№ 35820
гр. София, 28.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело №
20251110130441 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Х. П., чрез адв.М. Д., с която срещу „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл Българя“ ЕООД са предявени искове по искове
по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, евентуално
чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за паричен заем №
4451438/06.04.2022 г., сключен за предоставяне в заем на сумата 1000 лева, при
посочени в договора ГЛП 35,00 % и ГПР 40,57 %, на договор за предоставяне на
гаранция № 4451438/06.04.2022 г., както и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата
5,00 лева /частична претенция от 170,00 лева/, а в обстоятелствената част се
твърди, че се претендират 50 лева частичен иск от 303,04 лева/, представляваща
заплатена на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД без основание сума, ведно със
законната лихва от предявяването на иска (28.05.2025 г.) до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е сключила с ответниците процесните договори за кредит и за
гаранция, по силата на които в заем е предоставена посочената сума, която се е
задължила да върне заедно с възнаградителна лихва. С договора за заем твърди да е
било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по
кредита, като и в тази връзка се твърди да е сключен договорът с втория ответник,
който се съгласил да гарантира за изпълнението на задълженията на ищцата към
кредитора срещу заплащането на възнаграждение наред с погасителните вноски по
договора за кредит, което също е било заплащано на кредитодателя. Сочи, че в полза
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД платила сума в размер на 675 лева, като на 01.08.2022
г., ищцата погасила предсрочно задължението си и сключила нов договор
/№4554217/01.08.2022 г./, като в чл. 3 от същия било уговорено да се рефинансира
договор за паричен заем № 4451438/06.04.2022 г., платила и сумата от 628,04 лева.
Твърди, че били извършени плащания в общ размер на 1303,04 лева за срок от 4
месеца. Развива подробни съображения за наличие на правен интерес от предявяване
на исковете, за нищожност на договорите и че посредством същите са нарушени, респ.
се заобикалят императивни норми на закона – чл. 11 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК с оглед
неправилно посочения в договорите размер на ГПР, в който не е било включено
възнаграждението по договора за гаранция. Излага доводи за неравноправност на
1
клаузите на договорите, както и за липсата на основание за сключването на договора за
гаранция. В обобщение на подробните аргументи, изложени в подкрепа на застъпената
с исковите молби позиция, са заявени искания съдът да уважи исковете, да присъди
разноски в полза на ищцата, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищцата,
и да не присъжда разноски в полза на насрещната страна, позовавайки се на практика
на СЕС по въпроса. Заявява искане да се приемат като доказателства по делото
представените с исковата молба документи, както и да се допусне изслушването на
ССчЕ със задачи съгласно исковата молба. Заявява искане по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи документите за извършените от ищеца
плащания, процесните договори, погасителен план, СЕФ, както и всички други
документи относно кредитното правоотношение.
В срок са подадени отговори от ответниците, с които предявените искове се
оспорват, като се съдържат и твърдения за нередовност на исковата молба и
недопустимост на установителните искове поради липса на правен интерес от
предявяването им.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД счита, че договорът за кредит не е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са налице пороци, обуславящи
такава недействителност. Счита, че дори неправилно да е посочен ГПР, това не може
да обуслови нищожност на целия договор за кредит. Намира за необосновани
твърденията на ищцата съгласно исковата молба, че са налице нарушения на
императивните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 20 ЗПК. Сочи, че не е налице задължение
за кредитодателя да посочва в договора кои са компонентите, които формират ГПР.
Отделно счита, че в случая е бил посочен действително приложимият към кредитното
правоотношение ГПР, доколкото възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция не е включено и не би следвало да се включва в същия, още повече
договорът за гаранция е бил сключен след договора за кредит. Излага подробни
доводи, че ищцата се е обърнала към ответника с искане за отпускане на кредит и е
била добре запозната с условията, при които се задължава, в т.ч. и че кредиторът
изисква да бъде предоставено обезпечение на задълженията на кредитополучателя.
Ищцата сама е избрала да сключи договора за предоставяне на гаранция, а не да
представи на кредитора си друг вид обезпечение. Оспорва отделни клаузи от договора
за кредит да са нищожни. Намира за неоснователен и иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Сумата,
получена от ищцата в размер на 1000 лева, е била получена на валидно правно
основание, като с оглед предсрочното погасяване на кредита, размерът на договорната
лихва е бил редуциран. Оспорва да е материално легитимиран да отговаря за остатъка
от предявеното вземане, доколкото ищцата е сключила договор с другия ответник,
съответно в негова полза ищцата правила плащания със знанието, че този ответник е
бил овластен да приема плащането за друго лице. Възможността тези плащания да се
правят чрез „Изи Асет Мениджмънт“ е била установена за удобство на потребителя.
Счита, че не е нужно да се назначава съдебно-счетоводна експертиза, като намира, че
ищцата следва да представи справка за направените плащания по договора за кредит.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва иска, предявен срещу него.
Намира процесния договор за действителен, като излага аргументи в тази насока.
Счита, че сключената сделка е по искане на ищцата, същата е действителна, а за
търговеца се явява сключена по занятие срещу договореното възнаграждение. Оспорва
към процесния договор да е приложим ЗПК. Поддържа, че дължимото му
възнаграждение не следва да се включва в ГПР по договора за кредит. Моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима като намира за
2
неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на установителните
искове. Всяка страна по сделката има правен интерес да иска от съда да прогласи
нищожността на сделката, за да се освободи от задълженията по нея или да възстанови
правното си положение от преди сключването на сделката. Същевременно няма пречка
да се съединят искът за нищожност с иска за връщане на платеното по нищожния
договор, тъй като ищецът има интерес за обвърже другата страна със силата на
пресъдено нещо.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищцата е да докаже, че
договорите, сключени с ответниците са нищожни на заявените с исковата молба
основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, евентуално
поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че се
накърняват принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на
несправедливото обогатяване, че договорът за гаранция е сключен без основание, респ.
наличие на нищожност на отделни клаузи на твърдяното основание.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи, че е
заплатила процесната сума на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
В тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже основателността
на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените
изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е
предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да
прецени икономическите последици от сключването на договора.
В тежест на ответника „Файненшъл България“ ЕООД е да докаже наведените с
отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи възражения.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
да установи, че е налице основание да получи и задържи заплатените му от ищцата по
процесния договор суми, които е получил в качеството си на представител на
„Файненшъл България“ ЕООД и е прехвърлил същите в патримониума на получателя
на плащането, като за последното ОТВЕТНИКЪТ НЕ СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във
връзка с процесния договор за кредит ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
предоставил на ищцата сумата от 1000 лева, която последната се е задължила да му
върне, както и че ищцата е погасила задълженията си по договора за кредит.
Следва да се приемат представените от ищцата документи, като писмени
доказателства по делото.
Съдът следва да укаже на ищцата в срок до първото по делото съдебно
заседание да отстрани противоречието между сумите, заявени в петитума на
исковата молба и тези, посочени в обстоятелствената част, като посочи каква сума
претендира по осъдителния иск.
Съдът следва да укаже на ответниците в срок до първото по делото съдебно
заседание да посочат какви суми им е заплатила ищцата по процесните договори за
кредит и за предоставяне на гаранция, като искането за изслушване на
съдебносчетоводна експертиза следва да се отложи за първото по делото съдебно
заседание. Ако между страните не е спорно каква сума е заплатила ищцата на
ответниците по процесното правоотношение, то и не би било наложително изслушване
на заключение на вещо лице, доколкото за отговора на релевантните за спора въпроси
не са необходими специални знания.
Следва да се уважи искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответниците да
представят справки за получените плащания по договорите, както и СЕФ. В
3
останалата част искането следва да се остави без уважение.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба
дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на
споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и
разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно
заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената
със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени
искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ищцата в срок до първото заседание да конкретизира размера на
претендираната по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД сума. При неизпълнение исковата молба
подлежи на връщане в тази част.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца с исковата молба
документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответниците в срок до първото съдебно
заседание да представят справки за извършените от страна на ищеца плащания по
договора за кредит и по договора за гаранция, както и СЕФ.
УКАЗВА на ответниците, че непредставянето на документите, за които съдът ги е
задължил в производството, ще се цени по реда на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК в останалата
част.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищеца за допускане изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза за първото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2025 г.
от 10:50 ч., за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчат
преписи от отговорите на ИМ.
УКАЗВА на ответника“Изи Асет Мениджмънт“ АД в срок до откритото
съдебно заседание да представи документ за заплатена по сметка на СРС
държавна такса в размер на сумата 1,40 лева за изготвяне на препис от отговора
4
за връчването му на ищеца.
УКАЗВА на ответника „Файненшъл България“ ЕООД в срок до откритото
съдебно заседание да представи документ за заплатена по сметка на СРС
държавна такса в размер на сумата 0,70 лева за изготвяне на препис от отговора
за връчването му на ищеца.
При неизпълнение на тези указания в срок съдът ще постанови определения
по чл. 77 ГПК за принудително събиране на сумите от ответниците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5