Р
Е Ш Е
Н И Е
(неприсъствено)
№…………………
гр. Карлово,
30.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
четвърти април две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
191 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по иск с правно основание чл. 288, ал.12 от КЗ (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015
г., в сила от 1.01.2016 г.) във вр. с § 22 ПЗР на КЗ (обнародван ДВ бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.).
Ищецът Г. Ф. С. ***, представляван от Б.М.и С.С. чрез
процесуалния си представител твърди, че на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б.
„а“, от Кодекса за застраховане (отм.), изплатил обезщетение за неимуществени
вреди по щета № 210030 от 05.02.2013 г. в размер на 20 314.78 лева на С.
В.В., пострадал от ПТП, настъпило на 28.07.2012 г. в град Б., на ул. „Л.“ № *.
Виновна за катастрофата, съгласно решение по НОХД № 724/2012 г. по описа на
Районен съд Карлово, била ответницата М.И.А., която управлявайки лек автомобил
Опел Корса с рег. № ******, собственост на Д.И.Б., при извършване маневра
„заден ход“, о не наблюдавала движението в задното огледало и вследствие на
това, ударила приближаващия велосипедист В.. От удара В. получил фрактура на
ляво стъпало. В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
С. В. се обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 288 от КЗ (отм.), сега – чл. 557 от КЗ.
Управителният съвет на ищеца взел решение на В. да бъде изплатено обезщетение в
размер на 4000 лева и същото било преведено на 14.03.2013 г. по сметка на
пострадалия. Последният не се съгласил с решението на ищеца и предявил иск
срещу него. Ищецът бил осъден по гр. дело № 13508/2013 г. по описа на СРС, по
което ответницата в настоящия процес била привлечена като трето лице – помагач.
Въз основа на съдебното решение пострадалият В. се снабдил с изпълнителен лист
и по образуваното производство ищецът му заплатил както следва: На 01.03.2016
г. – сумата от 13 554.62 лева, от която: сумата от 9000 лева – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди; сумата от 2 679.61 лева, законна лихва,
сумата от 1 875.01 лева – държавни такси и разноски по изпълнителното
дело. На 20.04.2016 г. ищецът изплатил общо сумата от 2220.16 лева, от която
главница в размер на 1560 лева, 48 лева разноски и 212.16 лева – такси по
изпълнението и 400 лева адвокатски хонорар. На 08.06.2016 г. и на 12.06.2016 г.
ищецът изплатил по сметка на СРС общо сума в размер на 540 лева. С Регресна
покана № 614/04.10.2016 г. поканили ответника да възстанови изплатеното от
Гаранционен фонд, но и до днес лицето не погасило задълженията си.
МОЛИ съда моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
20 314.78 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение
по щета № 210030 от 05.02.2013 г., ВЕДНО със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба – 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира за разноските по делото.
Ответницата
М.И.А. с ЕГН ********** ***, редовно призована за съдебното заседание, не се
явява, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената
възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала такъв.
На същата са указани последиците по чл. 133, член 143, ал.3 от ГПК, както и по
чл. 238, ал.1 от ГПК, а именно, че ако не е подала отговор в срока за отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направила
искане за разглеждането му в нейно отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В първото по
делото заседание, на 24.04.2018 г. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1
от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил
редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван,
редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по член 131 от ГПК,
но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед
приетите писмени доказателства, представени с исковата молба и събраните в
първото по делото заседание, искът е вероятно основателен. С оглед установеното
следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявеният иск да бъде уважен, без същият да се мотивира по същество, по
аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.
На основание
член 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски по настоящото производство в размер на 812.54 лева,
представляващи внесени държавни такси.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.И.А.
с ЕГН ********** *** да заплати на Г. Ф.
С. ***, представляван от Б.М.и С.С. сумата от 20 314.78 лева (двадесет
хиляди триста и четиринадесет лева седемдесет и осем стотинки), представляваща
изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 210030 от 05.02.2013 г.,
ВЕДНО със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 26.01.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.И.А.
с ЕГН ********** *** да заплати на Г. ФОНД С. ***, представляван от Б.М.и С.С.
направените по делото разноски в размер на 812.54 лева (осемстотин и дванадесет
лева, петдесет и четири стотинки).
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на основание член 239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ