17-0953-002519/29.12.2017 г. на Началник сектор
„Пътна Полиция" при ОД на МВР - Видин, влязло в законна сила на 29.03.2018
г. М. е наказван по административен ред за управление на МПС без да е
правоспособен водач, като настоящото деяние обвиняемият е извършил в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние.
Видно от справката за нарушител на сектор ПП към
ОДМВР-ВИДИН е, че на подсъдимия са наложени наказания за извършени нарушения на
ЗДвП с два влезли в сила административни акта.
Видно от справката за съдимост е, че М. е осъждан.
Разпитан в съдебно заседание
подсъдимият М.М. се признава за виновен, съгласява се да не се събират доказателства
за обстоятелствата отразени в обвинителния акт.Иска от съда минимално наказание.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението е доказано по един несъмнен и
безспорен начин, така както го изисква нормата на чл.303 от НПК, поради което подсъдимият ще следва
да бъде признат за виновен и на основание чл.303, ал.2 от НПК осъден за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Подсъдимият М.М. Съдът приема, че е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна състава на чл. 343в, ал.2 от НК.
От обективна страна
на деянието.
Подсъдимият М. *** около 09.15 часа по ул. „Чайка”
срещу дом № 5 управлявал лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с рег. № ВН
3225 АА собственост на К. Ц. *** без съответното свидетелство за управление на
МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова
деяние с Наказателно постановление № 17-0953-002519 от 29.12.2017 г., издадено
от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Видин, влязло в законна сила
на 29.03.2018 г.
От субективна страна на деянието.
Деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, т.е. подсъдимият – М. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от
конкретното поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на
деянието.Видно от извършената проверка е, че същият е управлявал МПС-то без СУМПС,като
никога не е притежавал такъв.Подсъдимият
е знаел тези обстоятелства и въпреки това е управлявал МПС-то, напълно съзнавайки, че
няма това право.
За посоченото по-горе престъпление е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и „глоба” от петстотин
до хиляда и двеста лева.
С оглед изпълнение на целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, както и с оглед на факта че
производството се движело по реда на чл. 371, т.2 от НПК и съгл. разпоредбата
на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК при определяне на наказанието. Съдът счита, че за изпълнение целите на
наказанието визирани в чл. 36 от НК на подсъдимия М. ще следва да бъде
определено наказание по ал.4, като се приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК – налице
са многобройни смегчаващи отговорността на подсъдимия- същият способства за
разкриване на обективната истина, искрено се разкайва, относително младата му
възраст, като и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Съдът намира че
следва да бъде определено наказание„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ МЕСЕЦА
при първоначален „СТРОГ” режим.
При определяне на наказанието
съдът съобрази като смегчаващи вината обстоятелства на подсъдимия М.-искреното
му разкаяние, признаването на вината, съдействието му за процесуална икономия,
относително младата му възраст.
Като отегчващо вината
обстоятелства на подсъдимия съдът оцени факта, че същият е осъждан, както и
наказван по ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления.
На
основание чл.55, ал.3 от НК съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат
постигнати и без да бъде наложено предвиденото кумулативно наказание „ГЛОБА“.
Водим от горното, на основание закона и
вътрешното си убеждение, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: