Решение по дело №1055/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. А., [ЕГН], чрез адв. Ст.П.- пълномощник, против Решение № 376/02.04.2025 г. на Пловдивския районен съд, XХIII наказателен състав, постановено по АНД № 6637/2024 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0432-001082 от 16.09.2024 г. на Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и по реда на Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети и 10 контролни точки.

Поддържаните касационни основания се съдържат в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона, направилен и необоснован. В тази връзка се поддържа становище, че описаното в НП нарушение е недоказано от субективна страна. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се отмени издаденото наказателното постановление. В писмена молба от пълномощник се поддържа жалбата и се излагат допълнителни съображения в нейна подкрепа. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба- Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с писмена молба взема становище по касационната жалба, с което я намира за неоснователна и моли да не се уважава, а решението на ПРС да се остави в сила.

Участвалият прокурор от Окръжна прокуратура-Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, като предлага да се остави в сила решението на районния съд.

Пловдивският административен съд, в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на обжалваното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна във въззивното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на РС-Пловдив е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационната инстанция, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на въззивния съд, че производство е проведено и приключило съобразно процесуалните правила, без допуснати нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. В тази връзка на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият състав препраща към мотивите на районния съд.

Въззивният съд, въз основа на събрани по предвидения в процесуалния закон ред доказателства, е достигнал до правилния извод, че касаторът на 23.06.2024 г. в 03:12 ч. по път отворен за обществено ползване в [населено място], [улица]срещу № 125, посока на движение от север към юг, управлявал л.а. марка „Мерцедес Е-320“, лична собственост, с рег.№ [рег. номер]. В хода на извършената проверка било установено, че МПС не било регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. По данни от информационната система на пътна полиция управляваното от водача МПС, към процесната дата било дерегистрирано на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП на 18.03.2024 г. По случая е образувана пр.пр. № 8041/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Пловдив, за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като с постановление на прокурор при РП-Пловдив от 11.09.2024 г. производството е било прекратено поради субективна несъставомерност на деянието. Преписката е изпратена на началника на 01 РУ, ОДМВР-Пловдив за преценка за налагане на административно наказание.

Въз основа на материалите, съдържащи се по преписката по цитираното наказателно производство, е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на М.А. като на същия е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца.

Настоящата съдебна инстанция счита, че становището на районния съд, че наложеното наказание следва да бъде потвърдено е подкрепено от фактическата обстановка по делото и след задълбочен анализ на обстоятелствата, формиращи административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Касационната инстанция счита, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства, като по делото са налични данни, че лицето е управлявало посоченото МПС без регистрация от органите на Пътна полиция. Текстът на чл. 140, ал.1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и така въвежда императивно правило за поведение на водачите на моторни превозни средства и тяхното неизпълнение винаги е въздигнато в административно нарушение без значение от формата на вината. Правилно, в мотивната част на обжалваното решение, районният съд е счел, че наложеното наказание трябва да е в минимално предвидения размер – съответно 200 лева и 6 месеца.

Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Анализът и тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, относими към настоящия казус, водят на извода, че след валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Т. е. състоянието на превозното средство "нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство" е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Администрацията няма задължение за уведомяване на собственика, че регистрацията на пътно превозно средство е прекратена, видно от разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като прекратяването възниква автоматично по силата на закона. В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е регламентирано, че прекратяването на регистрацията по чл. 18, т. 2 (служебно), се извършва по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В ал. 2 на същата разпоредба са изрично изложени случаите, при които се уведомява собственикът, като т. 10 не е посочена, с оглед на което възражението за неуведомяване на касатора за прекратената регистрация, се явява неоснователно.

Касационната инстанция намира за законосъобразни изводите на районния съд по отношение на законосъобразността на наказателното постановление както от фактическа, така и от правна страна. Въззивната инстанция е изградила вътрешното си убеждение въз основа на събрани доказателства по предвидения за това процесуален ред. Следва да се отбележи, че районният съд е изследвал всички релевантни за спора обстоятелства и по този начин е изпълнил задължението, визирано в чл. 13 от НПК, а именно, че съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по делото. Във връзка с направените констатации и разсъждения, настоящият съдебен състав намира, че извършването на административното нарушение по чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата от М. А. на посочените място и дата е доказано по категоричен и безспорен начин.

В конкретния случай, касаторът е управлявал лек автомобил, който не е регистриран в законоустановения срок. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на същия текст предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, респ., за да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение на чл. 175, ал. 3, пр. първо от ЗДвП, не е необходимо същият да е действал умишлено, тъй като тази норма не изисква конкретна форма на вината, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Поради изложеното, правилно както АНО, така и решаващият състав на районния съд, са приели наличието на вина при извършване на нарушението от страна на касатора, при форма на тази вина – непредпазливост, проявена като небрежност. В случая коментираното противоправно деяние не съставлява маловажен случай предвид липсата на основание за приемане на по- ниската му степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението по чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата.

Като основание за претендираната отмяна на обжалваното съдебно решение касаторът е посочил и неговата необоснованост. Следва да се отбележи, че необосноваността на съдебния акт не е касационно основание по чл. 348 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и е извън обхвата на касационната проверка. Оплакването за необоснованост може да бъде уважено само ако касационният съд констатира, че са допуснати груби и съществени нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, в разрез с основните принципи на процесуалния закон и/или когато правните изводи се основават на несъществуващи или изопачени по делото факти и обстоятелства. В настоящия случай относимите обстоятелства са установени с допустими от НПК доказателствени средства, като въззивната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал.

По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение.

Водим от горното Административен съд-Пловдив, ХХIV касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 376/02.04.2025 г. на Пловдивския районен съд, XХIII наказателен състав, постановено по АНД № 6637/2024 г.

Решението е окончателно.