Решение по дело №4349/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              01.07.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4349 по описа на 2021 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4349/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Л.Я.Н. ЕГН ********** , Ц.Ц.Н. ЕГН ********** и М.Ц.Н. *** срещу решение №286905 от 27.11.2019 г на СРС , 66 състав по гр.дело №80529/2015 г на СРС , поправено с решение №20197833 от 14.09.2020 г по същото дело , с което на основание чл.344 ГПК и чл.34 ЗС е допусната делба на следните недвижими имоти – имот с идентификатор №68134.3936.2 в гр.София , р-н „Овча купел“ , м.Бачище с площ от 2000 кв.м., нива , с номер по предходен план №076002 ; имот с идентификатор №68134.3981.10 в гр.София , р-н „Овча купел“ , м.Дреновец с площ от 9000 кв.м., нива , с номер по предходен план №121010 ; и имот с идентификатор №68134.1101.85 в гр.София , р-н „Овча купел“ , м.Смърдан с площ от 2300 кв.м., нива , с номер по предходен план №041005 ; при квоти 1/6 за Л.Я.Н. ЕГН ********** , 1/6 за Ц.Ц.Н. ЕГН ********** , 1/6 за М.Ц.Н. ЕГН **********; 1/6 за Н.Я.Я. ЕГН ********** и 2/6 за Ц.М.В. ЕГН ********** .

Въззивниците излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС . При твърдения на ищцата , че е наследник на Б.Ф.Й.по делото трябва да се конституират всички наследници на Б.Ф.Й., включително тези на Г.Я.Й., независимо , че той се е разпоредил с идеалните си части с нотариален акт от 05.10.1999 г . Твърденията на ищцата , че Г.Й.е прехвърлил само 1/3 идеална част от имотите съставляват упражняване на права по чл.76 Знасл и наследниците на Г.Й.са необходими другари в делбеното производство . По делото не е изяснено семейното положение на М.Н. и Ц.Н. - дали същите не са били в брак към 1999 г и дали не следва да се конституират съпрузите им като необходими другари в делбата . По делото не е установена идентичност на имотите по решение по гр.д.№536/02 г на СРС с процесните имоти , както и това решение няма СПН по отношение на М.Н. и Ц.Н. , които вече са били придобили имотите . Не следва да се кредитират решение №393КК от 25.10.2011 г на ОСЗ-Овча купел и решение №0393 от 25.10.2011 г на ОСЗ-Овча купел , защото има спор за материално право и в административното производство М.Н. и Ц.Н. не са били страна . Преди тези решения собствеността вече е била възстановена на Г.Й.и решение №02 от 10.09.1997 г на ПК-Овча купел не е отменено , а решенията са нищожни административни актове с липсващ предмет . Само Г.Й.е бил собственик на процесните имоти и ги е внесъл в ТКЗС . М.Н. и Ц.Н. са придобили имотите и по давност , защото са имали явно , трайно и необезпокоявано добросъвестно владение . Владението не е прекъснато с водено гр.д.№3449/05 г на СРС , защото производството по него е било прекратено .

 Въззиваемите страни не са подали писмен отговор на въззивната жалба .

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 10.12.2019 г и е обжалвано в срок на 16.12.2019 г / по пощата/ .

 Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

 

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да допусне делба при посочените квоти СРС е приел следното .

Първоначално процесните имоти са били възстановени с решение №02 от 10.09.1997 г на ПК-Овча купел на Г.Г./ Я.Й.. С решение от 07.07.2003 г по гр.д.№536/02 г на СРС , 49 състав е уважен иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ на Н.Я. и е установено , че към момента на внасяне на имотите в ТКЗС техен собственик е била Б.Ф.Й., а не сина й Г.Г./ Я.Й..

С решение №393КК от 25.10.2011 г на ОСЗ-Овча купел , влязло в сила на 23.11.2011 г , е възстановено на наследниците на Б.Й.правото на собственост върху имот с идентификатор №68134.3936.2 в гр.София , р-н „Овча купел“ , м.Бачище с площ от 2000 кв.м., нива , с номер по плана за земеразделяне №076002 ; и  имот с идентификатор №68134.3981.10 в гр.София , р-н „Овча купел“ , м.Дреновец с площ от 9000 кв.м., нива , с номер по плана за земеразделяне №121010.

С решение №0393 от 25.10.2011 г на ОСЗ-Овча купел, влязло в сила на 23.11.2011 г , е възстановено на наследниците на Б.Й.правото на собственост върху имот с идентификатор №68134.1101.85 в гр.София , р-н „Овча купел“ , м.Смърдан с площ от 2300 кв.м., нива , с номер по предходен плана за земеразделяне №041005 .

Решение по гр.д.№3449/05 г на СРС по иск по чл.108 ЗС на Н.Я. и Йордан В. срещу Ц.Н. и М.Н. е обезсилено и е прекратено производството по делото .

 

Според СРС с оглед влязлото в сила решение по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ  - решение от 07.07.2003 г по гр.д.№536/02 г на СРС , 49 състав – са издадени решение №393КК от 25.10.2011 г на ОСЗ-Овча купел и решение №0393 от 25.10.2011 г на ОСЗ-Овча купел и процесните имоти са възстановени на всички наследници на Б.Й., а не само на Г.Г./ Й.. В делбеното производство не може да се пререшава отново въпроса на кои лица трябва да се възстанови имота . Към датата на нотар.акт за покупко-продажба №137 от 05.10.1999 г по нот.дело №224/99 г на нотариус Л.З.; Г.Й.е могъл и прехвърлил само своите 1/3 идеални части от процесните имоти на Ц.Н. и М.Н. , от което следват посочените в решението на СРС квоти . От разпита на св.Р.Т.не се установява явно и трайно владение върху процесните имоти само от Ц.Н. и М.Н. респ.че същите са ги придобили по давност .

 

Решението на СРС е валидно и допустимо . Не са релевирани основания за нищожност и не са установяват такива при служебна проверка .

По допустимостта . Законосъобразно първоинстаницонният съд е зачел прехвърлителното действие на  нотар.акт за покупко-продажба №137 от 05.10.1999 г по нот.дело №224/99 г на нотариус Л.З.. Г.Й.е прехвърлил приживе своите 1/3 идеални части от процесните имоти на Ц.Н. и М.Н. . Няма основание да се конституират в настоящото производство наследниците на Г.Й., защото при откриване на наследството му идеалните части от имотите не са били в наследството .

Неоснователни са оплакванията , че по делото е предявено възражение по чл.76 Знасл. Ищцата Н.Я. не е заявила възражение за връщане на имотите в цялост в наследствената маса . Нещо повече , изрично е заявила , че признава прехвърлянето на 1/3 идеална част от имотите на ответниците Ц.Н. и М.Н. и е поискала конституирането им в делбата . Както е посочено в решение №44 от 06.07.2017 г по гр.д.№3117/16 г на ВКС , I ГО само ако неразпоредилия се с дела си сънаследник заяви, че желае делбата да бъде извършена единствено между сънаследниците без участието на приобретателите е налице възражение/иск по чл.76 ЗН . В противен случай /както по настоящото дело/ съдът трябва да зачете извършеното преди делбата разпореждане с идеалните части от имота и да конституира в делбата само приобретателите на идеални части от имота .

Съделителят Ц.В. също не е предявил иск или възражение по чл.76 ЗНасл , а е изразил съгласие с посочените в исковата молба съделители и квоти .

Съделителите-въззивници М.Н. и Ц.Н. не могат да предявят и не са предявили иск/възражение по чл.76 ЗНасл , защото са приобретатели по визирания нотариален акт .

Съделителят-въззивник Л.Я.Н. /майка на М.Н. и Ц.Н. / не е предявила иск/възражение по чл.76 ЗНасл , защото не е възразила срещу участието на децата си в делбата . Вместо това се опитва да твърди , че такива права са упражнени от ищцата , което не е вярно .

Решението на СРС не е недопустимо поради неконституиране в производството на съпруг респ.съпруг на М.Н. и Ц.Н. . Според изисканите от настоящия съд служебни справки , същите не са били в брак към 1999 г и към настоящия момент са неженен респ.неомъжена .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд .

За да се допусне делба следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищците да са носители на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл.34 ал.2 ЗС.

Неоснователни са оспорванията на въззивниците на влязлото в сила решение по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и на последиците от него , а именно , възстановяване по ЗСПЗЗ и съсобственост върху процесните имоти на наследниците на Б.Й., а не само на приобретателите на наследника Г.Г./ Й.. Трайна е практиката на ВКС , че делбеният съд не съобразява пряко установителното решение по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ , а единствено издадените въз основа на него решение на ОСЗ по чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ , което има конститутивно /правопораждащо , правоизменящо действие /- решение №748 от 25.10.2010 г по гр.д.№911/09 г на ВКС , I ГО, решение №584 от 25.09.2009 г по гр.д.№2949/08 г на ВКС , I ГО , решение №131 от 11.06.2014 г по гр.д № 7755/2013 г, ГК , І ГО на ВКС и др./

Както е посочено в тези /а и в много други/ решения на ВКС с решението по чл.14 ал.7а ЗСПЗЗ могат да се изменят лицата , в чиято полза се издава решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земеделски земи , без да отпада изцяло и ретроактивно собствеността на част от реституираните собственици в чията полза е било издадено първоначалното решение за възстановяване . Такъв е и процесният случай като са били издадени  решение №393КК от 25.10.2011 г на ОСЗ-Овча купел и решение №0393 от 25.10.2011 г на ОСЗ-Овча купел , с които е изменено решение №02 от 10.09.1997 г на ПК-Овча купел .

Поради конститутивното действие на решенията по чл.14 ал.7а ЗСПЗЗ както по отношение на отпадане на част от правата на наследника и продавач Г.Й., така и по отношение на възстановяване на тези идеални части в полза на останалите наследници на Б.Й., в делбеното производство не може да се поднови успешно спора за лицата , в чиято полза е възстановен имота -  решение №131 от 11.06.2014 г по гр.д №7755/2013 г, ГК , І ГО на ВКС . Съделителите-въззивници М.Н. и Ц.Н. са придобили въз основа на нотариалния акт за покупко-продажба само 1/3 идеална част от имотите т.е. по 1/6 от тях . Не е доказано от въззивниците визираните решения на ОСЗ-Овча купел да са нищожни и “без предмет” , защото възможността за издаването им е законоустановена - чл.14 ал.7а ЗСПЗЗ . Административният орган не е решил спор за материално право – такъв е спорът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и решението по него не е отменено .  

Законосъобразно СРС е приел и че процесните имоти не са придобити по давност от Ц.Н. и М.Н. . От представените писмени доказателства и от разпита на св.Р.Т.не се установява явно и трайно владение върху процесните имоти само от Ц.Н. и М.Н. респ.че същите са ги придобили по давност .

Отделно решенията по чл.14 ал.7а ЗСПЗЗ са влязли в сила на 23.11.2011 г и до предявяване на иска за делба на 23.12.2015 г не е изтекла дори 5-годишна придобивна давност за добросъвестни владелци на Ц.Н. и М.Н.. Трайна е практиката на ВКС , че преди да е издадено решението по чл.14 ал.7а ЗСПП не тече давност по отношение на идеалните части на наследниците с още невъзстановени права - решение №584 от 25.09.2009 г по гр.д.№2949/08 г на ВКС , I ГО и решение №584 от 25.09.2009 г по гр.д.№2949/08 г на ВКС , I ГО . Това е частен случай на общия принцип , че не тече давност по отношение на лице , което не може да защити правата си .

Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено . Разноски не са претендирани от въззиваемите страни и не се присъждат .

           

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №286905 от 27.11.2019 г на СРС , 66 състав по гр.дело №80529/2015 г на СРС , поправено с решение №20197833 от 14.09.2020 г по същото дело .

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                       

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  2.