№ 1254
гр. Бургас, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501651 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 79/03.08.2023 год. по гр.д.№ 408/2022 год. по описа на
Средецкия районен съд, e отхвърлен предявения от В. Д. А., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул.В. Л. № **, против И. И. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул.М. П. № **, Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул .М.
П. № ** и С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.А. С. № *, иск с
правно основание чл.108 от ЗС да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е изключителен собственик на следните движими
вещи: система за парно отопление, слънчеви батерии -радиатори, бойлери и
ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху
посочените вещи, като неоснователен и недоказан. Осъдена е И. И. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул.М. П. № **, на основание чл. 59 от ЗЗД, да
заплати на В. Д. А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.В. Л. № **, сумата от
3627,00 лв., представляваща 1/2 от половината от увеличената стойност на
имота /съобразно квотата в собствеността/ вследствие извършените
подобрения от ищеца в собствения на И. К., Н. К. и С. Д. имот, находящ се в
1
гр. С., ул.М. П. № **, като е отхвърлен иска в частта за разликата над
3627,00 лв. до претендирания размер от 10 200 лв./общо за всички
подобрения/. Осъдена е Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.М. П. №
** на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на В. Д. А., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ул.В. Л. № **, сумата от 1813,50 лв., представляваща 1/4 от
половината от увеличената стойност на имота /съобразно квотата в
собствеността/ вследствие извършените подобрения от ищеца в собствения на
И. К., Н. К. и С. Д. имот, находящ се в гр. С., ул.М. П. № **, като е отхвърлен
иска в частта за разликата над 1813,50 лв. до претендирания размер от 5100
лв. ./общо за всички подобрения/. Осъдена е С. Г. Д., с ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул.А. С. № * на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на В. Д. А.,
ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.В. Л. № **, сумата от 1813,50 лв.,
представляваща 1/4 от половината от увеличената стойност на имота
/съобразно квотата в собствеността/ вследствие извършените подобрения от
ищеца в собствения на И. К., Н. К. и С. Д. имот, находящ се в гр. С., ул.М. П.
№ **, като е отхвърлен иска в частта за разликата над 1813,50 лв. до
претендирания размер от 5100 лв. ./общо за всички подобрения/. Осъдена е
И. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.М. П. № **, да заплати на В. Д.
А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.В. Л. № **, разноски по водене на
делото в размер на 394,00 лв.,съобразно уважената част от исковете. Осъдена
е Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.М. П. № ** да заплати на В. Д.
А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.В. Л. № **, разноски по водене на
делото в размер на 197,00 лв.,съобразно уважената част от исковете. Осъдена
е С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.А. С. № * да заплати на В. Д.
А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.В. Л. № **, разноски по водене на
делото в размер на 197,00 лв.,съобразно уважената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците И. И. К., ЕГН
********** Н. Г. К., ЕГН ********** и С. Г. Д., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. Калин Янев – БАК, срещу решението в
осъдителните му части.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е
неправилно като незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че не са
налице предпоставките за уважаване на исковете с правно основание чл.59 от
ЗЗД, тъй като не е доказано, че ищецът с лични средства е извършил
2
подобрения в съсобствения им имот. Твърди се, че в подобренията са
вложени и средства на Н. К., получени от трудови възнаграждения, като освен
това по време на брака й с ищеца е полагала грижи за двете деца и за
домакинството. Твърди се, че ищецът не е разполагал със свои лични
средства, а само с такива от трудово възнаграждение, които заедно с тези
получавани от ответницата Н. К. от трудово възнаграждение, са формирали
общите семейни средства, с които са правени подобренията. Иска се отмяна
на решението в обжалваните части и цялостно отхвърляне на претенциите на
ищеца.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца В.
Д. А. от гр. С., чрез процесуален представител адв. Иванка Синигерова- БАК.
Сочи се, че противно на възраженията по въззивната жалба, районният съд е
приел, че не е доказан изцяло личния характер на средствата вложени в
подобренията и, че тези средства са били съпружеска имуществена общност.
Направено е искане жалбата като неоснователна и недоказана да бъде
отхвърлена. Поискано е присъждане на съдебните разноски пред въззивната
инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирани лица,
срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради
което Е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваната част Средецкият районен съд се е
произнесъл по субективно съединени искове с правни основания чл.59, ал.1
от ЗЗД.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта относно
произнасянето на районния съд по исковете с правно основание чл.108 от ЗС,
както и в отхвърлителните части за исковете по чл.59 от ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид горното и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Решението в обжалваните части е постановено от компетентен съд в
рамките на правомощията му, по допустими искови претенции, поради което
е валидно и допустимо.
Ищецът В. Д. А. твърди в иковата си молба, че в качеството му на бивш
съпруг на ответницата Н. Г. К. е извършил по време на брака си с нея,
3
подобрения в недвижим имот съсобствен на трите ответници И. И. К., Н. Г. К.
и С. Г. Д., находящ се в гр. С., ул.М. П. № **, поради което е предявил
облигационна претенция за неоснователно обогатяване срещу тях, за
заплащане на стойността на тези подобрения съобразно квотите на
ответниците в съсобствеността, като въззивният съд е сезиран да се
произнесе до размера от 3627 лв. за ответницата И. И. К. и до размерите
от по 1813,5 лв. за всяка от другите две ответници Н. Г. К. и С. Г. Д..
Твърденията на ищеца са, че процесните подобрения са извършени изцяло с
лични негови средства от трудово възнаграждение, поради което ответниците
му дължат посочените по-горе суми, ведно със законните лихви върху тях
считано от предявяване на исковете, до окончателното им изплащане.
Отговор на исковата молба е депозиран само от ответницата Н. Г. К., в
който не се оспорват твърденията за съсобственост на имота на ответниците
при посочените в исковата молба квоти, както и обстоятелството, че такива
подобрения са извършени в имота, но се твърди, че те са извършени само от
ответниците с техни средства и без участието на ищеца.
Останалите две ответници не са подали отговор на исковата молба,
явили са се лично само на четвъртото открито съдебно заседание на районния
съд, на което са взели отношение по доказателствата, но не са изразили
становище по основателността на предявените срещу тях искове.
При преценка на правилността на решението в обжалваните части
въззивният съд взе предвид, следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от
събраните от районния съд доказателства:
Съгласно нотариален акт № *, том **, дело 1415/**.**.**** год., Г. К.
К. и неговия баща Н. П. Я. са придобили, при условията на СИО със
съпругите си, в равни дялове празно дворно място, като приживе са
изградили в него двуетажна жилищна сграда. Цитираният нотариален акт
касае процесния имот с административен адрес гр. С., ул.М. П. № **. След
смъртта на Н. П. Я. и неговата с., тяхната общо 1/2 идеална част от имота е
наследена от сина им - Г. К. К., който станал собственик на общо 3/4 идеални
части. с.та на Г. К. К. - ответницата И. И. К. с придобиването на имота на
възмездно правно основание по време на брака си с него през 1977 год., се
легитимира като собственик на 1/4 идеална част от имота. След смъртта на Г.
4
К. К. през 2004 г., делът му е наследен от преживялата му с. И. И. К. - и двете
му д. - Н. Г. К. и С. Г. Д. поравно. Към момента на предявяване на исковете
дяловете в собствеността на процесния имот представляващ къща с двор
находящи се в гр. С., ул.М. П. № ** са: за ответницата И. И. К. - 1/2 идеална
част, за Н. Г. К. - и С. Г. Д. - по 1/4 идеална част за всяка от последните две.
Ищецът В. А. и ответницата Н. К. са бивши съпрузи, като бракът им е
сключен на 07.10.1995 г. и е прекратен чрез развод с влязло в сила решение №
34/10.08.2021. г. по гр. дело № 188/2021 г. на Районен съд - Средец.
Страните не спорят, че след сключване на брака между ищеца В. и
ответницата Н. те са се установили да живеят на втория етаж от къщата
находяща се гр. С., ул.М. П. № ** – т.е. в процесния имот, че това е било
тяхното семейно жилище, където до развода заедно с тях са живели и двете
им деца. Останалите съсобственици на имота са знаели и не са се
противопоставили на това фактическо положение.
Не се оспорва и се установява от заключенията на вещо лице Великова,
дадени след оглед на имота, че по време на брака на В. и Н. в периода 2002
год. – 2017 год. в процесния имот са извършени подобренията описани от
ищеца в исковата молба, а именно:
-препокриване с глинени керемиди върху дъсчена обшивка /без
керемиди/ на покрива, обшивка с нерендосани дъски, покриване с
битумизирана мушама през 2002 год.,
-доставка и монтаж на ламинат на втори етаж на сградата през 2013
год.,
-смяна на дограма - доставка и монтаж на дървена двукатна дограма
през 2002 год.,
- подмяна на ограда на двора през 2016 год.,
- монтиране на метален портал през 2018 год.,
- изграждане на система за парно отопление, поставяне на слънчеви
батерии-радиатори и бойлери през 2017 год.
Не се оспорва сочената от вещото лице обща увеличена стойност на
имота на ответниците в резултат на направените подобрения в размер на
12 090 лв. без ДДС, а с ДДС-14 508 лв., която съвпада със стойността на
вложените средства за извършените подобрения.
5
Страните нямат спор по правното основание на исковите претенции -
чл.59 от ЗЗД, за правилното определяне на което въззивният съд следи
служебно във връзка с което намира, че правното основание е правилно
определено от районния съд, предвид твърденията на ищеца, че при
извършване на подобренията е имал качеството на държател на чужд имот, в
резултат на което претендира сумата с която твърди, че е обеднял - съответно,
се е увеличила стойността на имота на ответниците-собственици на имота за
негова сметка, с която те неоснователно са се обогатили.
Спорен по делото е въпроса относно това, кой е извършил
подобренията и за чия сметка са извършени те. Ответниците И. И. К. и С. Г.
Д. не са направили своевременно пред районния съд възраженията изложени
във въззивната жалба и поради преклузия нямат възможност да ги направят за
първи път пред въззивния съд. Въззивният съд следва да разгледа по
същество възраженията направени своевременно от ответницата Н. Г. К. за
неизвършване на описаните по-горе подобрения от ищеца и неизвършване на
подобренията с негови лични средства.
От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Н. А. –
б. на ищеца и С. Г. –без родство със страните, с. на процесния имот, съдът
намира за установено, че цялостния ремонт на втория етаж от къщата,
покрива, смяната на дограмата, външна ограда, портала, система за парно
отопление, включваща котел - тип камина, тръбна инсталация с радиатори,
батерии за пестене на енергия - слънчеви батерии монтирани на покрива – т.е.
процесните подобрения, са направени след сключване на брака на В. и Н.,
когато те са заживели в процесния имот. Според свидетелите всички
изброени ремонти и подобрения са направени и платени от В., но никой от
тях не твърди, че лично ищеца е осигурил материалите и е извършил труда,
нито сочи конкретни факти относно финансирането на подобренията.
Свидетелите твърдят, че по времето, когато са извършени подобренията само
В. е работил, а ответницата не е работила, тя започнала работа четири - пет
години преди да се разделят.
При анализ на свидетелските показания, както и предвид
обстоятелството, че ответниците И. К. и С. Д. не са направили своевременно
възражения за лично участие и финансиране от тяхна страна на процесните
подобрения, като в този смисъл не са представени и доказателства по делото,
6
съдът намира, че тези подобрения са извършени от и за сметка на общия
семеен бюджет на ищеца В. А. и ответницата Н. К.. Не се оспорва, че
режимът на имуществените отношения по време на брака на ищеца В. и
ответницата Н. е бездялова съпружеска имуществена общност, като чл.21,
ал.3 от СК сочи, че съвместният принос на съпрузите при придобиването на
права се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.21, ал.2 от СК,
съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в
грижи за децата и в работа в домакинството. За да се приеме твърдението на
ищеца, че паричните средства необходими за извършване на подобренията са
били негови лични средства, той е следвало при условията на главно и пълно
доказване да обори презупцията за принос на с.та по чл.21, ал.3 от СК, в
средствата вложени за извършване на подобренията. По делото не са
ангажирани годни доказателства, които да оборват тази презумпция.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, че вложените
средства за подобренията били на ищеца, при липсата на други преки
доказателства в този смисъл, не установяват твърденията му при условията на
пълно и главно доказване, поради което презупцията за приноса на
ответницата Н. К. при извършване на подобренията, не е надлежно оборена.
Дори да не е получавала трудово възнаграждение в периода на извършване на
подобренията, с.та е полагала грижи за децата на страните и за
домакинството. По делото не е установено, че към момента на извършване на
подобренията ищецът е притежавал лични парични средства в размера
необходим за извършването им , или че е притежавал трансформирани
средства от лично имущество по смисъла на чл.23, вр. чл.22 от СК, които е
вложил при извършване на подобренията. Ето защо е недоказано
твърдението на ищеца, че подобренията са извършени изцяло с негови
лични средства, при изключен принос на с.та му към момента на
извършването им. Такъв извод е направил и районният съд, като поради
необжалване на решението от ищеца, следва да се приеме, че той не е оспорен
от него пред въззивния съд, но поради непредставяне на каквито и да е
доказателства в този смисъл, съдът намира за недоказани и възраженията
на въззивницата Н. К., че процесните подобрения са направени
единствено от собствениците на имота с техни лични средства.
Предвид горното, с прекратяването на брака между ищеца и
ответницата Н. К. през 2021 год. и прекратяването на съпружеската
7
имуществена общност, вземането на съпрузите за извършените подобрения в
съсобствения на ответниците имот, в общ размер сочен от вещото лице от 14
508 лв., е разделено в равни дялове за всеки от тях – по 7254 лв., като
ищецът има право да претендира само собствения си дял от увеличената
стойност на имота в резултат на процесните подобрения от общо 7254 лв.,
поради което претенцията му по чл.59 от ЗЗД се явява доказана до уважените
от районния съд размери от 3627 лв. за ответницата И. К. и за сумата от по
1813,5 лв. – за всяка от другите две ответници Н. К. и С. Д.. За тези суми
предявените искове по чл.59 от ЗЗД следва да бъдат уважени.
Изводи в горния смисъл, включително за необорена презумпция за
принос на ответницата Н. К. при извършване на подобренията, е направил и
районният съд, поради което твърдението на въззивниците, че с решението в
обжалваната част е прието, че ищецът е извършил подобренията изцяло с
негови лични средства е фактически неточно. В случая при направата на
подобренията са вложени семейни средства и вземането е възникнало
бездялово, общо за двамата съпрузи, което с прекратяване на брака е
трансформирано в дялово вземане за всеки от съпрузите в равни части върху
стойността на подобренията /която стойност в случай съвпада с увеличената
стройност на имота/. Ето защо неоснователно е възражението по въззивната
жалба, че не е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответниците за
негова сметка. Ищецът като лице което е било допуснато в имота на
ответниците в качеството му на държател, при положение, че няма друго
средство за защита, разполага с иска по чл.59 от СК срещу собствениците на
имота, за извършени в имота подобрения, за сумата за която е установено
неговото обедняване, съобразно увеличената стойност на имота на
ответниците, представляваща увеличаване на актива на имуществото им за
негова сметка, и се дължи от тях съобразно дяловете им в съсобствеността.
Предвид горното въззивната жалба е неоснователна, а решението в
обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено от въззивния
съд.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят
направените съдебни разноски пред въззивния съд в размер на 1000 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, което предвид обжалваемия интерес от
общо 7254 лв. е под минималния размер определен в чл.7, ал.2 от Наредба №1
8
за МРАВ, поради което не са налице основания за намаляването му по
искането направено от въззивниците на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.
При цена на исковете предявени спрямо всяка от ответниците: 10 200
лв. спрямо ответницата И. И. К., и по 5100 лв. спрямо всяка от останалите две
ответници Н. Г. К. и С. Г. Д., решението на въззивния съд подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79/03.08.2023 год. по гр.д.№ 408/2022
год. по описа на Средецкия районен съд В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. М. П. № **, Н.
Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.М. П. № ** и С. Г. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул.А. С. № * да заплатят на В. Д. А., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул.В. Л. № **, направени пред въззивния съд
разноски в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9