№ 513
гр. Сливен, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230105008 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл.. 422, ал.1 от ГПК., вр. чл.
124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 01.12.2023 г. ищцовото дружество е получило
съобщение от Районен съд - Сливен, с което е уведомено, че с Определение №
3716/30.11.2023 г. Районен съд - Сливен установява редовността на връчването на поканата
за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по частно
гражданско дело № 2837/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, издадени срещу
длъжника Н. И. М.. Във връзка с разпореждането на съда и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК за ищцовото дружество се поражда правен интерес да предяви иск по чл. 422 от ГПК
за съществуването на тяхното вземане срещу длъжника Н. И. М..
Твърди се, че искът се основава на обстоятелството, че на 20.11.2018 г. между
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД от една страна и Н. И. М., от друга страна, е
сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***** г., по силата на който Банката
е предоставила на Кредитополучателя кредитен лимит /овърдрафт/ в размер на 1500.00 лева,
с краен срок на погасяване 20.11.2019 г., с опция за автоматично подновяване при условията
и по реда предвидени в Общите условия. Последното автоматично удължаване съгласно
т.19.1.1 от общите условия на срока за ползване и погасяване на овърдрафта по картовата
разплащателна сметка е до 20.11.2023 г.
На 20.11.2018 г., кредитополучателят е получил своята кредитна карта, като кредитът
е усвояван и погасяван по негова банкова сметка в ПИБ.
От 05.09.2021 г. кредитополучателят е в забава на плащанията по договора за
1
кредитна карта.
Въпреки поетите с Договора за кредит задължения, кредитополучателят не е
обслужвал кредита, не е изпълнявал своите задължения и не е извършвал плащания за
посяване на дълга, поради което за Банката възникнал правен интерес да се обърне към съда
с молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с цел
предприемане на принудителни действия.
Въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК и извлечението от
счетоводните книги на Банката, Районен съд - Сливен е издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, с която е осъдил Н. И. М. да заплати на „Първа
инвестиционна банка” АД, следните суми:
- 1500,00 лева (хиляда и петстотин лева) - главница, ведно със законната лихва,
считано от 14.07.2023 г. до окончателното плащане на дълга;
- 680,80 лева (шестстотин и осемдесет лева и осемдесет стотинки) - възнаградителна
лихва за периода от 19.08.2021 г. до 10.07.2023 г.;
- 290,55 лева (двеста и деветдесет лева и петдесет и пет стотинки) - наказателна лихва
за забава за периода от 08.09.2021 г. до 10.07.2023 г.;
- 2,18 лева (два лева и осемнадесет стотинки) – законна лихва от датата на
предсрочна изискуемост 10.07.2023 г. до 14.07.2023 г.;
- 90,00 лева (деветдесет лева) – начислена на 17.11.2021 г. и 17.11.2022 г. такса за
поддържане на кредитна карта по т.13 от договора за кредитна карта;
- 60,00 лева (шестдесет лева) – начислени на 05.05.2023 г. разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост на банковия кредит;
- 102,47 лева (сто и два лева и четиридесет и седем стотинка) – разноски в
заповедното производство, от които 52,47 лева платена държавна такса и 50 лева юриск.
възнаграждение.
Въз основа издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
Банката е подала молба за образуване на изпълнително дело срещу Кредитополучателя и
такова е образувано под № 20238370400833 по описа на ЧСИ П.Г., с peг. № 837 на КЧСИ.
Сочи се, че задължението не е погасено и към настоящия момент.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да установи със
сила на присъдено нещо, че към 14.07.2023 г. (датата, на която е подадено в съда
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК), ответникът Н. И. М.,
дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД сумата общо в размер на 2 623,53
лева, от които:
- 1500,00 лева (хиляда и петстотин лева) – просрочена главница, ведно със законната
лихва, считано от 14.07.2023 г. до окончателното плащане на дълга;
- 680,80 лева (шестстотин и осемдесет лева и осемдесет стотинки) - възнаградителна
лихва за периода от 19.08.2021 г. до 10.07.2023 г.;
2
- 290,55 лева (двеста и деветдесет лева и петдесет и пет стотинки) - наказателна лихва
за забава за периода от 08.09.2021 г. до 10.07.2023 г.;
- 2,18 лева (два лева и осемнадесет стотинки) – законна лихва от датата на
предсрочна изискуемост 10.07.2023 г. до 14.07.2023 г.;
- 90,00 лева (деветдесет лева) – начислена на 17.11.2021 г. и 17.11.2022 г. такса за
поддържане на кредитна карта по т.13 от договора за кредитна карта;
- 60,00 лева (шестдесет лева) – непогасени разноски за връчване на покани за
предсрочна изискуемост на банковия кредит.
Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, в който счита исковите претенции за неоснователни и
недоказани и моли съда същите да бъдат отхвърлени. Излага аргументи в тази насока и сочи
съдебна практика.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано се представлява от процесуален
представител, който моли съда да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира
разноските по делото.
В с.з. ответникът се представлява от назначения му особен представител, който моли
да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 20.11.2018 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и Н. И. М., е
сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***** г., по силата на който Банката
е предоставила на Кредитополучателя кредитен лимит /овърдрафт/ в размер на 1500.00 лева,
с краен срок на погасяване 20.11.2019 г., с опция за автоматично подновяване при условията
и по реда предвидени в Общите условия.
Видно от Протокол , съставен на 20.11.2018 г. ответникът е декларирал, че е
запознат с Общите условия на ПИБ АД за издаване на револвиращи международни
кредитни карти с чип, включително с нивата на лимиттие, както и с Тарифата за таксите и
комисионните на банката.
На 20.11.2018 г., кредитополучателят е получил своята кредитна карта, като кредитът
е усвояван и погасяван по негова банкова сметка в ПИБ.
На 14.07.2023 г. от ПИБАД е подадено заявление до СлРС за издаване на заповед за
незабавно изпълниние и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК. На 17.07.2023 г. е издадена
заповед № 1580 и изпълнителен лист, въз основа извлечението от счетоводните книги на
Банката.
Прието е по делото като доказателство писмо от ЧСИ П.Г., адресирано до ответника
Н. И. М., с което е поканен в едномесечен срок от получаване на съобщението да заплати
3
доброволно всички просрочени по договора за кредитна карта задължения, които към
25.04.2023 г. възлизат общо на сумата 1638.87 лева, като в случай , че не плати
просрочените задължения се обявява т за предсрочно изискуем задълженията по договора за
кредитна карта.
Лицето е отказало да получи съобщението, видно от отбелязването на писмото и
удостоверено с подпис на връчител Н.Т..
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е
видно, че размерът на задълженията на ответника към Банката, претендирани с настоящата
искова молба, изчислени към момента на подаване на заявлението пред PC - Сливен -
14.07.2023 г., са както следва:
Главница в размер на 1 500 лв.;
Начислена наказателна лихва в общ размер на 290,96 лв., разпределена както следва:
начислена наказателна лихва минимална вноска - 207,49 лв., начислена наказателна
лихва надвишен лимит - 83,47 лв.;
Начислена възнаградителна лихва в размер на 680,80 лв.;
Начислена законна лихва от датата на предсрочна изискуемост в размер на 2,19 лв.
Начислени такси за обслужване на кредитна карта в общ размер на 90 лв.,
разпределени както следва: 45 лв. начислени на 17.11.2021 г. и 45 лв. начислени
17.11.2022 г.;
Начислени на 05.05.2023 г. разноски за връчване на покана в размер на 60 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Предмет на иска е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. По този иск кредитора - ищец
следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер и следва да
проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че на 20.11.2018 г. между „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и Н. И. М., е сключен Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № ***** г
По силата на договора, банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит
4
/овърдрафт/ в размер на 1500.00 лева, с краен срок на погасяване 20.11.2019 г., с опция за
автоматично подновяване при условията и по реда предвидени в Общите условия, с които
ответникът е бил запознат, видно от съставения протокол от 20.11.2028 г., подписан от
нето..
По силата на т.13.1.1 от Общите условия , ПИБ АД е обявила предсрочната
изискуемост на кредита чрез писмено уведомление , изпратено чрез ЧСИ П.Г., изх. № 231-
206/25.04.2023 г. , като ответникът на 07.06.2023 г. е отказал да получи съобщението, поради
което с констативен протокол от 09.06.2023 г. , съставен от ЧСИ П.Г. на осн. чл. 44, ал.1 от
ГПК писменото предизвестия до Н. И. М. е счетено за редовно връчено.
В Раздел ХІІІ "Предсрочна изискуемост", т. 13.1.1 от приложените Общи условия,
които са приети от ответника и с това станали неразделна част от самия договор, е
предвидена хипотеза на предсрочна изискуемост при допусната забава в плащанията над 5
работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.
Предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с факта на изпадане в забава на
длъжника да погаси която и да е било вноска от кредита и изтичане на предвидения в
Общите условия период след това, а може да бъде обявена по преценка на кредитодателя по
аргумент от нормата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Посоченото е в
съответствие и с изискванията на чл. 432 ТЗ, който предвижда, че в предвидените в договора
случаи Банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита. Според
установената съдебна практика, в това число приетото в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпва чрез едностранно изявление на
кредитодателя до длъжника, включително в случаите, когато в договора е предвидено, че
кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, т. е. дори в случаите,
когато в договор е предвидена т. нар. "автоматична" предсрочна изискуемост, вземането
става изискуемо, след като Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем, чрез едностранно изявление до длъжника.
В настоящия случай съдът намира, че са налице и двете предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. На първо място ответникът не доказа, а дори и не твърди,
да е погасявал кредита в срок. Напротив, от приетото по делото заключение на ССЕ, се
установява, че плащанията по кредита са спрели далеч във времето, преди Банката да
направи кредита предсрочно изискуем.
От приложената към делото Покана, се установява, че ищцовото дружество надлежно
е уведомило длъжника за настъпилата изискуемост.
Ето защо съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
10.07.2023 г. с изтичането на дадения едномесечен срок за погасяване на задълженията по
кредитната карта. От тази дата задължението му от разсрочено се трансформира в пълния
му размер, поради което и срокът за неговото погасяване тече от тази дата.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за
неравноправност на клаузата за предсрочно прекратяване на договора.
5
Действително решение № 82/07.07.2022 г. по т.д. № 871 първо т.о. на ВКС препраща
към решение от 26.01.2017 г. по дело С-421/14 на СЕС, като следва да се преценят
критериите за неравноправност на клаузата за предсрочна изискуемост.
Съгласно посоченото решение на СЕС , преценката на националната юрисдикция
относно твърдeния неравноправен характер на клауза относно предсрочната изискуемост
поради неизпълнение на задълженията на длъжника през ограничен период, посочената
юрисдикция трябва да провери по-специално дали възможността на продавача или
доставчика да обяви целия кредит за изискуем, зависи от неизпълнението от страна на
потребителя на основно в съответното договорно правоотношение задължение, дали тази
възможност е предвидена в случаите, в които посоченото неизпълнение е достатъчно тежко
с оглед на срока на кредита и размера на задължението по него, дали тя дерогира
приложимите в тази област правни норми и дали националното право предвижда подходящи
и ефективни средства, позволяващи на потребителя, за когото се прилага такава клауза, да
преустанови действието на посочената изискуемост на кредита.
В случая , видно от извлечение от счетоводните книги на банката, приложено към
ч.гр.д. 2837/2023 г. ответникът не е заплатил минимални погасителни вноски за периода от
05.02.2022 г. до 05.07.2023 г.- общо 23 броя, поради което посоченото неизпълнение на
договорните задължения е достатъчно тежко, за да възникне правото на кредитора да обяви
предсрочната изискуемост на банковия кредит /кредитен лимит- овърдрафт.
Договорът е в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма при постигнато
съгласие относно размера на лимита, месечната погасителна вноска /минимална/. Не се
установява да е налице противоречие с чл. 143 ЗЗП за нарушаване принципа на
добросъвестност водещ до неравновесие между правата и задълженията, договорените
клаузи не противоречат на посоченото в чл. 143 ЗЗП случаи на неравноправни клаузи, в
договора са посочени размера на кредитния лимит и погасителната вноска. При сключване
на процесния договор за кредит са спазени изискванията на ЗПК за валидността му.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, приета и
неоспорена от страните по предвидения в ГПК реде, се установи че размерът на
задълженията на ответника към Банката, претендирани с настоящата искова молба,
изчислени към момента на подаване на заявлението пред PC - Сливен - 14.07.2023 г., са
както следва: Главница в размер на 1 500 лв.; Начислена наказателна лихва в общ размер на
290,96 лв., разпределена както следва: начислена наказателна лихва минимална вноска -
207,49 лв., начислена наказателна лихва надвишен лимит - 83,47 лв.; Начислена
възнаградителна лихва в размер на 680,80 лв.;Начислена законна лихва от датата на
предсрочна изискуемост в размер на 2,19 лв.Начислени такси за обслужване на кредитна
карта в общ размер на 90 лв., разпределени както следва: 45 лв. начислени на 17.11.2021 г. и
45 лв. начислени 17.11.2022 г.; Начислени на 05.05.2023 г. разноски за връчване на покана в
размер на 60 лв.
Предвид изложеното предявените от ищеца положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
6
установено по отношение на ответника, че дължи сумите по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 2837/2023 г. на СлРС се явяват основателни в размерете, съгласно
заключението на вещото лице и така, както са претендирани в исковата молба.
Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 422 от ГПК за
главницата в размер на 1500 лева, ответникът дължи и законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК –
14.07.2023 г., до окончателното й изплащане.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът бива осъден
да заплати на ищеца сторените разноски в производството в размер на 52.47 лева д.т., 400
лева за особен представител, 250 лева депозит за вещо лице и 300 лева юриск.
възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер на п 52.47 лева д.т.
и 50 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. М. с ЕГН ********** от
*****, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 111 П, сумата в
размер на 2623,53 лева, от които:
-1500,00 лева (хиляда и петстотин лева) – просрочена главница, представляваща
неизплатено парично задължение по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***** г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.07.2023 г. до окончателното плащане
на задължението;
- 680,80 лева (шестстотин и осемдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 19.08.2021 г. до 10.07.2023 г.;
- 290,55 лева (двеста и деветдесет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща
наказателна лихва за забава за периода от 08.09.2021 г. до 10.07.2023 г.;
- 2,18 лева (два лева и осемнадесет стотинки), представляваща законна лихва от
датата на предсрочна изискуемост 10.07.2023 г. до 14.07.2023 г.;
- 90,00 лева (деветдесет лева), представляваща такса за поддържане на кредитна
7
карта по т.13 от договора за кредитна карта, начислена на 17.11.2021 г. и 17.11.2022 г.
- 60,00 лева (шестдесет лева), представляваща разноски за връчване на покани за
предсрочна изискуемост на банковия кредит,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1580/17.07.2023 г. по ЧГД №
2837/2023 г. на РС – Сливен.
ОСЪЖДА Н. И. М. с ЕГН ********** от *****, ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 111 П разноски в исковото производство в размер на
1002.47лева, както и разноски в производството по ч.гр.д. 2837/2023 г. на СлРС в размер на
102,47 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8