ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
гр. Варна , 06.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно гражданско дело
№ 20213000500121 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК, образувано по въззивни жалби и на
двете страни по спора, разрешен с обжалваното пред настоящата инстанция решение №
46/02.07.2020г. на ОС - Шумен, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №
260006/03.02.2021г., постановени по т.д. № 107/2019г.
Ищецът А. Г. А., чрез процесуален представител адв.К., обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от него против ЗД
„Лев Инс“ АД частичен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за горницата над присъдените
20 000 лева до предявения размер от 35 000 лева. Твърди, че присъденият от съда размер на
следващото му се обезщетение е занижен, несъответстващ на критерия за справедливост по
см. на чл.52 ЗЗД. Сочи се, че съдът не е съобразил вида и характера на нанесените му
телесни увреждания, продължителността на лечението и възстановяването му, възрастта и
отражението на инцидента върху психиката му, както и предвидените лимити на
застрахователните обезщетения. Излага доводи по съществото на спора. Иска се от
настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго, с
което да уважи предявения от него частичен иск в претендирания размер от 35 00 лева.
Ответното дружество – ЗД „Лев Инс“ АД обжалва решението в неговата осъдителна
част за горницата над 7 000 лева до присъденото обезщетение от 20 000 лева, както и в
частта относно присъдената лихва за забава за периода до завеждане на исковата молба. В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт като постановен в
противоречие с материалния закон. Счита се, че с оглед установеното по делото справедлив
еквивалент на дължимото обезщетение е сумата от 7 000 лева, поради което и за горницата
над тази сума до присъдените 20 000 лева същото е значително завишено. Оспорва се и
1
началният момент на присъдената лихва за забава, като се навеждат твърдения, че това е
предявяване на исковата молба, а не приетия от съда. Отправеното искане до съда е за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на исковата
претенция за горницата над 7 000 лева, както и в частта относно законната лихва до
завеждането й в съда.
В частта, в която искът е уважен до размер на сумата от 7 000 лева решението на
окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
В срока по чл.263 ГПК всяка една от страните е депозирала отговор на подадената от
насрещната страна въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.
Третото лице-помагач на страната на застрахователното дружество С.С.С. не е
подало отговор по жалбата на ищеца А.А..
Така докладваните жалби са депозирани в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Искания за събиране на доказателствата в настоящата инстанция не са направени.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК, налагащи даване
указания от съда по правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и
възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.
Въззивните жалби следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.05.2021 от 09:15. часа, за която дата и
час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2