№ 39473
гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110127575 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 185170/28.06.2023 г. на ответницата Н. К. Н., чрез
адвокат А., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение №
9271/01.06.2023 г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на ответната страна
пълния размер на дължимите разноски за платен адвокатски хонорар.
В молбата се развиват доводи за основателност на направеното искане,
мотивирани с твърдения, че ответницата е ангажирала в проведеното на 01.03.2023 г.
открито съдебно заседание доказателства за допълнително сторени разноски за платен
адвокатски хонорар, които не са били съобразени от първоинстанционния състав при
изчисляване следващите се на ответницата разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съобразно отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – [ фирма ] ЕАД, не е изразила
становище по искането за изменение на решението в частта за разноските.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и
от лице, което е легитимирано да иска допълване/изменение на постановеното съдебно
решение в частта за разноските. В проведеното на 01.03.2023 г. открито съдебно
заседание е представен списък по чл. 80 ГПК.
Разгледана по същество молбата е основателна.
С постановения по делото краен съдебен акт районният съд е уважил частично
предявените от [ фирма ] ЕАД срещу Н. К. Н. осъдителни искови претенции, като е
осъдил ответницата, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, да заплати на ищеца, следните суми: 1 688,36 лева, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в имот с адрес: гр. София, ул. №, вх., ет., ап. за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до
окончателното плащане; 356,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2022 г.; 24,46 лева,
представляваща стойност на услугата „дялово разпределение“ за периода от м.04.2019
г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното
плащане, като съдът е отхвърлил иска на [ фирма ] ЕАД за цена на топлинна енергия
за разликата над сумата от 1 688,36 лева до пълния предявен размер от 2 335,78 лева и
за периода 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., както и иска му по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над сумата
от 356, 51 лева до пълния предявен размер от 452,10 лева, както и за сумата от 6,22
лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
1
31.05.2019 г. до 28.04.2022 г.
С оглед изхода на делото съдът е приел, че право на разноски имат и двете страни.
Предмет на направеното искане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК са единствено
присъдените в полза на ответната страна разноски за платен адвокатски хонорар.
Съдът намира за основателни доводите на молителя, че при изчисление на следващите
се на ответницата разноски за платен адвокатски хонорар съобразно отхвърлената част
от исковите претенции не са били съобразени всички своевременно ангажирани от
последната доказателства. Видно от материалите по делото, за установяване факта на
реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размера, посочен в
представения в последното открито съдебно заседание по делото списък по чл. 80 ГПК
– 600,00 лева, ответницата е представила 2 броя договори за правна защита и
съдействие – първият, сключен на 14.11.2022 г. и находящ се на л. 72-73 от делото, и
втори, сключен на 17.02.2023 г и находящ се на л. 83 от делото, всеки от които
удостоверяващ плащане в брой на сума от по 300,00 лева или общ 600,00 лева. С оглед
ангажираните доказателства и съобразно отхвърлената част от исковете ответницата
има право на разноски в първоинстанционното производство в общ размер на 159,53
лева, като неправилно съдът ѝ е присъдил разноски в размер, по-нисък от дължимия.
Така мотивиран, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за основателна,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 9271/01.06.2023 г. по гр. д. № 27575/2022 г. на СРС, I ГО,
29 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, [ фирма ] ЕАД, ЕИК , да заплати на
Н. К. Н., ЕГН **********, сумата в общ размер на 159,53 лева, представляваща
разноски по делото за платен адвокатски хонорар съобразно отхвърлената част от
исковете.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2