№ 41732
гр. София, 08.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110138449 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № ******************** г. от Е*****************, с
която се иска допълване на Определение № ******************** г. на СРС в частта за
разноските. Сочи се, че на 06.08.2025 г. на ответника е връчена искова молба, с която
етажният собственик - „****************“ ООД, е предявил конститутивен иск по чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС с указанията по чл. 131 ГПК за подаване на отговор в едномесечен срок. На
30.08.2025 г., шест дни преди срокът за отговор на исковата молба да изтече, било получено
Определение № ******************** г. на СРС, е което производството по делото е
прекратено вследствие на извършено от ищеца оттегляне на иска.
Сочи се, че между ответната етажна собственост и адвокат ИЕГ на 21.08.2025 г. бил
сключен договор за правна помощ и съдействие. По така сключения договор било уговорено
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Поддържа се, че доколкото ищецът е станал причина за ангажиране на адвокат и
заплащането на адвокатско възнаграждение, именно последният следва да репарира
сторените от ответника разноски.
Препис от молбата е изпратен за отговор на ищеца. В постъпилият отговор се оспорва
реалното заплащане на адвокатско възнаграждение. Твърди се, че ответникът е представил
договор за правна защита в свободен текст, а не такъв на одобрената от адвокатската
колегия бланка, от кочан, без данни за пореден номер на сключения договор и без данни за
номера на съответния кочан, поради което не следва да се кредитира като доказателство за
плащането на адвокатско възнаграждение.
Евентуално се прави възражение за прекомерност като се сочи, че по делото няма
данни да са извършени каквито и да било процесуални действия от ответника, освен
направеното искане за присъждане на разноски, в това число не е представен отговор на
исковата молба.
Съдът намира искането за частично основателно.
1
Производството е образувано по искова молба на „****************" ООД, ЕИК:
***********, адрес на управление: *********************, срещу *********************
с петитум да бъде отменено взетото решение по по т. 9 от дневния ред на проведеното ОС на
ЕС на 20 май 2025 г. „Вземане на решене за задължаване собственика на бистрото да
ограничи достъпа презимота си до вътрешния двор на комплекса“
С Разпореждане № ************** г. е изпратен препис от исковата молба, заедно с
приложенията към нея и препис от уточняващата молба на ответника.
Съобщението е получено от ответника на 06.08.2025 г.
Постъпила е молба с Вх*************** г. с която ищцовото дружество заявява, че
оттегля иска.
С Определение№ ************** производството е прекратено.
Съобщението е получено от ответника на 30.08.2025 г.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото.
Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да
са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и
преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. / в т.см. Определение №
142 от 24.03.2016 г. по ч. гр. д. № 449 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение./
В процесния случай са налице предпоставките на ал. 4 на чл. 78 от ГПК.
На 21.08.2025 г. ответната ЕС е сключила договор за правна защита и съдействие с
адв. ИЕГ за процесуално представителство по гр.д. №38449/2025 г. на СРС. Уговорено е
възнаграждение в размер на 1500 лева, платимо в брой, като в тази си част договорът служи
за разписка. Налице са формалните изискания за дължимост на разноски – договорът за
правна защита е сключен след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131
от ГПК/06.08.2025 г./ и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на
производството/30.08.2025 г./.
По отношение дължимостта на адвокатското възнаграждение на ответника: В т.1 на
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора
за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
Ирелевантно за дължимостта на адвокатското възнаграждение е това, дали договорът
за правна защита и съдействие е сключен върху предварително изготвена бланка от
съответната адвокатска колегия и дали отговаря на изискванията на първичен счетоводен
документ по Закона за счетоводството. Съгласно задължителната практика по приложението
на чл. 78 ГПК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
2
страната е заплатила възнаграждението, а доказателство за това може да съставлява самият
договор за правна помощ, по отношение на който е необходимо и достатъчно да е сключен в
писмена форма за доказването му, без да се изисква същият да представлява отрязък от
адвокатски кочан с изрично посочен номер на договора./ Определение № 149 от 08.11.2018 г.
по ч. гр. д. № 2462 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/.
Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните
състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания,
свързани с разноски. Само ако разноските са присъдени в производство, по което страните
не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не
осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната искания и
доказателства във връзка с разноските /напр. в производство по чл. 288 ГПК, когато не се
допуска касационно обжалване/, тогава искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде
заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото. /Определение
№ 17 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 5628 / 2013 г. на Върховен касационен съд/. Хипотезата,
уредена в чл.248 от ГПК е приложима за случаите, в които съдът изобщо не се е произнесъл
по искане за присъждане на разноски или произнасяйки се, погрешно е извършил
разпределянето, респ. изчислението им. По възражението за прекомерност сроковете,
посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса
не е могла да вземе участие в него - без открити заседания или без надлежно осъществена
размяна на книжата, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви
възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК./ Определение № 36
от 26. 01. 2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о/. Доколкото възнаграждението се
претендира едва с молбата по чл. 248 от ГПК, то възражението за прекомерност е в срок и
следва да се разгледа. В процесния случай възражението за прекомерност е своевременно
направено с отговора на искането за присъждане за разноски и следва да бъде разгледано.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК,
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай.
В процесния случай е било уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално
представителство на ответник по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ГПК/ което в
минимални рамки включва подаване на отговор на искова молба и процесуално
представителство в открито съдебно заседание/.
Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
3
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение. Съдът на ЕС изрично прогласява, че от Наредба № 1/2004 не е
обвързваща националния съд. Принципно настоящият съдебен състав намира, че същата
следва да бъде ориентир за добри практики и може да намери приложение, но извън т.н.
конвейерни дела, какъвто е и конкретния случай. В същата е уговорено възнаграждение за
неоцеяеми искове в размер на 1000 лева, което съдът намира, че ако процесуалното
представителство е осъществено в пълен обем би съответствало на фактическата и правна
сложност на делото и съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС.
В процесния случай няма каквито и да е извършени процесуални действия от страна
на ответника, което се равнява на предявеното в чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 за
устна консултация – 100 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № ******************** г. на СРС като ОСЪЖДА
„****************“ ООД, ЕИК: ***********, адрес на управление:
*********************, да заплати на *********************, съдебно-деловодни
разноски в размер на 100 лева.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4