№ 26.08.2021
година гр. С.З.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.06. 2021година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА
ИВАНОВА
Като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.д. № 1315 по описа за 2020 година,
за да се произнесе
съобрази:
Предявена
е искова молба от „Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв. „Ж.”,
адм. сграда Б., с ЕИК ***, представлявано от изп. директор Х.Г.Б., против „К.”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.Ц., ***, общ. П., обл. П.,
ул. ***, представлявано от Г.Д.Р. – управител, с която са предявени искове за
заплащане на: 148 074,73 лв. – главница, 24 186,52 лв. - договорна
лихва, 11 340,91 лв. – главница, 373,52 лв. - законна лихва, 1 065,65 лв.
– главница.
В
исковата молба ищецът „Б.“ АД, гр. С.З.
твърди, че съгласно сключен Договор за продажба на селскостопанска техника № DDTT/012/21.05.2018 г. сключен между „Б.“ АД в
качеството му на продавач и „К.“ ЕООД в качеството му на купувач, ищцовото дружество
е продало и доставило на „К.“ ЕООД - ответник в настоящото производство,
селскостопанска техника: употребяван комбайн марка John Deere, модел W650, с количка и хедер марка John Deere, модел 620R, с
подробно описание на техниката в договора и в Техническа спецификация -
Приложение № 1 към Договор № DDTT/012/21.05.2018
г. Цената на обекта на продажбата била договорена между страните в размер на
173 000 лв. (сто седемдесет и три хиляди лева) без ДДС и дължимо ДДС в размер
на 34 600 лв. (тридесет и четири хиляди и шестстотин лева), като цената била
платима при условията на договора, разсрочено, както следва: сумата от 30 000
лв. (тридесет хиляди лева) и дължимо върху сумата ДДС в размер на 6 000 лв.
(шест хиляди лева) в срок до 30.05.2018 г.; сумата от 30 000 лв. (тридесет
хиляди лева) и дължимо върху сумата ДДС в размер на 6 000 лв. (шест хиляди
лева) в срок до 30.09.2018 г.; сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди
лева) и дължимо върху сумата ДДС в размер на 7 000 лв. (седем хиляди лева) в
срок до 30.03.2019 г.; сумата от 39 000 лв. (тридесет и девет хиляди лева) и
дължимо върху сумата ДДС в размер на 7 800 лв. (седем хиляди и осемстотин лева)
в срок до 30.07.2019 г.; сумата от 39 000 лв. (тридесет и девет хиляди лева) и
дължимо върху сумата ДДС в размер на 7 800 лв. (седем хиляди и осемстотин лева)
в срок до 30.09.2019 г. - окончателно плащане.
Посочва
се, че в случай, че купувачът не плати посочените суми в договорените срокове,
съгласно чл. 2.2 от Договора той ще дължи на продавача годишна лихва за забава
в размер на 14 % (четиринадесет процента) от датата на падежа до датата на
плащането, дължима за всяко плащане извършено след датата на падежа.
Ищецът
сочи, че доставката и предаването на техниката, предмет на продажбата, съгласно
чл. 3.1 от Договора, следвало да се осъществи франко склад на „Б.“ АД, гр. С.З.
след пълно изплащане на дължимата съгласно чл.2.1.1 от Договора сума - авансово
плащане по проформа фактура № 1866/23.05.2018 г., като платената сума се счита
за задатък по договора.
Сочи,
че на 23.05.2018 г. купувачът превел по банковата сметка на продавача дължимата
авансово сума в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) без ДДС, както и
дължимото ДДС върху сумата в размер на 6 000 лв. (шест хиляди лева), като на
02.06.2018г. продавачът предал на купувача с приемо-предавателен протокол
предмета на продажбата съгласно Договор за продажба на селскостопанска техника
№ DDTT/012/21.05.2018 г. и Техническа спецификация към
него - Приложение № 1. Техниката била приета от купувача - ответник без
забележки, като с подписването на приемо-предавателния протокол той потвърдил,
че е получил техниката, както и липсата на явни недостатъци по обекта на
продажбата.
Посочва,
че на 03.01.2019г. между страните по Договор за продажба на селскостопанска
техника № DDTT/012/21.05.2018 г. била постигната договорка и
подписан Анекс № 1 към договора, с който се изменя цената на продадената и
закупена от купувача техника, както и начинът на плащане на дължимата сума за
продажната цена. Цената на обекта на покупко-продажба по Договор за продажба на
селскостопанска техника № DDTT/012/21.05.2018 г.
била уговорена в размер на 174 228.94 лв. (сто седемдесет и четири хиляди
двеста двадесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки) без ДДС и дължимо
ДДС в размер на 34 845.79 лв. (тридесет и четири хиляди осемстотин четиридесет
и пет лева и седемдесет и девет стотинки). Цената била платима при следните
условия: плащане на сумата в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) и
дължимо върху сумата ДДС в размер на 6 000 лв. (шест хиляди лева) в срок до
30.05.2018 г. (вече платена към датата на подписване на Анекс № 1 към
Договора), плащане на сумата в размер на 144 228.94 лв. (сто четиридесет и
четири хиляди двеста двадесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки) и
дължимо върху сумата ДДС в размер на 28 845.79 лв. (двадесет и осем хиляди
осемстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки) или общо
дължима сума в размер на 173 074.73 лв. (сто седемдесет и три хиляди седемдесет
и четири лева и седемдесет и три стотинки) с ДДС в срок до 30.09.2019 г. -
окончателно плащане.
Ищецът
посочва, че за дължимата сума в общ размер на 173 074.73 лв. (сто седемдесет и
три хиляди седемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) с ДДС, след
приспадане на извършеното от страна на купувача авансово плащане на
28.05.2018г. в общ размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) без ДДС -
задатък, била издадена от продавача - ищец данъчна фактура № **********/
08.01.2019 г.
Сочи,
че в последствие купувачът - ответник извършил четири частични плащания по
задължението си за заплащане на продажната цена по Договор за продажба на
селскостопанска техника № DDTT/012/21.05.2018 г.:
на 22.08.2019 г. сумата в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева); на
20.12.2019 г. сумата в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева); на 20.03.2020г.
сумата в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева); на 19.10.2020г. сумата в размер
на 5 000 лв. (пет хиляди лева). Към момента неизплатеното задължение на
купувача по Договор за продажба на селскостопанска техника № DDTT/012/21.05.2018 г. за заплащане на цената на
селскостопанска техника, предмет на договора, е в размер на 148 074.73 лв. (сто
четиридесет и осем хиляди седемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) с ДДС.
Посочва,
че във връзка с неплащане в срока и по начина, уговорени в договора и анексите
към него, купувачът дължи договорна лихва за забава на продавача, която е
посочена в чл. 2.2 от Договор за продажба на селскостопанска техника № DDTT/012/21.05.2018 г. и е в размер на 14 % (четиринадесет процента) годишно
върху неплатената част от задължението от датата на падежа до пълно погасяване
на дължимата сума. Към датата на подаване на настоящата искова молба в съда
задължението за заплащане на договорна
лихва за забава от страна на купувача - ответник възлиза на
сумата от 24 186.52 лв. (двадесет и
четири хиляди сто осемдесет и шест лева и петдесет и две стотинки).
Сочи,
че съгласно получени заявки от страна на „Б.“ АД от „К.“ ЕООД за извършване на
ремонт на селскостопанска техника, собственост на „К.“ ЕООД, „Б.“ АД е продало
и доставило на „К.“ ЕООД (дружеството - ответник) резервни части за ремонт на
притежаваната от дружеството селскостопанска техника. За така извършената
продажба и доставка на резервни части били оформени и подписани
приемо-предавателни протоколи и издадени данъчни фактури за дължимите суми: 1.
приемо-предавателен протокол № 34_SS_004267/14.05.2020 г. и фактура №
**********/14.05.2020 г. за сумата в размер на 1 860.36 лв. (хиляда осемстотин
и шестдесет лева и тридесет и шест стотинки) с ДДС; 2. приемо-предавателен
протокол № 34_SS_004396/19.06.2020 г. и фактура №
**********/19.06.2020 г. за сумата в размер на 6 563.40 лв. (шест хиляди
петстотин шестдесет и три лева и четиридесет стотинки) с ДДС; 3.
приемо-предавателен протокол № 34_SS_004425/06.07.2020 г. и фактура №
**********/06.07.2020 г. за сумата в размер на 1 164.24 лв. (хиляда сто
шестдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки) с ДДС; 4.
приемо-предавателен протокол № 34_SS_004463/18.07.2020 г. и фактура №
**********/18.07.2020 г. за сумата в размер на 1 042.80 лв. (хиляда четиридесет
и два лева и осемдесет стотинки) с ДДС; 5. приемо-предавателен протокол № 34_SS_004473/21.07.2020 г. и фактура №
**********/21.07.2020 г. за сумата в размер на 2 531.40 лв. (две хиляди
петстотин тридесет и един лева и четиридесет стотинки) с ДДС. Стоките -
резервни части за селскостопанска техника, били получени от страна на „К.“ ЕООД
без забележки и от датата на получаването на стоките за ответника възникнало
задължението за заплащане на цената.
В исковата молба се посочва, че на
21.08.2020г. дружеството - ответник извършило частично плащане с банков превод
по банкова сметка *** „Б.“ АД на задължението, обективирано във фактура №
**********/14.05.2020 г. на обща стойност 1 860.36 лв. (хиляда осемстотин и
шестдесет лева и тридесет и шест стотинки) с ДДС, като заплатеният размер от
това задължение бил за сумата от 1 821.29 лв. (хиляда осемстотин двадесет и
един лева и двадесет и девет стотинки). Така остатъкът по задължението за
покупка и доставка на резервни части, съгласно приемо-предавателен протокол № 34_SS_004267/14.05.2020 г. и фактура №
**********/14.05.2020 г. към датата на депозиране на настоящата искова молба в
съда е в размер на 39.07 лв. (тридесет и девет лева и седем стотинки).
Сочи
се, че общо неплатеното задължение за извършени покупки и доставка на резервни
части от страна на „К.“ ЕООД към днешна дата възлиза на сумата в размер на 11 340,91 лв. (единадесет хиляди триста
и четиридесет лева и деветдесет и една стотинки) с ДДС.
Ищецът
заявява, че поради неплащане от страна на длъжника на дължимите и описани
подробно по-горе суми в посочените в издадените фактури срокове, длъжникът „К.“
ЕООД дължи заплащане на законна лихва, както следва:
1.
за дължимата сума в размер на 39.07 лв. (тридесет и девет лева и седем
стотинки) - неплатен остатък по фактура № **********/14.05.2020 г., лихва за
забава от датата на падежа 13.06.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 1.80 лв.
(един лев и осемдесет стотинки);
2.
за дължимата сума в размер на 6 563.40 лв. (шест хиляди петстотин шестдесет и
три лева и четиридесет стотинки) - по фактура № **********/19.06.2020 г., лихва
за забава от датата на падежа 19.07.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 237.01
лв. (двеста тридесет и седем лева и една стотинка);
3.
за сумата в размер на 1 164.24 лв. (хиляда сто шестдесет и четири лева и
двадесет и четири стотинки) - по фактура № **********/06.07.2020 г., лихва за
забава от датата на падежа 05.08.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 36.54 лв.
(тридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки);
4.
за сумата в размер на 1 042.80 лв. (хиляда четиридесет и два лева и осемдесет
стотинки) — по фактура № **********/18.07.2020 г., лихва за забава от датата на
падежа 17.08.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 29.26 лв. (двадесет и девет
лева и двадесет и шест стотинки);
5.
за сумата в размер на 2 531.40 лв. (две хиляди петстотин тридесет и един лева и
четиридесет стотинки) - по фактура № **********/21.07.2020 г., лихва за забава
от датата на падежа 20.08.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 68.91 лв.
(шестдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки),
или
общо задължението на ответника за заплащане на законна лихва възлиза на сумата
в размер на 373.52 лв. (триста седемдесет и три лева и петдесет и две
стотинки).
Ищецът
твърди, че като собственик на селскостопанската техника, предмет на Договор за
продажба на селскостопанска техника № DDTT/012/21.05.2018 г., „Б.“ АД е било
задължено и е сключило със застраховател Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ и Договор за „Застраховка Каско“ на селскостопанската
техника, като от свое име и за сметка на ответника „К.“ ЕООД е заплащало
дължимите застрахователни вноски. В тази връзка за платените суми „Б.“ АД е
издало на „К.“ ЕООД финансови известия за дължимите суми от страна на последния
за застрахователните вноски, а именно:
1.
известие за финансови задължения № FIN_00000202/20.03.2020 г. за сумата от
388.99 лв. (триста осемдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки);
2.
известие за финансови задължения № FIN_00000205/30.06.2020 г. за сумата от
344.83 лв. (триста четиридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки);
3.
известие за финансови задължения № FIN_00000210/24.09.2020 г. за сумата от
331.83 лв. (триста тридесет и един лева и осемдесет и три стотинки),
или
общо задължението на „К.“ ЕООД - ответник в настоящото производство, за
заплащане на сумите по горепосочените известия за финансови задължения възлиза
на сумата от 1 065,65 лв. (хиляда шестдесет и пет лева и шестдесет и пет
стотинки).
Ищецът
заявява, че посочените по-горе и подробно описани задължения по главници до
настоящия момент не са заплатени от страна на ответното дружество „К.“ ЕООД и
възлизат на сумите, както следва:
-
сумата от 148 074,73 лв. (сто четиридесет и осем хиляди седемдесет и
четири лева и седемдесет и три стотинки) задължение по Договор за продажба на
селскостопанска техника № DDTT/012/21.05.2018 г.;
-
сумата от 11 340.91 лв. (единадесет хиляди триста и четиридесет лева и
деветдесет и една стотинки) общ размер на задължение за покупко-продажба на
резервни части;
-
сумата от 1 065.65 лв. (хиляда шестдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки)
по задължение за заплащане на застрахователни вноски,
което
от своя страна обуславя задължението и правния интерес на ищеца да води
настоящото исково производство за доказване на вземанията си. Задълженията по
главници са ликвидни и изискуеми, а длъжникът „К.“ ЕООД е в забава за
заплащането им.
Твърди,
че като акцесорни задължения за ответното дружество възникват и задълженията за
заплащане на:
1.
договорна лихва за забава, която към момента е в размер на 24 186,52 лв.
(двадесет и четири хиляди сто осемдесет и шест лева и петдесет и две стотинки),
както и задължение за заплащане на договорна лихва за забава от датата на
депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението по главница;
2.
законна лихва за забава в общ размер на 373,52 лв. (триста седемдесет и три
лева и петдесет и две стотинки) - от датата на падежа на всяко задължение до
25.11.2020 г., както и задължение за заплащане на законна лихва за забава от
25.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението по главница.
Ищецът
заявява, че до момента плащане от страна на длъжника не е извършено.
Моли
съда да осъди ответника - „К.“ ЕООД, с.Ц., с ЕИК ***, да заплати на „Б.“ АД,
гр. С.З. сумите, както следва:
1. сумата от 148 074,73
лв. (сто четиридесет и осем хиляди седемдесет и четири лева и седемдесет и
три стотинки), представляваща главница по Договор за продажба на селскостопанска
техника № DDTT/012/21.05.2018 г., както и сумата от 24 186,52
лв. (двадесет и четири хиляди сто осемдесет и шест лева и петдесет и две
стотинки), представляваща договорна лихва за забава по Договор за продажба на
селскостопанска техника № DDTT/012/21.05.2018 г.
ведно с договорната лихва за забава от датата на депозирането на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на задължението по главница;
2. сумата от 11 340,91
лв. (единадесет хиляди триста и четиридесет лева и деветдесет и една стотинки),
представляваща главница за задължения по извършени покупко-продажби на резервни
части, съгласно приемо-предавателни протоколи № 34_SS_004267/14.05.2020г.,
№ 34_SS_004396/19.06.2020г., № 34_SS_004425/06.07.2020г., № 34_SS_004463/18.07.2020г, № 34_SS_004473/21.07.2020 г., както и сумата от 373.52
лв. (триста седемдесет и три лева и петдесет и две стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от изпадане в забава за всяко едно
вземане до 25.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 25.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;
3. сумата от 1
065.65 лв. (хиляда шестдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки),
представляваща главница по издадени финансови известия № FIN_00000202/20.03.2020г., № FIN_00000205/30.06.2020г, № FINJJ0000210/24.09.2020г. за заплатени
застрахователни премии по Застрахователни полици за застраховка „Гражданска
отговорност“ и застраховка „Каско“ и „Злополука“ от страна на ищеца в полза на
длъжника „К.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху задълженията от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задълженията.
Моли
съда да осъди ответника „К.“ ЕООД, с.Ц., с ЕИК *** да заплати на „Б.“ АД, гр. С.З.
сторените от последния съдебно-деловодни разноски в настоящото исково
производство за внесена държавна такса в размер на 7 444.09 лв. (седем хиляди
четиристотин четиридесет и четири лева и девет стотинки), както и заплатено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
прави възражение за неподведомственост на делото пред Окръжен съд - С.З.,
предвид наличието на арбитражна клауза в чл.10.1 от Заключителните разпоредби
на Договор за продажба на селскостопанска техника от 21.05.2018г. и моли съда,
производството по делото да бъде прекратено, като претендира разноски по делото
- заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.78 от ГПК.
Заявява, че възражението за
арбитражна клауза има характер на процесуална пречка за развитие на исковото
производство пред съда. По делото възражението за наличието на арбитражна
клауза е направено в законоустановения срок - в срока за отговор на исковата
молба. Налице са основанията на чл.19 от ГПК - налице е арбитражна клауза между
страните по имуществен спор, като страните са посочили и избрали конкретно
Арбитражен съд към Българската Търговско промишлена палата - С. за решаване на
възникнали помежду им спорове във връзка с договора. Не се касае за спор с
предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка и права по
трудово правоотношение, поради което арбитражната клауза не е недействителна.
По изложените съображения, компетентен да се произнесе по спора е арбитражният
съд. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, съдът, пред който е предявен иск
за спор, предмет на арбитражното споразумение, е длъжен да прекрати делото.
Ответникът заявява, че оспорва
предявените искове по основание и размер.
Не оспорва изложеното в исковата
молба, че между страните по делото е сключен Договор за продажба на
селскостопанска техника от 21.05.2018г., както и че ответното дружество е
платило първата цена за комбайна на 23.05.2018г. в размер на 30 000лв. и ДДС в
размер на 6 000лв., тоест в предвидения срок - до 30.05.2018г.
Не оспорва, че употребяваният
комбайн - предмет на договора е предаден на ответното дружеството на
02.06.2018г.
Не оспорва, че между страните е
сключен Анекс № 1 от 03.01.2019г. съгласно който се предоговоря цената на
комбайна и крайния срок за плащане - цена съответно в размер на 174 228,94лв.
без ДДС и ДДС в размер на 34 845,79лв. и краен срок за плащане - 30.09.2019г.
След приспадане на плащането от страна на дружеството, извършено на
23.05.2018г. продавачът издал Фактура № **********/08.01.2019г. Не оспорва и
изложеното в исковата молба, че ответника е извършил четири частични плащания
по процесния договор общо в размер на 25 000лв., като по този начин дружеството
му дължи главница в размер на 148 074,73лв. по Договор за продажба на
селскостопанска техника от 21.05.2018г.
Оспорва ответното дружество да дължи
договорна лихва за забава в размер на 24 186,52лв., посочена в чл.2.2. от
процесния договор, тъй като видно от същия тя е уговорена във връзка с
плащанията по точки от 2.1.1 до 2.1.5. цит.: „за всяко плащане, извършено след
датата на падежа.” Падежите по тези точки са отпаднали, тъй като в Анекс № 1 е
определен само един краен такъв на 30.09.2019г. Договорната лихва е била
уговорена за всяко отделно плащане, а не за едно окончателно плащане. Освен
това не е конкретизирано за какъв период се претендира размера на договорната
лихва, имайки предвид, че тя е само годишна и не се начислява ежемесечно.
Не оспорва, че ответното дружество е
закупило от ищеца резервни части, както е посочено в исковата молба на обща
стойност 13 162,20лв. За резервните части ответното дружество е платило на
21.08.2020г. 1821,29лв. по Фактура № **********/14.05.2020г. На 17.12.2020г.
ответното дружество е платило сума от 12406,56лв. по Фактури №№16050; 16213;
16273; 16325. Така всъщност ответникът е изплатил задължението си за покупката
на резервни части и не дължи никакви пари повече за закупени от ищеца резервни
части.
Оспорва ответното дружеството да
дължи сумата от 1065,65лв. за застрахователни вноски по Договор за задължителна
застраховка „Гражданска
отговорност” и Договор за застраховка „Каско”, тъй като дружеството
не е страна по тези договори със застрахователя, а от друга страна в Договор за
продажба на селскостопанска техника от 21.05.2018г. не е предвидено такова
задължение от страна на купувача за заплащане на застрахователни вноски.
С оглед на гореизложеното моли съда
да отхвърли изцяло предявените искове за осъждане на дружеството за плащане на
резервни части и изцяло исковете за договорна лихва и застрахователни вноски.
В случай, че отхвърли исковете, моли
да му присъди направените съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлената
част.
В срока за депозиране на
допълнителна искова молба е постъпила молба
вх.№ 263891/19.03.2021г. от „Б.“ АД,
гр. С.З., ЕИК ***, в която във връзка с направеното възражение от страна на
процесуалния представител на ответника за подведомствеността на предявения от
ищеца иск и направено искане за прекратяване на производството, моли същото да
бъде оставено без уважение. Заявява, че наличието на арбитражна клауза не
осуетява възможността на страна да търси правата си пред гражданския съд.
Заявява, че в чл.8, ал.2 от Закона за международния арбитраж е посочено, че арбитражното производство може да бъде
започнато, продължено и по него може
да бъде
постановено решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред местен или
чуждестранен съд. Водим от горното, заявява че няма
пречка дело да бъде образувано и пред друг съд, дори в същото време да се води
арбиражно производство или да се заведе такова след започване на производството
пред гражданския съд. Гражданският съд не може да откаже защита на правата на
страна, след като е бил сезиран.
В случай, че съдът уважи направеното
възражение относно наличието на арбитражна клауза в договора, моли делото да
бъде спряно до приключване на арбитражното производство.
В случай, че делото бъде прекратено,
моли да бъде оставено без уважение искането на ответника за присъждане на
разноски.
По делото е постъпила по ел. поща молба вх. №
265989/18.05.2021г. от ответното дружество, с която уведомява съда, че със
същия предмет и между същите страни е образувано ВАД № 45/2021г. на АС при
БТПП. Посочва, че съгласно нормата на чл. 8 ал. 1 от ЗМТА, съдът, пред който е
предявен иск за спор, предмет на арбитражното споразумение, е длъжен да
прекрати делото, още повече при образувано вече производство пред арбитражен
съд. Моли съда да прекрати производството по делото и да присъди сторените
съдебно – деловодни разноски. Към молбата представя искова молба и съобщение по
ВАД № 45/2021г. на АС при БТПП.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
С
определение № 260576/25.05.2021г., постановено по реда на чл. 374 от ГПК съдът е
приел, че са предявени следните
искове:
1.
За заплащане на сумата от 148 074.73
лева с ДДС, представляваща незаплатена цена на селскостопанска техника по
Договор за продажба на селкостопанска техника № DDTT/012/21.05.2018г.
– по чл. 327 ал. 1 от ТЗ;
2.
За заплащане на сумата от 24 186.52
лева, представляваща договорна лихва за забава, съгласно чл. 2.2 от Договор
за продажба на селкостопанска техника № DDTT/012/21.05.2018г.
– по чл. 294 ал. 1 от ТЗ;
3.
За заплащане на сумата от 11 340.91
лева с ДДС, представляваща незаплатено задължение за извършени доставки на
резервни части по пет броя данъчни фактури – по чл. 327 ал. 1 от ТЗ;
4.
За заплащане на сумата от 373.52
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумите по фактурите
– по чл. 86 от ЗЗД;
5.
За заплащане на сумата от 1065.65
лева, представляваща заплатени от продавача застраховки на
селскостопанската техника, предмет на Договор за продажба на селкостопанска
техника № DDTT/012/21.05.2018г. – по чл. 79 от ЗЗД.
Ответникът
е направил възражение за неподведомственост на делото пред Окръжен съд - С.З.,
предвид наличието на арбитражна клауза в чл.10.1 от Заключителните разпоредби
на Договор за продажба на селскостопанска техника от 21.05.2018г. и моли съда,
производството по делото да бъде прекратено, като претендира разноски по делото
- заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.78 от ГПК. В случай, че
съдът не прекрати производството по делото заявява следното становище:
1.
Признава, че дължи главница в размер на 148 074.73 лева по Договор за продажба на селкостопанска техника от
21.05.2018г.;
2.
Оспорва да дължи договорна лихва по същия договор с оглед уговореното в Анекс №
1 към договора.
3.
Признава, че дружеството е закупило от ищеца резервни части на обща стойност 13
162,20лв., като е платило на 21.08.2020г. сумата от 1821,29лв. по Фактура №
**********/14.05.2020г., а на 17.12.2020г. ответното дружество е платило сума
от 12406,56лв. по Фактури №№16050; 16213; 16273; 16325. Така ответникът счита,
че е изплатил задължението си за покупката на резервни части и не дължи никакви
пари повече за закупени от ищеца резервни части.
4. Оспорва да дължи сумата от
1065,65лв. за застрахователни вноски по Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
и Договор за застраховка „Каско”.
С
определение № 260576/25.05.2021г., постановено по реда на чл. 374 от ГПК съдът
се е произнесъл по възражението за неподведомственост на делото предвид
наличието на арбитражна клауза в чл.10.1 от Заключителните разпоредби на Договор
за продажба на селскостопанска техника от 21.05.2018г., като е прекратил
производството по делото в частта относно предявените искове,
както следва:
- За заплащане на сумата от 148 074.73 лева с ДДС,
представляваща незаплатена цена на селскостопанска техника по Договор за
продажба на селкостопанска техника № DDTT/012/21.05.2018г.
– по чл. 327 ал. 1 от ТЗ;
- За заплащане на
сумата от 24 186.52 лева, представляваща договорна лихва за забава,
съгласно чл. 2.2 от Договор за продажба на селкостопанска техника № DDTT/012/21.05.2018г. – по чл. 294 ал. 1 от ТЗ;
- За заплащане на
сумата от 1065.65 лева, представляваща заплатени от продавача
застраховки на селскостопанската техника, предмет на Договор за продажба на
селкостопанска техника № DDTT/012/21.05.2018г.
– по чл. 79 от ЗЗД, поради неподведомственост на съда.
В тази част
определението на съда не е обжалвано и е влязло в сила.
В останалата част относно предявените
искове, както следва :
- За заплащане на сумата от 11 340.91 лева с ДДС,
представляваща незаплатено задължение за извършени доставки на резервни части
по пет броя данъчни фактури – по чл. 327 ал. 1 от ТЗ;
- За заплащане на сумата от 373.52 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на сумите по фактурите – по чл.
86 от ЗЗД, съдът е приел, че производството по делото следва да продължи.
Тези искове са с правно основание по чл.
327 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
От представените доказателства се
установява, а и страните не спорят, че ищецът “Б.“ АД е продал и доставил на ответника
„К.“ ЕООД резервни части за ремонт на притежаваната от дружеството
селскостопанска техника.
За
така извършената продажба и доставка на резервни части са подписани
приемо-предавателни протоколи и издадени данъчни фактури за дължимите суми:
1.
приемо-предавателен протокол № 34_SS_004267/14.05.2020 г. и фактура №
**********/14.05.2020 г. за сумата в размер на 1 860.36 лв. (хиляда
осемстотин и шестдесет лева и тридесет и шест стотинки) с ДДС;
2.
приемо-предавателен протокол № 34_SS_004396/19.06.2020 г. и фактура №
**********/19.06.2020 г. за сумата в размер на 6 563.40 лв. (шест хиляди
петстотин шестдесет и три лева и четиридесет стотинки) с ДДС;
3.
приемо-предавателен протокол № 34_SS_004425/06.07.2020 г. и фактура
№ **********/06.07.2020 г. за сумата в размер на 1 164.24 лв. (хиляда сто
шестдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки) с ДДС;
4.
приемо-предавателен протокол № 34_SS_004463/18.07.2020 г. и фактура №
**********/18.07.2020 г. за сумата в размер на 1 042.80 лв. (хиляда
четиридесет и два лева и осемдесет стотинки) с ДДС;
5.
приемо-предавателен протокол № 34_SS_004473/21.07.2020 г. и фактура №
**********/21.07.2020 г. за сумата в размер на 2 531.40 лв. (две хиляди
петстотин тридесет и един лева и четиридесет стотинки) с ДДС.
Страните
не спорят, че на 21.08.2020г. ответникът е заплатил сумата от 1821.29 лева по фактура
№ **********/14.05.2020 г., като е останал неплатен остатък по тази фактура
в размер на 39.07 лева.
Страните
не спорят, а и от представеното платежно нареждане от 17.12.2020г. се
установява, че в хода на настоящото производство ответникът е заплатил
сумата от 12 406.56 лева по фактури №№ № **********; **********; *********;
********** и **********. Сумата е постъпила по банковата сметка на ищеца на
18.12.2020г.
С
оглед на горното процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание на
23.06.2021г. е оттеглил иска по чл. 327 ал. 1 от ГПК за заплащане на сумата от 11 340.91 лева с ДДС,
представляваща незаплатено задължение за извършени доставки на резервни части
по пет броя данъчни фактури, поради извършеното в хода на производството
плащане.
С
протоколно определение от 23.06.2021г. съдът на основание чл. 232 от ГПК е
прекратил производството по делото в тази част, поради оттегляне на иска.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
От
горното следва, че предмет на делото е иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забавено плащане на сумите по фактурите в общ размер на 373.52 лева.
Ищецът
твърди, че поради неплащане от страна на длъжника на дължимите суми в
посочените в издадените фактури срокове, ответникът дължи заплащане на законна
лихва, както следва:
1.
за дължимата сума в размер на 39.07 лв. (тридесет и девет лева и седем
стотинки) - неплатен остатък по фактура № **********/14.05.2020 г., лихва за
забава от датата на падежа 13.06.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 1.80 лв.
(един лев и осемдесет стотинки);
2.
за дължимата сума в размер на 6 563.40 лв. (шест хиляди петстотин шестдесет и
три лева и четиридесет стотинки) - по фактура № **********/19.06.2020 г., лихва
за забава от датата на падежа 19.07.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 237.01
лв. (двеста тридесет и седем лева и една стотинка);
3.
за сумата в размер на 1 164.24 лв. (хиляда сто шестдесет и четири лева и
двадесет и четири стотинки) - по фактура № **********/06.07.2020 г., лихва за
забава от датата на падежа 05.08.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 36.54 лв.
(тридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки);
4.
за сумата в размер на 1 042.80 лв. (хиляда четиридесет и два лева и осемдесет
стотинки) — по фактура № **********/18.07.2020 г., лихва за забава от датата на
падежа 17.08.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 29.26 лв. (двадесет и девет
лева и двадесет и шест стотинки);
5.
за сумата в размер на 2 531.40 лв. (две хиляди петстотин тридесет и един лева и
четиридесет стотинки) - по фактура № **********/21.07.2020 г., лихва за забава
от датата на падежа 20.08.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 68.91 лв.
(шестдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки).
Общо
обезщетение за забавено плащане в размер на 373.52 лева.
Съгласно чл. 327 ал. 1 от ТЗ купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
В случая е безспорно установено от
представените фактури, че страните са уговорили срок за плащане по всяка от
фактурите, както и че ответникът не е заплатил цената на стоките на уговорените
падежи, поради което е в забава и дължи обезщетение за забавеното плащане.
В съдебното заседание от 23.06.2021г.
процесуалният представител на ищеца е заявил, че поддържа иска за заплащане на
дължимата мораторна лихва съгласно падежите на всяка фактура до датата на
изплащане на задължението – 18.12.2020г., като представя справка с изчисления.
В хода по същество заявява, че претендира заплащане на задължението за
мораторна лихва въз основа на задълженията по процесните фактури, които са
заплатени на 18.12.2020г., след завеждане на исковата молба в съда, като
размера към датата на плащане е 445.97 лева. Позовава се на чл. 214 ал. 2 от ГПК и счита, че това увеличение не се явява изменение на иска.
Съдът намира, че акцесорната и
обективно съединена претенция относно изплащане на мораторна лихва върху
главниците по процесните фактури за периодите от датите на падежите до 25.11.2020г.
/исковата молба е предявена на 30.11.2020г./, е основателна и следва да се
уважи до предявения размер с исковата молба – 373.52 лева. Ищецът не е упражнил
процесуалното си право по чл. 214 ал. 1 от ГПК относно увеличение размера на
иска за присъждане на обезщетение за забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД. И тъй
като този иск не се обхваща от хипотезата на чл. 214 ал. 2 от ГПК, както счита
ищецът, то следва да се уважи, както е предявен.
Относно
разноските
Ищецът е представил списък по чл. 80
от ГПК и претендира заплащане на разноски както следва: за държавна такса –
468.58 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Настоящият
състав приема, че в случая ответникът е дал повод за завеждане на иска по чл.
327 ал. 1 от ТЗ, и този повод е отпаднал в хода на висящия процес, поради
настъпило плащане от ответника, поради което на ищеца се дължат разноски, въпреки
оттеглянето на предявения иск. Следователно ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски за заплатената държавна такса за исковете по чл. 327
ал. 1 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД в размер на 468.58 лева /както са описани в списъка по
чл. 80 от ГПК/ и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, или общо разноски в размер на 768.58 лева.
Относно претендираните от ответника
разноски за предявените искове, по които производството по делото е прекратено
с влезли в сила определения, съдът се е произнесъл по реда на чл. 248 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „К.” ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Ц., ***, общ. П., обл. П., ул.
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.” АД, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., кв. „Ж.”, адм. сграда Б., с ЕИК *** сумата от 373.52 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане, както следва:
1.
за дължимата сума в размер на 39.07 лв. (тридесет и девет лева и седем
стотинки) - неплатен остатък по фактура № **********/14.05.2020 г., лихва за
забава от датата на падежа 13.06.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 1.80 лв.
(един лев и осемдесет стотинки);
2.
за дължимата сума в размер на 6 563.40 лв. (шест хиляди петстотин шестдесет и
три лева и четиридесет стотинки) - по фактура № **********/19.06.2020 г., лихва
за забава от датата на падежа 19.07.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 237.01
лв. (двеста тридесет и седем лева и една стотинка);
3.
за сумата в размер на 1 164.24 лв. (хиляда сто шестдесет и четири лева и двадесет
и четири стотинки) - по фактура № **********/06.07.2020 г., лихва за забава от
датата на падежа 05.08.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 36.54 лв. (тридесет
и шест лева и петдесет и четири стотинки);
4.
за сумата в размер на 1 042.80 лв. (хиляда четиридесет и два лева и осемдесет
стотинки) — по фактура № **********/18.07.2020 г., лихва за забава от датата на
падежа 17.08.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 29.26 лв. (двадесет и девет
лева и двадесет и шест стотинки);
5.
за сумата в размер на 2 531.40 лв. (две хиляди петстотин тридесет и един лева и
четиридесет стотинки) - по фактура № **********/21.07.2020 г., лихва за забава
от датата на падежа 20.08.2020 г. до 25.11.2020 г. в размер на 68.91 лв.
(шестдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки), както и сумата от
768.58 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: