Решение по дело №2962/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ТД на НАП Пловдив чрез юрисконсулт А., против решение № 1730/18.10.2023 г. на ПРС, постановено по АНД № 1921/2023 г.

Твърди се незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие със закона – касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63 в от ЗАНН.

Според касатора, ПРС неоснователно е приел, че законът е приложен неправилно от АНО, тъй като жалбоподателят е наказан два пъти за едно нарушение. Сочи се, че, по смисъла на чл.179 от ЗДДС, ал.1 от ЗДДС, неподаването на справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС и неподаването на отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС представляват отделни нарушения, тъй като са изброени всяко като самостоятелно такова.

Иска се отмяна на решението и потвърждаване на отмененото с него НП.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП и за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, „Сит Билд“ООД, чрез процесуалния си представител – адв.Б., оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност.

Претендира разноски.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:

Предмет на касационната проверка е решение № 1730 от 18.10.2023 г. по АНД № 1921 по описа за 2023 г. на ПРС, с което е отменено НП № 683689-F684084/23.12.2022г., издадено от Директора на Дирекция “Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „Сит Билд“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.

При извършената от касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението на районния съд с материалния закон, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим.

Производството пред районен съд е образувано на 24.03.2023 г., след влизане в сила на измененията на ЗАНН, публикувани ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. Във връзка със законодателната неяснота в разпоредбата на чл.61 от ЗАНН на 28.04.2023г. е постановено Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г. Обжалваното тук решение е постановено след това на 18.10.2023г.

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т. е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.

В списъците за призоваване по делото като АНО е посочен ТД на НАП Пловдив. За участие в производството е призована ТД на НАП Пловдив. Така е посочена и страната, записана в протокола от последно проведеното открито съдебно заседание на 02.10.2023 г. В съдебното решение като ответник се посочва ТД на НАП Пловдив. Административнонаказващ орган обаче, видно от обжалваното НП, е Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив. Именно административнонаказващия орган е следвало и да бъде конституиран в производството като ответник и надлежно призоваван.

В този смисъл е и задължителното за съда Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г., в което се приема, че в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

Като не е конституирал надлежната страна, въззивният съд е провел незаконосъобразно производството и е постановил недопустим съдебен акт. Следва да се отбележи, че ненадлежното конституиране на страна има тежка последица, а именно правните последици на постановеното съдебно решение нямат обвързващ ефект.

Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.

По аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН.

Ето защо установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото следва да се конституира административнонакзващия орган като ответник.

По исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе РС при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1730 от 18.10.2023 г. по АНД № 1921 по описа за 2023 г. на ПРС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: