Р Е Ш Е Н И Е
№ 2311
град Пловдив, 08.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Дванадесети състав, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурор Гинка Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 332 по описа за 2022 година, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Делото е образувано по искова
молба, предявена от В.Т.К., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив,
със съдебен адрес:***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания за здравето и живота му, обида, възмущение, стрес,
притеснения, психологичен дискомфорт и т.н., причинени му при пребиваването му за
периода от 14.06.2013г. до 14.02.2014г. в Арест-Пловдив, от 14.02.2014г. до
01.08.2017г. в Затвора-Пловдив, от 01.08.2017г. до 01.03.2018г. в
Затвора-Пазарджик и от 01.03.2018г. до 07.02.2022г. /датата на подаване на
исковата молба/ в Затвор гр.Пловдив. Ищецът посочва следните оплаквания: през
цялото време на изтърпяване на наказанията е бил в пренаселени килии - под 3
кв. м. нетна площ и при лоша хигиена – дървеници, хлебарки, гризачи; нямало
течаща топла вода; няма естествена светлина и чист въздух; храната не се
приготвя от професионални готвачи и е лоша; има заболяване от дискова херния,
но не му оказват адекватна медицинска помощ, освен това работи като готвач от
четири години и е силно натоварен, което е една от причините за хернията; тъй
като работи, не го изеждат на каре; има загуба на слух на лявата ухо но не му
оказват адекватна медицинска помощ
Редовно призован, ищецът, в
съдебното заседание не се явява и не се представлява. С исковата молба претендира
за присъждане на направените по делото разноски в размер на 10 лева за внесена
ДТ.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, чрез процесуалния си представител ст.юрк., в съдебно заседание
и в представен по делото писмен отговор оспорва предявените искови претенции по
основание и размер. Прави възражение за изтекла петгодишна абсолютна
погасителна давност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция по
основание и размер.
По данни от справка за правно
положение на л.св. /л.84/ от Затвор Пловдив, се установява, че В.Т.К. търпи
наказание „лишаване от свобода” с начало на изтърпяването 14.06.2013г. и към 07.02.2022г.
/датата на подаване на исковата молба/ се намира в Затвора-Пловдив.
Видно от справки /л.63, 64-65/ К.
е пребивавал в Затвора-Пазарджик в периода от 14.08.2017г. до 06.03.2018г., но
няма данни в кое помещение, с каква квадратура и при каква населеност е бил
настанен. Посочва се, че от постъпването
си в затвора лишеният от свобода не е подавал молби против условия. При
постъпването в Затвора-Пазарджик всеки лишен от свобода получава
необходимите
му постелъчни принадлежности, свен това лишените от свобода имат право да получат
на свиждане лични такива, както и да си закупят от затворническата лавка
възглавница и олекотена завивка. Бельото се пере веднъж седмично и се получава
изсушено и готово за ползване. Помещенията, в които се настаняват лишените от
свобода, са проектирани и оборудвани по начин гарантиращ спазване на
изискванията за минимални стандарти за жилищна ощ в затворническите институции.
Мебелите във всяко помещение са достатъчно на брой и в добро състояние,
съобразно установения регламент. Всяко спално помещение разполага със санитарен
възел и достъпът до него е постоянен. Всички са санитарни възли са проектирани
и изградени така, че всяко помещение разполага с течаща студена вода, а топлата
вода е по график. Предвид спецификата на предназначение на сградата за място за
лишаван от свобода, изисквания на нормативната база, са за сграден фонд с
естествен вентилация. Всички спални помещения имат прозорци, достатъчен брой,
зависимост от размера на помещението, отваряема част на прозорците, възможност
за проветрение по всяко време на денонощието, в зависимост от желанието на настанените
в спалните помещения.
В Затвора-Пазарджик
се извършват ДДД дейности от лицензирани фирми в спалните помещения на лишените
от свобода, кухненския блок, общите помещения на територията на целия сграден
фонд на затвора, както и прилежащите пространства за провеждане на престой на
открито.
За периода 01.08.2017 год. - 26.03.2018
год., услугите по ДДД, са осъществявани, съгласно договор, сключен между
„ДДД-1” ООД гр, София и ГД ”Изпълнение на наказанията”. Към справките са приложени
копия на протоколи за 
извършени
услуги. 
В справката е посочено още, че се
осигуряват полагащите се перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни
консумативи. Хигиената в спалните помещения се осъществява от полагащи доброволен
труд лишени от свобода. Храната се приготвя от служител, щатно работещ „Готвач
затворническа кухня” и се приготвя в съответствие с изискванията на утвърдена
от Министъра на правосъдието и Министъра на здравеопозването Таблица, за 
състава на
дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода.
През 2017г. в сградата на Затвора-Пазарджик са извършвани предимно текущи
ремонти, през 2018г. е направен и основен ремонт на територията на целия затвор.
Подменени са всички санитерни възли, електрически, ВиК и отоплителни
инсталации, подменени са подовите настилки и дограмата на сградата.
От писмен отговор и становище /л.26,
л.85-86/ се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора-Пловдив от
13.01.2014г. до 13.08.2018г. и от 06.03.2018г. до 07.02.2022г. /дата на
подаване на исковата молба/.
От съдържанието на становище
рег.№ 3178/26.04.2022г. /л.89-90/ за периода за периодите от 13.01.2014г. до
13.08.2018г. и от 06.03.2018г. до 31.12.2018г.
се установява, че няма данни в кое помещение, с каква квадратура и при каква
населеност, е настанен К.. За периода от 01.01.2019г. до 07.02.2022г. /дата на
подаване на исковата молба/, в становището е посочена подробна информация за
спалните помещения, в които е настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите
на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на
техните прозорци, както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м. Видно от приложеното, за няколко кратки периода
/от 01.10.2020г. до 02.10.2020г.; от 17.07.2021г. до 02.08.2021г.; от 26.02.2022г.
до 07.02.2022г. /дата на подаване на исковата молба// в помещение РЦ №21,
ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по отношение на него не се
е проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 и повече кв. м. нетна площ на човек.
За останалата част от исковия
период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от
свобода, се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. и
повече метра нетна площ на човек. В представените от ответника и неоспорени
становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се
посочва, че всяко спално помещение е обзаведено с легло и шкаф. На всички л.св.
е осигурен достъп до течаща вода, съгласно график за разпределение на времето
на лишените от свобода от съответната група, а работещите (какъвто е К.) имат
достъп до баня всеки работен ден. За всеки от настанените л.св., има постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода. Санитарния възел е с отваряем
прозорец. Проветряването е по желание на лишените от свобода като могат да
правят това и чрез отваряне на прозорците. Спалните помещения са добре
осветени. На всеки
л.св. се осигурява комплект спално бельо и завивки като при желание от страна
на л.св. домакинът осигурява колкото комплекта са му необходими, а л.св. има
право и да получава от бликите си бельо и завивки. Прането на същите става по
усмотрение на самия л.св. – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне от
близките.
През периода на изтърпяване на
наказанието на л.св. К. не са правени
основни ремонти на стаите, в които е пребивавал същия /становище на л.88/, но
са извършвани текущи ремонти като се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др., не се
допускат счупени прозорци /същите се подменят своевременно/. По данни от ГДИН е
сключен договор за ДДД обработка на всички помещения в затворите, която се
извършва по утвърден график. По делото са представени приемо-предавателни
протоколи за извършена ДДД обработка през 2021г. и 2022г.
От данните в приложените по
делото становища се установява че К. е устроен на работа в кухнята на затвора.
По негова молба е спрян от работа на 18.03.2022г. За времето, в което е бил устроен
на работа, ищецът е подавал молби да не ползва полагаемата му годишна почивка.
Към становищата, както и
добълнително в хода на съдебното производство, по делото са приложени хранителни
таблици и седмични менюта.
По делото са приложени
медицинските документи на К.. Видно от същите наищецът, при наличие на
оплаквания, е осигурявано медицинско обслужване и лечение, включително и
болнично, за болки в кръста и крака през 2019г. и 2021г. Във връзка с оплаквания
за намален слух през 2014г. на ищеца е извършен преглед и му е назначено медикаментозно
лечение.
По делото е разпитан като
свидетел Н.Е.Ц.. Свидетелят Ц. заявява, че: „Познавам В.Т.К., от 2019 година сме с него в
една стая. Мога да кажа за неговия случай,
от 2020г. той започна да чувства неудобства при ставане сутрин, единият
му крак отказваше и дори е падал през деня и сме го вдигали, след малко
раздвижване успяваше да отиде до тоалетна. През 2021г. се стигна дотам, че беше настанен в
болница, след което му препоръчаха прекъсване, да бъде пуснат и отново да се
лекува в болница. Болките не спряха,
втори път влезе в болница и повечето време се оправяше с лекарства, които му
бяха пратени отвън, за да може да се възстановява по някакъв начин. Не беше
добре, защото неговата работа беше от такова естество, че му се налагаше в
кухнята да вдига по 100 килограмови казани и това му е давало отражение на
дисковата херния. Познавам го година преди 2019г., но тогава беше в друга
стая. Той, като работеше като готвач не
го изказваха на каре, за готвачите официално няма каре. Той работеше без каре
четири години. В килиите има дървеници и гризачи, пръскането, което се извършва
ритмично по нареждане на ГДИН няма полза
от него, или не слагат каквото е нужно като препарати, те си пръскат, а
дървениците се разкарват, като ги намокрят и те тръгват и си обикалят из
стаята, даже при последното пръскане имаше около двадесет дървеници в една
тарелка, след като ги напръскаха не само, че нито една не умря, но всички
избягаха и се изпокриха. Тези, които пръскат някой от фирмата си взима парите и
отчитат само дейност. Гризачи има, намират се, по-рядко са, но има, сега говоря
за сегашната килия, за килия № 26 не мога да кажа, чул съм че има, но в нашата
има и сега да отидем и да отворим шкафовете, веднага ще излегнат хлебарките и
ще тръгнат. В килията сме 7 души в момента, а през 2019г. във въпросната килия
бяхме повече, не сме били никога толкова, колкото е капацитетът на стаята – 6 човека, били сме
все по 7,8,9,10 души- говоря за килия № 21 през 2019г. Аз не знам с колко
човека ищецът е бил в предишната килия № 26. От хепатит С не се е оплаквал, че
е болен. Топла вода нямаме в килията, това е отдавнашна мечта, дано се случи
някога. Проблеми със слуха има, едното му ухо не му е наред, трудно чува с
него. Не преглед за ухото не съм чул да са го водили. В килията да се чете
вестник или книга може, може да се чете, достатъчно осветена е, приток на чист
въздух при отворен прозорец има. Досега
професионален готвач не е приготвял храната, храната се приготвя от
затворниците. Качеството сега в момента не е добро, преди когато имаше готвач,
който да отговаря за кухнята беше много по – добра, сега от началото на
годината няма готвач, нито за служебния стол, нито за затворническата кухня.
Работещите не ги извеждат на каре, не са слагали график за работещите, само
неработещите имат официален график. За нашия отряд е от 9 часа до 10 часа, за
втори пост е от 10 часа до 11 часа, а съответно за другото крило след 11, но само за неработещите. Работещите имат
обедна почивка, имат половин час, в която се хранят и се връщат отново на работа. В. да прави физически
упражнения в килията освен да си раздвижва крака, за да може да отиде на
работа, други физически упражнения в килията не е правил.“.
По
искане на ищеца по делото е допусната съдебно-медицинска експертиза /СТЕ/. Съгласно
приетото от съда и неоспорено от страните заключение, изготвено от д-р М.Б., В.К.
е бил настанен два пъти в болнично заведение, където му е
проведено правилно и в пълен обем лечение. Според вещото лице условията в
затвора не утежняват здравословното състояние на ищеца. Същият следва да спазва
щадящ режим, да избягва неблагоприятните климатични фактори като претопляне и
преохлаждане и да прави фицически упражнения.
Административен съд – гр.
Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Както вече
се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за
периода от 14.06.2013г. до 14.02.2014г. в Арест-Пловдив, от 14.02.2014г. до
01.08.2017г. в Затвора-Пловдив, от 01.08.2017г. до 01.03.2018г. в
Затвора-Пазарджик и от 01.03.2018г. до 07.02.2022г. /датата на подаване на
исковата молба/ в Затвор гр.Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна
на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На първо място следва да бъде
съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда
по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно
чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото
производство – ГДИН, със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск.
На следващо място е необходимо да
се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като
предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение,
действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като
противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета основателност
на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да
бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност
за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на
задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от
10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция
като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода
като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент
при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би
могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе
си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би
могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било
преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига
прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата
на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС осъдените
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение
като в ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Все в тази насока следва да се
посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва
да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС е установено
изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Според ал.5 от посочената разпоредба,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и
материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през
1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от
вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от
Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за
третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на
обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на
престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и
социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от
13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за
зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:
“10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено
помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят
и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете
трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е
задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат.“.
При разрешаване на настоящия
правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на
Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани
срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията,
произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода/решение от
10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по
делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу
България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение
от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К. срещу България, решение от 27 януари
2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/. В посочените съдебни
решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
С оглед наведените от ответника
възражения за изтекла погасителна давност, следва да се посочи, че
погасителната давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от
време, през който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид
липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на
основание, както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 АПК, във вр. с
чл.285 ал.1 ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл.46 от Закона
за нормативните актове/ЗНА/, следва да намерят приложение правилата на
чл.110-120 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, уреждащи института на
погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо – чл.114 ал.1 ЗЗД. В случаи на непозволено увреждане, какъвто
е настоящият случай, това е моментът на прекратяване на увреждащите действия
или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е
следствие от бездействие.
В тълкувателно решение №3 от
22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. №3/2004г. ОСГК, са обсъдени противоречията в
практиката на съдилищата относно началния момент на погасителната давност на
иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като в т.4 от тълкувателното
решение е прието, че обезщетение за вреди от незаконни административни актове,
може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при
нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на
вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на
администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за
незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл.1 ал.2
ЗОДВПГ/загл. изм./. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става
изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт
– от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на
администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените
моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи
мораторна лихва. Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата на
основание чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ/ и въз основа на него
следва да се приеме за безспорно, че погасителната давност в случая започва да
тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия
на администрацията да поставят ищеца в благоприятни условия на задържане и
лишаване от свобода.
Възражението на процесуалния
представител на ответника, обективирано в писмен отговор, за погасяване на иска
по давност за посочените от ищеца исковите периоди се явява неоснователно.
По отношение на оплакванията на
ищеца за периода на пребиваването му в Затовора Пазарджик, съдът намира
следното:
С оглед посочените в исковата
молба периоди и представените от ответника доказателства, съдът констатира, че
ищецът е пребивавал в Арест-Пловдив в пелриода от 14.06.2013г. до 12.01.2014г.,
когато е прведен в Затвора-Пловдив, поради което исковата претенция по
отношение Арест-Пловдив, която е за периода от 13.01.2014г. до 14.02.2014г.
следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така посочения период,
лицето да е било на територията на Арест-Пловдив.
С оглед събраните писмени
доказателства по делото и възведеното в обстоятелствената част на исковата
молба, съдът намира, че с оглед липсата на представени доказателства от страна
на ответника за периода на престой на л.св. К. ***, 14.06.2013г. до 14.02.2014г.,
ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС и да се приемат
за доказани твърденията на ищеца за пренаселеност на помещенията, лоша хигиена
– дървеници, хлебарки, гризачи; нямало течаща топла вода; няма естествена
светлина и чист въздух; храната не се приготвя от професионални готвачи и е
лоша.
По отношение на оплакванията на
ищеца за периода на пребиваването му в Затовора Пазарджик, съдът намира следното:
На първо място, с оглед посочените
в исковата молба периоди и представените от ответника доказателства, съдът
констатира, че ищецът е пребивавал в Затвора-Пазарджик от 14.08.2017г. до
06.03.2018г., поради което исковата претенция по отношение Затвора- Пазарджик, която е за периода от 14.02.2014г.
до 12.01.2014г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така
посочения период, лицето да е било на територията на Затвора- Пазарджик.
Искът следва да бъде разгледан по
същество за периода от 14.08.2017г. до 01.03.2018г. когато ищецът е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- Пазарджик.
С оглед липсата на представени доказателства от страна на ответника в кое
помещение, с каква квадратура и при каква населеност е бил настанен К. в
периода 14.08.2017г. до 01.03.2018г. ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС и да се приемат за доказани твърденията на ищеца за пренаселеност на
помещенията, в които е пребивавал в посочения период.
По отношение на оплакванията на
ищеца за периода на пребиваването му в Затовора Пловдив, съдът намира следното:
На първо място, с оглед
посочените в исковата молба периоди и представените от ответника доказателства,
съдът констатира, че ищецът е пребивавал в Затвора-Пловдив от 13.01.2014г. до 13.08.2018г.
и от 06.03.20118г. до 07.02.2022г. /датата на подаване на исковата молба/, поради
което исковата претенция по отношение Затвора-Пловдив, която е за периода от
01.03.2018г. до 05.03.2018г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се
установява в така посочените периоди, лицето да е било на територията на
Затвора-Пловдив.
Искът следва да бъде разгледан по
същество за периодите от 14.02.2014г. до 01.08.2018г. и от 06.03.2018г. до
07.02.2022г. когато ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора-Пловдив.
За посочените исков периоди в
Затвора-Пловдив, от събраните и описани по-горе доказателства се установява, че
ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., изключение правят периодите
от 01.10.2020г. до 02.10.2020г., от 17.07.2021г. до 02.08.2021г.
Последното, съгласно практиката
на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В тази насока са и показанията на разпитаните по
делото свидетели.
През исковия период не се
установява нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения, в
които е пребивавал К. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща
студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от
ответника становища, се сочи, че в Затвора-Пловдив и в Затвора-Пазарджик на л.св. е осигурен
достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от
свобода. Отделно от това на работещите, какъвто е бил К. е осигуряван достъп до
баня всеки работен ден.
Основателни са оплакванията за
наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук исков период. Това е
така, защото от страна на ответника са изложени твърдения за извършени в
Затвора-Пловдив ДДД обработки, но са представени частичини доказателства, че
такива дейности са били договорени, съответно изпълнени.
Съдът намира твърденията на К. за
липса на естествена светлина и чист въздух в помещенията за неоснователни.
Според представените доказателства големината и разположението на прозорците в
килиите са достатъчни за извършване на проветряване и осветяване на
помещенията. В тази връзка са и показанията на разпитания по делото свидетел.
Поддържането на чистотата на помещенията в т.ч. и тяхното проветряване е
задължение на всеки лишен от свобода.
Съдът намира оплакванията на К.,
че храната не се приготвя от професионални готвачи и е лоша за неоснователни.
По делото се събраха безспрони доказателства, че в Затвора-Пловдив и в Затвора-Пазарджик, храната се приготвя от
служител, щатно работещ „Готвач затворническа кухня” и в съответствие с
изискванията на утвърдена от Министъра на правосъдието и Министъра на
здравеопозването Таблица, за състава на
дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода. В
този смисъл са и представените по делото хранителни таблици и седмични менюта.
По отношение на следващото
твърдение на ищеца, а именно, че докато е работел не е воден на каре, е
необходимо да се посочи, че от събраните по делото и неспорени доказателства се
установява, че в този исков период ищецът е бил назначен на работа и като
работещ следва да спазва разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно работещите.
Така, съгласно чл.16а т.1 ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не
се разрешава да напускат определените от администрацията работни места. Т.е.
дори и същият, съгласно чл.86 ал.1 ЗИНЗС, да има право на престой на открито не
по-малко от един час на ден, с приемането да упражнява трудова дейност,
доброволно се отказва от това си право. В този смисъл, и в тази ѝ част,
съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна.
Съдът
намира за неоснователни и оплакванията по отношение на лисата на медицинско обслужване
по отношение на ищеца и осигуряване на лекарства. По делото се събраха
доказателства, в това число и заключението по изготвената СМЕ, че същият е имал
нужда от медицинско обслужване и същото му е осигурено в пълен обем.
При така изложеното действително се
установяват част от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС,
както са описани по-горе, при което на ищецът следва да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част
от периодите, както са посочено по-горе, съответно и за отделни части от
доказаните периоди, както и поради това, че са доказани само част от твърдените
нарушения, обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид
частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на
обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността
на периода, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието,
естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през
който е търпял неприемливите условия от 14.06.2013г. до 12.01.2014г. в Арест-Пловдив, от 14.02.2014г.
до 01.08.2018г. в Затвор-Пловдив, от 14.08.2017г. до 01.03.2018г. в Затвор-Пазарджик
и от 06.03.2018г. до 07.02.2022 /датата на подаване на исковата молба/ в Затвор-Пловдив, (общо 3094
дни), според настоящия състав обезщетението, което е най-справедливо в този
случай да се присъди, е в размер на 24 752
лева при съобразяване цялостната практика на ВАС по идентични дела.
Съдът намира, че ще следва да се уважи и направеното от
ищеца искане за присъждане на законната лихва към така определеното
обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане сумата.
С оглед изхода от спора,
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски,
съгласно разпоредбата на чл.286, ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се
уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Констатира се, че разноските,
направени и претендирани от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената
държавна такса.
Освен това, съобразно разпоредбата на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ във връзка с чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Административен съд Пловдив деловодни разноски в
размер на 250 лв., за изготвяне на заключение по
изслушаната в хода на производството СМЕ.
По отношение на претендираното от
ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да
се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е
водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е
предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286
ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка
с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че
такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на В.Т.К., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със
съдебен адрес:***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, сумата от
24 752 (двадесет и четири хиляди седемстотин петдесет и два лева) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Арест Пловдив, Затвор-Пазарджик и в Затвор Пловдив, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 07.02.2022г. – датата на подаване
наисковата молба до окончателното и изплащане като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до пълния предявен
размер от 100 000 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на В.Т.К., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със
съдебен адрес:***, сумата от 10 (десет) лв., представляваща направените по
делото разноски за ДТ.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на Административен съд
– Пловдив деловодни разноски в размер на 250 лв.
за изготвяне на заключение по изслушаната в хода на производството СМЕ.
ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на
разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: