Решение по дело №944/2015 на Районен съд - Ловеч

                                             Р       Е       Ш      Е      Н     И      Е

 

                                                         гр.ЛОВЕЧ, 03.11.2015 год.

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на осми октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав :

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря П.М., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №944 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази :     

 

             Ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

             РС-гр.Плевен е сезиран с искова молба от З.Г.Г. ***, Г.К.К. *** и от Р.Г.К. *** против Я.К.К., О.В.О., Т.М.Д., Л.И.С., В.Х.Д., В. Г. С.,***, Д.И. ***, Г.И.С. ***, Т.А.П. *** и Л.А.Б. ***, в която изтъкват, че по закон и наследство са собственици на недвижим имот : незастроен имот с обща площ от 11,940 декара, находящ се в строителните граници на град Плевен в местността  „Ц.Л.",   представляващ  планоснимачен   номер   11312   по кадастралния план от 1994 година в квартал 827, при съседи : имот кад.№11311-наследници на Н. К., кад.№11493-общински имот, кад.№ 11493 и кад№11493. Заявяват, че надлежно са се снабдили с нотариален акт №99, том VII, дело К-1423 от 1995 година от Нотариус при РС-гр.Плевен, след като земята им е върната и са собственици на имота си.

            Поясняват, че по грешка са образувани нови имоти и Община-гр.Плевен, без да е станала собственик е продала тези имоти на ответниците. Всичките тези имоти се намират в границите на техния имот, както следва : Я.К.К. получава част от новообразуван имот 719.42, Марин Григоров Д. получава по документи новообразуван имот 719.49, който община Плевен е продала на О.В.О.. Т.М.Д. получава новообразуван имот 719.50, Л.И.С. получава новообразуван имот 719.51, В.Х.Д. получава новообразуван имот 719.52. Сочат, че ответниците владеят имота, описан по-горе. Отделно от тях лицата В.С. П., Д.И.С., Г.И.С., Т.А.П., Л.А. Банова също владеят имоти 642 с площ 5 536 кв.м., 643 с площ 1 119 кв.м. и имот 645 с площ 496 кв.м., които са част от техния парцел, понастоящем УПИ, въпреки, че им е възстановено право на собственост на друго място в друга местност. Всичките тези ответници владеят имота им и претендират, че са собственици на своята част.

            Те от своя страна имат право на собственост по идеални части от описания имот, който владее всеки ответник, както следва : З.Г.Г. 1/2 идеална част, Г.К.К. ¼ идеална част, Р.Г.К. ¼ идеална част. Според тях за ответниците не е възникнало право на собственост, въпреки извършената сделка, с която общинският съвет неоснователно се е обогатил. Те следва да им предадат владението на имота, описан по-горе, за да си го оградят.

            Молят да бъдат призовани на съд и след доказване на претенцията си съдът да се произнесе с решение, с което да обезсили документите за собственост на ответниците, тъй като общината не може да продаде нещо, което няма. Считат, че сделките са недействителни, защото не се е породило право на собственост за общинския съвет и при последващите сделки не се е осъществил облигационният прехвърлителен ефект и вещноправният правопораждащ собствеността ефект. Молят съда в решението си да установи, че те са собственици, а ответниците не са собственици и държат имота им, да осъди ответниците да им предадат владението върху описания по-горе имот.

           След като неколкократно РС-гр.Плевен е оставял без движение исковата молба за остраняване на конкретно указани нередовности и представяне на доказателства, с писмено заявление вх.№15701/19.08.2013 год. З.Г. хронологично описва историята на нейния имот, намиращ се в землището на гр.Плевен, м.”Ц.Л.”, която е подместност на м.”Т.Ч.”. Касае се за земя в размер на 11,940 дка, която е наследствена на нея и на покойния й брат от майка им Н. Х. К.. Петитума, който е формулирала е, че наследниците на Н. К. в нейно лице завеждат съдебен иск по чл.108 от ЗС и чл.124, ал.1 от ГПК. Считат за недействителни сделките с всички 5 броя ползватели, настанени от Община-гр.Плевен в нейния имот по Параграф 4 от ЗСПЗЗ, като това са : Я.К.К.-парцел 42; О.В.О.-парцел 49; Т.М.Д.-парцел 50; Л.И.С.-парцел 51; В.Х.Д.-парцел 52. Тези сделки намира за недействителни, тъй като не са спазени изискванията и процедурата по ПЗР на ЗСПЗЗ, Параграф 4, 4а, ал.1, Параграф 4к, ал.8, т.1 и т.2. Неправилно е записан по чл.19 в кадастралния план на НИ имота им в м.”Ц.Л.”, тъй като за същия имот притежава нот.акт №99/1995 год., който е представила в Областен съвет-гр.Плевен с вх.№**********/29.04.2009 год.

            Конкретизира следния петитум на ревандикационните искове с точно описание на имотите и лицата : право на собственост върху целия имот с №56722568.118; 56722719.42, 49, 50, 51, 52, 562, 587, 642, 643, 645 на гр.Плевен в м.”Циганските лозя” имат З.Г.Г. – ½ идеална част от целия имот; Г.к.К. – ¼ идеална част от целия имот; Р.Г.К. – ¼ идеална част от целия имот.

            С определение от 10.06.2014 год., постановено в закрито заседание по гр.дело №3417/2013 год. по описа на РС-гр.Плевен са конституирани като ответници по делото Ц.Д. *** като съпруг и необходим другар на ответницата Я.К.К. и П.И.С. *** като съпруга и необходим другар на Л.И.С..

            С определение от 09.08.2014 год. РС-гр.Плевен е прекратил производството по гр.дело №3417/2013 год. по описа на РС-гр.Плевен в частта му относно предявените от страна на ищците З.Г., Г.К. и Р.К. субективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл.108 от ЗС срещу ответниците Я. К., Ц.К., О.О., Т.Д., Л.С., П. С., В.Д., В.С., Д.С., Г.С., Т.П. и Л.Б. относно признаването за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имоти с идентификатори 56722.658.118; 56722.719.562 и 56722.719.587, съгласно кадастралната карта и регистри на гр.Плевен и осъждането им да предадат на ищците владението върху тези имоти, както и в частта относно релевираните искания за обезсилване на сделките и удостоверяващите ги документи, издадени от Община-гр.Плевен, по силата на които част от ответниците се легитимират като собственици на процесните имоти, като недопустими.

            В същото определение, съдът е съобщил на страните проекта си за доклад, на основание чл.140, ал.3 от ГПК, както следва : Предмет на делото са предявените от ищците З.Г., Г.К. и Р.К. субективно съединени ревандикационни искове с правни основания чл.108 ЗС, срещу ответниците Я.К., Ц.К., О.О., Т.Д., Л.С., П. С., В.Д., В.С., Д.С., Г.С., Т.П. и Л.Б., относно признаването за установено по отношение на ответниците, че ищците са собст­веници на имоти с идентификатори 56722.719.42, 56722.719.49, 56722.719.50, 56722.719.51, 56722.719.52, 56722.719.642 56722.719.643 и 56722.719.645, съгласно кадастралната карта и регистри на гр.Плевен, образувани от поземлен имот с кад.№11312 с площ от 11,963 дка в м."Ц.Л.", който ищците са придобили по силата на реституцията на замеделските земи с Решение 18-79/3 постановено от ПК-Плевен на 24.02.1995 год., и осъждането на всеки от тях да предаде владението върху съ­ответната идеална част от имотите на всеки от ищците както следва : Я.К. и Ц.К. да предадат на З.Г. владението върху 1/2 ид.част, а на Г.К. и Р.К. на по ¼ ид. част от имот с идентификатор 56722.719.42; О.О. да предаде на З.Г. владението върху 1/2 ид.част, а на Г. К. и Р.К. на по 1/4 ид.част от имот с идентификатор 56722.719.49; Т.Д. да предаде на З.Г. вла­дението върху 1/2 ид.част, а на Г.К. и Р.К. на по 1/4 ид.част от имот с идентификатор 56722.719.50, Л.С. и П. С. да пре­дат на З.Г. владението върху 1/2 ид.част, а на Г.К. и Р.К. ***.част от имот с идентификатор 56722.719.51; В.Д. да преде на З.Г. владението върху 1/2 ид.част, а на Г.К. и Р.К. на по 1/4 ид.част от имот с идентификатор 56722.719.52; В.С., Д.С., Г.С., Т.П. и Л.Б. да предадат на З.Г. владението върху 1/2 ид.част, а на Г.К. и Р.К. на по 1/4 ид.част от имоти с идентификатори 56722.719.642; 56722.719.643 и 56722.719.645.

            С разпореждане от 04.03.2015 год. производството по гр.дело №3417/2013 год. по описа на РС-гр.Плевен е прекратено и изпратено, на основание чл.23, ал.3 от ГПК на ОС-гр.Плевен за определяне на друг равен по степен съд.

            Видно е, че с определение №680/25.05.2015 год. по гр.дело №468/2015 год. по описа на ОС-гр.Плевен, на основание чл.23, ал.3 от ГПК, е изпратил първоинстанционно гр.дело, образувано по иск за собственост, предявен от З.Г., Г.К. и Р.К. против 10 ответници, между които и В.Г.С. ***, на Апелативен съд-гр.Велико Търново за определяне на районен съд, който да разгледа делото.

            Постановено е определение №181/08.06.2015 год. по в.ч.гр.дело №236/2015 год., с което Апелативен съд-гр.Велико Търново е изпратил гр.дело №3417/2013 год. на РС-гр.Плевен за разглеждане в РС-гр.Ловеч, на основание чл.23, ал.3 от ГПК.

            Пред настоящата инстанция ищците З.Г.Г., Г.К.К., Р.Г.К., редовно призовани, не се явяват лично. Представляват от адв.П., който от името на доверителите си моли съда да постанови решение, с което уважи предявения иск. Навежда твърдения, че Н. К. е внесла процесният имот в ТКЗС, като впоследствие той е възстановен на наследниците на Н. К.. През 1993 год. те са се снабдили с нот.акт и като първи по време и по право имат документ за собственост. Именно като собственици на този имот те имат правен интерес да се установи спрямо всички ответници, че са собственици на имота, а не ответниците. Липсвало надлежно отчуждаване на имота и нямало доказателство, че доверителката му го е продала или някои от другите ищци са продали имота на ответниците. По отношение на наследниците на г-н П. изтъква, че те имат имот, който се намира в друга местност, която се нарича „Т.Ч.”, а не „Ц.Л.”. Разделя ги един язовир разстояние и видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза имота им се намира на друго място и не следва те да претендират, че за собственици на същия. Те се лигитимирали с две решения на ВКС, които нямали сила на присъдено нещо и не се произнасят по въпроса за собствеността на имота. Моли в този смисъл съда да постанови своя съдебен акт.

            Ответниците Я.К.К., Л.И.С. и П.И.С., редовно призовани, не се явяват лично, но от тяхно име, както и от името на лично явяващият се ответник Ц.Д.К. адв.С. е представила писмена защита, в която от името на доверителите си моли съда да отхвърли предявените против тях искове, с които ищците молят да се обезсилят документите им за собственост, да се обяват сделките за недействителни, защото не се било породило право на собственост на общинския съвет и при последващите сделки не се бил осъществил облигационният прехвърлителен ефект и вещноправният правопораждащ собствеността ефект, според петитума на исковата молба, а според допълннително подадената молба от 06.01.2015 год. молят съда да осъди ответниците да им предаде владението на конкретно посочени недвижими имоти, тъй като доверителите й не са станали собственици на тези имоти, защото ги закупили от несобственик – Общината не било отчуждила собствеността на имота им и следователно не е имала правата на продавач. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представените списъци. Изцяло поддържа изложеното от нея в писмените отговори на исковата молба, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени с всички законни последици.

                   Ответниците Т.М.Д., В.Х.Д., редовно призовани, не се явяват лично, но от тяхно име пълномощника им адв.М. моли съда да отхвърли предявените срещу доверителите му искове по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Подчертава, че не може да става дума за продажба от несобственик и закупуване на имот от несобственик. Касае се за по-особена процедура, която е по Параграф 4 от ЗСПЗЗ и при нея не може да се говори за общия ред, по който се придобиват имоти. Неговите доверители са ползвали имота, направена е оценка, влезли са в сила всички актове на Кмета на Община-гр.Плевен и тъй като всичко е изготвено по съответния ред счита, че предявените искове са неоснователни и не могат да бъдат доказани в този смисъл. Претендира направените по делото разноски.

                   Ответникът О.В.О., редовно призован, не се явява лично, но в срока по чл.131 от пълномощникът му адв.К. е депозирал писмен отговор, в който от името на доверителя си счита, че изложеното в исковата молба конкретно срещу неговия доверител, да отстъпи собствеността и предаде владението на имет с идентификатор №56722.719.49 е несъвместимо с изискванията на ГПК и ЗС. Освен това пояснява, че не е налице идентификация между посочения от него ПИ и този описан в исковата молба в м.”Ц.Л.” от 11.940 дка. По тези и други съображения моли съда да остави исковата молба без движение или да се произнесе с решение, с което да я остави без уважение. Моли да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответниците Д.И.С. и Г.И.С., редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по делото.

                   Ответниците В.Г.С., Т.А.П. и Л.А.Б., редовно призовани, не се явяват лично. Техният пълномощник адв.К. от името на доверителите си моли съда да отхвърли предявените искове, като има предвид съображенията, които е изложила в писмения отговор. Счита, че ищците не са доказали най-важното обстоятелство за уважаване на иска, а именно да се легитимират като собственици на имота. Навежда твърдения, че се установява, че те са имали имот, попадащ в терен по Параграф 4 от ЗСПЗЗ, където процедурата първоначално е изисквала да се установи самоличността на ползвателите. Това обаче не е спазено, тъй като на ищцата е издадено едно нищожно решение на ПК с участието на нейния съпруг В. Г. и отделно от това то е издадено в противоречие на разпоредбите на Параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка те са оспорили и решението и нот.акт и са поискали съдът да ги обяви за нищожни, поради противоречие с императивни разпоредби на закона. Отделно от това в хода на делото не било доказано, че доверителките й владеят имота, за да се уважи иска за собственост. По отношение на тях тече процедура, която завършва чак с издаване на Заповед на Кмета на Общината по реда на Параграф 4, ал.7 от цитирания по-горе закон, която идентифицира къде точно се намира имота. На тях засега им е признато правото на възстановяване и имотът им е нанесен в плана на новообразуваните имоти, но все още процедурата не е завършила. В същото време споменава, че имота на ищцата З.Г., за който тя претендира, че е във възстановими стари реални граници не е нанесен в плана на новообразуваните имоти. Тя не е обжалвала заповедта на Областния управител, не е поискала допълване на плана с границите на имота, поради което счита, че не може да се легитимира като собственик на претендираните имоти. Не претендира за заплащане на разноските по делото.

           Ответникът Ц.Д.К., редовно призован, се явява лично като поддържа казаното от адвокатите на ответниците. Уточнява, че мястото е взето по всички правила и закони на РБългария с всичките му необходими документи.

            Съдът като взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, както и събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна :

            Ищцата З.Г.Г. се явява пряк наследник по закон – дъщеря на Н. Х. К., б.ж. на гр.Плевен, починала на 25.12.1961 год. видно от удостоверение за наследници №005810/12.08.2011 год. на Община-гр.Плевен, приложено като доказателство на стр.10 по гр.дело №3417/2013 год. по описа на РС-гр.Плевен. От него се установява, че наследодателката е имала и син К.Г. К., който е починал на 26.06.2005 год. След смъртта си последният е оставил за свои единствени законни наследници преживяла съпруга Р.Г.К. и един син Г.К.К. /удостоверение за наследници №000922 от 28.06.2011 год. на Община-гр.Бургас/, двамата ищци по настоящото исково производство.

            Видно от решение №18-79/3 от 24.02.1995 год. на ПК-гр.Плевен с председател инж.Х.И.В., секретар инж. С.И.К. и членове инж. В. Г., В. М. и В. В. след като е разгледана преписката по заявление вх.№3659/27.02.1992 год. и представените от З.Г.Г. писмени доказателства е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. Х. К. във възстановими стари реални граници на имот от 11.940 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на гр.Плевен в м.”Ц.Л.” – имот пл.№11312 от кадастралния план, изработен и утвърден през 1994 год., при граници : кад.№11311-наследници на Н. Х. К., кад.№11493; кад.№11493; кад.№11493-общинско.

            По отношение на това решение на ПК-гр.Плевен в хода на процеса е направено възражение от страна на адв.К., че то е нищожно, тъй като един от членовете на комисията инж.В. Г. е съпруг на ищцата по делото З.Г..

            Следва нот.акт №99, том VII, дело К-1423 от 06.10.1995 год. за възстановяване правото на собственост на имот в строителните граници на гр.Плевен – чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ на Нотариус при РС-гр.Плевен, от което се установява, че З.Г.Г. и К.Г. К. са признати за собственици на основание чл.10, ал.7 и чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.13ж и чл.13з от ППЗСПЗЗ и на Решение №18-79/3 от 24.02.1995 год. на ОПК-гр.Плевен влязло в сила на следния  недвижим имот останал в наследство от Н. Х. К., б.ж. на гр.Плевен с равни права по ½ идеална част – незастроен имот от 11.940 кв.м., четвърта категория, нахподящ се в строителните граници на гр.Плевен, в м.”Ц.Л.”, имот пл.№11312 от казастралния план, изработен и утвърден 1994 год. в кв.827 по решението, по скицата същия пл.номер и същият строителен кв., при съседи : кад.№11311-наследници Н. К., кад.№11493-общинско, кад.№11493 и №11493.

            Налице е писмо изх.№ТСУиС-91-10/16.02.1998 год. от Началник отдел „КРВП” при Община-гр.Плевен до З.Г., с което е уведомена, че в публикувания в ДВ бр.98/28.10.1997 год. ЗИД на ЗСПЗЗ се уточнява, че строителните граници на населените места се определят със застроителен и регулационен план. След това изменение на ЗСПЗЗ имотите й, които са извън границите на ЗРП на гр.Плевен, са предмет на план за земеразделяне.

            С решение №144/17.03.2010 год. по адм.дело №797/2009 год. Адм.съд-гр.Плевен е отменил Заповед №РД-17-01/03.08.2009 год. на Областен управител на Област Плевен, с която е одобрен Плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по Параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в м.”Табаковата чешма” и в м.”Ц.Л.”, землището на гр.Плевен, в частта досежно записването в регистъра към плана на новообразуваните имоти на новообразувани имоти с №№56722.719.645 с площ 496 кв.м.; 56722.719.643 с площ 1 119 кв.м. и 56722.719.642 с площ 5 536 кв.м., като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, вместо на наследниците на И. С. П., каквото е действителното правно положение. Изпратил е преписката на Областен управител на Област Плевен за извършване на промяна в записването в регистъра към плана на новообразуваните имоти за м.”Т.Ч.” и м.”Ц.Л.”, одобрен със Заповед №РД-17-01/03.08.2009 год., като за новообразувани имоти с №№65722.719.645; 56722.719.643 и 56722.719.642, вместо като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, като собственик да бъдат записани наследниците на И. С. П., бивш жител.

            С решение №3312/08.03.2011 по адм.дело №7095/2010 год. ВАС на РБългария е оставил в сила решение №144/17.03.2010 год. на Адм.съд-гр.Плевен, постановено по адв.дело №797/2009 год. Следователно решение №144/17.03.2010 год. по адм.дело №797/2009 год. Адм.съд-гр.Плевен е влязло в законна сила на 08.03.2011 год.

            Съгласно Заповед №РД-18-02/16.03.2011 год. на Областен управител-гр.Плевен, която е издадена на основание Параграф 4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, е изменена Заповед №РД17-01/03.08.2009 год. на Областен управител на Област Плевен в частта досежно записването в регистъра към плана на новообразуваните имоти в М1:1000 и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване от гпраждани въз основа на актове по Параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в м.”Т.Ч.” и в м.”Цигански лизя”, като новообразуваните имоти с №56722.719.645 с площ от 496 кв.м.; №56722.719.643 с площ 1 119 кв.м. и №56722.719.642 с площ 5 536 кв.м. вместо земи по чл.19 от ЗСПЗЗ бъдат записани на наследниците на И. С. *** е допуснато назначаването на съдебно-техническа експертиза, като от заключението на вещо лице инж.Каракиров се установява, че в „Държавен архив”-гр.Плевен няма документи от масовизиране и включване на имотите в землището на гр.Плевен и в частност в м.”Ц.Л.” в бившето ТКЗС. В „Държавен архив” са запазени документи за одържавяване на земеделски имоти в землището на гр.Плевен. Налице е протокол №646/27.04.1959 год. на името на Н. Х. К., но други документи в „Държавен архив”-гр.Плевен и ОС”Земеделие” не е установил, както на името на наследодателката на ищците, така и на наследодателя на ответниците. Експерта описва, че през периода 1958-1959 год. /създаването на ДЗС-гр.Плевен/ имотите са били със земеделски характер, видно от наличните документи и не са били включени в строителните граници на града. Имот №11312 с площ 11.963 дка в м.”Ц.Л.” е нанесен в кадастралната карта на града в строителни граници през 1994 год. на основание ПМС, като границите са му били : имот №11311-наследници на Н. Х. К. и №11413 общински имот. Други граници, имот и площ няма записани. Имотът е изключен от строителните граници на града през 1997 год.

                   Части от имотите с идентификатори 56722.719.42; 56722.719.49; 56722.719.50; 56722.719.51; 56722.719.52; 56722.719.642; 56722.719.643 и 56722.719.645 са част от имот №11312 и площ от 11.963 дка в м.”Ц.Л.”, което вещото лице е установило чрез съвместяване на помощния кадастрален план на града от 1994 год. с кадастралната карта на СГКК-гр.Плевен.

            Като доказателства по делото са представени и заповеди, издадени на 08.07.1999 год. на Кмета на Община-гр.Плевен, с които е признато правото на ползвателите Я.К.К., М.Г. Д., Т.М.Д., Л.И.С., В.Х.Д. за придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски имот в м.”Т.Ч.” по реда на Параграф 4а и 4бб от ПЗР на ЗСПЗЗ. В заповедите е цитиран и текста на Параграф 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, че ползвателите придобиват право на собственост върху ползваната земя при условията на Параграф 4а в размер до съответното посочените за всеки един от лицата кв.м. Разликато до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците на земята, като за целта е посочено да се извърши оценка на имота по ред, определен от МС.

            Налице са и протоколи за въвод във владение на новообразувани имоти в м.”Т.Ч.”, „Ц.Л.”, находящи се в землището на гр.Плевен, издадени от Община-гр.Плевен, в които е отразено, че новообразуваните имоти саодобрени със Заповед №РД-17-01/03.08.2009 год. на Областен управител на Област-гр.Плевен.

          По ревандикационният иск с правно основание чл.108 от ЗС.

            Активната процесуална легитимация по иска с правно основание чл.108 от ЗС произтича от доказване правото на собственост, т.е. за да бъде уважена ревандикационната претенция на ищците в процеса следва да се докаже кумулативно наличие на следните материалноправни предпоставки : на първо място ищците да притежават право на собственост върху недвижимия имот; на второ място посочените от тях ответници да упражняват фактическа власт върху него със субективното намерение, че им принадлежи или да държат имота за другиго и на трето място, че тези фактически действия ответниците извършват без наличието на законно правно основание – Р-2419-60-I ГО, Сб.60-с.114.

            Посочените предпоставки определят и фактите, които подлежат на доказване в производството по разглеждане на ревандикационен иск и правилата за разпределение на доказателствената тежест, като при ревандикация ищците са тези, които трябва да докажат, че са собственици или носители на ограничено вещно право върху вещта и че ответниците владеят/държат вещта. В случая качеството на собственик се доказва според твърдяното от ищците придобивно основание, обуславящо правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в процеса. Целта на този иск и на търсената с него защита е да върне фактическата власт върху вещта на носителя на правото на собственост /ограничени вещни права върху нея, с оглед на което ревандикационният иск се определя като “иск на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик за връщане на отнетата вещ”/.

            В конкретният казус, както е разпределил доказателствената тежест в процеса с определението си, постановено в закрито съдебно заседание от 09.08.2014 год. по гр.дело №3417/2013 год. по описа на РС-гр.Плевен, в тежест на ищците е да докажат, че са придобили собствеността върху процес­ните имоти по силата на реституцията и наследство, че административното производс­тво по възстановяването на собствеността им е проведено законосъобразно, че са били налице предпоставките на ЗСПЗЗ за възстановяване на имота им в м.”Ц.Л." в строителните граници на гр.Плевен, че между въстановеният им имот и процесиите имоти е налице идентичност, и че ответниците владеят всеки един от претендираните от тях имоти и то без правно основание.

            Предявяването на иск за собственост с предмет замеделска земя е в зависимост от наличието на влязло в сила решение на съответната поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земята, което решение следва да отговаря на изискватията на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Актът на ПК обаче не би могъл да легитимира сам по себе си безпорно ищците като собственици на процесната земеделска земя, ако в състезателното исково производство по повод възникналия спор за принадлежността на правото на собственост не са провели успешно доказване на факта, че наследодателят им е придобил имота по някой от способите по чл.77 от ЗС преди внасянето на земята в ТКЗС. Въпросното решение №18-79/3 от 24.02.1995 год. на ПК-гр.Плевен, на което ищците се позовават, за да докажат правото си на собственост върху имота в м.”Ц.Л.” бе оспорено от ответниците В.С., Т.П. и Л.Б., чрез техния пълномощник адв.К. с искане за бъде прогласено за нищожно, предвид участието на В. Г. като член на ПК при издаването му. Навеждат се твърдения, че той е съпруг на З.Г., но тъй като липсват безпорни доказателства в тази насока, съдът преценява, че не следва да прогласява нищожността на това решение на ПК и то в настоящото исково производство. Само това решение на ПК обаче не е достатъчно за доказване правото на собственост върху процесният имот, още повече, че от заключението на вещото лице Каракиров по съдебно-техническата експертиза се установи, че в „Държавен архив”-гр.Плевен няма документи от масовизиране и включване на имотите в землището на гр.Плевен и в частност в м.”Ц.Л.” в бившето ТКЗС.

            Не без значение е и факта, че по делото не са представени доказателства затова ищцата З.Г. да е обжалвала Заповед №РД-17-01/03.08.2009 год. на Областен управител на Област Плевен, поради което имотът, за който ищците твърдят, че са собственици не е нанесен в плана на новообразуваните имоти и регисътра към него на земеделските земи за м.”Т.Ч.” и „Ц.Л.”, т.е. ищците с бездействието си и с необжалването на този ИАА сами са злепоставили интересите си спрямо имотът, за който твърдят, че е тяхна собственост.

            Следователно след като ищците при условията на пълно и главно доказване на установиха факта, че наследодателят им е придобил имота по някой от предвидените в чл.77 от ЗС способи преди внасянето на земята в ТКЗС, съдът приема, че не е налице първата предпоставка на иска по чл.108 от ЗС – да се докаже, че ищците са собственици на претендирания имот. Оттук без значение е да се изследва наличието на останалите две предпоставки – ответниците да се намират във владение на имота, без да имат правно основание за това, тъй като трите предпоставки на ревандикационния иск трябва да са налице при условията на кумулативност. Липсата само на една от тях прави исковата претенция неоснователна и недоказана, което налага и същата да се отхвърли.

            По разноските.

            При този изход на процеса ищците, чрез пълномощника си не са направили претенция за съдебно-деловодни разноки в процеса, но и с оглед изхода на делото такива не следва да им се присъждат.

            От своя страна ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците Т.Д., В.Д., чрез пълномощника им адв.М. сумата 600 лева, а на ответниците Ц.Д.К., Я.К.К., Л.И.С., П. Й. С., с горните данни, чрез техния пълномощник адв.С. общо сумата 800 лева, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, а на ответника О.В.О., чрез пълномощника му адв.К. сумата 600 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

            Водим от горното, съдът

 

                                                                      Р   Е   Ш   И   :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищците З.Г.Г., ЕГН-********** ***, Г.К.К., ЕГН-********** *** и Р.Г.К., ЕГН-********** *** субективно съединен ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, срещу ответниците Я.К.К. ***, Ц.Д. ***, О.В.О. ***, Т.М.Д. ***, Л.И. ***, П.И. ***, В.Х.Д. ***, В.Г.С. ***, Д.И.С. ***, Г.И.С. ***, Т.А.П. *** и Лиляна А. ***, относно признаването за установено по отношение на ответниците, че ищците са собст­веници на имоти с идентификатори 56722.719.42, 56722.719.49, 56722.719.50, 56722.719.51, 56722.719.52, 56722.719.642 56722.719.643 и 56722.719.645, съгласно кадастралната карта и регистри на гр.Плевен, образувани от поземлен имот с кад.№11312 с площ от 11,963 дка в м."Ц.Л.", който ищците са придобили по силата на реституцията на замеделските земи с Решение 18-79/3 постановено от ПК-Плевен на 24.02.1995 год., и осъждането на всеки от тях да предаде владението върху съ­ответната идеална част от имотите на всеки от ищците както следва : Я.К. и Ц.К. да предадат на З.Г. владението върху 1/2 ид.част, а на Г.К. и Р.К. на по ¼ ид. част от имот с идентификатор 56722.719.42; О.О. да предаде на З.Г. владението върху 1/2 ид.част, а на Г. К. и Р.К. на по 1/4 ид.част от имот с идентификатор 56722.719.49; Т.Д. да предаде на З.Г. вла­дението върху 1/2 ид.част, а на Г.К. и Р.К. на по 1/4 ид.част от имот с идентификатор 56722.719.50, Л.С. и П. С. да пре­дат на З.Г. владението върху 1/2 ид.част, а на Г.К. и Р.К. ***.част от имот с идентификатор 56722.719.51; В.Д. да преде на З.Г. владението върху 1/2 ид.част, а на Г.К. и Р.К. на по 1/4 ид.част от имот с идентификатор 56722.719.52; В.С., Д.С., Г.С., Т.П. и Ли­ляна Б. да предадат на З.Г. владението върху 1/2 ид.част, а на Г.К. и Р.К. на по 1/4 ид.част от имоти с идентификатори 56722.719.642; 56722.719.643 и 56722.719.645, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА З.Г.Г., ЕГН-********** ***, Г.К.К., ЕГН-********** *** и Р.Г.К., ЕГН-********** *** да заплатят на ответниците Т.М.Д., В.Х.Д., с горните данни, чрез пълномощника им адв.М. сумата 600 /шестотин/ лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

            ОСЪЖДА З.Г.Г., ЕГН-********** ***, Г.К.К., ЕГН-********** *** и Р.Г.К., ЕГН-********** *** да заплатят на ответниците Ц.Д.К., Я.К.К., Л.И.С. и П. Й. С., с горните данни, чрез пълномощника им адв.С. общо сумата 800 /осемстотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

            ОСЪЖДА З.Г.Г., ЕГН-********** ***, Г.К.К., ЕГН-********** *** и Р.Г.К., ЕГН-********** *** да заплатят на ответника  О.В.О., с горните данни, чрез пълномощника му адв.К. сумата 600 /шестотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

            Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :