№ 4589
гр. Варна, 06.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело №
20253100101335 по описа за 2025 година
Определение постановено по реда на чл.140 от ГПК.
Настоящото производство е започнало по искова молба подадена от В. И. А., ЕГН
**********, гр. ******************** против Община Варна, БУЛСТАТ *********, гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“, №43 като претенция за заплащане на неимуществени
вреди на основание чл.50 от ЗЗД, причинени на ищцата вследствие на претърпян инцидент.
В ИМ е посочено, че на 14.08.2024 г. ищцата, управлявайки електрическа тротинетка при
движението си по велоалея, по протежението на бул. „Сливница“ в гр. Варна, в района на
номер 166, в посока ж.к. „Младост“ попаднала на широк, изрязан участък от асфалтовата
настилка, запълнен с пясък и покрит с нестабилно поставени плоскости, като там нямало
обозначение за наличие на ремонтни дейности или някакво обезопасяване. Колелата на
електрическата тротинетка попаднали в пясъка и това причинило падането на ищцата.
Намира, че липсата на сигнализиране и обезопасяване на ремонтните дейности, съобразно с
изискванията на закона довели до невъзможност за ищцата да предотврати пътния инцидент,
независимо от опита й при управление на тротинетка. Вследствие на падането ищцата
получила силни болки в областта на лявата гривнена става и била транспортирана от екип
на спешна медицинска помощ до МБАЛ „Света Анна“, гр. Варна, където било установено
счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка на пострадалата. Ръката била
имобилизирана в гипс за 21 дни. Първоначално на пострадалата бил издаден болничен лист
до 28.08.2021 г., който впоследствие на два пъти бил удължаван. Последния болничен лист
бил с продължителност до 16.10.2025 г. В периода на лечение на 17.09.2025 г. било
установено влошаване на състоянието на ръката – оток, силни болки и ставна ригидност
след сваляне на имобилизацията, като това наложило допълнителна терапия.
Ищцата сочи, че велоалеята, на която е настъпила злополуката е общинска
собственост по смисъла на ЗОС. Тя следвало да бъде поддържана в състояние годно за
безопасната й употреба по предназначение именно от Община Варна съобразно чл.6, ал.1 и
чл.13, ал.1 от ЗОС. Намира, че са налице множество нарушения на нормативните изисквания
за сигнализирането на пътни участъци, по които се извършват ремонтни работи. Сочи, че
1
основните законови разпоредби, което регулират временната организация и безопасността на
движението при извършване на СМР по пътищата и улиците са в Наредба №3 от 16.08.2020
г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на СМР по
пътищата и улиците, издадена на основание чл.3, ал.3 отЗДвП. Сочи, е в чл.2, ал.1 от
посочената наредба се съдържа изискване всяка СМР, създаваща затруднения или опасност
за движението подлежи на задължително предварително изготвяне и съгласуване на проект
за временна организация и безопасност на движението (ВОБД) с компетентните органи –
собственика на пътя и пътна полиция. Намира, че липсата на каквато и да е маркировка е
индикация, че не е съставен или не е изпълнен изискуемия проект за ВОБД. Сочи, че чл.5 от
Наредба №3/2010 г. вменява задължение за поставяне на пътни знаци, които да информират
за опасностите в пътния участък. Намира, че в случая е следвало най-малко да бъде поставен
пътен знак А20 „Пътни работи“. Сочи, че чл.13 от посочената наредба пък предвижда
използване на средства като пътни конуси (шайби), предупредителни стълбчета или други
бариери за физическо обозначаване и отделяне на работния участък от зоната за движение.
Според чл.7, ал.1 и чл.27 от Наредбата поставената сигнализация пък следва да е ясно
видима и да осигурява време на водачите да реагират, а през нощта да имат
светлоотразителни качества. Посочва и че нормата на чл.167, ал.1 от ЗДвП, която посочва, че
стопанисващите пътя лица следва да поддържат временната организация и сигнализация в
изправно състояние през целия период на работите. Намира, че изискванията на посочените
норми не са изпълнени и това говори за множество допуснати нарушения. Намира, че
състоянието на велоалеята с прекъсната настилка и засипана с пясък, нестабилно покрита с
плоскости е виновно изпълнение на законови задължения на Общината. Намира, че
съобразно правилото на чл.50 от ЗЗД за вредите произлезли от каквито и да са вещи
отговарят солидарно собственика и лицето под чиито надзор се намират. В конкретния
случай Община Варна като собственик носи отговорност за причинените на ищцата вреди.
Твърди, че вследствие на инцидента и уврежданията на ищцата тя и към момента имала
хронични и силни болки в областта на засегнатата китка. Те били постоянни и се усилвали
при физическо натоварване на ръката и при промяна на метеорологичните условия. Това
състояние налагало използването ежедневно на обезболяващи средства, което от една страна
представлявало финансова тежест, а от друга засягало психическото състояние на ищцата.
Намира, че травмата се отразявала в значителна степен на начина на живот на пострадалата,
като последната не можела пълноценно да извършва голям спектър от ежедневни дейности
свързани с домакинството, хигиената й, социалните й контакти, участието в различни
хобита, което водело до психологически дискомфорт и страдания. Сочи, че освен
физическите и емоционалните вреди ищцата е претърпяла и имуществени такива свързани с
разходи за лечение, транспорти и прегледи в размер на 116.57 лв. Предвид изложеното моли
да бъде постановено решение, с което ответника – Община Варна да бъде осъдено да
заплати на ищцата сумата от 50 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания, вследствие на телесните повреди във връзка с
процесният инцидент от 14.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на произшествието до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да
2
бъдат присъдени и направените в производството разноски, както и адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Във връзка с упоменаването на претърпени от ищцата неимуществени вреди в ИМ
в обстоятелствената част, но неупоменаването им като отделен иск в диспозитива на ИМ, с
разпореждане №3469/17.06.2025 г. съдът е указал на ищцата да посочи в едноседмичен срок
дали наред с иска за обезщетение за неимуществени вреди, предявява такъв за претърпени
имуществени такива. Съобщението за това ищцата е получила на 30.06.2025 г., но не е заела
становище в дадения срок.
Предвид изложеното съдът намира, че производството следва да бъде прекратено с
нарочно определение по отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди,
като бъде разгледан единствено иска за неимуществени вреди.
Исковата молба е придружена от писмени доказателства. Моли да бъде допуснат
един свидетел, който да установи претърпените от ищцата болки и страдания. Моли Община
Варна да бъде задължена да представи по делото Проект за временна организация и
безопасност на движението (ВОБД) съгласуван с компетентните органи относно
ремонтирания пътен участък. Моли да бъде допусната Съдебно-медицинска експертиза, с
експерт ортопед-травматолог, която да отговори на следните въпроси: 1).Какви травматични
увреждания като вид, характер и степен е получила пострадалата ищца вследствие на
претърпяната злополука и какво лечение е било проведено? 2).За какъв период ще се
възстанови ищцата от уврежданията, причинени от претърпяната злополука? 3).Получените
от ищцата травматични увреждания намират ли се в причинна връзка с инцидента, описан в
исковата молба? 4).Какви болки и страдания като характер и интензитет е търпяла ищцата
вследствие на претърпяната злополука? 5).Какви ще са последиците от получените травми и
увреждания, свързани с инцидента за здравословното състояние на ищцата и влияят ли на
качеството й на живот? Поискано е и назначаване на съдебно-психологическа експертиза, в
която вещото лице психолог да даде заключение на следните въпроси: 1).Какво е било
психическото състояние на ищцата преди инцидента? 2).Съществуват ли изменения в
психологическия статус на ищцата, причинени от инцидента и ако има в какво се изразяват
те? 3).Налице ли е влошаване на психичното здраве на ищцата, заради претърпяната от нея
злополука? 4).Ищцата може ли бъде възстановена напълно от психологическите травми,
причинени от злополуката и ако е възможно за какъв период?
От страна на ответника Община Варна е постъпил отговор на исковата молба. Сочи,
че искът е недопустим, поради наличието на неяснота относно налични ли са претенции
отделно за неимуществени и отделно за имуществени вреди, както и претенцията за лихви.
Намира, че иска е неоснователен и недоказан. Твърди, че отговорността по чл.50 от ЗЗД
касае лицето, което владее или ползва вещта. В тази връзка твърди, че в конкретния случай
се касае за авариен ремонт, който е бил заявен в общината с искане рег.
№ИИБ24002411/02.08.2024 г. от „Ива 95“ ЕООД на дъждовната и водопроводна канализация
под пътна връзка на УПИ ХХ-193, в кв.14 по плана на 26 м.р. на гр. варна. След проверка е
установено, че имотът кад. №10135.3513.2052, с административен адрес бул. „Сливница“
3
№166, собственост на „Хипократ“ ЕООД, вероятен възложител на ремонта. Сочи, че за тези
дейности не е представян пред и одобряван от Община Варна Временен план за организация
на движението. Сочи, че съгласно чл.4, ал.1 от Наредба на Общински съвет – Варна за
условията и реда за прокопаване елементите на техническата инфраструктура от 06.08.2015
г. изпълнителят е длъжен преди започване на ремонтните дейности да постави огреждения,
предупредителни знаци и сигнализация, като изпълнява и изискванията на чл.74 от ЗУТ.
Освен това нормата на чл.4, ал.3 от наредбата задължава изпълнителя преди да започне
строителството да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността, като направи
ограждения и прелези, постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението
и други. Намира, че липсата на нормативно установените съгласувателни дейности с
общината са пречка за ангажиране на отговорността на последната по чл.50 от ЗЗД. Такава
отговорност би следвало да се търси от лицата създали и поддържали опасното състояние.
Намира, че отговорността по реда на чл.45 от ЗЗД изисква виновно противоправно
поведение и причинна връзка с настъпилите вреди. Счита, че в случая липсва пряка
причинно-следствена връзка между поведението на общината и настъпилите вреди. Твърди,
че според нормата на чл.74 от ЗУТ и чл.4 от Наредбата за условията и реда за прокопаване
елементите на техническата инфраструктура. В тази връзка намира, че отговорността в
случая следва да понесат Ива 95“ ЕООД като изпълнител и възложителя „Хипократ“ ЕООД.
Моли на основание чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице помагач в производството
да бъде конституирано „Ива 95“ ЕООД.
Твърди съпричиняване на вредите вследствие и на поведение на ищцата. Сочи, че
ремонтирания участък, където е настъпил инцидента съвпада с края на велоалеята и начало
на пешеходната пътека с вградена велопътека тип М9. Същевременно водачът на
индивидуално електрическо превозно средство е длъжен да се движи със съобразена скорост
и повишено внимание при преминаване през пресичания и участъци с ограничена видимост.
Намира, че с оглед на обстоятелството, че не може да се установи скоростта на ищцата към
момента на инцидента, не може да се установи дали тя е спазвала изискването за
ограничение на скоростта от 25 км/ч за ИЕПС, в съответствие с чл.20а, ал.1 от Наредбата за
организация на движението на територията на Община Варна. Сочи, че и във връзка с това
следва да се приеме, че има съпричиняване на вредоносният резултат от страна на ищцата.
Намира, че претендираната сума за неимуществени вреди и прекомерна и несъразмерна
спрямо тежестта на нараняването.
Оспорва искането за присъждане на законна лихва. Намира, че претенция за лихви
може да се претендира от момента, в която ответника е уведомен за претенцията, в случая
получаването от ответника на ИМ, доколкото не е направено уведомяване в по-ранен
момент. Намира, че за времето от момента на увреждането до момента на уведомяването на
ответника за претенцията искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът счита, че ИМ е неясна, тъй като няма отделни петитуми за
имуществените и неимуществените вреди, като по този начин не може да се прецени как са
формирани претенциите. Намира, че това касае и определянето на подсъдността.
4
Моли искът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени сторените в
производството разноски, включително и юрисконсултско възнаграждеине.
По отношение на доказателствата сочи, че представеният с исковата молба
доказателствен материал не може да бъде приет като доказателство, тъй като той не е
представен с документ, съставен от компетентен орган, който да установи валидно
съдържанието, мястото и датата на заснемане на съответните изображения. Също така
снимките не съдържат електронни метаданни, които да установят, че същите са направени
на посочената дата 14.08.2024 година. Няма ангажирани свидетелски показания от
очевидци, които достоверно биха установили, че произшествието се е случило точно по
това време, на това място и при същата обстановка. Освен снимковия материал оспорва
необходимостта от допускане на съдебно-психологическа експертиза. Намира, че няма данни
за настъпили сериозни психологически увреждания при ищцата, които да налагат
изпълнението на такава. Намира, че няма медицински документи, които да установяват
настъпване на психични разстройства преди или след инцидента.
Не се противопоставя на исканият разпит на един свидетел, както и на изготвяне на
СМЕ с поставените в ИМ задачи.
Представя писмено доказателство. Моли при привличането на третото лице помагач
„Ива 95“ ЕООД – изпълнител на ремонтните дейности да бъде задължено то да представи
доказателства за извършване на авариен ремонт по време на инцидента във връзка с
уведомление рег. №ИИБ24002411/02.08.2024 г.; изяснителната документация на какво
основание се извършван ремонтните работи; евентуално да представи План за временна
организация на движението и Протокол за въвеждането му. Моли ищцата да бъде задължена
да представи медицинска документация, доказваща нуждата от обезболяващи след 21
дневния период за лечение. Моли съдът да задължи ищцата да представи доказателства за
ограниченията които е имала в ежедневието си вследствие на травмите.
Моли да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, с която да бъде даден отговор на
следните въпроси: 1).Да установи и опише съществувал ли е към 14.08.2024 г. в участъка на
бул. „Сливница" № 166 изкоп, неравност, строителна площадка или друг вид препятствие.
2).Ако е съществувала неравност или изкоп - какви са били неговите размери (широчина,
дълбочина, дължина) и дали е представлявал реална опасност за участниците в движението.
3).Да посочи имало ли е поставена временна сигнализация, ограждения, предупредителни
знаци или друго обезопасяване на участъка. Ако е имало - дали същото е било достатъчно и
съответно на нормативните изисквания (чл. 74 ЗУТ, Наредба на ОбС - Варна). 4).Да
установи кой по силата на закона и приложимите наредби е носил задължението да постави
временна сигнализация и ограждения в процесния участък - изпълнителят на ремонта или
общината. 5).Да посочи дали велоалеята и продължението й в пешеходна пътека
представлява велопътека с маркировка М9 към момента на инцидента, да посочи дали са
били ясно обозначени и дали условията са позволявали безопасно преминаване на водач на
индивидуално електрическо превозно средство. 6).Да даде заключение дали поведението на
водач на електрическа тротинетка, преминаващ с обичайната скорост за този вид превозни
5
средства, е било обективно опасно предвид конкретното състояние на участъка. 7).Да
установи имало ли е техническа възможност за избягване на инцидента при спазване на
ограничението от 25 км/ч (чл. 20а, ал. 1 от Наредбата за организация на движението в
Община Варна). 8).Да отговори дали е възможно да се установи връзка между конкретните
строително-ремонтни дейности на „Ива 95" ЕООД и настъпилия инцидент - т.е. дали именно
те са довели до наличието на препятствието.
Предвид изложеното, че производството е било оставено без движение, с указание
за конкретизиране на петитума по отношение на претенция за имуществени вреди и предвид
обстоятелството, че в дадения срок уточнение не е направено от ищцата следва да се
приеме, че в частта за предявените неимуществени вреди производството следва да се
прекрати. Следва да се има предвид, че в петитума на ИМ се съдържа ясно и недвусмислено
искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.
Необходимостта от уточняване на претенцията идва от споменаването в изложението на ИМ
за настъпили имуществени вреди в размер на 116.57 лв., като уточняване е било необходимо
по отношение на обстоятелството дали се претендират и имуществени вреди.
Процесуалното бездействие на ищцата следва да доведе до прекратяване на производството
само по отношение на претенцията за имуществени вреди, но не и за тази за неимуществени.
В тази насока са неоснователни възраженията, повторени неколкократно в отговор от
ответника, че исканията в ИМ са неясни и не може да бъде определено какво е
съотношението между исковете за имуществени и неимуществени вреди. Явно е, че
неимуществени вреди са претендирани в размер на 50 000 лв., а имуществени не са изрично
претендирани, но се твърди, че има такива. Липсата на уточнение ще доведе до
прекратяване на производството в тази част и продължаване на същото в частта за
претендирани неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.
Правна квалификация:
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск с правно
основание чл.50 от ЗЗД за заплащане на вреди причинени от вещи, както и за заплащане на
мораторни лихви върху тези суми – иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Доказателствена тежест:
Доказателствената тежест в производството е общата – всяка от страните следва да
установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея. В тази връзка ищцата
следва да установи наличието на щети причинени от вещи, собственост на ответника или
поставени под негов надзор, както и причинна връзка между причинените щети и вещите.
По отношение на претенцията за мораторни лихви следва да се установи настъпването на
увредата, изпадането на ответника в забава, размерът на щетите.
Ответника може да твърди и доказва факти и обстоятелства, които оборват
твърденията на ищцата.
По доказателствата:
Представените от страните писмени доказателства са относими, допустими и
6
необходими в производството, с оглед на което следва да бъдат допуснати.
С оглед спора по отношение на представения с ИМ исков материал, съдът ще се
произнесе в съдебно заседание след изслушване на страните.
Следва да бъде допуснат един свидетел при режим на водене от страна на ищцата.
Следва да бъде допусната поисканата от ищцата СМЕ с поставените в ИМ въпроси,
която да бъде изготвена от ортопед-травматолог.
Следва да бъде допусната и исканата от страна на ответника СТЕ с така
поставените задачи.
Ищцата следва да бъде задължена да представи медицинска документация (ако има
такава), която да установи необходимостта за приемане на обезболяващи след изтичане на
първоначалния период от 21 дни болничен.
Следва да бъде допуснато привличането на трето-лице помагач – „Ива 95“ ЕООД,
на страната на ответника, с посочени в представеното като доказателство от ответника
пълномощно индивидуализиращи данни, а именно - ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Баба Рада“ №8.
В тази връзка са допустими доказателствените искания на ответника за представяне
от страна на третото лице помагач на следните документи: доказателства за извършване на
авариен ремонт по време на инцидента във връзка с уведомление рег.
№ИИБ24002411/02.08.2024 г.; изяснителната документация на какво основание се
извършван ремонтните работи; евентуално да представи План за временна организация на
движението и Протокол за въвеждането му.
Съдът намира, че не следва да бъде назначавана исканата от ищцата съдебно-
психологическа експертиза. От една страна ищцата не твърди, че е налице диагностицирана
психическа (психиатрична) патология, не се представят и каквито и да са обективни данни
(доказателства – медицински документи) в тази насока. От друга страна с исканата СПЕ се
цели установяването на претърпените от ищцата болки и страдания, които са основание за
претенцията за неимуществени вреди. Същевременно в тази насока са ангажирани и
свидетелските показания на един свидетел. Предвид това съдът намира, че в този смисъл
назначаването на СПЕ не е необходимо.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. №1335/2024 г. по описа на ВОС
само в частта по претенцията на В. И. А., ЕГН **********, ******************** против
Община Варна, БУЛСТАТ *********, гр. Варна за настъпили имуществени вреди в размер
на 116.57 лв., като недопустима на основание чл.129, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.128, ал.1, т.4
от ГПК.
7
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 от ГПК в качеството му на трето лице-
помагач „Ива 95“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Баба Рада“ №8 на страната на ответника – Община Варна.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА исканият от ищцата свидетел при режим на водене.
НАЗНАЧАВА Съдебно медицинска експертиза, която след запознаване с
материалите в производството, личен преглед на ищцата и ако е необходимо с
документацията в РЗОК – Варна, да даде отговори на следните въпроси: : 1).Какви
травматични увреждания като вид, характер и степен е получила пострадалата ищца
вследствие на претърпяната злополука и какво лечение е било проведено? 2).За какъв
период ще се възстанови ищцата от уврежданията, причинени от претърпяната злополука?
3).Получените от ищцата травматични увреждания намират ли се в причинна връзка с
инцидента, описан в исковата молба? 4).Какви болки и страдания като характер и
интензитет е търпяла ищцата вследствие на претърпяната злополука? 5).Какви ще са
последиците от получените травми и увреждания, свързани с инцидента за здравословното
състояние на ищцата и влияят ли на качеството й на живот?
Определя за експерт по назначената СМЕ Р. Б. М. при възнаграждение от 400
(четиристотин) лева, вносими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА СТЕ, която след запознаване с материалите в производството,
документацията в Община Варна и посещение на место, да отговори на следните въпроси:
1).Да установи и опише съществувал ли е към 14.08.2024 г. в участъка на бул. „Сливница" №
166 изкоп, неравност, строителна площадка или друг вид препятствие. 2).Ако е съществувала
неравност или изкоп - какви са били неговите размери (широчина, дълбочина, дължина) и
дали е представлявал реална опасност за участниците в движението. 3).Да посочи имало ли е
поставена временна сигнализация, ограждения, предупредителни знаци или друго
обезопасяване на участъка. Ако е имало - дали същото е било достатъчно и съответно на
нормативните изисквания (чл. 74 ЗУТ, Наредба на ОбС - Варна). 4).Да установи кой по
силата на закона и приложимите наредби е носил задължението да постави временна
сигнализация и ограждения в процесния участък - изпълнителят на ремонта или общината.
5).Да посочи дали велоалеята и продължението й в пешеходна пътека представлява
велопътека с маркировка М9 към момента на инцидента, да посочи дали са били ясно
обозначени и дали условията са позволявали безопасно преминаване на водач на
индивидуално електрическо превозно средство. 6).Да даде заключение дали поведението на
водач на електрическа тротинетка, преминаващ с обичайната скорост за този вид превозни
средства, е било обективно опасно предвид конкретното състояние на участъка. 7).Да
установи имало ли е техническа възможност за избягване на инцидента при спазване на
ограничението от 25 км/ч (чл. 20а, ал. 1 от Наредбата за организация на движението в
Община Варна). 8).Да отговори дали е възможно да се установи връзка между конкретните
строително-ремонтни дейности на „Ива 95" ЕООД и настъпилия инцидент - т.е. дали именно
те са довели до наличието на препятствието.
8
Определя за експерт по назначената СТЕ К. М. М. при възнаграждение в размер на
600 (шестстотин) лева, вносими от ответника в едноседмичен срок от узнаването.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190, ал.1 от ГПК ищцата да представи медицинска
документация (ако има такава), която да установи необходимостта за приемане на
обезболяващи след изтичане на първоначалния период от 21 дни болничен.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач да представи доказателства за извършване на
авариен ремонт по време на инцидента във връзка с уведомление рег.
№ИИБ24002411/02.08.2024 г.; изяснителната документация на какво основание се
извършвани ремонтните работи; евентуално да представи План за временна организация на
движението и Протокол за въвеждането му
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 14.11.2025 г. от 10.30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи и копие от настоящото
определение.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна само в частта, с
която е частично прекратено производството с частна жалба в едноседмичен срок от
уведомяването на ищцата.
На страните, включително и на третото лице-помагач да се изпрати препис от
настоящото определение. На ищеца и копие от отговора на исковата молба, а на третото
лице-помагач копие от исковата молба и отговора.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9