Р Е Ш Е Н И Е №337/30.6.2020г.
гр. Ямбол, 30.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 264/ 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от С.П.М. от гр.Ямбол срещу Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на насерението" при Министерство на вътрешните работи- гр. София, в която ищецът твърди, че работи на длъжността „***” в РС „ПБЗН”-гр.Ямбол на смени от по 24- часови дежурства, като работното му време се изчислява сумирано на тримесечен период. За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил нощен труд-от 22,00 ч. до 6,00 ч., който следва да бъде преизчислен в дневен съобразно утвърдената в Наредба за структурата и организацията на работната заплата методика- с коефициент 1,143. В резултат на това преизчисляване ищецът счита, че е налице положен извънреден труд до 70 часа на тримесечие, за който му се дължи възнаграждение в увеличен размер. Твърди се, че ответникът му дължи сумата от 1416,27 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. със законната лихва. Въз основа на горното се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата, ведно със законната лихва и направените по делото разноски.
В хода на делото искът се поддържа.
В отговора си ответникът оспорва иска като неоснователен. Не оспорва съществуването на служебното правоотношение и полагането на 24-часови дежурства на смени, както и тримесечното сумирано отчитане на работното време. Твърди, че по отношение на държавните служители в МВР не са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ, касаеща само работници и служители по трудово правоотношение. Не е налице празнота в нормативната уредба спрямо служителите на ответника, за които са приложими специалните правила на ЗМВР. Съгласно чл. 187 ал.3 от последния нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Положеният от ищеца нощен труд е в рамките на тази продължителност, не се преизчислява в дневен, а се заплаща с уреденото в заповед на министъра увеличение. Приложима е и Наредба №*** г., която не предвижда претендираното преизчисляване на нощния труд. На ищеца е изчислено правилно допълнително възнаграждение за нощен труд и е заплатено, поради което не му се дължи претендираната сума. Направено е възражение, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца е прекомерно, съобразно Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между тях е съществувало служебно правоотношение в РД „ПБЗН”-гр.Ямбол. Съгласно Кадрова справка от 05.03.2020 г. от 11.01.2017 г. ищецът е заемал длъжността „*** и от 05.09.2017 г. -„***“ в РС „ПБЗН”-гр.Елхово. Не е спорно, че ищецът е полагал труд на 24-часови дежурства, вкл. и през нощта (22.00 – 06.00 часа), при сумарно тримесечно отчитане на работното време.
От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че на база представените от ответника Протоколи за отчитане на отработеното време между 22 ч. и 6.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници в РСПБЗН – Ямбол по тримесечия за исковия период до 2017 г. и по месеци до края на периода, и Графици за дежурство на дежурните смени в РС”ПБЗН”-Ямбол за същия период, счетоводни документи, извлечения, справки и платежни бележки, през периода 11.01.2017 г.- 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на 24 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1168 часа. Нощният труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1335.02 часа. Разликата между положения нощен труд в часове и приравнения общо за процесния период е в размер на 167.02 часа. Допълнителното възнаграждение за положения извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1240.32 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, което не е изплатено на ищеца.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен e иск с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Легално определение на понятието „извънреден труд” се съдържа в чл.143 от КТ: това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд по правило е забранен. Това съдържание на понятието следва да важи и за служебните правоотношения, както приема и ответната страна.
Според чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а според ал. 3, изр. 1 работното време се изчислява в работни дни – подневно, като за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. последно ЗМВР). При тълкуване на последната разпоредба следва да се има предвид, че часовият период от 22,00 и 6,00 ч. обхваща точно 8 часа и нощният труд изначално не би могъл да ги надвиши. Т.е. разпоредбата не определя нормалната продължителност на непрекъснатия нощен труд в рамките на една смяна, а предвижда друго-средната продължителност на работните часове при полагането на труд и през нощта.
Чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР урежда, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период е действала Наредба №***г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), която с с § 4 от заключителните разпоредби отменя Наредба №***г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.). Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №***г. и Наредба №*** г. са аналогични и възпроизвеждат законовата норма, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата наредба обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №***г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба №*** г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
Доколкото липсва специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Ако се приеме обратното становище, държавният служител в МВР би бил поставен в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно неприложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
Ответникът цитира в отговора си практика на различни съдилища, която настоящият съд не възприема. Налице е практика на ЯОС в редица решения /напр. по в.гр.д.№ 18/2020 г., в.гр.д.№ 43/2020 г., в.гр.д.№ 26/2020 г., в.гр.д.№ 22/2020 г., в.гр.д.№ 27/2020 г., /, според която от тълкуването на чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР не може да се направи категоричен извод, че нормата определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е 8 часа, а не 7 часа, каквато е по КТ, а по-скоро - разрешава полагането на нощен труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневен и съответно без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Прието е още, че Конституцията на РБ утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като основен принцип равенството в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение. Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа през деня, логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно установеното съотношение в нормата продължителност при различните условия.
От изложеното следва изводът, че „нормалната продължителност“ на нощния труд за всички категории работещи граждани следва да е една-уредената в КТ - 7 часа.
В настоящия случай искът за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, е основателен. Същият е доказан до размера, изчислен от икономическата експертиза, от която се установява, както продължителността на извънредния труд, размера на дължимото за него възнаграждение и факта, че не е заплатено от ответника. Заключението е обективно, обосновано и съдът го кредитира. Поради това искът следва да бъде уважен за посочената сума в заключението на експерта като неплатена, а за разликата до предявения размер- следва да бъде отхвърлен. Следва да се уважи искането за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Искането за присъждане на направените от ищеца разноски следва да се уважи съразмерно на уважената част от иска, съобразно минималните размери по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата към момента редакция, предвид възражението на ответника за прекомерност по чл. 78 ал.5 от ГПК. Т.е. за предявения иск минималното възнаграждение е 224,98 лв., от което следва да се присъди съразмерна част.
При този изход от делото, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за иска, както и платените съдебни разноски за вещо лице.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.София към МВР, гр.София, ул.”Пиротска” № 171А, да заплати на Т.С.Б. със съд. адрес ***, офис 318, ЕГН **********, сумата от 1240.32 лв. за извънреден труд през периода 11.01.2017 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2020 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 197,03 лв., а искът за разликата над 1240.32 лв. до предявения размер от 1416,27 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.София към МВР, гр.София, ул.”Пиротска” № 171А да заплати държавна такса в размер на 50 лв. и съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лв. по сметката на ЯРС.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от датата за обявяването му, посочена в с.з. -30.06.2020 г. пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: