Решение по дело №266/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от Bilal Ersoy, дата на раждане: [дата]., с адрес Р. Турция, чрез процесуален представител адв. Й. К. Л. – Хасковска адвокатска колегия, сл. адрес обл. София, [населено място], [улица], против Решение № 145 от 11.04.2024 г., постановено по АНД № 430/2024 г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0000469/29.05.2023 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Видин към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Враца, с което на касатора са наложени четири административни наказания „глоба“ в размер от по 500 лева за всяко от тях, на основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози.

В касационната жалба се съдържат оплаквания, че въззивното решение е незаконосъобразно, като се излагат доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че не е бил редовно призоваван за насроченото пред въззивния съд първо заседание (10.04.2024 г. от 9:30 часа), на което е даден ход по същество и за което касаторът е известен два дни след провеждането му. С оглед това обстоятелство е било невъзможно да осигури присъствието си в съдебна зала. Твърди още липсва мотиви в обжалваното решение, като счита, че са изложени формални такива, които биха могли да бъдат отнесени към всеки подобен казус. Касаторът сочи, че районният съд не е провел пълно и всестранно разследване, от което да установи всички относими факти и обстоятелства по дело, като е дал вяра само на събраните в съдебното заседание свидетелски показания, въз основа, на които потвърждава процесното наказателно постановление, което счита за нарушение на принципа за невиновност и чл. 303, ал. 1 от НПК. Твърди, че съдът не е събрал доказателства и не е коментирал факта за компетентността на актосъставителите и административнонаказващия орган. Сочи, че наказателното постановление е издадено преди 7-дневният срок за възражения, регламентиран в чл. 44 от ЗАНН, с което правото на защита на жалбоподателя е било нарушено. Касаторът счита, че в АУАН и НП не съдържа нормативно установените реквизити в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и, че е налице неправилно разпределяне на доказателствената тежест и нарушение на чл. 13 от HПK, с оглед неправилна оценка на доказателствата. Твърди, че Районен съд – Видин не е обсъдил обстоятелството, че наказаното лице не е български гражданин и не владее български език, което счита за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и, че липсва произнасяне относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Моли касационния съд да отмени оспореното въззивно решение, като отмени и потвърденото с него НП. Претендира разноски по делото, както и разноските, сторени до настоящия момент по проведените предходни три административнонаказателни дела. Прилага списък с разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован чрез процесуалния си представител адв. Л., се представлява от надлежно упълномощена адв. А., която подържа касационната жалба по изложени в нея основания.

От ответникът по касационната жалба Началник ОО „АА“ – Видин към РД „АА“ – Враца е постъпил отговор по същата. Излага се, че същата е неоснователна, като моли решението да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Видин правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. Счита, че не отговаря на доказателствата по делото твърдението за провеждане на съдебно заседание при нередовно призоваване на жалбоподателя. Решението на районния съд приема за обосновано и мотивирано, като предлага да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:

Решението на районния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Адресатът на наказателното постановление Bilal Ersoy, роден на [дата],. с адрес Р. Турция, чрез процесуален представител адв. К. А. – Хасковска АК, е сезирал районния съд с жалба срещу процесното наказателно постановление. Жалбоподателят по образуваното АНД № 430/2024 г. по описа на РС – Видин е призован за съдебно заседание на 10.04.2024 г. в 09:30 ч., лично и чрез процесуалния си представител, съответно с призовки № 2 и № 3 от 27.03.2024 г., на служебния адрес на адв. К. А. – обл. София, [населено място], [улица], тъй като същият е чужд гражданин и няма адрес на територията на Р. България. Съгласно приложените по въззивното дело два броя призовки № 2 и № 3 от 27.03.2024 г., същите са получени на служебния адрес на процесуалния представител на 12.04.2024 г. Въпреки това, съгласно Протокол № 694 от проведеното открито съдебно заседание по делото на 10.04.2024 г., въззивният съд не е установил нередовно призоваване, а напротив в протокола е записано „жалбоподателят Б. Е., редовно призован, не се явява“ и неправомерно е даден ход на делото, като е счел делото за изяснено и го е приел за решаване в срок.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба в производството пред районния съд страните могат да се представляват от 1. адвокат; 2. съпруг, възходящ или низходящ роднина на нарушителя, на поискалия обезщетение или на собственика на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител; 3. юрисконсулт или друг служител с юридическо образование в наказващия орган при учрежденията, предприятията, организациите, юридическите лица и едноличните търговци. С изричната разпоредба на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН е въведена възможност, съгласно която съдът дава ход на делото в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес, както и в случаите, когато жалбоподателят, неподалият жалба нарушител или поискалият обезщетение не са били намерени на посочените от тях адреси.

От приложените по въззивното дело два броя призовки за явяване в открито съдебно заседание на 10.04.2024 г., до жалбоподателя лично и чрез процесуалния му представител, на адреса на процесуалния представител с оглед обстоятелството, че жалбоподателят е чужд гражданин и не притежава адрес на територията на Р. България, е видно, че процесуалният представител е открит на посочения адрес и призовките са му връчени на 12.04.2024 г. – след провеждането на единственото заседание по делото пред районния съд. От приложените призовки не може да се направи обоснован извод, че лицето е търсено на адреса и не е намерено, в какъвто смисъл е разпоредба на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, за да е съществувала възможност за съда да даде ход на делото при условията на тази хипотеза. В допълнение следва да се отбележи и обстоятелството, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като с протокола е приел призоваването за редовно, без към датата на заседанието да са били налице доказателства за това.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че и съобщението за изготвено решение е надлежно връчено на служебния адрес на процесуалния представител на жалбоподателя, от което може да се направи обоснован извод, че не съществуват пречки или неясноти относно адреса за връчване на книжа и призовки.

Настоящият касационен състав приема, че при наличие на нередовно призоваване, въззивният съд е дал ход на делото, разгледал го е и е обявил същото за решаване, като по този начин е лишил жалбоподателя от възможност да участва в съдебния процес. Въззивният съд не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 271, ал. 1 от НПК, приложими на основание чл. 84 от ЗАНН, като не е извършил проверка на редовността на призоваването и в нарушение на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН е дал ход на делото, без да са налице условията на чл. 61, ал. 4 от с.з. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило процесуалните права на нарушителя, което от своя страна е касационно основание за отмяна на решението на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Констатираното налага връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Видин, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, без настоящата инстанция да разглежда спора по същество.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 145 от 11.04.2024 г., постановено по АНД № 430/2024 г. по описа на Районен съд – Видин

ВРЪЩА делото на Районен съд – Видин за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.