Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр. Велико
Търново, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на седми
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и
прокурора от ВТОП Донка Мачева разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10154/2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Л.И.Г., с адрес ***, чрез ***.В.от ВТАК, срещу Решение № 286/01.06.2020 г., постановено по НАХД № 50/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1910500334/19.12.2019 г. на зам. директор на РДГ гр. Велико Търново.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяване му в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Според касатора районният съд не е отчел, че в акта и НП няма ясно, пълно и конкретно описание на нарушението и не било установено при какви обстоятелства е извършено вмененото нарушение. Сочи, че нямало картен материал, а технологичният план нито е изготвен, нито одобрен от касатора, а също така нямало нито едно доказателство, че лица от фирмата са направили извозния път. Излага доводи, че лесовъдът носел отговорност само за действия на фирмата, но няма задължение да осигури 24 часово наблюдение на имота и да упражнява функции по чл.190, ал.2 от ЗГ и в тази връзка няма задължения за контрол над трети лица. От показанията на св. П. С., които съдът не е обсъдил, и от останалите писмени доказателства се установявало, че през процесния период 11.01.2019 г. – 14.05.2019 г. не са извършвани сеч и извоз на дървесина в имота. По тези съображения от настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд, ведно с произтичащите от това последици.
Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция по горите гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Предмет на оспорване е Решение № 286/01.06.2020 г., постановено по НАХД № 50/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1910500334/19.12.2019 г. на зам. директор на РДГ гр. Велико Търново, с което на Л.И.Г. за извършено нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, на основание чл. 257, ал. 1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. Вмененото нарушение се изразява в това, че в периода от 11.01.2019 г. до 14.05.2019 г. Л.Г. не следи за спазване на одобрения технологичен план на отдел 514, подотдел „з“, землище Велчево, за който има издадено позволително за сеч № 0475167/08.01.2019 г., като в подотдела е направен 1 бр. извозен път с посока североизток-югозапад, ширина 3 м. и дължина 80 м., неотразен в технологичния план.
Въз основа на така изяснените обстоятелства
и след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН
и НП, районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата
от него жалба. Той е преценил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в
законоустановените срокове и при издаването им не са допуснати нарушения от
формална страна. Посочено е, че жалбоподателят е лицензиран лесовъд, тоест
същият може да бъде субект на нарушението. Същото е безспорно доказано и е
описано със съставомерните му елементи – форма на изпълнителното деяние, време
и място на извършването му. Изложил е мотиви е, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен, а наложеното
наказание в минимален размер отговаря на тежестта на нарушението, както и на
значимостта на нарушението обществени отношения.
Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил задълбочен и цялостен анализ на събраните доказателства, като е направил обоснован извод досежно осъществяване от касатора на състава на соченото в НП административно нарушение и наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му.
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2 - лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. Според чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план. Съгласно чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите в технологичния план се определят схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.
Безспорно създаването на извозен път без той да е предвиден в технологичния план е в нарушение на правилата за извършване на сеч, следователно представлява незаконно действие. Това незаконно действие не е предотвратено или спряно от лицензирания лесовъд, на когото е издадено разрешението за сеч. Без значение е това, че технологичния план не е изготвен или одобрен от него. Обстоятелствата кой точно и кога е прокарал този извозен път, също е въпрос ирелевантен за настоящото производство, тъй като задължението по чл.108, ал.3 от ЗГ за лесовъда е до освидетелстване на сечището, а не до приключване на сечта и/или извозване на дървесината.
С оглед горното правилно съдът е приел за неотносими показанията на св. П. С. – пълномощник на „Лес Груп 77“ ЕООД и зет на касатора, според който през 2019 г. не била извършвана сеч, а само извозване с коне от временен склад на добитата дървесина в подотдела през 2018 г. Освен това показанията на лицето не съответстват на събраните писмени доказателства. Според представения протокол за освидетелстване на сечище № 0448719 от 27.12.2018 г., подписан от касатора, по отношение на процесния подотдел е отразено, че в „подотдела не е водена сеч. Остава Преходен за 2019 г.“, а в графите „действително отсечено“, „наличност в сечището“ и „наличност на временен склад“ няма отразени данни, което е доказателство, че в подотдела не е водена сеч през 2018 г.
Предвид изложеното, процесното деяние е
съставомерно, осъществяването му е установено по безспорен начин от обективна и
субективна страна, при форма на вината – непредпазливост /небрежност/ и няма
причини то да се счита за маловажен случай.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
От ответника е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /нова – ДВ бр. 94 от 2019 г./ в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид
фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ ответникът по касация следва да бъде осъден да
заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 286/01.06.2020 г., постановено по НАХД № 50/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА Л.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Регионална дирекция по горите гр. Велико Търново разноски по
делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.