Определение по адм. дело №804/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 АПК вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.

Образувано е по искане за спиране предварителното изпълнение на срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-0255-000292/04.12.2025г., издадена от началника на Второ РУ –Добрич към ОД на МВР Добрич, направено в жалба срещу заповедта, подадена от Д. Г. Д. от [населено място], община Балчик, подадена чрез адв.С. К..

С жалбата срещу заповедта се иска спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на принудителната административна мярка по съображения, че предварителното изпълнение ще накърни значително интересите на жалбоподателя и неговото семейство. Възпрепятстването да ползва собственото си МПС ще нанесе на жалбоподателя значителни вреди. В тази връзка искането за спиране на предварителното изпълнение е аргументирано с обстоятелството, че жалбоподателят полага грижи за баща си, който е с онкологично заболяване и посещава онкологично отделение към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна. Именно заради това е необходимо ежедневното ползване на моторното превозно средство. По тези съображения моли предварителното изпълнение на оспорената заповед да бъде спряно.

Ответникът е представил административната преписка в указания срок като не е изразил становище по искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

От фактическа страна по делото се установява, че с оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-0255-000292/04.12.2025 г. началникът на Второ РУ –Добрич към ОД на МВР Добрич е наложил на Д. Г. Д. от [населено място], община Балчик, принудителната административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.1, б.“з“, б.“бб от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. В ЗПАМ е е описана следната фактическа обстановка:

На 03.12.2025 г., около 12:41 часа в [населено място], на [улица], до входа на селото откъм [населено място], в посока центъра на населеното място, до двора на фирма „Възход Арньо и Апостолови“ полицейски служители подали сигнал за спиране със стоп-палка на управлявания от Д. Г. Д. лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице. Водачът на автомобила не спрял на посоченото от служителя място за проверка, а продължил движението си като направил рязък десен завой и навлязъл по черен път, по който продължил да се движи, т.е. да управлява автомобила.

В мотивите на ЗПАМ е посочено, че с това деяние е извършено административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Сочената за нарушена норма определя, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. За нарушаването на това задължение, санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда налагането на административните наказания „ лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца“ и глоба в размер на 200 лв.

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена нормата на чл. 171, т.1, б.“з“, б.“бб от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025г.), която предвижда налагането на принудителната административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“ при установяване на нарушенията по нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

Съдът намира искането са спиране на предварителното изпълнение за допустимо, като направено в срок и от легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от индивидуалния административен акт.

Разгледано по същество, искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед е неоснователно.

Оспорената заповед е издадена въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № 996523 от 03.12.2025 г., с който е констатирано нарушаване на императивната разпоредба на чл. 103 от ЗДвП, а именно на задължението на водачите да спрат при подадена сигнал за спиране от контролен орган.

Съобразно нормата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, която определя, че жалбата не спира изпълнението на заповедта, то следва извода, че предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона, а не с разпореждане на административния орган по реда на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В този случай административният орган няма задължение да излага мотиви защо пристъпва към предварително изпълнение на наложената ПАМ.

В съдебната практика се приема, че когато по силата на изрична законова разпоредба се предвижда предварително, незабавно изпълнение на определена категория административни актове, се презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки визирани в чл. 60, ал. 1 АПК. Презумпцията на закона е, че предварителното изпълнение на заповедта за временно отнемане на свидетелството за управление на водач, който не е спрял на сигнал, подаден от контролен орган, презюмира наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.

В Закона за движение по пътищата не са предвидени основания за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от с.з. предварително изпълнение, поради което при разглеждане на искането за това следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК.

Нормата на чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК.

Нови обстоятелства в случая не се сочат. Излагат се единствено твърдения, че с отнетото СУМПС жалбоподателят управлява превозно средство с цел задоволяване нужди на семейството и с цел придвижване до лечебните заведения до друго населено място за лечението на болния си баща.

Съдът счита, че интересът на жалбоподателя да се придвижва с МПС с цел обслужване на нуждите на семейството си, не надделява над обществения интерес по пътищата да се движат превозни средства, управлявани от водачи, които спазват сигналите на контролните органи.

Независимо от оспорването на фактическата обстановка с твърдението, че нарушението не е извършено, понеже сигналът за спиране не бил възприет – твърдения в жалбата, или че предприемането на маневрата завой надясно не представлявало осуетяване на полицейска проверка, понеже такъв бил предварителния маршрут на водача ( възражения, вписани в АУАН), съдът счита, че не са налице основанията за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК. От данните по делото се установява, че жалбоподателят е управлявал чуждо МПС, което не е било представено на технически преглед. Обстоятелството, че член от семейството на жалбоподателя е със заболяване, което налага често пътуване до лечебни заведения в [населено място] не води във всички случаи до извод, че налага жалбоподателят да управлява МПС, тъй като не са представени достатъчно доказателства в тази насока, т.е. че придвижването на балния член от семейството до лечебните заведения в [населено място] може да бъде осъществено само чрез личното управление на автомобил от жалбоподателя. Отделно от това от данните по делото се установява, че жалбоподателят е управлявал чуждо МПС, което не е било представено на технически преглед. Евентуално спиране в конкретния случай ще противоречи на целта на процесната ПАМ, която е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Затова съдът приема, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед е съразмерно на преследваната цел, понеже е в обществен интерес водачите да спазват указанията и сигналите на контролните органи.

Поради липса на предпоставките на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта следва да бъде отхвърлено.

По горните съображения Административен съд –Добрич, V състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Г. Д. от [населено място], община Балчик, за спиране изпълнението на Заповед № 25-0255-000292/04.12.2025 г., издадена от началника на Второ РУ –Добрич към ОД на МВР Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал. 3 от АПК.