№ 35801
гр. София, 20.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20231110110487 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Ай Тръст” ЕООД срещу Х. Й. Я., ЕГН:
********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за следните суми, представляващи задължения по договор за кредит № 2550518 от
09.04.2022 г., сключен с Кредисимо ЕАД, погасени чрез плащане от заявителя в
качеството му на поръчител на длъжника по договор за предоставяне на поръчителство
от същата дата.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за
потребителски кредит, договорът за предоставяне на поръчителство, както и
приложимите общи условия. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания.
Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със
закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има
качеството потребител.
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата от 106 лева –
възнаграждение по договор за поръчителство, за сумата от 9,53 лева, представляваща
лихва за забава дължима върху възнаграждението по договора за поръчителство за
периода от 21.05.2022 г. до 16.02.2023 г., както и за сумата от 22,36 лв.,
представляваща административни разноски.
По отношение на претендираното възнаграждение по договор за поръчителство:
На основание клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и
посоченото от длъжника в заявлението за отпускане на кредит, страните са договорили,
че кредитополучателят се задължава да предостави един от посочени видове
обезпечения, в това число и поръчителство. В случая е представен договор за
предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, от една страна в
качеството на поръчител, и длъжника, от друга страна в качеството на потребител. По
силата на договора поръчителят се задължава да сключи с „Кредисимо“ АД договор за
поръчителство, като отговаря солидарно за задълженията на потребителя по договора
за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението. По силата на
договора за поръчителство „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред
1
„Крдисимо“ ЕАД задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се
задължил да му заплати възнаграждение от 3497,32 лева, платимо на вноски съгласно
приложен погасителен план. В изпълнение на този договор заявителят е сключил
договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, като се е задължил солидарно за сумите
по договора за потребителски кредит.
Предвид изложеното и констатациите при извършена служебна справка в
Търговският регистър по партидата на заявителя се установява, че сключеният договор
за поръчителство е с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора
по договора за заем и което се явява свързано с него лице, доколкото същият е
едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител. Последното налага
извода, че на заемателя не е предоставено право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, респективно сключването договора за поръчителство не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. Същият има за цел да обезщети вредите от
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да
претърпи при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден договор
за поръчителство със свързано с кредитора лице, на практика прехвърля върху
кредитополучателят финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на
чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК. Изложеното налага извода, че претендираното вземане, се
основава на неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла
на чл.146, ал.1 ЗЗП. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него
клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4
ЗПК. Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл.
33, ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните
задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната
норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване
на кредитора.
Поради неоснователност на заявлението в частта, в която се иска присъждане на
възнаграждение за поръчителство, неоснователно се явява и акцесорното искане за
присъждане на лихва за забава върху него.
По отношение на претендираните административни разноски, съставляващи
направените разходи за извънсъдебно събиране на задължението, следва да се има
предвид, че наименуването на вземането като “административни разноски“, не
променя факта, че това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга,
предоставяна на заемателя. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
2
кредита. В случая разноските за събиране на вземането, са свързани с процедурата по
управление на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта на
разноски, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК и поради
това е нищожна. В случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост е
изцяло свързана със забавата на длъжника. Клаузата урежда договорна последица от
забавата на длъжника с предварително определен размер, който потребителят дължи
независимо от това дали кредиторът в действителност е извършил каквито и да било
действия по извънсъдебно събиране на вземането и независимо от размера на реално
сторените разходи в тази насока. С оглед тези правни характеристики на вземането
съдът намира, че се касае за допълнителна неустойка за вреди от забавено изпълнение,
която се кумулира с обсъдената по-горе неустойка за неосигуряване на обезпечение,
както и със законната лихва за забава, с оглед на което клаузата е нищожна поради
противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Налице е и
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй
като от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и
действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посоченото възнаграждение за поръчителство, лихва за забава върху него и
административни разходи. На заявителя следва да се присъдят разноски,
пропорционално на уважената част от заявлението.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № 77404/28.10.2021 г. от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД ЕИК: ********* срещу Х. Й. Я., ЕГН:
********** в частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за: сумата от 22,36 лв., представляваща
административни разноски; сумата от 106,00 лв., представляваща възнаграждение по
договор за поръчителство и за сумата от 9,53 лв., представляваща лихва за забава
върху възнаграждението по договора за поръчителство за периода от 21.05.2022 г. до
16.02.2023 г.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3