№ 3943
гр. Варна, 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501982 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 54165/05.08.2022г.,
депозирана от Ж. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ................,
действаща чрез пълномощника си адв. К. Д. от ВАК, срещу Решение №
2507/26.07.2022г., с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу
Ц. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .........., искове с правно
основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищцата сумата в общ размер на 14 700 евро, представляваща главници по
неформални Договори за заем от 01.02.2019г.; 26.03.2019г.; 03.04.2019г. и
07.05.2019г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба –
07.03.2022г. до окончателното погасяване на задължението, както и
съединените в условията на евентуалност с посочените искове такива по чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
същата сума в общ размер на 14 700 евро като получена от ответницата при
начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 07.03.2022г. до окончателното
погасяване на задължението.
Първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за неправилност
и необоснованост. Твърдят се допуснати от ВРС нарушения при доклада на
делото, касаещи правната квалификация на исковете, разпределянето на
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по делото,
както и задължението на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК. Оспорва се като
1
необоснован изводът на първоинстанционния съд за липса на сключени
между страните неформални договори за заем с предмет процесните суми,
мотивиран от съда с липсата на установено по делото поето от страна на
ответницата задължение за връщане на същите. В условията на евентуалност
се застъпва, че ответницата не е доказала наличието на друго основание за
получаване на сумите, като се изразява несъгласие с приемането за
установено по делото, че парите са били предадени на последната за да бъдат
от своя страна предоставени на трето лице. Наведени са твърдения и за
допуснати от ВРС съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат
уважени главните искове, а в условията на евентуалност – тези по чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД. Претендират се разноски.
Отправено е доказателствено искане за приемане на писмени
доказателства по делото, а именно – електронна кореспонденция между
страните по делото от 14.10.2021г., чрез която ищцата се домогва да установи
наличието на поето от ответницата задължение за връщане на процесните
суми. Допустимостта на искането, направено едва пред въззивната инстанция,
е обосновано с твърдения за допуснато от ВРС съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в липса на изрични указания до ищцата по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Ц. Ц. Б., чрез пълномощника си
адв. С. Ж. от ВАК, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се
застъпва становище за неоснователност на същата и се моли за оставянето
без уважение. Оспорват се твърденията на въззивницата за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на процесуалния и материалния закон.
Излага се, че изводът на ВРС за това, че ответницата не е страна по договор за
заем с ищцата, е правилен и законосъобразен, като процесните суми само са
преминали през банковата сметка на ответницата и са предадени на заемателя
по договора – Момчил Караджов чрез банков превод още в деня на
постъпването им по сметката на ответницата. Във връзка с претенцията на
въззивницата за присъждане на разноски съобразно изхода от спора се сочи,
че при липсата на посочен падеж за връщане на сумите и при липсата на
покана за изпълнение на чуждото задължение, ответницата не е не е станала
причина за завеждане на делото, съответно не дължи такива. По отношение на
доказателственото искане в жалбата се излага, че текстът на представеното
ел. съобщение е изкаран извън контекста на разговора между страните по
делото.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния
двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите
2
по чл. 260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е
редовна.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е
внесена.
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна
инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
По доказателственото искане във въззивната жалба:
Настоящият съдебен състав намира обективираното във въззивната
жалба искане за приобщаване на електронна кореспонденция от 14.10.2021г.
между Ж. Ж. К. и Ц. Ц. Б. като писмено доказателство по делото за
неоснователно, поради което същото следва да се остави без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК е налице забрана за посочване
на нови факти и доказателства във въззивното производство, като в случая не
е налице хипотезата на чл. 266, ал.3 от ГПК, на която се позовава страната за
преодоляване на тази забрана и допускането на това доказателство във
въззвната инстанция. Не се установява твърдяното във въззивната жалба
съществено процесуално нарушение, "нарушаващо правото на защита" на
ищцата по делото. Изготвеният от ВРС с Определение № 6040/06.06.2022г.
проект на доклад делото, обявен за окончателен с протоколно определение от
13.07.2022г., с оглед липсата на възражения по него, е пълен и изчерпателен,
като предвид ангажираните от ищцата писмени доказателства, допуснати до
събиране в о.с.з., не са били налице обстоятелства, тежестта за доказване на
които е върху ищцата, за които същата не сочи доказателства.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
54165/05.08.2022г., депозирана от Ж. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ................, действаща чрез пълномощника си адв. К. Д. от ВАК, срещу
Решение № 2507/26.07.2022г., с което са отхвърлени предявените от
въззивницата срещу Ц. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ..........,
искове с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищцата сумата в общ размер на 14 700 евро, представляваща
главници по неформални Договори за заем от 01.02.2019г.; 26.03.2019г.;
03.04.2019г. и 07.05.2019г., ведно със законната лихва от завеждане на
3
исковата молба – 07.03.2022г. до окончателното погасяване на задължението,
както и съединените в условията на евентуалност с посочените искове такива
по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищцата същата сума в общ размер на 14 700 евро като получена от
ответницата при начална липса на основание, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.03.2022г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното във въззивната жалба
искане за приобщаване на електронна кореспонденция от 14.10.2021г. между
Ж. Ж. К. и Ц. Ц. Б. като писмено доказателство по делото.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1982/2022г. за разглеждане в
открито съдебно заседание на 28.11.2022г. от 14:00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, чрез процесуалните си представители, ведно с
препис от настоящото определение, а на въззивницата да се връчи и препис
от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4