Р Е Ш Е Н И Е
30.12.2021 г.
Номер
260110 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 01 (първи) септември Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 20 по описа за 2021 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Я.С.Й. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Наказателно постановление №1/08.01.2021 г., издадено от Директора
на РИОСВ гр.Шумен.
В обстоятелствената
част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения
и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се
извършване на нарушението, извършено чрез бездействие, т.к жалбоподателя в
качеството си на кмет на Община В.Преслав е извършвал действия за почистване на
посоченото нерегламентирано сметище. Алтернативно се сочи, че дори да има
извършено нарушение то същото е маловажно, каквито обстоятелства не са обсъдено
в обжалваното НП. Поради изложеното моли съда да отмени НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна – РИОСВ гр.Шумен счита, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде
потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 25.09.2020 г. от
служителите на РИОСВ гр.Шумен, свидетелите Д.Й. и Р.Г. била извършена проверка
на О.В.П. за изпълнение на задълженията по ЗУО и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. В хода на проверката от административнонаказаващия
орган установили в землището на гр.В.Преслав, на място с посочени координати,
находящо се на изхода на града в посока гр.Шумен, било установено
нерегламентирано сметище около 10 дка, наличие на смесени битови отпадъци,
строителни отпадъци, автомобилни гуми, отпадъци от ремонтни дейности,
растителни и текстилни отпадъци, разположени в няколко участъка на терена. Въз
основа на установеното при проверката и съставените в хода й официални
документи- констативен протокол, св.Д.Й.-ст.експерт „УООП“ при РИОСВ гр.Шумен,
съставила АУАН на жалбоподателя, в качеството му на кмет на Община Върбица за
нарушение по чл.151, ал.2, т.6 вр. С чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО. Въз основа на
съставения акт е издадено обжалваното НП.
При така
установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното
НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на
чл.158 от ЗУО, като в настоящото производство не се оспорва компетентността на
АНО. Същите са съставени в процесуалните срокове
по ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира,
че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон.
Правилно е
посочена правната квалификация в обжалваното НП чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО вр.чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, въз основа на описаното нарушение в
обстоятелствената част постановлението.
По делото няма спор, че са били налични отпадъци на посочено място в
землището на гр.В.Преслав. Установи се по безспорен начин, че към датата на
нарушението, жалбоподателя е изпълнявал длъжността кмет на О.В.П. но същия със
съответните Заповеди е делегирал правомощията си по контрол за изхвърляне на
отпадъците на трети лица, освен това има предприети действия по отношение на
контрола за изхвърляне на отпадъците на нерегламентирани места, което
задължение е предвидено и в действащия ЗУО. В този смисъл съдът намира, че след
като административно- наказващият орган не е съобразил посочените
обстоятелства, то е издал НП, което по същество е неправилно, тъй като липсва
виновно поведение. Противното тълкуване на разпоредбата, вменена във вина на
нарушителя (чл. 19 от Закона
за управлението на отпадъците) би означавало Кметът на общината сам да организира
събирането, съхраняването, транспортирането и др. на отпадъците, което според
настоящия съдебен състав би противоречало на разпоредбите на Закона за управление на
отпадъците, касаещи организирането и управлението на отпадъците и
обективирани в глава трета от посочения нормативен акт. Освен това разпоредбата на чл. 112 от Закона
за управление на отпадъците допуска делегиране на правомощия от
Кмета на общината на определено от него длъжностно лице във връзка с контрола
на дейностите свързани с образуване, събиране, включително разделното,
съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци;
дейностите по депониране на производствени и опасни отпадъци на общински и/или
регионални депа; площадките за дейностите с ОЧЦМ; спазването на други
изисквания, определени с наредбата по чл. 22. Именно с Наредбата, която следва да
бъде приета от Общинския съвет на основание чл.22 от ЗУО, следва да бъдат
регламентирани въпросите за управлението на отпадъците на територията на О.В.П.
За настоящият състав остава неясно, как административнонаказващия орган е
определил по несъмнен начин извършителя на нарушението.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното
постановление, относно определяне на административнонаказателноотговорния
субект и налагането на наказанието на същия, тъй като АНО не е изпълнил
задълженията си, предвидени в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а именно не е установил по
безспорен начин самоличността на извършителя, което е довело до издаването на
порочен акт.
Административнонаказващият орган, следва в
административно наказателното производство да докаже по безспорен начин, с
допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от
посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно. Ако административно
наказващият орган не докаже твърдяните от него факти по безспорен начин, то
Наказателното постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде
отменено. Съответно, за да бъде Наказателното постановление законосъобразно, то
при съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление следва да
бъдат спазени и съответните процесуални правила за това. Същественото в
административно наказателното производство е да се установи: има ли
административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като
нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по
непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи).
Нито в хода на
проведеното от административно наказващия орган производство, нито по време на
съдебното следствие бяха събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин,
че жалбоподателя е извършителя на нарушението.
На следващо място, дори да се приеме, при произнасяне по същество, че
жалбоподателят е извършил посоченото в АУАН и в НП административно нарушение,
съдът намира, че следва да отмени наказателното постановление, тъй като
деянието, макар и формално да осъществява състава на административното
нарушение по ЗУО, се явява маловажно, поради което АНО е трябвало да прекрати
административно наказателното производство, като и тук съдът споделя
становището на процесуалния представител на жалбоподателя. Тъй като не е сторил
това, е нарушил нормата на чл. 28 от ЗАНН, в който липсва легална
дефиниция на понятието маловажен случай. Следователно следва да се вземе
предвид определението, дадено в чл. 93, т. 9 от НК, според който маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление (в случая нарушение), с оглед
липсата или незначителността на вредните последици и с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид.
Съображенията на съда за приложението на чл. 28 от ЗАНН са следните: В НП не е
посочено, че деянието е извършено за първи път. Жалбоподателят като Кмет на О.В.П.
до настоящия случай няма данни да е имал някакви санкции за извършени от него
нарушения, дори напротив, в рамките на неговите възможности и компетентност е
предприел мерки за прекратяване на изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани
за това терени в землището на града, включително и на процесното, макар и след
констатираното административно нарушение В кратки срокове е предприел и
действия за почистване на замърсените терени, и е уведомил съответните органи
писмено и с нагледен снимков материал.Преди проверката е бил в обективна
невъзможност да отпочне почистването.Както е посочено
в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
при определяне на наказанието административно-наказващият орган е следвало да
вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както
и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Ако е била
съобразена от АНО тази законова разпоредба, би се стигнало до извода, че в
случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и да се
приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН и да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
нарушението, ще му бъде наложено административно наказание.Като
не е осъществил законовите си правомощия, които по характера си са съвкупност
от права и задължения, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на санкционния акт, при което правилни и
законосъобразни са изводите на процесуалния представител на жалбоподателя за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление
Предвид
допуснатите съществени процесуални нарушения, при съставяне на АУАН и издаване
на НП, както и поради нарушение на материалния закон, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление, следва да бъде отменено изцяло.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №1/08.01.2021 г.,
издадено от Директора на РИОСВ гр.Шумен, с което на Я.С.Й. с ЕГН **********, с
адрес *** в качеството му на кмет на О.В.П. за нарушение на чл.151, ал.2, т.6
от ЗУО вр. с чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО и на основание чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3 000.00 лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: