№ 23
гр. Бл., 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20211200900016 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирани пред съда иск от „ОББ“ АД, с ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр, С., р-н „Т.", бул. „В.“ № ..., „ОББ М.ц.", представлявана
от изпълнителните директори С.А.Г. и Т.В.М., действащи, чрез пълномощника И.И.К.-
юрисконсулт в Дирекция “С.п.в.”, със съдебен адрес на призоваване: гр. Б. ул. ..., срещу
В. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ул. ... и Й.В. Д., ЕГН **********, с адрес - гр. Б. ул.
..., В. В. Д., ЕГН ********** и М. В. Д., ЕГН ********** двамата с адрес- с. Б., общ. Р., обл.
Бл., ул. “Дв., чрез своята майка и законен представител ИВ. П. АНТ., ЕГН **********, с
адрес- с. Б., общ. Р., обл. Бл., ул. “Дв. ....
Предявен е иск с правно основание чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за
неизпълнено задължение на длъжниците по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
11.08.2008г.
Навадени са твърдения с исковата молба, за възникнали валидни облигационни
правоотношения между „ОББ“ АД и починалия кредитополучател- В.В. Д., ЕГН
**********, въз основа на който е предоставен банков кредит в размер на 400 000.00лв., за
ремонт и реконструкция на недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот XI- 548
(единадесети, отреден за имот с планоснимачен номер петстотин четиридесет и осми) в
квартал 133 (сто тридесет и трети) по плана на град Б., одобрен със Заповед №240/1990г. на
кмета на община Б., целият с площ от 453 кв.м. /четиристотин петдесет и три/, графически
изчислен, ведно с построената в имота съгласно Разрешение за строеж №169/20.06.1993г.,
издадено от Община Б., Двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от
232 кв.м. /двеста тридесет и два/ и Пристройка към същата сграда, построена съгласно
Разрешение за строеж №15/22.02.2005г., издадено от главния архитект на Община Б., с
разгърната застроена площ от 196.70 кв.м. /сто деветдесет и шест цяло и седемдесет стотни/,
при съседи на урегулирания поземлен имот по скица: УПИ X, УПИ XXVIII-549, УПИ
1
XXVII- 734, УПИ ХП-2576.
Сочи се с исковата молба, че върху цитирания недвижим имот е учредена и тежи договорна
ипотека в полза на ипотекарния кредитор „ОББ“ АД, съгласно Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 64, том VI, рег. № 4932, дело № 989 от 2008г. по описа на нотариус
К.М. с рег. № 061 на НК и район на действие РС Р.. Вписването на същата е новирано и
поредността, като първа по ред ипотека, е запазена с молба за подновяване вписването на
договорна ипотека на вниманието на Служба по вписвания при PC Р. през 2018г.
Сочи се от ищеца с исквата молба, че неудовлетворения интерес на ипотекарния кредитор,
размера на вземането, нереализираното имущество и наличието на наследници по закон,
спрямо които да бъде проведено валидно принудително изпълнение, обосновават правния
интерес от настоящия иск и насочването му спрямо посочените ответници по делото.
Излагат се доводи, че исковата претенция е основана на обявяването на кредита за
педсрочно изискуем, на осн. чл. 18 от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
11.08.2008г., като банката кредитор „ОББ“ АД, се възползва от правото си да преобразува
същият в предсрочно изискуем с изпращането на препис от настоящата искова молба на
ответниците по делото, като счита вземанията си от наследниците на починалия В.В. Д.,
ЕГН **********, за предсрочно изискуеми както за главницата по вземането, така и за
акцесорните вземания за лихви, като пресрочната изискуемост ще възникне от момента на
получаването на преписа от настоящата искова молба от ответниците по делото.
С исковата молба са изложени правни аргументи и е цитирана съдебна практика, във връзка
с обявяването на непогасената част от кредита за предсрочно изискуем, на основанията
предвидени със самия довогор, като са цитирани съображения за това, че достатъчно е в този
случай волеизявлението на банката кредитор да достигне до длъжниците, като това може да
стане и с получаване на преписа от исковата молба, като в този случай като дата за
настъпване на предсрочната изискуемост, следва да се приеме датата на получаване на
преписа от исковата молба от ответниците по делото.
Развити са съображения че иска е насочен срещу наследниците на починалия по закон, тъй
като в настоящия случай е налице мълчаливо примане на наследството на починалия В.В.
Д., ЕГН **********, ведно с активите и пасивите по него, като в случая са налице и
действия, предприети от наследниците, с които същите са демонстрирали че са приели и
инициирали с наследствената маса, след като са предприели действия с които я бранят от
обременяване със задължения, алтернативно стараят се нивото на активите да бъде по-
високо от нивото на пасивите, като предприемат фактически и правни действия в
правоотношенията си, както с кредитната, така и със съдебната институция, именно в
качеството си на наследници./действията им по гр.д. № 13228/2015г. по описа на СГС и
гр.д. № 10184/2014г. по описа на СГС/.
Излагат се съображения с исковата молба, че въз основа на изложеното следва да се приеме,
че е налице мълчаливо приемане на наследството на починалия В.В. Д., ЕГН **********, от
неговите наследници по закон, поради което ответниците са отговорни и за неизпълнените
2
задължения по погасяването на кредитното задължение, установено със сключения Договор
за предоставяне на ипотечен кредит от 11.08.2008г.
Въз основа на изложеното иска се от съда, да постанови решение, с което да осъди
ответниците В. В. Д., ЕГН **********, Й.В. Д., ЕГН **********, В. В. Д., ЕГН **********
и М. В. Д., ЕГН **********, последните чрез своята майка и законен представител ИВ. П.
АНТ., ЕГН **********, съгласно наследствените им квоти по закон да платят на
кредитора „ОББ“ АД дължимите процесии суми, които формират и цената на настоящия
иск, като същите са в следните размери, в размер на 445 137.70лева, която се явява частичен
осъдителен иск, като включва:
- Главница: 355 643.92 лева /редовна 309 743.60 лева, ведно с просрочена главница 45 900.32
лева/ с падеж от 20.01.2016г. до 20.01.2021г. вкл./;
- Лихви: 88 469.48 лв./с падеж от 20.01.2018 г. до 20.01.2021г. вкл. /;
- такса за подновяване вписването на учредената в полза на ипотекарния кредитор ипотека -
1 024.30 лева; както и
- законната лихва върху претендираната главница от датата на постъпване на исковата молба
в съда до погасяване на процесиите суми по претендиралия дълг.
Претендират се и направените пред настоящата съдебна инстанция разноски по делото.
С исковата молба са представени писмени доказателства, направено е искане за назначаване
на съдебно- икономическа експертиза.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявения иск изведен от фактическите твърдения в исковата молба и
представените към нея доказателства счита, че същия е с правно основание чл. 430 ал.1 и ал.
2 от ТЗ, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и е процесуално допустим.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане
на съдебно икономическа експертиза, с която да се установи и докаже размера на
претендираните с исковата молба суми по размер, в случай на възражение от ответниците.
Ищецът моли съда да изиска и приложи по делото ч.гр.д. №218/2015г. по описа на PC Р..
Настоящият състав на съда в ОС Бл., след като прие исковата молба за редовна и счете че е
налице изначална допустимост на предявения пред съда иск с правно основание чл. 422 от
ГПК, извърши проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по който
следва да се проведе производството по делото, като счита че производството по делото
следва да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия процесуален
закон уреждащ търговските спорове.
Разпоредено е на осн. чл. 367 от ГПК, препис от исковата молба да се изпрати на
ответниците за отговор.
С писмен отговор в срока и по реда на чл. 367 ал.1 от ГПК, от ответника В. В. Д., чрез
пълномощника му– адвокат Г.Г., оспорва се като неоснователен предявения иск с правно
основание чл. 430 ал.1 и л. 2 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
3
Сочи се с писмения отговор, че във връзка със сключения Договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 11.08.2008г., наследодателята на ответниците по делото- В.В. Д., на осн.
чл. 20 от същия, се е задължил да сключи и да поддържа за своя сметка застраховка „Ж.”, за
целия срок на сключения договор за ипотечен кредит, като такъв индивидуален договор за
застраховка е бил сключен с „ОББ-Е.А.Д.Л. Застрахователно Дружество” АД/понастоящем
преобразувано в „ДЗИ-Ж.озастраховане” ЕАД. След смъртта на В.В. Д., която е настъпила
по насилствен начин, наследниците му са депозирали заявление с вх. № 221-
207/09.07.2012г., с приложени към него документи удостоваряващи настъпването на
насилствена смърт. Съществуващото застрахователно правоотношение е било оспорено от
застрахователя- „ОББ-Е.А.Д.Л. Застрахователно Дружество” АД/понастоящем „ДЗИ-
Ж.озастраховане” ЕАД/, като пред СГС е бил предявен иск за установяване на
съществуването на застрахователно правоотношение, респективно осъждането на „ДЗИ-
Ж.озастраховане” ЕАД, за заплащане на дължимите вноски с настъпил падеж по Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 11.08.2008г. Въз основа на депозирания иск, било е
образувано гр.д. № 10184/2014г., по описа на СГС, като по делото „ОББ“ АД е
конституирана като съищец още през 2014г. След постановяване на решение от СГС, е
подадена въззивна жалба, като към настоящия момент е налице висящо производство по
образуваното пред апелативни съд в.гр.д. № 1858/2020г. по описа на АС С., по което към
настоящия момент все още няма постановено решение. С отговора на исковата молба, иска
се от състава на ОС Бл., спиране на настоящото т.д. № 16/2016г., на осн. чл. 229 ал.1 т. 4 от
ГПК, поради преюдициалност от образуваното дело пред АС С.. Сочи се, че в случай на
уважаване на предявения иск, „ДЗИ-Ж.озастраховане” ЕАД, ще бъде осъдено да заплати на
банката всички непогасени вноски от кредита, към датата на настъпилото застрахователното
събитие, което има съществено значение по отношение на решението по настоящото дело.
В случая на неуважаване на искането за спиране на производството по делото на осн.чл. 229
ал.1 т. 4 от ГПК, поддържа се неоснователност на предявения иск срещу В. В. Д., поради
плащане от страна на този ответник на всички дължими суми по сключения договор за
ипотечен кредит, за приспадащата му се част от задължението по Договор за предоставяне
на ипотечен кредит от 11.08.2008г. Твърди се че същият е приел наследството от баща си
като съвкупност от права и задължения, и за периода от 08.11.2012г. до 19.03.2015г. е
погасил чрез плащане дължимите вноски към „ОББ“ АД, приспадащи се на дела му от
наследството съобразно чл. 60 от ЗН, чрез запащане на сума в общ размер от 110 000лв.
С писмения отговор на исковата молба, навадено е от ответника В. В. Д., чрез
пълномощника му адв. Г.Г., възражение за погасяване по давност на претендираното
вземане за главници и лихви, тъй като с исковата молба се поддържа настъпване на
автоматична предсрочно изискуемост по чл. 18 от договора, която следва да е настъпила на
19.05.2015г. Излагат се съображения, че съобразно установената съдебна практика,
погасяването на вземането за главницата настъпва в срок от 5 години, съгласно общата
разпоредба на чл. 110 от ЗЗД. В този смисъл твърди се, погасителния срок е изтекъл на
19.05.2020г., а исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е
4
постъпила в съда на 20.05.2020г., поради което вземането за главница е погасено по давност.
Алтернативно с писмения отговор по чл. 367 от ГПК, наведено е възражение от ответника В.
В. Д., чрез неговия пълномощник, за погасяване по давност и на претенцията за лихви, на
осн. чл. 111 б.”в” от ЗЗД, след 20.05.2018г.
С писмения отговор на ИМ от ответника В. В. Д., чрез пълномощнита му адв. Г.Г., наведено
е възражение за нищожност, поради противоречие със ЗЗП поради неравноправен характер
на клаузите на чл. 5 ал.3 и чл. 6 ал.1 и ал. 2 от Договор за предоставяне на ипотечен кредит
от 11.08.2008г.. Поддържа се, че В.Д. е получил кредит в качеството му на ФЛ, който не е
бил индивилуално сключен с кредитополучателя, поради което същият е потребител по
смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Поддържа се възражение за неравноправност на клаузата
на чл. 5 ал.3 от сключение договор за ипотечет кредит, тъй като на банката кредитор е
предоставено правото едностранно да променя БЛП, без съгласието на потребителя и без
правото му да може да се откаже от договора, при липса на ясно и конкретно разписване на
обективните критерии, при които едностранно може да бъде променян лихвения процент и
без изрично разписана с договора методика за такова изменение. Навадено е възражение за
нищожност поради неравноправност и на клаузата на чл. 6 ал.1 и ал. 2 от сключения
договор, с която при забава на длъжника е предвидена санкция с наказателна лихва от 5
пункта над договорения с чл. 5 ал.1 лихвен процент, което води до увеличаване над пет пъти
на уговорения между страните БЛП, поради което същата е нищожна поради
противоречието и със закона.
С писмения отговор от ответника В. В. Д. чрез неговия пълномощник, изказано е
становище, че в случай че съдът не приеме настъпването на автоматична предсрочна
изискуемост на кредита, съгласно чл. 18 от процесния Договор за предоставяне на ипотечен
кредит от 11.08.2008г., то за ответниците дължими ще са вноските, считано от обявяване на
предсрочната изискуемост след 14.04.2021г./когато до ответната страна е достигнало
изявлението на банката за преобразуване на кредита в предсрочно изискуем/.
С писмения отовор са представени писмени доказателства и е поискано назанчаването на
СИЕ, с подробно описани задачи към вещото лице.
В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, писмен отговор на ИМ е постъпил по делото и от ответника
Й.В. Д., чрез пълномощника и адв. Г.Г., с който са наведени напълно идентични доводи и
възражения, навадени с отговора на В. В. Д..„„
Писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил по делото и от
ответника ИВ. П. АНТ., в качеството и на майка и законен представител на В. В. Д. и М. В.
Д., чрез пълномощника адв. Цв.Р..
Предявените искове от „ОББ“ АД се оспорват като недопустими, недоказани и
неоснователни.
Наведено е възражение за неподсъдност на делото на ОС Бл., като се сочи че двамата
малолетни ответници и техният законен представител имат постоянен адрес- гр. С., като се
иска от съда да прекрати производството по делото по отношение на тях и същото да се
5
препрати по подсъдност на СГС.
Възразява се, че част от претендираните вземания са възникнали за наследниците на В.Д.
след смъртта му на 03.07.2012г., като за същите по основание, периоди и размери,
ответниците не са били уведомени. На същите не са били представени договора,
погасителни планове и допълнителни споразумения. Възразява се, че наследниците на
починалия кредитополучател, не са били известени за възникналото облигационно
правоотношение и за параметрите на сключения договор. В този смисъл оспорва се както
възникването на облигационното правоотношение, като същото се оспорва по основание и
размер.
Навадено е възражение че предявенти искове са неоснователни, тъй като исковата
претенция изцяло или отчасти е погасена чрез плащане на задължението по договора.
С писмения отговор от ответниците В. В. Д. и М. В. Д., чрез тяхната майка и законен
представител- ИВ. П. АНТ., навадени са възражения за неравноправност на клаузите на
договора и тяхната нищожност- чл. 5 ал. 3; чл. 6 ал.1 и ал. 2; чл. 7 ал.1 и ал. 3 от договора.
Излагат се съображения, че същите са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП,
тъй като съдържат уговорки във вреда на потребителя, не отговорят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Посочените клаузи са неравноправни, тъй като същите не са
индивидуално уговорени/чл. 146 ал.2 от ЗЗП/.
Навадено е възражение за недейстителност на договора за кредит, поради неспазване на
разпоредбите на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 10 ал.1 и чл. 11 ал.1 т. 11 от ЗПК- с оглед на
размера на шрифта на договора и допълнителните споразумения и непредставяне на
погасителен план към него.
Навадени са с писмения отговор възражения за нищожност на Договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 11.08.2008г., поради наличието на неравноправни клаузи и
противоречието му с възприетите становища с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г., която се прилага пряко и е част от вътрешното законодателство на Р Б..
С писмения отговор на ответниците В. В. Д. и М. В. Д., чрез тяхната майка и законен
представител- ИВ. П. АНТ., чрез пълномощника им адв. Цв. Р., наведени са възражения за
погасяване на претендираните вземания по давност, както и възражение за прихващане.
Направено е особено искане- за привличане на трето неучастващо по делото лице- „ОББ-
Е.А.Д.Л. Застрахователно Дружество” АД, посочено като застраховател по договора, за да
бъде обвързано от мотивите към съдебното решение.
Съдът към настоящия момент съобрази следното:
В ТР № 2/19.11.2014г. и ТР № 8/7.05.2014г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че основанието за
спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор,
който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или
отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права,
6
задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните
правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017г. по т. д. № 7/2014г.
на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различния спорен
предмет на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е
предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по
преюдициалното правоотношение. Съгласно служебно известното определение по ч. т. д. №
766/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., нормата на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК изисква наличие на пряка
връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен
/преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по
обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява
този факт или правоотношение. Когато решението по обуславящия иск не формира сила на
пресъдено нещо по посочените въпроси, липсва изискваната от закона връзка между делата
като условие за спиране на едното до приключване на другото, за да бъде съобразен
неговият изход. / Определение № 53 от 28.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2791/2019 г., II т.
о. ТК/
Съдът по настоящото т.д. № 16/2021г. по описа на ОС Бл., намира че са налице основанията
за спиране на делото, поради преюдициалност от решението по висящото в.гр.д. №
1858/2020г. по описа на АС С., тъй като намира основания да приеме че решението по
настоящото дело е обусловено от решението по другото търговско дело, висящо за
разглеждане пред апелативния съд.
Предмет на настоящото дело е предявен иск по чл. 420 ал.1 и ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от
ЗЗД, срещу наследниците на В.В. Д., за вземане основано на неизпълнение на задължението
за погасяване на получения ипотечен кредит от наследодателят на ответниците, основан на
Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 11.08.2008г. Основанието на иска е обявена
от „ОББ“ АД предсрочна изискуемост на неизплатения остатък от задължението,
включително на вноските с ненастъпил падеж, на осн. чл. 18 от сключения договор,
включващи главница, лихви за забава и такси и разноски.
Видно е от съдържанието на сключения договор за ипотечен кредит, че съгласно чл. 21
кредитополучателят В.В. Д., се е задължил за сключи и поддържа застраховка „Ж.“, при
застрахователно дружество „ОББ-Е.А.Д.Л. Застрахователно Дружество” АД/понастоящем
преобразувано в „ДЗИ-Ж.озастраховане” ЕАД/, за своя сметка и в полза на „ОББ“ АД, като
допълнително обезпечение на отпуснатия му кредит, наред с ипотекирания имот. В чл. 22
ал.1 от договора, кредитополучателят/наследодателят на ответниците по делото/, се е
съгласил всички застрахователни обезщетения и суми, заплащани от застрахователя по
двете застраховки, да се превеждат директно на Банката кредитор и да се използват за
погасяване на задълженията на кредитополучателя по Договор за предоставяне на ипотечен
кредит от 11.08.2008г. Следователно сключен е застрахователен договор в полза на трето
лице, като обезпечение на отпуснатия кредит от „ОББ“ АД.
По делото са представени писмени доказателства, че предмет на висящото в.гр.д. №
1858/2020г. по описа на АС С., е въззивно производство по обжалване на решение по гр.д.
7
№ 10184/2014г. по описа на СГС, което има за предмет предявен иск от В. В. Д., чрез
пълномощника му адв. Г.Г., срещу „ОББ-Ал. Ж.озастрахователно дружество“ АД, с искане
за установяване на съществуването на валидно застрахователно обезщетение между В.В.
Д./наследодателят на ответниците по настоящото дело/ и осъдителен иск, с който се иска
„ОББ-Ал. Ж.озастрахователно дружество“ АД, да заплати на „ОББ“ АД, сумата от 26 000лв.,
като частичен иск от сума с общ размер от 379 352.27лв., представляваща дължимото
застрахователно обезщетение по сключения договор за застраховка „Ж.“, между „ОББ-
Е.А.Д.Л. Застрахователно Дружество” АД/понастоящем преобразувано в „ОББ-Ал.
Ж.озастрахователно дружество“ АД и В.В. Д., ЕГН **********, починал на 03.07.2012г.,
ведно със законната лихва за забава. Предявен е осъдителен иск и за мораторна лихва за
забава, за периода от 03.07.2012г./датата на застрахователното събитие/ до
08.07.2014г./датата на подаване на исковата молба пред СГС/, в размер на 1 000лв., като
частичен иск от общата сума в размер на 77 999.15лв.
Съдът намира че безспорно е налице обусловеност както на исковата претенция по
настоящото дело, така и за решението по т.д. № 16/2021г. по описа на ОС Бл., от решението
по висящото в.гр.д. № 1858/2020г. по описа на АС С.. Ако се установи редовно сключен
договор за застраховка „Ж.“, между наследодателят на ответниците по настоящото дело-
В.В. Д. и „ОББ-Е.А.Д.Л. Застрахователно Дружество” АД/понастоящем преобразувано в
„ОББ-Ал. Ж.озастрахователно дружество“ АД/, както и основания за изплащане на
застрахователно обезщетение във връзка със смъртта на кредитополучателя В.В. Д./за която
на съда е ноторно известно че е настъпила по насилствен начин/, то определеното
обезщетение за изплащане от застрахователя, следва на осн. чл. 22 ал.1 от Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 11.08.2008г., да бъде преведено по сметката на „ОББ“
АД, за да послужи за погасяване на част от задължението на починалия длъжник по
процесния договор за ипотечен кредит.
Предявеният иск по чл. 430 от ТЗ по настоящото дело има за предмет искане за плащане на
неизпълнените задължения от същия договор- Договор за предоставяне на ипотечен кредит
от 11.08.2008г., срещу наследниците на починалия кредотополучател. Неминуемо
определянето на размера на неизплатените погасителни вноски по Договор за предоставяне
на ипотечен кредит от 11.08.2008г., във връзка с предявения иск по чл. 430 от ТЗ, ще може
да бъде определен само след приспадане на погасената част от задължението, погасено чрез
изплатено застрахователно обезщетение въз основа на сключения договор за застраховка
„Ж.“, от наследодателят на ответниците по делото В.В. Д./ в случай че се установи
действителното му съществуване и бъде определено дължимото обезщетение по размер/. В
този смисъл преди да бъде уважена исковата претенция на осн. чл. 430 от ТЗ, срещу
наследниците на В.В. Д./в случай че бъде доказана нейната допустимост и основателност/
по настоящото т.д. № 16/2021г. по описа на ОС Бл., безспорно следва да се установи дали е
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Ж.“, сключен
между В.В. Д. и „ОББ-Е.А.Д.Л. Застрахователно Дружество” АД/понастоящем
преобразувано в „ОББ-Ал. Ж.озастрахователно дружество“ АД/, както и определен размера
8
на дължимото обезщетение, който следва да бъде приспаднат от претендираното вземане
срещу наследниците на В.В. Д..
Поради изложените съображения съдът намира основания за обусловеност и
преюдициалност на т.д. № 16/2021г. по описа на ОС Бл. и висящото за разглеждане в.гр.д. №
1858/2020г. по описа на АС С., като счита че следва първото да бъде спряно на основание
чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК, до влизане в законна сила на решението по второто гражданско
дело.
Водим от горното и на основание чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по т.д. № 16/2021г. по описа на ОС Бл., поради преюдициалност, до
приключването с влязло в законна сила съдебно решение по в.гр.д. № 1858/2020г. по описа
на АС С..
Определението на съда, подлежи на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред АС С..
Съдия при Окръжен съд – Бл.: _______________________
9