РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Перник, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
НИНА М. КОРИТАРОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500158 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Исковото производство е образувано по предявени от И. Д. П. и К. Г. П. срещу И.
В. К. искове с правно основание чл. 109 ЗС.
С решение № 260212 от 08.12.2022 г. по гр.д. № 1923/2021 г. Районен съд Перник е
осъдил И. В. К. да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на И. Д. П. и К.
Г. П. да упражняват пълноценно правото си на собственост върху западната част от първия
етаж на сграда с идентификатор 55871.508.608.1, като възстанови комина над плоча таван на
втория етаж в жилищната сграда, който обслужва кухнята на ищците, и като възстанови
изцяло улуците на сградата. Със същото решение Районен съд Перник е отхвърлил исковете
в частта, с която се иска И. В. К. да премахне за своя сметка стълбището, изградено на
южната фасада на сградата.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответницата в уважителната му
част, а от ищците в отхвърлителната му част. С решение № 290 от 03.07.2023 г. по в.гр.д. №
257/2023 г. Окръжен съд Перник го е потвърдил изцяло.
В частта, с която е потвърдена уважителната част на решението на районния съд,
въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от И. В. К.. С определение № 4854 от
25.10.2024 г. по гр.д. № 5460/2023 г. ВКС не е допуснал до касационно обжалване
въззивното решение в тази му част и същото е влязло в сила. В частта, с която е потвърдена
отхвърлителната част на решението на районния съд, въззивното решение обжалвано с
касационна жалба от И. Д. П. и К. Г. П.. С определение № 4854 от 25.10.2024 г. по гр.д. №
5460/2023 г. ВКС е допуснал до касационно обжалване решението в тази му част, а
1
впоследствие с решение №125 от 05.03.2025 г. го е отменил и върнал за ново разглеждане на
въззивната инстанция с указания за допускане на съдебно-техническа експертиза с
конкретно посочени въпроси. В хода на касационното производство, на ***, ищцата И. Д. П.
е починала, като на нейно място ВКС е конституирал нейните наследници К. Г. П. и Д. К. Г.
(определение № 5733 от 09.12.2024 г.).
Предвид изложеното, при съблюдаване на задължителните указания на ВКС,
съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК при настоящото повторно разглеждане на делото е била
допусната указаната експертиза, която да отговори на посочените в мотивите на
касационното решение въпроси:
1. Дали процесното стълбище е изградено на мястото, което е било предвидено за
него по проекта на сградата от 1967 г. или, както твърдят ищците, е изградено на друго
място: не в източната част на сградата, където е било предвидено по проекта от 1967 г.
/засягащо част от другото жилище на първия етаж от сградата – жилището на брата на
ищеца/, а в югозападната част /засягащо част от жилището на ищците/?
2. Дали банята в жилището на ищците, за спокойното ползване на която се твърди,
че пречи процесното стълбище, е предвидена по проекта от 1967 г. или е била предвидена
като пристройка на сградата по проекта от 1989 г., както и дали фактически е изградена на
мястото, предвидено в проекта на сградата?
3. Към заключението на вещото лице следва да бъде изготвена и комбинирана
скица, на която да бъде отразено фактическото местоположение на стълбището и банята и
местоположението им съгласно действащите проекти на сградата.
Изрично е указано в с решение №125 от 05.03.2025 г. на ВКС, че следва да бъде
назначено вещо лице, което да бъде архитект.
В настоящото въззивно производство в изпълнение на задължителните указания
на ВКС, съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК са били изготвени две съдебно-технически експертизи,
като първата съдебно-техническа експертиза е била изготвена от вещо лице Н. Е., която е
специалист строителен инженер и е била оспорена от жалбоподателите чрез адв. В. Б.. С
протоколно определение от 20.05.2025 г. е била назначена повторна съдебно-техническа
експертиза и е било определено вещо лице със специалност „архитектура“ И. А., която е
изготвила тази експеритиза.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
страна в процеса, останала недоволна от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само
по въпроса относно валидността и допустимостта на постановеното решение. Правилността
на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е
подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически
твърдения и е дал търсената защита.
Въз основа на материалите по делото, Пернишкия окръжен съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. №
260374/21.01.2022 г. и молба с вх. № 260925/22.02.2022 г., подадена от И. Д. П. и К. Г. П.
срещу И. В. К., с която се иска ответницата да бъде осъдена да преустанови неоснователните
2
си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху
недвижим имот, находящ се в ***, като премахне за своя сметка стълбището, изградено на
южната фасада на сградата с идентификатор 55871.508.608. 1, изградена в поземлен имот с
идентификатор 55871.508.608, да възстанови комина в жилищната сграда, който обслужва
кухнята на ищците, да възстанови улуците на сградата, да премахне засадените в имота
овощни дръвчета и асма, намиращи се от южната фасада на сградата. Претендират и
присъждане на разноски.
Първоначално исковата молба е предявена срещу ответницата Т.А.С., като с
определение № 260080/24.02.2022 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал
изменение на предявените с искова молба с вх. № 269321/19.04.2021 г. от ищците И. Д. П. и
К. Г. П., чрез пълномощника им адв. В. Б., искове чрез заменяне на първоначалната
ответница Т.А.С., с ответницата И. В. К. и е прекратил производството по гр. д. № 01923 по
описа на Пернишкия районен съд за 2021 година, образувано по искова молба с вх. №
269321/19.04.2021 г., подадена от ищците И. Д. П. и К. Г. П., чрез пълномощника им адв. В.
Б., в частта срещу първоначалната ответница Т.А.С., поради направен отказ от исковете.
С влязло в сила като необжалвано протоколно определение от 23.06.2022 г.
производството по настоящото дело е прекратено на основание чл. 232 ГПК в частта по
предявените от И. Д. П. и К. Г. П., чрез пълномощника им адв. В. Б. срещу И. В. К. искове за
осъждане на ответницата да премахне засадените в имота овощни дръвчета и асма,
намиращи се от южната фасада на сградата, поради направено оттегляне на исковете.
Решение № 260212 от 08.12.2022 г. по гр.д. № 1923/2021 г. на Районен съд Перник,
с което е осъдена И. В. К. да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на И.
Д. П. и К. Г. П. да упражняват пълноценно правото си на собственост върху западната част
от първия етаж на сграда с идентификатор 55871.508.608.1, като възстанови комина над
плоча таван на втория етаж в жилищната сграда, който обслужва кухнята на ищците, и като
възстанови изцяло улуците на сградата, е влязло в сила в тази му част.
Ищците твърдят, че по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане № 152, том III, дело № 1191/1989 г., са собственици
при режим на СИО на 1/4 идеална част от процесното дворно място и 1/2 идеална част от
първия етаж в изградената в имота сграда, а първоначалната ответница Т.А.С. е била
собственик на 1/2 идеална част от дворното място и целия втори етаж в изградената в него
сграда. Сочи се, че с нотариален акт № ***, том ***, дело № 1154/1986 г. за учредяване на
право на строеж върху чужда земя Г. П. Р. и Р.Н. Р.- родители на ищеца К. Г. П., са учредили
на него и неговия брат Б. Г. П. право да пристроят до съществуващия партерен етаж от
жилищната сграда две стаи с 42 кв. м. строителна площ, като по този начин на първия етаж
се обособят два самостоятелни жилищни обекта. Твърди се, че предварителният
архитектурен проект за пристройката на първия етаж е бил обжалван от О.С.С.- съпруг на
Т.А.С., починал през месец януари ***г., като жалбата му е била оставена без уважение с
решение № 14 от 29.01.1990 г. на ПОС, потвърдено с Решение № 399 от 30.08.1990 г. на
ВАС. Навеждат се доводи, че съгласно одобрения архитектурен проект от 08.06.1989 г. на гл.
архитект на гр. Перник ищците са реализирали пристройката, а първоначалната ответница
Т.А.С. и нейният съпруг са били задължени да премахнат изградената временно на фасадата
на южната част на сградата стълбищна клетка, която преминавала през банята на ищците.
Поддържа се, че това стълбище не било премахнато и до настоящия момент, поради което в
банята на ищците се образувал мухъл и влага и същата не можела да се отоплява. Твърди се,
че стълбището заемало съществена част от полезната площ на банята, което я правела
неизползваема.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден
от ответницата И. В. К., чрез адв. Е.Ф., с който исковете се оспорват като неоснователни и се
моли същите да бъдат отхвърлени. Ответницата претендира и разноски.
3
Въззивният съд намира за установена по делото с оглед на събраните пред първата
и пред въззивната инстанция доказателства следната фактическа обстановка:
С представеното решение от 15.01.1972 г. по гр. д. № 16/1972 г. на Пернишкия
районен съд е допуснато извършването на делба между А.С.С., МИ. Г. П., О.С.С., Ц.С.С. и
Т.С.С. върху дворно урегулирано място от 408 кв. м., находящо се в ***, образуващо парцел
*** в кв. *** по плана на ***, заедно с построената върху него жилищна сграда на два етажа,
от който имот е посочено, че следва да се образуват 5 равни дяла- по един за всеки от
съделителите.
С решение от 26.09.1974 г. по гр. д. № 425/1974 г. на Пернишкия районен съд в дял
на Т.С.С. е поставен първият етаж и пристройката от жилищната сграда, предмет на
съдебната делба, заедно с 1/2 идеална част от дворното място. В това решение липсва
описание на делбения имот, поради което същото не може да се свърже с процесния такъв.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане
№ ***, том ***, дело № 1416/1975 г. на 12.03.1975 г. М. Г. П. е прехвърлила на Г. П. Р. и Р.Н.
Р. североизточната част от партерния етаж, обособена в самостоятелно жилище, от къщата,
построена в парцел *** в кв. ***по плана на ***, срещу задължението на приобретателите
да поемат цялостната издръжка и гледане лично или чрез трето лице на прехвърлителката до
края на нейния живот.
Представена е разписка от М. Г. П. за получаване на сумата от 2282 лева в брой по
договора за издръжка и гледане, платени от Г. П. Р. и Р.Н. Р.. В разписката е посочено, че
след получаване на сумата М. Г. П. е освободила прехвърления имот и няма претенции към
него, като след този момент нейната издръжка ще се поеме от сина й О.С.С..
С нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, купен по реда на
ЗСГ № ***, том ***, дело № 6/1976 г. на 05.01.1976 г. Г. П. Р. и Р.Н. Р. са закупили от Т.С.С.
1/2 идеална част от дворно урегулирано място от 408 кв. м., находящо се в ***, образуващо
парцел *** в кв. *** по плана на ***, заедно с югоизточната част от партерния етаж от
построената в парцела масивна жилищна сграда.
Представен е и нотариален акт № ***, том ***, дело № 1154/1986 г. от 11.09.1986 г.
за учредяване на право на строеж върху чужда земя, с който Г. П. Р. и Р.Н. Р., като
собственици на 1/2 идеална част от дворно урегулирано място, находящо се в ***,
образуващо парцел *** в кв. *** по плана на ***, целият с площ от 408 кв. м., ведно с
партерния етаж от масивната жилищна сграда, построена в парцела, състояща се от кухня,
три стаи, хол, антре и мазе, са учредили в полза на ищеца К. Г. П. и неговия брат Б. Г. П.
право да пристроят до съществуващия партерен етаж от жилищната сграда две стаи с 42 кв.
м. строителна площ, като по този начин на първия етаж се обособят два самостоятелни
жилищни обекта. Този нотариален акт е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като
правото на строеж може да се учреди единствено за изграждане на самостоятелен обект, а
две стаи не представляват такъв.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № ***, том ***, дело № 1191/1989 г. на 19.09.1989 г. Г. П. Р. и Р.Н. Р. са
прехвърлили на Б. Г. П.. и ищцата И. Д. П. по 1/4 идеална част от дворно урегулирано място,
находящо се в ***, образуващо парцел *** в кв. *** по плана на ***, целият с площ от 408
кв. м., срещу задължението на приобретателите да поемат гледането и издръжката на
прехвърлителите, като осигурят на двамата пожизнено по една стая от построената част на
къщата в това място.
С решение № 621 от 03.08.1979 г. на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е извършено
разпределение на ползването на дворно урегулирано място, представляващо парцел *** в кв.
*** по плана на ***, между Г. П. Р. и О.С.С..
Представени са архитектурен проект, одобрен с резолюция от 08.06.1989 г. на гл.
4
архитект на гр. Перник, разрешение за строеж № 144 от 11.06.1987 г., издадено в полза на Г.
П. Р. съгласно одобрени проекти от 07.04.1987 г. за пристройка към първи етаж на жилищна
сграда в парцел *** в кв. *** по плана на ***, както и протокол № 77 за определяне на
строителна линия и ниво от 26.06.1987 г. за строежа на пристройката съгласно одобрените
планове и разрешението за строеж.
С решение от 10.06.1987 г. по гр. д. № 337/1987 г. на ПОС е одобрен
предварителният архитектурен проект, одобрен с резолюция от 07.04.1987 г. на гл. архитект
на ОБНС-гр. Перник, за извършване на пристройка и преустройство на първия етаж от
процесната сграда.
С решение № 14 от 29.01.1990 г. на ПОС, потвърдено с решение № 399 от
30.08.1990 г. на Върховния съд, е оставена без уважение жалбата на О.С.С., срещу
одобрения архитектурен проект, одобрен с резолюция от 08.06.1989 г. на гл. архитект на гр.
Перник за изградената пристройка към процесната сграда. В решенията е посочено, че
пристройката по никакъв начин не засяга притежавания от жалбоподателя втори етаж от
процесната сграда.
Представени са и скици на процесния имот, както и писмо от 10.06.2019 г. от
кмета на Община Перник до О.С.С., Б. Г. П. и ищеца К. Г. П. относно извършена проверка
по подадена от ищеца жалба във връзка с процесната сграда, с което адресатите са
уведомени, че в техните правомощия като съсобственици е да уредят отношенията си.
Видно от удостоверение за наследници на Г. П. Р., същият е починал на *** и е
оставил за свои наследници съпругата си Р.Н. Р. и синовете си Б. Г. П. и ищеца К. Г. П..
С представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане № ***, том ***, рег. № ***, дело № 85 от 09.06.2021 г. Т.А.С. е
прехвърлила на ответницата И. В. К. притежаваната от нея 1/2 идеална част от процесния
поземлен имот с идентификатор 55871.508.608, ведно със застроените в него самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55871.508.608. 1. 2, представляващ апартамент № ***,
находящ се на ет. *** в построената в имота сграда, както и сграда с идентификатор
55871.508.608. 3, срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката
на прехвърлителката.
По делото е приложен и проект за водопровод на процесната жилищна сграда,
утвърден на 04.11.1967 г.
От показанията на св. К.Б.К. се установява, че живее на същата улица като
страните. Стълбището за етажа на ответницата е било построено още от О.С. и минава над
банята на ищеца. От показанията на свидетеля Б. Г. П.- брат на ищеца К. Г. П., се установява,
че живее на същия адрес като страните на първия етаж от къщата. Свидетелят П. и ищецът
са направили преустройство на първия етаж, като са го разделили на два апартамента.
Стълбището за втория етаж е съществувало още когато свидетеля и ищецът са пуснали за
одобрение проекта за преустройството, в който не е било предвидено това местоположение
на стълбището през банята на ищеца. В момента стълбището за втория етаж минава през
апартамента на ищеца и му пречи, защото се образува мухъл.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са
еднопосочни, последователни и логични, като цени показанията на свидетеля Б. Г. П.
съгласно чл. 172 ГПК с оглед на всички данни по делото, като има предвид неговата
възможна заинтересованост от изхода на делото предвид близката му роднинска връзка с
ищците.
По делото са изслушани и приети съдебнотехническа и допълнителна
съдебнотехническа експертиза пред първата инстанция, изготвени от вещо лице, което не е
архитект. Въззивният съд във връзка с дадените задължителни указания по реда на чл. 294
ГПК на касационната инстанция следва да кредитира единствено изготвената и приетата от
5
въззивната инстанция повторна съдебно-техническа експертиза като изготвена от вещо лице
архитект в рамките на неговата професионална компетентност и да не кредитира останалите
изготвени по делото СТЕ в рамките на първата и на въззивната инстанция като изготвени от
вещи лица със специалност строителни инженери, тъй като поставените задачи не са в
рамките на тяхната професионална компетентност.
Съгласно приетата от въззивната инстанция повторна съдебно-техническа
експертиза, и кредитирана от съда като изготвена от вещо лице архитект в рамките на
неговата професионална компетентност се установява, че проект по ВиК- част е изготвен в
Проектантска организация София, клон Перник, видно от кръглия печат и е заверен от ВиК
на 04.11.1967 г. Съдържа един чертеж с разстановка на водопровод на двата етажа и външно
захранване от уличната мрежа. Чертежът е изготвен върху архитектурна подложка, с указан
вида на помещенията без номерация: три стаи, хол /вестибюл/, кухня и wc /санитарен възел-
тоалетна и душ / за ПЪРВИ ЕТАЖ, а ВТОРИ ЕТАЖ-три стаи, хол , кухня с ниша, коридор и
санитарен възел /тоалетна и душ/. Двата санитарни възли са разположени един над друг,
съгласно нормите, независимо, че се различават по размери / на втория етаж е по-малкия от
двата/. В разпределенията има и други разлики. В санитарните помещения на двата етажа е
нанесена съответната сигнатура за приборите /тоалетна чиния,душ, спирателен кран,
хоризонтална и вертикална разводка/. Стълбището е решено двураменно в обособена
стълбищна клетка , с общ вход отвън, откъм страната от „ североизток" /ул.***/и отделни
вътрешни входове за всеки етаж, респективно жилище. Стълбището е предвидено като обща
част освен за достъп до втори етаж и за достъп- вход към всяко жилище. Стандартното
съдържание е: общ вход, етажна площадка на входното ниво, първо рамо, „вити“ стъпала
вместо междинна площадка и второ рамо с етажна площадка и вход към жилището на втори
етаж. ПРОЕКТ за ПРИСТРОЙКА -Предоставен е един чертеж на първия етаж, което прави
непълна документацията, по която следва да се отговори с точност главно по отношение на
стълбището, липсва разпределението на втори етаж. Очевидно направеното изменение на
стълбищната клетка е без разрешение от гл.архитект и е направено по време на
строителството. В чертежа, одобрен от Гл.архитект с печат „Утвърждавам" от 08.06.1989г.не
е отразено процесното стълбище. Проектът съдържа пристрояване на входно антре, две стаи
от страна „североизток"и разделяне на етажа на две жилища чрез вътрешно преустройство.
Вътрешното преустройство съдържа: изграждане на нови стени /маркирани в плътно, черно
/, монтаж на входни врати за двете отделни жилища, нов санитарен възел и ниша за
жилището на страна „северозапад", „ североизток" и „югозапад", а жилището на страна
„североизток", „югоизток", „югозапад" запазва санитарния възел /wc и баня/, отразява
направени изменения в стълбищната клетка, като е изградена преградна стена и е
обособен друг санитарен възел, вкопан на - 27 /минус 27/см.и коридор,както и останалите
помещения, които са били по първоначалния проект от 1967 г. Проектът показва наличие на
„съществуващ гараж", каквото не съществува към момента и ново изграждане на „мазе". От
направения оглед на сградата вещото лице установява следното : Касае се за двуетажна
жилищна сграда с четрискатен покрив, застроена на уличната регулационна линия на ул.***,
с частично изградени мазета под част от сградата. Процесното стълбище е с вход от
югоизток и е еднораменно. Направеното изменение на страна от североизток е намалила
ширината на клетката и тя е станала еднораменно стълбище от 11 стъпала и с вход на
междинно ниво + 60 /плюс 60/ см., без никаква вътрешна площадка. Входната врата е от
ламарина и профили, неуплътнена и неизолирана. Самото стълбище също не е изолирано и
уплътнено, прозорецът е плъзгаща метална дограма. При такова решение на стълбището, то
вече не е обща част и обслужва само втория етаж. Под стълбището е обособено
пространство за санитарен възел със снишен таван, което го прави трудно използуваем -
врата с височина 1,60 см./допустими 1,90 см/, стъпало от 27 см./допустимо 17,5 см./, една от
стените с височина 80 см.Стените на помещението са почернели от кондензна гъба, което е
нездравословно за обитателите му. Съгласно първоначалния проект от 1967 г. стълбището е
6
предвидено на мястото, на което е построено в момента. Но то е видоизменено от
двураменно с „вити" стъпала и общ външен вход за двете жилища на първия и на втория
етаж в еднораменно стълбище, с вход на междинна площадка и обслужващо само жилището
на втория етаж. С проекта от 1989 г. е направена пристройка и вътрешни преустройства :
преградни стени, врати и ново предназначение на помещенията с цел обособяване на две
пълноценни жилища. По първоначалния проект банята на първия етаж е разпределена зад
кухненската ниша, до югозападната фасада. По архитектурния проект от 1989г.
пространството под стълбището е посочено като изградена баня-wc.
Разпитано в о.с.з. на 23.09.2025 г. пред въззивната инстанция вещото лице
специалист архитект И. А. е заявило, че проектът от 1989 г. не отразява наличното
стълбище, отразява санитарен възел. В проекта не е показано наличното стълбището, а е
показаната наличната баня, а преустройството на този проект от 1989 г. касае пристройка, а
не касае баня и стълбище. Не може да се каже към кой момент е направена банята. Това било
направено, след като предишен собственик е променил стълбището за сметка на банята.
От обща собственост, той е разделил стълбището, така че единият да ползва площта от
стълбищната клетка на по-горно ниво, а другият да ползва това, което е под стълбището.
Това преустройство е от предишния собственик. Пристройката, която е правена 1989 г. е
направена в проект за пристройка и преустройство. Там не е отразено направеното в
стълбищната клетка. Това е направено преди стълбището, от обща част се е превърнало в
част от жилището на горният етаж. А това, което е под него е останало като част от
собствеността на първият етаж. Такова изменение е направено. Ако бъде премахнато
стълбището, може да се наруши конструкцията на сградата, тя е строена без конструктивни
проекти, няма греди, колони и пояси. От огледа се вижда, че на втория етаж има съществени
пукнатини в стените, същото е и за първия етаж. От огледа се вижда на вторият етаж, че има
един постоянен ремонт и не се обитава. Стълбището е направено без конструктивни
проекти. Ще се наруши категорично конструкцията. Едно конструктивно обследване, което
би било задължително, не се знае какво ще отговори на въпроса за възможностите на тази
къща да й се правят ремонти. Вече не може да се преустрои стълбището обратно във вида, в
който е било първоначално, защото има пристройка.
Въззивният съд кредитира единствено изготвената по делото повторна СТЕ и
приета от въззивната инстанция, като изготвена от вещо лице със специалност
„Архитектура“ във връзка с дадените задължителни указания по реда на чл. 294 ГПК от
касационната инстанция.
При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав намира за
правилни правните изводи, до които е достигнал първоинстанционния съд и по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават
част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Предявеният иск, предмет на настоящото производство, с който се претендира
ответницата да бъде осъдена да премахне за своя сметка стълбището изградено на южната
фасада на сградата е с правна квалификация чл. 109 ЗС.
Този иск, наречен негаторен (actio negatoria - отрицателен иск), е уреден в ЗС като
един от исковете за защита на правото на собственост наред с положителния
ревандикационен иск (vindicatio rei) и конститутивния иск за определяне на граници (actio
funium regundorum).
В мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. №
4/2015 г., ОСГК е разяснено, че негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но
отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия)
имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото
на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но
те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на
7
решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на
пресъдено нещо.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита
на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без
да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет
на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, поради
което цената на иска и дължимата държавна такса следва да се определят според естеството
на това въздействие. За разлика от установителния иск за признаване или отричане на право
на собственост върху недвижим имот и ревандикационния иск, нито правото на собственост
върху имота на ищеца (засегнатия имот), нито правото на собственост върху имота на
ответника (пречещия имот) се включва в предмета на делото при предявен негаторен иск
така, както правото на собственост върху засегнатия и пречещия имоти не влиза в предмета
на делото по идентичния иск за виндикация на съответния сервитут или ограничено вещно
право.
Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК,
двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е
налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените. Преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50
ЗС е конкретна по всяко дело.
С решение № 163 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 656/2011 г., II г. о., ГК е
прието, че всяко смущаване на правото на собственост може да бъде предмет на негаторна
защита, като пасивно легитимирано по него е всяко лице, а не само извършителят на
нарушението, ако към момента на предявяването му поддържа противоправното състояние в
имота.
С решение № 529 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2009 г., I г. о., ГК е
прието, че щом продавачът не е изключил изрично от продажба вещи (подобренията), които
се намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото: сградата,
посажденията, оградата и др. Запазването на собствеността върху сградата, отделно от
мястото, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена
презумпцията по чл. 92 ЗС. Във всички случаи обаче действителната воля на страните
следва да се извлича чрез тълкуване на отразеното в нотариалния акт по реда на чл. 20 ЗЗД.
Тълкувайки волята на страните, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***, том ***, дело № 1191/1989
г. на 19.09.1989 г., се налага изводът, че Г. П. Р. и Р.Н. Р. са прехвърлили на Б. Г. П. и ищцата
И. Д. П. не само по 1/4 идеална част от процесното дворно урегулирано място, но и
притежавания от тях първи /наричан в предходните нотариални актове партерен/ етаж от
процесната жилищна сграда, построена в имота, тъй като приобретателите са се задължили
да гледат и издържат, както и да осигурят по една стая за прехвърлителите в този имот.
Следователно ищците, за които не се спори, че са съпрузи, са придобили по време на брака
си в режим на СИО 1/2 идеална част от първия етаж на процесната сграда и 1/4 идеална част
8
от дворното място, като останалата 1/2 идеална част от първия етаж на процесната сграда и
1/4 идеална част от дворното място са придобити от св. Б. Г. П. .
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която
е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени
между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените
помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и
вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на
портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползуване.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесната двуетажна
сграда е в режим на етажна собственост, тъй като в нея има три самостоятелни обекта,
собственост на различни лица- западната част от първия етаж представлява жилището на
ищците, източната част на първия етаж е апартаментът на брата на ищеца- св. Б. Г. П., а
целият втори етаж е собственост на ответницата.
Етажната собственост се състои от обособени обекти - самостоятелните жилища, но и от
общи части - те свързват в архитектурно-строително отношения обектите, принадлежащи на
различните собственици, или пък са такива части, които осигуряват използването на тези
обекти. Тези части нямат самостоятелен характер и тяхното предназначение за общо
ползване е причина върху тях да се установи съсобственост. Общите части биват два вида
(разграничителният критерии е техният характер): Общи части в сграда по естеството си -
те са от такова съществено значение за сградата, че без тях тя обективно не може да
съществува. Това са: земята, върху която е построена сградата, основите, външните стени,
вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени,
колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените
между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии
на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби и
др. Общи части по предназначение - те са създадени и предназначени да предоставят
допълнителни удобства на собствениците, ползвателите и обитателите на блока. Това могат
да бъдат: жилище на портиера, склад, партерен етаж, дворно място около сградата и др.
Правното положение на общите части по естеството им (правото на собственост върху тях)
не може да се променя и също така не може да се променя и тяхното
предназначение. Стълбището независимо от изводите на вещото лице, което е отговорило на
правен въпрос извън неговата компетентност независимо, че към настоящия момент с оглед
на извършеното му преустройство обслужва единствено втория етаж собственост на
ответницата, съставлява по см. на чл. 38 ЗС обща част по своето естество, тъй като свързва в
архитектурно-строително отношение обектите, принадлежащи на различните собственици.
Прието е в Решение № 30 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 350/2011 г., II г. о., ГК, че: „В
решение № 359/19.05.1986 г. по гр. д. № 242/1986 г. на III ГО на ВС е прието, че общи части
на сграда по естеството си са онези, без които е невъзможно съществуването на самата
сграда/основите, външните носещи стени, покривът и подпокривното пространство,
стълбището/ и само общи части по предназначение могат да загубят характера си на обща
част, ако предназначението им бъде променено по съгласие на всички съсобственици. В
решение № 2012/04.10.2005 г. на IV ГО на ВКС по гр. д. № 1209/2004 г. е прието, че
съгласието на етажните собственици по време на действието на чл. 192б, ал. 3 ЗТСУ (отм.)
за промяна предназначението на общите части на сградата от общи части по естеството си
или по предназначение на придадени към помещението на някой от етажните собственици е
9
можело да се изрази изрично, мълчаливо с фактически и правни действия, с договор за
доброволна делба, като след това се преразпределят общите части съобразно съотношението
на отделните помещения към момента на учредяване на етажната собственост. Прието е, че
в разглеждания случай стълбищното пространство след надстрояване е променило
предназначението си, което е станало със съгласието на всички етажни собственици,
изразено чрез фактически действия, като достъпът от тази стълба към горните етажи е
прекъснат и в пространството е изграден килер. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на
ВКС, след преценка на застъпените становища по поставения въпрос в цитираните решения
и в постановеното от Варненския окръжен съд, на основание чл. 291, т. 1 ГПК приема за
правилно становището, изразено в решение № 2012/04.10.2005 г. по гр. д. № 1209/2004 г. на
IV ГО на ВКС и решение № 1412/23.11.2010 г. по гр. д. № 1222/2010 г. на Варненския
окръжен съд с уточнението, че стълбищната площадка и стълбището представляват общи
части по естеството си, а не по предназначение, както е прието в обжалваното решение.
Съображенията за това са следните: Възможно е стълбището и стълбищната площадка след
преустройство да променят предназначението си от обща част в помещение, което да бъде
присъединено към един от самостоятелните обекти в сградата, ако чрез това преустройство
се предвижда достъпът до обекта на втори или по-горен етаж да се осъществява чрез външно
стълбище. В такава хипотеза новото външно стълбище става обща част по естеството си по
смисъла на чл. 38 ЗС, а частта, която преди преустройството е осигурявала достъпа до
обекта на втори или по-горен етаж от сградата губи това качество, тъй като вече не
изпълнява предназначението да осигурява този достъп. Именно предназначението на
стълбището и площадката към него да свързват отделните самостоятелни обекти в сградата,
находящи се на отделни етажи и да осигуряват достъпа до тях обуславя необходимостта
същото да се счита за обща част на сградата по естеството си. Както външните стени,
вътрешните разделителни стени между отделните части, външните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, площадките, покривите и др. така и стълбите
представляват обща част по естеството си, която може да загуби това си качество само при
преустройство, извършено по общо съгласие на етажните собственици, при което
местоположението на тази обща част се променя-досегашната външна стена става вътрешна,
вътрешната стена се премахва, площадката се преустройва в затворено жилищно
помещение, а стълбището се премахва, като бива преустроено в затворено помещение.“
Оттук се налага изводът, че стълбището, водещо към втория етаж на ответницата е обща
част по своето предназначение. В процесния случай е налице аналогична хипотеза, тъй като
съгласно изводите на единствената кредитирана от съда повторна СТЕ приета от въззивната
инстанция и изготвена от вещо лице архитект съгласно първоначалния проект от 1967 г.
стълбището е предвидено на мястото, на което е построено в момента. Но то е видоизменено
от двураменно с „вити" стъпала и общ външен вход за двете жилища на първия и на втория
етаж в еднораменно стълбище, с вход на междинна площадка и обслужващо само жилището
на втория етаж. С проекта от 1989 г. е направена пристройка и вътрешни преустройства :
преградни стени, врати и ново предназначение на помещенията с цел обособяване на две
пълноценни жилища. По първоначалния проект банята на първия етаж е разпределена зад
кухненската ниша, до югозападната фасада. По архитектурния проект от 1989г.
пространството под стълбището е посочено като изградена баня-wc. В решение № от
29.09.1973 г. по гр. д. № 1598/73 г., I г. о. е прието, че дори и при наличието на надлежно
издадени от компетентните власти административни актове за преустройство на общи части
на съсобствена между страните постройка, съдилищата следва да съобразят дали по
същество не са накърнени правата на ищците относно тези общи части, дали и в какво
отношение са възпрепятствувани да ги ползват по предназначението им, а в решение № 238
от 1.04.2009 г. по гр. д. № 5211/2007 г., ВКС, III г. о. - че преграждане на подстълбищното
пространство и на коридора на етажа е несъобразено с предназначението му - ползване на
помещенията към него, което пречи да се упражнява правото на собственост върху
10
разпределената част от призема, а за поставянето на преградата, като вътрешно
преустройство на обща част, което не засяга конструктивно сградата, не се изисква
архитектурен проект, но като действие на управление на тази част, е необходимо решение
/съгласие/ на съсобствениците - чл. 42 ЗС и чл. 5 ПУРНЕС, като в същия смисъл е и
решение № 218/30.03.2009 г. по гр. д. № 6040/2007 г., ВКС, IV г. о.
Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта според нейното предназначение. В сгради под режим на етажна собственост, правото
на собственост върху конкретен обособен обект е неразривно свързано със съпритежанието
на общите части на сградата, осигуряващи самостоятелното съществуване на отделните
обекти в единната постройка. Общите части се ползват само по предназначение, което се
определя от естеството им или според решение на общото събрание и по начин, който да
осигурява ползването на отделните обекти и поддържането и запазването на сградата.
Предназначението на обща част може да бъде променено само със съгласието на всички
етажни собственици. Само ако такова съгласие е било дадено, последващ приобретател на
обект в етажната собственост е длъжен да се съобрази с вече извършеното преустройство
или променено предназначение. Следователно, ако етажен собственик преустрои обща част
или я ползва не според нейното предназначение, без съгласието на останалите етажни
собственици, той накърнява правото им да ползват тази обща част по предназначението й и
същите могат да искат преустановяване на действията или възстановяване на фактическото
положение чрез иск по чл. 109 ЗС/ в този смисъл- решение № 345 от 25.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1497/2009 г., II г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 5 ЗТСУ (отм.)- приложим към момента на
одобряване на архитектурния проект за пристройката и преустройството, не се иска
съгласие на останалите собственици от етажна собственост при преустройства на собствени
помещения или промяна на предназначението им, когато това става за задоволяване личните
нужди на собственика или на членовете на неговото домакинство и не се изменя значително
видът на общите части на сградата и не се вземат части от помещения, предназначени за
общо ползуване. В случая с извършеното преустройство на първия етаж се цели премахване
на стълбището към втория етаж, което ще доведе до значителна промяна на общите части и
за което е необходимо изричното съгласие на всички етажни собственици. По делото не се
твърди и не се установява собственикът на втория етаж към онзи момент- О.С.С. да е дал
своето съгласие за преустройството и за премахване на това стълбище. Напротив, О.С.С. е
обжалвал архитектурния проект и жалбата му е била отхвърлена с мотивите, че проектът не
засяга неговия апартамент. Също така в самия проект не е предвидено премахване на
стълбището за втория етаж и изграждане на ново стълбище, което да не минава през банята
на ищците, като това стълбище си е съществувало преди одобряване на проекта, което
категорично се установява от кредитираната от въззивния съд повторна СТЕ, тъй като
съгласно първоначалния проект от 1967 г. стълбището е било построено на мястото, където
се намира в момента, като впоследствие обаче е било видоизменено, така че да обслужва
жилището на втория етаж. По първоначалния проект банята на първия етаж е била
разпределена зад кухненската ниша до югозападната фасада и едва с проекта от 1989 г.
пространството под стълбището е било посочено като баня. Следователно, извършеното от
ищците преустройство, при което са изградили баня под стълбището за втория етаж, не може
да задължи друг етажен собственик да премахне стълбището, за което не е дал своето
съгласие по смисъла на чл. 56, ал. 5 ЗТСУ (отм.), въпреки че преустройството е съобразено с
архитектурния проект. Макар и това стълбище обективно да пречи при ползването на
банята, е било необходимо да се направи проект за неговото премахване преди да се изгради
баня под него, като се съобрази и дали премахването на стълбището няма да застраши
конструкцията на сградата. В противен случай биха са засегнали значително правата на
11
собственика на втория етаж да ползва собствения си имот. Установява се от кредитираната
от съда повторна СТЕ, че изменението на стълбищната клетка е било без разрешение на
главния архитект и е било направено през време на строителството, като процесното
стълбище изобщо не е било отразено в чертежа одобрен от главния архитект от 1989 г.
Проектът съдържа пристрояване на входно антре, две стаи от страна „североизток"и
разделяне на етажа на две жилища чрез вътрешно преустройство. Вътрешното
преустройство съдържа: изграждане на нови стени /маркирани в плътно, черно /, монтаж на
входни врати за двете отделни жилища, нов санитарен възел и ниша за жилището на страна
„северозапад", „ североизток" и „югозапад", а жилището на страна „североизток",
„югоизток", „югозапад" запазва санитарния възел /wc и баня/, отразява направени
изменения в стълбищната клетка, като е изградена преградна стена и е обособен друг
санитарен възел, вкопан на - 27 /минус 27/см.и коридор,както и останалите помещения,
които са били по първоначалния проект от 1967 г. Вещото лице е констатирало, че
процесното стълбище е с вход от югоизток и е еднораменно, като направеното изменение на
страна от североизток е намалило ширината на клетката и тя е станала еднораменно
стълбище от 11 стъпала и с вход на междинно ниво без никаква вътрешна площадка.
Стълбището е изградено на мястото, където е било предвидено съгласно първоначалния
проект от 1967 г., като са били предвидени и два санитарни възела разположени един върху
друг, като банята на първия етаж е била разпределена зад кухненската ниша до
югозападната фасада, като в този проект не е била предвидена процесната баня на ищците,
която се явява втора баня за първия етаж, която се появява като отразена за първи път в
архитектурния проект от 1989 г. В този проект е било предвидено да бъде направена
пристройка и да бъдат направени вътрешни преустройства: преградни стени и врати, както и
ново предназначение на помещенията с цел обособяване на две пълноценни жилища на
етажа собственост на ищците и на свидетеля Б. П.. В него изобщо не е обозначена наличната
стълбищна клетка, но в проектът се отразяват направени изменения в стълбищната
клетка, като е изградена преградна стена и е обособен друг санитарен възел, вкопан на -
27 /минус 27/см.и коридор. Следователно измененията на стълбищната клетка са били
необходими с оглед извършеното вътрешно преустройство на първия етаж на сградата, така
че да бъдат обособени два самостоятелни обекта, като всеки един от тях да разполага със
самостоятелен санитарен възел, като единият санитарен възел е бил наличен съгласно
първоначалния проект от 1967 г., а другият е бил отразен за първи път през 1989 г. и се е
намирал на мястото на стълбището съгласно първоначалния проект от 1967 г. Следователно
изменението на стълбищната клетка се е налагало с оглед извършеното пристрояване на
първия етаж на сградата и последвалото вътрешно преустройство на същия чрез
обособяването на два самостоятелни обекта и не може да се приеме, че е било
неоснователно действие от страна на ответницата или на предишния собственик, тъй като е
било извършено в интерес на ищците, които са позиционирали санитарния си възел под
стълбището.
Само за допълнение следва да се посочи, че сега действащата разпоредба на чл.
185, ал. 2 ЗУТ предвижда, че при преустройства на собствени обекти, помещения или части
от тях, които се намират в етажна собственост, при които се изменят съществено общите
части на сградата или се завземат нейни общи части (на сградата на етажната собственост),
се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и
съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. Това е и
редът за преместване на стълбище, когато един от етажните собственици иска да направи
преустройство в собствения си обект и това стълбище би му пречило, а не посредством иск с
правно основание чл. 109 ЗС.
Вещото лице архитект А. изрично е заявило разпитано пред въззивния съд, че ако
бъде премахнато стълбището, може да се наруши конструкцията на сградата, тъй като тя е
строена без конструктивни проекти, няма греди, колони и пояси. От огледа се виждало, че на
12
втория етаж има съществени пукнатини в стените, същото било и за първия етаж. От огледа
се виждало на вторият етаж, че има един постоянен ремонт и не се обитава. Стълбището
било направено без конструктивни проекти. Щяло да се наруши категорично конструкцията
на сградата при евентуално премахване на стълбището. Вече не можело да се преустрои
стълбището обратно във вида, в който е било първоначално, защото имало пристройка.
Следователно към настоящия момент се явява и обективно невъзможно да бъде премахнато
стълбището независимо, че пречи на ищците да използват банята си, както и е невъзможно
преустройство на стълбището, така че да бъде възстановено в първоначалния му вид
предвиден в проекта от 1967 г., като двураменно стълбище в обособена стълбищна клетка.
С оглед гореизложеното негаторния иск да бъде осъдена ответницата да премахне
на свои разноски изграденото в южната фасада на сградата стълбище следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, тъй като липсват неоснователни действия на ответницата и
не е налице поддържане на едно противоправно състояние, създадено от предишния
собственик на имота.
За да отхвърли предявения от ищеца иск в частта, досежно искането за осъждане
на ответницата да премахне изградените над банята на ищеца стълби, районният съд е
приел, че банята на ищеца е била построена след изграждането на въпросните стълби на
ответника и в този смисъл липсва неоснователно действие от страна на ответницата. Този
извод е оспорен от жалбоподателите – ищци и това оформя основното им оплакване пред
настоящата инстанция.
Настоящия съдебен състав, след анализ на доказателствената съвкупност по
делото, напълно споделя посочения по-горе правен извод на първоинстанционния съд, респ.
намира въззивната жалба на жалбоподателите за неоснователна.
От събраните по делото писмени доказателства не се установява от страна на
ответника да е налице неоснователно действие, което да пречи на ищеца да упражнява
своето право и в частност: да е изградил стълби над банята на ищеца така, както се твърди в
исковата молба.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд – потвърдено и в неговата отхвърлителна част по отношение на
предявния негаторен иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне на свои
разноски стълбището изградено на южната фасада на сградата. Районният съд е провел
надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата
им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
По отговорността за разноски:
Предвид оставянето на въззивната жалба без уважение, въззиваемата страна има
право на сторените по делото разноски пред настоящата инстанция, но същата не представя
списък с разноски, нито доказателства относно сторени разноски в настоящото
производство, поради което разноски не следва да й бъдат присъждани. Мотивиран от
горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260212/08.12.2022 г., постановено по гр. д. №
1923/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Перник и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.
109 ЗС предявен от И. Д. П. и К. Г. П. за осъждане на И. В. К. да преустанови
13
неправомерните си действия, с които пречи на И. Д. П. и К. Г. П. да упражняват пълноценно
правото си на собственост върху западната част от първия етаж на сграда с идентификатор
55871.508.608. 1, построена в поземлен имот с идентификатор 55871.508.608, с адрес ***, с
площ от 414 кв. м., номер по предходен план: ***, квартал: ***, парцел ***, при съседи: ПИ
с идентификатор 55871.508.602, ПИ с идентификатор 55871.508.607, ПИ с идентификатор
55871.508.645, ПИ с идентификатор 55871.508.610, като премахне за своя сметка
стълбището, изградено на южната фасада на сградата с идентификатор 55871.508.608. 1,
изградена в поземлен имот с идентификатор 55871.508.608 като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14