Решение по дело №2155/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1147
Дата: 4 септември 2023 г. (в сила от 4 септември 2023 г.)
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20235300502155
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1147
гр. Пловдив, 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20235300502155 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение №2904/23.06.2023г. по гр.д.№12000/2022г. по описа на РС-
Пловдив,V бр.с-в от ответника в частта,с която същия е увеличен размера на издръжката за
непълнолетното дете Н. Л. Г. от 180лв. на 400лв.,като жалбоподателят счита,че решението
се явява неправилно и незаконосъбразно,поради което моли същото да се отмени и вместо
него да се постанови друго,с което размерът на така присъдената издръжка да се намали до
размер на 220-230лв.Сочи се неправилност на съдебното решение.
В отговора си на въззивната въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна
и счита,че следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно да се потвърди в обжалваната част.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените писмени доказателства в първоинстанционното производство се
установява,че детето Н. е на 15г. и към настоящия момент е ученик.Детето страда от
заболяване изкривяване на гръбначния стълб,с което кракът му се е скъсил с 2,5см,а също
така ползва брекети за изправяне на зъбите.Лечението на тези заболявания се поемат изцяло
от майката.В първоинстанционното производство са разпитани свидетели,като от
показанията на св.А. Д.,който е дядо на детето по майчина линия,се установява,че детето
1
страда от посочените заболявания и за тяхното лечение се грижи единствено майката.Освен
това детето ходи на уроци по математика,за които също се заплаща по 30лв.От показанията
на св.П. Б. се установява,че бащата работи целогодишно в ****“.Същия страда от проблеми
с кръста и не може да упражнява друга дейност,освен тази,която работи.В
първоинстанционното производство са представени доказателства относно месечните
възнаграждения на бащата и майката,като видно от тях става ясно,че майката регистрира
доход около средния за страната,а бащата малко над минималния.Към настоящия момент
детето е ученик в гимназиален клас в училището.И майката и бащата нямат други деца и
семейства,за които да се грижат.
Майката и детето живеят в собствено жилище,а бащата също живее на квартира в
гр.П.,но притежава собствено жилище в с.Ч.,както и лек автомобил.
Съгласно нормата на чл.143,ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетни деца,независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си,като размерът на издръжката се определя в зависимост от
нуждите на децата и от възможностите на родителя.Следва да се преценява дали исканата
издръжка към настоящия момент няма да представлява затруднение за заплащащия я.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна
инстанция намира,че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди,тъй като
бащата е в трудоспособна възраст и същия може да упражнява правото си на труд и да
получава трудово възнаграждение,като от събраните доказателства даже и да не се
установява какъв е размерът на доходите му,се предполага,че той не получава нисък доход
за стандарта в страната,като следва да се отчете факта,че няма друго семейство и дете,за
което да се грижи,а и трудоспособната му възраст водят на мисълта,че няма да представлява
затруднение за бащата да заплаща определената от районния съд издръжка за детето
му.Размерът на издръжката е съобразен както с възрастта на детето,така и с нуждите му,а
също и с икономическата обстановка в страната.Ето защо настоящата инстанция следва да
потвърди решението на пръвоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от пълномощника на
въззиваемата страна и такива се дължат от жалбоподателя в размер на 400лв. за настоящата
инстанция.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2904/23.06.2023г. по гр.д.№12000/2022г. по описа
на РС-Пловдив,V бр.с-в.
ОСЪЖДА Л. Ж. Г. с ЕГН-********** от с.Ч.,П*** да заплати на Н. Л. Г. с ЕГН-
********** със съгласието на майка си Т. А. Д. с ЕГН-********** и двамата от
гр.П.,ул.“*** чрез адв.Д. П. сумата 400лв./четиристотин лв./,представляваща адвокатско
2
възнаграждение пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3