Р Е Ш Е Н И Е
№ 3016, 15.07.2019 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 19.06.2019 г. в публично
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9679 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представляван от пълномощника му .... К.А., твърди, че в
качеството си на краен снабдител съгласно чл. 98а Закон за енергетиката продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008
г., като по силата на чл. 7, т. 1 от същите е поел задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на М.М.А. с ИТН ......, находящ се в гр. ....., ул.
...... № ...., а ответникът, от своя страна, съобразно чл. 11, т. 1 от Общите
условия – да заплаща всички свои задължения свързани със снабдяването с
електрическа енергия в сроковете и по начините определени в чл. 18, ал. 1 и ал.
2 от Общите условия. Твърди се още, че се за периода 25.08.2016 г. - 22.11.2016
г. ищецът е доставил на горепосочения обект на ответника електрическа енергия
на обща стойност 173,73 лв., които не са заплатени в срок, поради което за
забавеното им плащане се дължат и обезщетения за забава в общ размер на 21,73
лв. за периода 11.10.2016 г. – 18.01.2018 г. За тези вземания ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
1033 по описа на Районен съд - Пловдив, VІ бр. с. за 2018 г., която е връчена
на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на
дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова
молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху
главницата от 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане
на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на ответника
М.М.А. с ЕГН **********, адвокат С.М.Л. оспорва предявените искове, като
твърди, че : А. не е носител на вещни права върху посочения в исковата молба
имот; не е сключил договор за снабдяване с ел. енергия за посочения в исковата
молба обект, съответно такива услуги не са
Продължение на решение по гр. д. № 9679/18 г. на РСПд
– стр. 2/4
извършвани;
от данните по делото се установява, че А. отдавна работи в чужбина и
апартаментът е необитаем, поради което няма как да е консумирана ел. енергия;
претендираните количества ел. енергия не са отчетени точно, тъй като
електромерът не минал проверка за метрологична годност, поради което моли съда
да ги отхвърли.
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 1033 по описа
на Районен съд – Пловдив, VІ бр. с. за 2018 г. на 23.01.2018 г. и издадена
Заповед № ...за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.М.А. да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД: сумата от 173.73 лв. –
стойност на ел. енергия, доставена за периода 25.08.2016 г. – 22.11.2016 г. по
партидата на длъжника с клиентски номер .......... за обект с ИТН ......,
находящ се в гр. ....., ул. ..... № ...., ведно със законната лихва от датата
на постъпване на заявлението в съда - 19.01.2018 г., до окончателното й изплащане;
сумата 21.73 лв. – лихва за забава от 11.10.2016 г. до 18.01.2018 г.; сумата от
25 лв. разноски за заплатена по производството държавна такса и сумата от 50
лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е връчена на длъжника при
условията на чл. 45, ал. 5 ГПК, поради което ищецът е предявил настоящата
искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на
дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на ел. енергия
и търговия с ел. енергия се регулират от Закон за енергетиката /чл. 1 ЗЕ/,
според чл. 92 от който страни по сделките с електрическа енергия са: обществен
доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия;
производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на
електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от
последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар
на електрическа енергия.
Легална дефиниция на понятието „клиент” е дадена в §
1, т. 27б ДР на ЗЕ и това е клиент на едро или краен клиент на енергия или
природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен
газ, а според § 1, т. 27г ДР на ЗЕ „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване, като съобразно § 1, т. 41б, б.
„а“ от ДР на ЗЕ крайният клиент е „потребител на енергийни услуги“. Съгласно
Глава първа, раздел І, чл. 4 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД /приети като
доказателство по делото и наричани накратко в настоящото изложение ОУ/,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г.,
приложими също в отношенията между „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и
неговите клиенти по силата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ : „...понятието „Клиент” се
разбира както в своето значение на „мрежови клиент”, така и в значението на
„потребител на електрическа енергия”, като според вида потребление потребителите
се разделят на две групи : потребители на електрическа енергия за битови нужди
- физически лица, собственици или
Продължение на решение по гр. д. № 9679/18 г. на РСПд
– стр. 3/4
ползватели
на имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, които ползват
електрическа енергия за домакинството си; потребители на електрическа енергия
за стопански нужди – физически или юридически лица, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет, които купуват електрическа енергия за стопански
и/или обществени нужди за обекти, присъединени към електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото
законодателство. Законът – чл. 69 ЗЕ, вменява в задължение на енергийните
предприятия, каквото е и ищцовото дружество по смисъла на § 1, т. 24 ДР на ЗЕ,
да извършват дейността си в интерес на обществото и на отделните клиенти и в
съответствие с изискванията на ЗЕ и другите нормативни актове, като обезпечават
сигурността на снабдяването, включително защита на обектите, представляващи
критична инфраструктура в енергетиката, непрекъснатостта и качеството на
електрическата и топлинната енергия и природния газ, ефективното използване на
горивата и енергията, опазването на околната среда, живота, здравето и
собствеността на гражданите, като срещу задължението на крайните снабдители да
снабдяват всеки клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа, с ел.
енергия стои задължението на клиента да заплаща стойността на използваната в
обекта ел. енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ /чл. 11, т. 1 ОУ/.
В тежест на ищеца съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК бе да
установи качеството на ответника на свой клиент, който ползва ел. енергия за
домакинството си, съответно купува електрическа енергия за описания в исковата
молба обект с ИТН ......, находящ се в гр. ....., ул. ...... № ...., като за
установяването му като доказателства по делото бяха приети заверени преписи на
Заявление вх. № ....../08.02013 г., в което като автор е посочен А. и в което е
заявена следната услуга : „…уточняване М.М.А. … на обект, намиращ се в гр.
....., ул. ..... № ...., а също и на Искане вх. № ......./21.02.2014 г. за
проучване на условията и начина за присъединяване на обект, находящ се в гр.
....., ул. ..... № ...., съставляващ – „.............“, адресирано до третото
лице „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, в което като автор също е посочен
А., формалната доказателствена сила на които бе оспорена, но доколкото до
датата на приключване на съдебното дирене по делото не бяха ангажирани
доказателства от страна на особения представител на ответника за установяване
на неистинността на документите, съдът приема оспорването за недоказано. Независимо
от това, обаче, сами по себе си тези документи не установяват твърдението на
ищец, че през исковия период ответникът е имал качеството на потребител на
електрическа енергия, тъй като в първото заявление е заявена услуга за
„…уточняване на М.М.А. …“, но за обект, находящ се в „…гр. ....., ул. ..... №
...., т. е. на друг адрес, а не на този, посочен в исковата молба, а в искането
е заявено извършване на проучване за
Продължение на решение по гр. д. № 9679/18 г. на РСПд
– стр. 4/4
присъединяване
на обект, съставляващ ............., находящ се в гр......, ул. ........ № ....,
т. е. за друг обект.
Вън от горното видно от изпратеното от Община ......,
Дирекция ....... писмо изх. № ......./10.05.2019 г. М.А. няма деклариран
недвижим имот на територията на Община ......, в това число и на ул. ....... №
....
В обобщение на горното съдът намира, че ищецът не
доказа при условията на главно пълно доказване, че през исковия период
ответникът е бил негов клиент за обект, находящ се в гр. ......, на ул. ......
№ ...., с оглед на което приема, че в правната сфера на последния не е
възникнало задължение по чл. 11, т. 1 ОУ да заплати стойността на доставената в
посочения обект електрическа енергия, поради което установителните главни и
акцесорни искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА оспорването на формалната доказателствена сила
на Заявление вх. № 842714/08.04.2013 г. до „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, заверен препис на което е приет
като доказателство по делото и в което като автор е посочен М.М.А., ЗА
НЕДОКАЗАНО.
ПРИЕМА оспорването на формалната доказателствена сила
на Искане за проучване на условията и начина за присъединяване обекти на
потребители на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа вх. №
......./21.02.2014 г., заверен препис на което е приет като доказателство по
делото и в което като автор е посочен М.М.А., ЗА НЕДОКАЗАНО.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от пълномощника му ....
К.А., искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М.М.А. с ЕГН **********,
му дължи : сумата от 173.73 лв. – стойност на ел. енергия, доставена за периода
25.08.2016 г. – 22.11.2016 г. по партидата на А. с клиентски номер ..........
за обект с ИТН ......, находящ се в гр. ....., ул. ..... № ...., ведно със
законната лихва от 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 21.73
лв. – лихва за забава от 11.10.2016 г. до 18.01.2018 г., за които вземания
дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1033 по описа на Районен съд - Пловдив, VІ бр. с. за
2018 г., като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :/п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ