Определение по дело №15/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………/12.02.2021г.,гр.Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година,в състав:

Председател:Красимир Ненчев

членове:Албена Палова

Мариана Димитрова  

като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова  ч.гр.дело №15  по описа на съда за 2021 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.278 от ГПК .

Образувано е по частна жалба на В.Б. ***, подадена от пълномощник-адв. П. против Определение № 382 посатновено на 17.11.2020г. по ч.гр.дело № 472 по описа на Панагюрския районен съд за 2020г., с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №247 издадена на 20.08.2020г.  по ч.гр.дело №472/2020г. по описа на ПРС.В частната жалба,жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение,тъй като съобразно указанията на съда и в срока по чл.415,ал.І от ГПК е предявил иск за установяване на вземането си по чл.415,ал.І от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като незаконосъобразно,ангажира доказателства.

В срока по чл.276,ал.І от ГПК  е постъпил отговор от ответника по жалбата Община С. 1представлявана от кмета Г. П., с изложени съображения в същия за неоснователност на частната жалба.

Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията,изложени в нея и като разгледа,и прецени приложените доказателства по делото приема,че частната жалба е допустима-подадена от надлежна страна и в законоустановения едноседмичен срок,а по същество е неоснователна.

Определението е правилно.

Относимите обстоятелства са следните:

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 19.08.2020г. от В.Д.Б. Панагюрския районен съд е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Община С. за сумата в размер на 1 780 лева-представляваща неизплатен адвокатски хонорар, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2017г. до окончателното й изплащане.Въз основа на заявлението пред Панагюрския районен съд е образувано ч.гр.дело №472/2020г. по което е издадена Заповед №247/20.08.2020г. за изпълнение на описаното по-горе парично задължение,ведно с разноски в размер на 37,00 лева по реда на чл.410 от ГПК.На 23.09.2020г с вх.№3007/23.09.2020г. е постъпило възражение от Община С. на основание чл.414 от ГПК.С определение № 371 постановено на 28.09.2020г. връчено на заявителя в производството на 05.10.2020г. съдът на основание чл.415 от ГПК е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си ,предвид постъпилото възражение. С определение №382 постановено на 17.11.2020г. по гр.дело №472/2020г.  по описа на ПРС, Панагюрският районен съд е обезсилил заповедта за изпълнение.Приложено към настоящата частна жалба е искова молба от В.Б. / без данни за входирането й в РС / ведно с платежно нареждане за внесена ДТ по сметка на РС Панагюрище ,с основание за плащане-искова молба по чл.415 от ГПК.

От правна страна съдът съобрази следното: Съгласно правилата за изчисляване на сроковете по чл.60,ал.ІІІ от ГПК във вр. с чл.60,ал.VІ от ГПК  следва да се приеме, че срокът е изтекъл на 05.11.2020г.- четвъртък-присъствен ден.От приложените книжа по ч.гр.дело № 472/2020г.  по описа на ПРС се установява,че при постановяване на обжалвания съдебен акт за решаващия състав не са били налични каквито и да било доказателства,че заявителят е предявил иска си за установяване на вземането по чл. 415,ал.І от ГПК, съгласно указанията на съда. Пред настоящата инстанция е приложена искова молба, но липсват данни да е входирана в деловодството на съда в срока по чл.415 от ГПК. Приложеният платежен документ за внесена държавна такса в полза на Районен съд Панагюрище с основание искова молба по чл.415 от ГПК с дата 27.10.2020г. не установява,че исковата молба е била заведена в регистратурата на съответния съд за образуване на исково производство по реда на чл.415,ал.І от ГПК,съобразно указанията на заповедния съд.При това положение правилно първоинстанционният съд е приел,че е налице фактическият състав, визиран в нормата на чл. 415,ал.ІІ от ГПК и е  обезсилил издадената по делото Заповед за изпълнение №247/20.08.2020г. по посоченото ч.гр.дело.

Пред настоящата въззивна инстанция с частната жалба жалбоподателят твърди,че в указания му срок е подал искова молба относно предявен иск по чл.415,ал.І от ГПК от заявителя против длъжника в заповедното производство за установяване на вземането-предмет на заповедта за изпълнение.По този начин обаче жалбоподателят не доказва, че е изпълнил дадените му указания от първоинстанционния съд. Ирелевантно за хипотезата на чл. 415, ал.ІІ от ГПК е обстоятелството дали искът е предявен в едномесечния срок. Същественото в случая е, че заявителят - жалбоподател не е представил в едномесечния срок доказателствата, че е предявил този иск. „Представянето" на доказателства по смисъла на чл. 415, ал. ІІ от  ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Съдът, издал заповедта за изпълнение не е задължен служебно да извършва проверка дали исковата молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й- в този смисъл е непротиворечивата съдебна практика.В конкретния казус жалбоподателят не е представил доказателства за предявяване на иска по чл.415,ал.І от ГПК в предвидения в закона срок. Първоинстанционният съд правилно е обезсилил заповедта за изпълнение.Обжалваното разпореждане е правилно и  следва да бъде потвърдено.

Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение №382  постановено на 17.11.2020г. по гр.дело №472/2020г. по описа на ПРС , с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №247 издадена на 20.08.2020г.  по ч.гр.дело №472/2020г. по описа на ПРС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред ВКС.

 

 

 

Председател:                                                                         членове: 1.

 

 

       2.