Присъда по дело №106/2021 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 17
Дата: 5 октомври 2021 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева - Георгиева
Дело: 20214410200106
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. ЛЕВСКИ, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на пети октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -

Георгиева
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Наказателно дело частен характер № 20214410200106 по описа за 2021
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Н. П., роден на ***г. в гр.*** с постоянен
адрес: гр.*** ж.к. „***, понастоящме в Затвора – гр.Белене, българин, с
българско гражданство, със средно-специално образование, неженен, не
работи, осъждан, ЕГН:**********, за НЕВИНОВЕН в това, че на
22.11.2020г. в Затвора – гр.Белене, чрез депозиране на писмени обяснения до
Началника на Затвора – гр.Белене, приписал на частния тъжител ИЛ. Х. ИЛ.,
ЕГН:********** престъпление, а именно, че И.Х. И. се заканил с убийство
спрямо личността на подсъдимия, жена му, детето му, поради което на
основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Плевенски
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №17 от 05.10.2021г., постановена по НЧХД
№106/2021г. по описа на РС - Левски.

Производството по делото е образувано по частна тъжба от И.Х. И.,
понастоящем в Затвора – гр. Белене, с която е повдигнато обвинение срещу Д.
Н. П., понастоящем в Затвора – гр.Белене, за това, че на 22.11.2020г. в Затвора
– гр.Белене, чрез депозиране на писмени обяснения до Началника на Затвора
– гр.Белене, приписал на частния тъжител И. Х. И., престъпление, а именно,
че И.Х. И. се заканил с убийство спрямо личността на подсъдимия, жена му,
детето му – престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
Повереникът на частния тъжител адв.В.П. – ПлАК, пледира, че от
показанията на разпитаните като свидетели служители на затвора, било
установено, че тъжителят не бил изрекъл обидни думи и закани спрямо
подсъдимия, в какъвто смисъл моли съда да постанови съдебния си акт.
Частният тъжител И.Х. И. заявява, че случилото се е това, което е
изложил в тъжбата си и следва да бъде приложен най-твърдо закона спрямо
изречената лъжа. Моли съдът да признае подсъдимия за виновен и да го
осъди, тъй като давал лъжливи показания.
Защитникът на подсъдимия адв.Р.Р. – ПлАК, пледира подсъдимият да
бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Излага
съображения, че от събраните по делото доказателства не било установено
подзащитният й да е извършил престъплението, за което е обвинен, а се
установявало, че поведението му било правомерно, тъй като на
инкриминираната дата му била нанесена обида от тъжителя, за която бил
осъден с влязъл в сила съдебен акт. Не било установено подсъдимият да бил
опозорил тъжителя, като същият бил упражнил правото си за подаване на
жалби, молби и др. до държавни органи, гарантирано от разпоредбата на
чл.45 от Конституцията на Република България. Моли подсъдимият да бъде
оправдан.
Подсъдимият Д. Н. П. в хода на съдебното следствие дава обяснения
относно повдигнатото му обвинение. По време на съдебните прения пледира,
че не се признава за виновен. Счита, че обвинението е недоказано. При
предоставеното му от съда право на последна дума моли съда да бъде
оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д. Н. П. е роден на ***г. в гр.***, с постоянен адрес:
гр.***, ж.к. „***, понастоящме в Затвора – гр.Белене, българин, с българско
гражданство, със средно-специално образование, неженен, не работи,
осъждан, ЕГН:**********.
Към 22.11.2020г. подсъдимият Д. Н. П. и частният тъжител И. Х. И.
изтърпявали наказания в съседни спални помещения, в Зоната за повишена
сигурност в Затвора – гр.Белене.
1
На 22.11.2020г., около 10,30 – 11,00 ч., подсъдимият Д.П. почиствал
килията си. Чувайки шума от съседната килия, частният тъжител И.И.
започнал да псува и обижда подсъдимия, като отправил към него думите „Д.,
майка ти ще еба, ще еба детенцето ти, жена ти и целия ти род, мръсен долен
боклук“, както и да се заканва спрямо подсъдимия и семейството му, като
казал, че ще го убие, ще убие жена му, детето му, семейството му. След като
чул отправените спрямо него обиди, ругатни и закани, подсъдимият П.
повикал свидетеля П.М. – надзирател в Затвора Белене, на когото съобщил
случилото се. Свидетелят М. направил забележка на частния тъжител И.. По-
късно на същата дата, след 17 часа, частният тъжител И. отново започнал да
обижда и да се заканва на подсъдимия П., който чул от килията си
отправените спрямо него реплики.
Във връзка с възникналия инцидент подсъдимият Д.П. депозирал
писмени обяснения до Началника на Затвора - Белене, в които посочил, че на
22.11.2020г., около 10,45 ч., при почистване на спалното помещение, в което
е настанен, чул настанения до него л.св. И. Х. И. да отправя заплахи и закани
по повод на него, майка му, негови близки и детето му, изразяващи се в това
да ги убие.
Въз основа на депозираните от подсъдимия писмени обяснения, както и
такива от други лишени от свобода, със Заповед №Л-58/06.01.2021г. на
Начланика на Затвора – Белене, на частния тъжител И. Х. И. било наложено
дисциплинарно наказание за нарушение на чл.96, т.3 и чл.97, т.4 ЗИНЗС – за
нарушение на вътрешния ред, обидно отношение към друг л.св., употреба на
психическо насилие над друг л.св., а именно, че псувал и обиждал лишения
от свобода Д.П., отправил закани за убийство спрямо л.св. Д.П., майка му и
детето му.
По повод на депозиран сигнал от Затвора – гр.Белене за отправени на
процесната дата заплахи от лишения от свобода И. Х. И. спрямо лишения от
свобода Д. Н. П., била заведена преписка №8100/2020г. по описа на РП-
Плевен. С Постановление от 03.02.2021г. на младши прокурор при РП-Плевен
бил постановен отказ да се образува досъдебно производство и преписката
била прекратена, поради несъставомерност на деянието, като престъпление по
чл.144, ал.3 от НК.
Въз основа на депозирана от подсъдимия Д.П. частна тъжба срещу
тъжителя в настоящото производство И.И. било образувано н.ч.х.д.
№338/2020г. по описа на РС-Левски, по което била постановена Присъда
№260003/08.03.2021г., влязла в законна сила на 26.07.2021г., по силата на
която И. Х. И. бил признат за виновен за това, че на 22.11.2020г. в Затвора –
гр.Белене, в Зоната за повишена сигурност, казал нещо унизително за честта и
достойнството на Д. Н. П., в негово присъствие, изразяващо се в отправяне на
псувни и обидни думи, а именно: „Д., майка ти ще еба, ще еба детенцето ти,
жена ти и целия ти род, мръсен, долен боклук, помияр“, поради което на
основание чл.146, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК бил осъден на наказание глоба в
размер на 1000 лв.
2
По доказателствата:
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от следните
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите Пл. Т. Р., Ж. Г. Г.,
П.К. М., М. Анг. П.; писмени доказателства и доказателствени средства –
Заповед №Л-58/06.01.2021г. на Началник Затвора – Белене, писмени
обяснения от Д. Н. П. – Затвора Белене, Зона за повишена сигурност, спално
помещение №625 от 22.11.2020г., писмени обяснения от Пл. Т. Р., Зона за
повишена сигурност, Затвора – Белене от 22.11.2020г., Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 03.02.2021г. на младши
прокурор при РП-Плевен, заверен препис от Присъда №260003/08.03.2021г.
по н.ч.х.д.№338/2020г. по описа на РС-Левски и Решение №109/26.07.2021г.
по описа на Плевенски окръжен съд, справка за съдимост.
За да приеме за установена изложената фактическа обстановка, съдът
даде вяра на показанията на свидетелите Пл. Т. Р. и Ж. Г. Г., от които се
изяснява, че на 22.11.2020г. същите са чули отправени от частния тъжител
към подсъдимия обидни реплики, псувни и закани, че ще убие него, жена му,
детето му. Показанията на посочените свидетели са еднопосочни,
последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, същите не се
опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал, а се
подкрепят от него.
В подкрепа на показанията на свидетелите П.Р. и Ж.Г. са тези на
свидетелите П.К. М. и М. Анг. П., които съдът кредитира като
последователни, логични, безпротиворечиви. Макар и посочените свидетели
да не са възприели непосредствено изречените от И. реплики, като
производни гласни доказателства същите подкрепят първичните, доколкото
се изяснява, че св.М. е бил уведомен от подсъдимия непосредствено след
случилото за отправени спрямо него обидни думи от И.И., на когото направил
забележка, а свидетелят М.А. заявява, че е научил от св.М. за възникналия на
процесната дата скандал между лишените от свобода, както и че св.М. е
направил забележка. От показанията на свидетелите Р., Г., М., се изяснява, че
предвид вида и разположените на спалните помещения в Зоната за повишена
сигурност, е възможно отправени от един лишен от свобода думи да бъдат
чути от други лишени от свобода в спални помещения, намиращи се в
близост.
В подкрепа на кредитираните от съда гласни доказателствени средства е
и приетия по делото заверен препис от влязла в сила Присъда
№260003/08.03.2021г. по н.ч.х.д.№338/2020г. по описа на РС-Левски, по
силата на която частният тъжител е признат за виновен, че отправил на
процесната дата описаните по-горе обидни реплики спрямо подсъдимия, като
същата има задължителна сила за съда и страните, съгласно разпоредбата на
чл.413 от НПК.
Неоснователни са изложените от частния тъжител и повереника му
доводи, че показанията на свидетелите П.М. и М.А. опровергават тези на
3
свидетелите Ж.Г. и П.Р.. Действително свидетелите М. и А. заявяват, че не са
чули частния тъжител И. да се заканва с убийство на подсъдимия и негови
близки. От показанията им се изяснява обаче, както бе посочено по-горе, че
същите не са били непосредствени свидетели на отправените от И. спрямо
подсъдимия думи. Като надзирател в Затвора, св.М. е бил уведомен от
подсъдимия за конфликта и направил забележка на л.св., а св.А. научил от
колегата си – св.М.. Предвид изложеното, заявеното от всеки от свидетелите
М. и А., че не е чул отправени от И. закани, не опровергава показанията на
останалите свидетели, имащи непосредствени възприятия относно
възникналия конфликт.
Съдът даде вяра на депозираните от подсъдимия обяснения, като ги
цени не само като проявление на правото му на защита в процеса, а и като
годни гласни доказателствени средства. Депозираните от подсъдимия
обяснения, в които заявява, че докато почиствал килията си преди обяд, на
инкриминираната дата, частния тъжител започнал да вика, че ще убие него,
жена му, децата му, нарекъл го боклук, помияр, не са опровергани от
останалия събран по делото доказателствен материал. Същите се подкрепят
от кредитираните от съда гласни доказателствени средства, анализирани по-
горе, както и от приобщените писмени такива.
Съдът не даде вяра на показанията на свидетеля З.И. П., като намери, че
същите са изолирани от останалите гласни доказателства, както и не
установяват факти, които да са релевантни към предмета на настоящото
наказателно производство. В показанията си свидетелят З.П., също
изтърпяващ наказание в спално помещение в ЗПС в Затвора – Белене, заявява,
че на процесната дата не е чул крещене, обиди. Посочва, че подсъдимият Д.
се оплакал на него и свидетелите Г. и Р., че докато чистел килията си,
многократно чувал частния тъжител И. да го псува и произнася проклятия –
да умрете в затвора, да не излезете. Твърди, че л.св. Г. заявил, че след
разговор със служител на затвора – А., последният го посъветвал да бъдат
написани жалби срещу И., за да бъде преместен същият в друг затвор.
Посочва, че той, както и останалите свидетели, написали жалби срещу
частния тъжител, като се сговорили да бъде написано, че И. казвал, че ще
изнасили децата им, че псувал, но това не отговаряло на истината.
Показанията на свидетеля П. в частта им, с която заявява, че на
инкриминираната дата не е чул отправени закани и обиди от частния тъжител
спрямо подсъдимия, се явяват изолирани от останалите събрани по делото
гласни и писмени доказателства, включително влязлата в сила присъда на РС-
Левски. Заявеното от свидетеля П., че на процесната дата не е чул отправени
от И. реплики не е от естество да опровергае показанията на останалите
свидетели – лишени от свобода, възприели непосредствено отправени от И.
думи, както и на тези, част от надзорно-охранителния състав, на които е било
съобщено за възникналия инцидент, по повод на който св.М. е направил
забележка и била инициирана проверка в Затвора. От друга страна,
установява се, че показанията на св.П. досежно преднамерено подадени
4
жалби срещу частния тъжител, касаят период от време преди
инкриминираната дата. В показанията си свидетелят П. заявява, че последната
подадена от него такава жалба срещу частния тъжител е от 08.07.2020г., като
от приобщените по делото писмени доказателства, изискани от Началник на
Затвора Белене по искане на частния тъжител, се установява, че действително
са налице жалби от подсъдимия и св.П.Р. от месец 07.2020г., както и
докладни записки, предложения от служители на Затвора по отношение на
частния тъжител, касаещи периоди преди инкриминираната дата.
Даде се вяра на посочените по-горе писмени доказателства,
установяващи релевантни за предмета на делото факти, като официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица, в обхвата на техните
правомощия, както и частни документи, неоспорени от страните. От същите
безспорно се установява, че на 22.11.2020г. подсъдимият Д. Н. П. е депозирал
писмени обяснения до Началника на Затвора – Белене, в които е съобщил, че
на 22.11.2020г. тъжителят И. Х. И. се заканил, че ще убие него, майка му,
детето му.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от НК, който разгласи позорно
обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за
клевета.
Непосредствен обект на престъплението клевета са обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в
обществото, на положителната обществена оценка за личността.
С частната тъжба, по повод на която е образувано настоящото
наказателно производство, срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за
осъществяване на престъплението клевета във втората форма на
изпълнителното деяние, визирана в закона - приписване на престъпление,
което не е извършено от пострадалия. Изпълнителното деяние при тази форма
се осъществява посредством изложени пред трето лице твърдения, че
пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в
действителност не е осъществил. Твърдението за извършено престъпление
следва да бъде конкретизирано по време, място, признаци, като не е
необходимо да бъде юридически формулирано и точно правно
квалифицирано. Формата, посредством която се осъществява приписването,
може да бъде устна, писмена и др.
В процесния случай безспорно е установено, че на 22.11.2020г.,
посредством депозирани от подсъдимият Д.П. писмени обяснения до
Началника на Затвора Белене, същият е изложил пред трето лице - Началника
на Затвора, твърдения за осъществена от частния тъжител И.И. закана за
убийство спрямо П., неговата майка и дете, представляваща престъпление по
чл.144, ал.1 от НК.
От кредитирания от съда доказателствен материал обаче се установява
истинността на изложените от подсъдимия твърдения. Установено по делото
е, че на процесната дата частният тъжител действително е отправил спрямо
5
подсъдимия обидни изрази, ругатни, както и репликите, че ще убие него, жена
му, детето му“.
Съгласно ал.2 на чл.147 от НК, деецът не се наказва, ако се докаже
истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните
престъпления. Разгласяването на факти, които са позорни за честта на дадено
лице, но са истински, не представлява само по себе си престъпление /в този
смисъл Решение №128 от 10.III.1973 г. по н. д. № 37/73 г., II н. о./. Ако
разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е истина,
то извършеното деяние ще бъде несъставомерно и деецът няма да бъде
наказан /в този смисъл Тълкувателно решение № 12 от 1.IV.1971 г. по н. д. №
9/71, ОСНК/.
От обективна страна, в процесния случай не е налице състава на на
престъплението по чл.147, ал.1, предл.2 НК - приписване на престъпление,
което пострадалият не е извършил, доколкото по делото е установена
отправената от частния тъжител закана с убийство. По повод на същата е и
водената преписка по описа на РП-Плевен, като в настоящото производство е
ирелевантно дали така отправената закана е съставомерна като престъпление
по чл.144, ал.1 от НК, а единствено истинността на изложените твърдения за
осъществена закана, които се установяват от свидетелските показания.
Нормата на чл.147, ал.2 от НК не сочи задължителни и лимитативно изброени
изисквания за установяването истинността на приписаното престъпление.
След като в закона няма визирани предпоставки за това като например влязла
в сила осъдителна присъда или образувано досъдебно производство,
истинността полежи на доказване чрез всички допустими и предвидени
в НПК доказателства и доказателствени средства /в този смисъл Решение
№101 от 17.07.2017 г. по н. д. №450/2017 г. на ВКС/.
От субективна страна не е налице умисъл за разпространяване на
клеветнически твърдения, чрез приписване на престъпление, доколкото
подсъдимият е съобщил за непосредствено възприетите от него закани,
отправени от частния тъжител. За да е налице умисъл за осъществяване на
престъплението клевета деецът трябва да съзнава, че довежда до знанието на
трето лице неистински обстоятелства, че му приписва неизвършено от него
престъпление, какъвто не е процесния случай. Липсва умисъл за
престъплението клевета, когато деецът съобщава определени факти,
обективно основани на неговата увереност за истинността им /в този смисъл
Решение №335 от 14.12.2015 г. по н. д. №990/2015г. на ВКС, Решение №182
от 22.03.2012 г. по нак. д. №382/2012 г. на ВКС, Решение №411 от
07.02.2012 г. по нак. д. №1982/2011 г. на ВКС/.
Действията на подсъдимия представляват израз на упражнено от него
право на жалба до съответния компетентен орган, в процесния случай до
началника на затвора, предвид отправените към него обидни и заканителни
реплики. Твърдения, направени в жалби пред властите, не могат да се
разглеждат като „разгласяване” на клеветнически твърдения, тъй като техните
автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се
6
отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват
нередности или да търсят помощ от страна на властите /в този смисъл
Решение №179 от 02.10.2017 г. по н. д. №661/2017 г. на ВКС/.
Поради изложените доводи, съдът прие, че осъщественото от
подсъдимия деяние е несъставомерно, поради което го призна за невиновен в
извършване на повдигнатото му обвинение и на основание чл.304 от НПК го
оправда за престъплението по чл.147, ал.1 от НК.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7
Съобщи за изтекли лични данни