РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Силистра, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500037 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК
С решение № 260067//29.10.21г., постановено по гр.д. № 356/20г., СРС
е отхвърлил предявените от ХР. ТР. Ж. против Община Силистра искове за
заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания и стрес в следствие на
увреждания, причинени от ухапване на безстопанствени кучета на 16. 10.
2013 г., настъпили след 01.11. 2015г., обезщетение за забава общо в
размер на 4872.17 лева за периода 01.11.2015 г. - 12. 10. 2020 г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.04. 2020 г. до окончателното
изплащане на задължението. Осъдил е ХР. ТР. Ж. да заплати на Община
Силистра сумата от 100 лв. – разноски по делото.
Недоволна от решението, е останала ХР. ТР. Ж., която чрез
процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи за това в
жалбата си. Моли съда да отмени решението, като вместо това постанови
друго, с което да уважи предявените искове. Претендира деловодни разноски.
Ответната страна Община Силистра не депозира отговор и не изразява
становище по делото.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
1
Предявени са искове с правно основание чл. 51 във вр. с чл. 45 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД.
Не се спори между страните, че с Решение № 204/13.05.2014г.,
постановено по гр.д. № 2255 / 2013 г. по описа на СРС, поправено с Решение
№ 2843/16.09.2014г. и потвърдено с решение № 204/08.12.2014г., постановено
по в.гр.д. № 273 / 2014 г. по описа на СОС, е присъдено в полза на ищцата
обезщетение за вреди, вследствие на нападение и ухапване от
безстопанствени кучета на 16.10.13г., възлизащо на 3 000 лева за
претърпените неимуществени вреди и 107 лв. за претърпените имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
16.10.2013г.
В настоящото производство увредената претендира вреди вследствие
на този деликт, настъпили след присъждане на обезщетението с
горепосоченото решение. Твърди, че в началото на месец ноември 2015 г.
цялата й лява подбедрица е започнала да посинява, местата на ухапванията
станали забележими все по – осезаемо, а и придвижването й се затруднило,
като започнала да усеща болки при продължително ходене, както и
изтръпвания. Твърди също, че видимите белези загрозяват външния й вид,
правят невъзможно носенето на облекло с дължина около и над коляното и й
създават психологически дискомфорт - неспокойствие и тревожност.
Засилили се и болките в подбедрицата, която започнала да изтръпва и да
затруднява придвижването й. За установяване на тези обстоятелства по
делото са ангажирани свидетелски показания и е назначена СМЕ.
От показанията на единствения свидетел — Н.Макавеев /зет на
ищцата/ се установява, че след инцидента, оплакванията на ищцата са
отшумели и тя се е чувствала добре, но около две години по - късно са се
появили болки в лявата подбедрица, които не намалявали с времето, както и
белезите потъмнели, което довело до ограничение в обичайното ежедневие на
ищцата, която се страхувала, срамувала се от белезите си и освен това
търпяла ежедневни болки, поради което ограничила придвижването си пеша.
От заключението на назначената по делото СМЕ, изготвено след личен
преглед на ищцата и запознаване със съществуващата медицинска
документация по случая, както и от разпита на ВЛ в с.з. пред СОС, се
установява, че са налице дискретни промени по кожната повърхност,
дължащи се на извършената през 2013 година оперативна интервенция и
последиците от нея, а именно разрастване на съединителна тъкан в
подкожието, което води до несъществено уплътняване на меките тъкани в
областта. Установени са и неголеми зони на дискретна пигментация по
задната повърхност на лявата подбедрица, като и двете изменения вещото
лице отдава на извършената хирургична интервенция. Според заключението,
след преценка на медицинската документация и вида на травмата, ищцата не
би следвало да усеща болки, не е налице двигателен дефицит, а настоящия
вид на лявата подбедрица на ищцата съществува от момента на пълно
зарастване на оперативната рана и се дължи на разрастването на
съединителна тъкан в подкожието и в мястото на оперативния разрез.
2
В с.з. ВЛ заявява, че според него последващите болки на
жалбоподателката са по-скоро от варизозно естество и нямат връзка с
ухапването от кучетата. Обяснява, че от чисто медицинска гледна точка е
генеза за дълбоки разширени вени, а не травма и то травма локална - от
ухапване от животно, тъй като съвсем друг е там механизма на настъпване на
тези промени по съдовете. Заключава, че според него няма основание въобще
да се мисли, че е налице връзка между ухапването от животното и
последвалото развитие, макар че от прегледа не е установил някакви тежки
варикозни промени по долните крайници и по-точно по подбедриците - там,
където Ж. е била ухапана от животното. Пояснява за яснота, че за да се
установи с категоричност диагнозата за варикозно заболяване, е необходимо
да бъдат извършени и съответните изследвания, които реално до момента
ищцата няма, но с категоричност сочи, че така посочените от нея оплаквания
към настоящия момент, са характерни за варикозни проблеми, но не и за
травма от ухапване от животно, настъпила преди години.
Относно пигментацията около ухапването заявява, че по принцип с
напредване на възрастта и стареенето на организма, стареят всички органи и
тъкани и много често при възрастните хора има такива пигментационни
промени по кожата, които са по - видими по лицето, по шията, по
предмишниците, по дланите. Експерта е категоричен, че пигментацията при
ищцата не би могла да се дължи на ухапването, както и едва след изминаване
на две години от ухапването да се получи такава. Пояснява, че от ухапването
има един белег там, където е самото ухапване - раната, където е била, и това е
реално следата от ухапването, но всичко останало като пигментация няма
логика да е от ухапването. Дори и да е имало някакъв хематом по - обширен,
който да се е разнесъл по - бавно, то това в рамките на месец, два, три
изчезва, но след две години да стои хематом няма вариант.
Отново сочи, че когато има заболяване на вените на долните крайници,
много често това е съпроводено и с потъмняване - по - тъмен кафеникав цвят,
лилавеещ цвят на кожата, която налична пигментация при Жекова също води
по-скоро на извод, че се касае за венозно заболяване, но не и видоизменен
белег вследствие на някакво усложнение.
По силата на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. За вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица
отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило, /чл.50 от ЗЗД/.
Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение за вреди от непозволено
увреждане се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Както правилно е посочел СРС, в настоящия случай ищцата не е
доказала релевантните за делото факти - наличието на причинно - следствена
връзка между деянието и вредите, техният вид, тежест и размер, същите да не
са били взети предвид при присъждане на обезщетението, както и че
състоянието й е допълнително и значително влошено в сравнение със
състоянието, при което й е присъдено обезщетението и това влошаване на
3
качеството й на живот се дължи именно на деликта, т.е., че е налице екцес
/проявило се ново страдание на увреденото лице, непредвидено и съобразено
с първоначалното обезщетение/.
Доказателствената тежест за установяване на качествената промяна на
полученото увреждане, причинната връзка на влошаването с увреждането и
непредвиждането на това при първоначалното обезщетение за неимуществени
вреди, както и наличието и размера на претърпените от ексцеса вреди, е на
ищцата. Показанията на водения от нея свидетел, който е неин зет, не
доказват по безспорен начин горните елементи от фактическия състав на
екцеса. Това не се доказва и от заключението на ВЛ. От последното по-скоро
се налага обратния извод.
Предвид всичко изложено до тук се налага извода, че предявените
искове са недоказани и подлежат на отхвърляне. Като е достигнал до същия
извод, СРС е постановил правилно решение, което подлежи на отхвърляне.
Изложените в писмената защита доводи относно необходимостта от
събирането на нови доказателства не променят горния извод.
В последното с.з. на 12.04.22г. съдът се е произнесъл с изрично
определение по молбата на процесуалния представител на жалбоподателката
във връзка с направеното от него искане, в зависимост от отговорите на
вещото лице в това съдебно заседание, съдът евентуално да назначи
допълнителна експертиза. Освен това, за пълнота следва да се посочи, че
консултацията със съдов хирург и установяването на варикозно заболяване у
ищцата не е от решаващо значение за изхода на спора. Правнорелевантно в
случая е категоричното становище на експерта - медик, съдебен лекар, че
посочените от нея последващи болки и промени в пигментацията на кожата й
в зоната на ухапването нямат връзка с ухапването от кучетата на 16.10.13г.
Предвид изхода на процеса пред СОС, на жалбоподателката не следва
да й се присъждат деловодни разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260067//29.10.21г., постановено по гр.д.
№ 356/20г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4