О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 853
05.03.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 691 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр.
чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е
по въззивна жалба на Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Радослав
Сотиров, чрез юрисконсулт Гергана Владимирова – с представено по делото
пълномощно (л. 11), против Решение № 390 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 9695/2019
г. на Районен съд – Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на Д.Д.П., ЕГН **********,
сумата от 2417, 03 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд от 344, 76 часа за периода от 01.12.2016
г. до 13.11.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд
и преизчисления такъв с коефициент 1, 143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената
сума от депозиране на исковата молба на 13.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, като искът е отхвърлен за периода 14.11.2016 г. – 30.11.2016 г.
Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Излагат се съображения, че положеният от въззиваемия нощен труд е бил
своевременно отчетен и заплатен съгласно Заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017
г. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че е налице разлика между
отчетения, съответно заплатен и положения от ищеца-въззиваем нощен труд, която
разлика представлява извънреден труд и следва да се заплати съобразно часовата
ставка, предвидена за заплащане на извънреден труд. Поддържа се, че не е налице
празнота в специалната нормативна уредба, която да обоснове препращане към
общата Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а
специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл. 142, ал. 1 ,
т. 1 ЗМВР, а именно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в които липсва текст, уреждащ увеличение на часовете
нощен труд по коефициент за разлика от действалата до преди тях Наредба №
8121з-407/19.08.2014 г. Твърди се, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е
неприложима, тъй като не са налице две от четирите кумулативно изискуеми
предпоставки, предвидени в чл. 9, ал. 1 НСОРЗ, а именно продължителността на
нощното време да е по-малка от продължителността на дневното, както и трудовото
възнаграждение да е заработено по трудови норми. Излагат се доводи, че дори и
да се приеме за законосъобразно препращането към чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, то при приравняване на
положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8
часа дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа
нощен труд към 8 часа дневен труд). Излагат се съображения, че в процесния
случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.
Въззивникът
моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което
да отхвърли предявения иск. Претендира за присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално
допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия чрез адвокат К. –
упълномощен от първата инстанция (л. 5). Излагат се доводи в подкрепа на
изводите на първоинстанционния съд.,
Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение и
да му присъди сторените пред въззивната инстанция разноски.
Така
мотивиран и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46,
представлявана от директора Радослав Сотиров, чрез юрисконсулт Гергана
Владимирова, против Решение № 390 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 9695/2019 г. на
Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.