Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 80
гр.Пловдив,09.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на четвърти октомври през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря М.Л.,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №741/2015 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
и субективно съединени искове по чл.26,ал.2,предл. 2-ро във вр. с чл.44 от ЗЗД,по чл.124,ал.1 от ГПК и по чл.74 от ТЗ.
Предявени
са от ищеца И.Н.Ж. против ответниците-физически лица О.Г.Ж. и Г.Н.Ж.-малолетен
и представляван от законния си представител О.Г.Ж.-негова майка,както и против
ответното търговско дружество „Лабохим“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК *********.
Ищецът
моли да бъде обявена нищожността на подписана от него декларация от 18.09.2015
г. с нотариална заверка на подписа му с рег.№2837/18.09.2015 г. на Нотариус с
рег.№*** по регистъра на Нотариалната камара,с която той се е съгласил
наследените от него като законен наследник на Н.Г.Ж. дружествени дялове от капитала на ответното дружество „Лабохим“ЕООД
да преминат в полза на ответницата О.Ж.,както и нищожността на решенията,взети
на 18.09.2015 г. от Общото събрание на наследниците на починалия едноличен
собственик на капитала на същото дружество,а също и на решенията на ответницата
О.Ж.,взети от нея на същата дата в качеството й на едноличен собственик на
капитала на ответното търговско дружество.Моли също така всички тези решения-на
ОС на наследниците и на едноличния собственик на капитала,взети на датата
18.09.2015 г.,да бъдат отменени като незаконосъобразни.
От
ответника Г.Н.Ж. е взето становище по исковете чрез назначения му особен
представител адв.В.Р. в подадения писмен отговор на исковата молба.
От
ответното дружество „Лабохим“ЕООД с ЕИК ********* също е взето становище по
исковете чрез назначения на дружеството особен представител адв.А.Ш. в двата
депозирани по делото писмени отговора-на първоначалната и на допълнителната
искова молба.
Ответницата
О.Г.Ж. също е взела становище по исковете в подадените от нея чрез пълномощника
й адв. А. Б. писмени отговори-на първоначалната и на допълнителната искова
молба.
Всички
ответници считат процесните искове за недопустими по съответно изложени в
отговорите им аргументи,които почти се припокриват като съдържание,но и
алтернативно изразяват позиция за неоснователността на исковете,също по
изложени в отговорите им съображения.
ПОС,като
прецени обстоятелствата и доказателствата по делото,както и доводите на
страните,приема следното:
От
фактическа страна няма спор,а и се установява,че ищецът е наследник по закон
/син/ на Н.Г.Ж.,починал на 10.09.2015 г.,както е видно от приложеното
удостоверение за наследници на последния,издадено от Община Пловдив,район
„Южен“ на 14.09.2015 г.Качеството на законни наследници на Н.Ж. /син и съпруга/
имат и ответниците Г.Н.Ж. и О.Г.Ж.,видно от същото удостоверение.Също така е
безспорно,че починалият наследодател на ищеца и ответниците-физически лица е
имал към момента на смъртта си качеството на едноличен собственик и управител
на ответното дружество „Лабохим“ЕООД с ЕИК *********,което обстоятелство е и
видно от публично достъпните данни от вписванията по електронната партида на
дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията.
С
предявените по делото искове ищецът атакува действителността и
законосъобразността на решенията,взети на 18.09.2015 г. от общото събрание на
наследниците по закон на Н.Ж.-починалия едноличен собственик на капитала на
„Лабохим“ЕООД,както и на решенията,взети на същата дата от ответницата О.Ж.
като нов едноличен собственик на капитала на същото дружество.Ищецът още е
предявил и иск за нищожност на дадената и подписана от него декларация от
18.09.2015 г.,с която същият е дал на основание чл.157,ал.1,предложение второ
от ТЗ своето съгласие идеалните части от дружествените дялове от капитала на
ответното дружество,припадащи му се по закон като наследник на починалия
собственик на капитала Н.Ж.,да преминат в полза на О.Ж..Заверено копие от
същата декларация /която е с нотариална заверка на подписа на декларатора/,е
представено и прието като доказателство по настоящото дело.
По
делото са представени и приети в заверени копия и двата протокола от 18.09.2015
г.,единият от които обективира решенията,взети от ОС на наследниците по закон
на Н.Ж.,а другият-решенията на ответницата О.Ж.,взети от нея като нов едноличен
собственик на капитала на ответното дружество.Видно от протокола на посоченото
общо събрание,последното /с участието на ищеца и на ответницата Ж.-в личното й
качество на наследник на Н.Ж. и в качеството й на законен представител на
малолетния наследник-ответнико Г.Ж./,е взело следните решения:1/да бъде
продължена дейността на ответното дружество след смъртта на едноличния
собственик на капитала Н.Ж.,като дяловете от капитала се поемат от О.Ж. и Г.Ж.
при съответно посочено в протокола разпределение помежду двамата;2/да бъде
продадено дяловото участие на Г.Ж. от капитала на ответното дружество в полза
на О.Ж. и 3/след продажбата дружеството да продължи да функционира като
еднолично дружество с ограничена отговорност,а О.Ж. да бъде вписана като нов
едноличен собственик на капитала му,респ.същата да вземе решение за приемане на
нов учредителен акт и други промени относно дружеството по свое
усмотрение.Такива решения са взети от О.Ж. и са обективирани в другия
представен протокол от 18.09.2015 г.
Ищецът
заявява,че подписаната от него декларация от 18.09.2015 г. и решенията на ОС на наследниците от 18.09.2015
г. са нищожни,тъй като той-ищецът е бил принуден да подпише същата
декларация,впоследствие оттеглена от него,а също и да гласува за решение за
продължаване на дейността на дружеството при условие,че всички дружествени
дялове бъдат поети от останалите двама наследници.Според него правото не
познава възможност за отстъпване на дружествени дялове с едностранна декларация
и впоследствие решение за продължаване на дейността на дружеството само с
останалите двама наследници на починалия собственик на капитала.С оглед на това
счита,че както декларацията,така и всички решения от 18.09.2015 г.-на ОС на
наследниците и на едноличния собственик на капитала,са едно правно нищо и не
пораждат никакъв правен ефект,а в частност относно решенията на Ж. като
едноличен собственик на капитала ищецът поддържаи твърдението,че те са взети от
нея без да са й прехвърлени надлежно имуществени и членствени права по
отношение на дружествените дялове.Наред с изложеното,ищецът атакува валидността
на решението на ОС на наследниците,с което е дадено съгласие малолетния
наследник Г.Ж. да продаде на майка си О.Ж. неговите наследствени дялове от
капитала на „Лабохим“ЕООД,като заявава,че то е взето в нарушение на забраната
на чл.38,ал.1 от ЗЗД и на забраната на чл.130,ал.3 от СК,излагайки по-подробни
доводи в тази насока в първоначалната ИМ.
Всички
ответници поддържат възражения за недопустимост на предявените по делото
искове.Съдът след преценка на всички обстоятелства и събрани доказателства по
делото,счита част от исковете за недопустими,изключая тези,които касаят
действителността на някои от решенията на ОС на наследниците от 18.09.2015 г.
,както и иска за прогласяване нищожността на подписаната от ищеца декларация от
18.09.2015 г.,чието съдържание бе описано по-горе.В тази насока съображенията
на съда са следните:
Понеже
декларацията обективира съгласието на ищеца припадащите му се наследствени
части от дружествените дялове на починалия собственик на капитала на ответното
дружество да бъдат поети от друг негов наследник-О.Ж.,съдът приема,че
декларацията по съществото си представлява едностранно волеизявление на
ищеца,чиято действителност може да бъде атакувана със самостоятелен иск на
основание чл.26 във вр. с чл.44 от ЗЗД.Така,че предявеният иск за прогласяване
нищожността на декларацията е допустим и съдът дължи произнасяне по съществото
му.
По
същество обаче искът е неоснователен.Фактическите твърдения,на които ищецът
основава този иск,са че той е бил принуден да подпише декларацията,а
впоследствие я е оттеглил и декларацията няма правна стойност,защото чрез нея
принципно не би могло да се извърши отстъпване на дружествени дялове /респ.
разпореждане с такива дялове/.По делото обаче липсват каквито и да е
доказателства,които да установявят упражнена върху ищеца принуда за издаването
и подписването от него на декларацията от 18.09.2015 г.Що се касае до
последващото й оттегляне с друга декларация на ищеца от 28.09.2015 г.,то същото
оттегляне няма никакво отражение върху действителността на обективираното в
първата декларация волеизявление на ищеца,още повече,че оттеглянето е извършено
след вземане на гореописаните решения на ОС на наследниците на Н.Ж. и
обусловените от тях решения на О.Ж. като едноличен собственик на капитала на
ответното дружество.И на следващо място,твърдяната от ищеца липса на правна
стойност на декларацията като документ за разпореждане с дружествени дялове не
е от категорията факти,рефлектиращи върху действителността на съдържащото се в
декларацията волеизявление.Доколко с такава декларация е възможно да се извърши
разпореждане с наследени дружествени дялове е въпрос на оценка на правните
последици,които декларацията може да породи,но това не засяга действителността
на обективираното в декларацията волеизявление.Предвид всички тези съображения
съдът намира иска за прогласяване нищожността на декларацията на ищеца от
18.09.2015 г. за неоснователен и недоказан и като такъв ще го отхвърли изцяло.
Предявените
срещу ответниците-физически лица искове,касаещи законосъобразността на взетите
решения от ОС на наследниците от 18.09.2015 г.,както и на решенията от същата
дата,взети от О.Ж. като едноличен собственик на капитала на „Лабохим“ЕООД,са
недопустими,защото физическите лица-ответници не са пасивно процесуално
легитимирани по същите искове.С такава легитимация по тези искове разполага
единствено ответното дружество.Ето защо,дори и само поради изложената
причина,производството по исковете за
отмяната на същите решения като незаконосъобразни,подлежи на
прекратяване по отношение на ответниците-физически лица поради недопустимостта
на същите искове спрямо тях.
Същите
искове са недопустими и спрямо ответника „Лабохим“ЕООД.Вярно е,че именно
дружеството разполага с процесуална пасивна легитимация по тези
искове,доколкото те касаят законосъобразността на решенията,но самият ищец няма
активна процесуална легитимация да атакува законосъобразността на тези
решения.Той би разпалагал с такава легитимация,ако имаше качеството на
съдружник в ответното дружество и ако е предявил иска си за отмяна на решенията
като незаконосъобразни в установения от разпоредбата на чл.74,ал.2 от ТЗ срок.В
случая не са налице и двете посочени предпоставки за допустимост на исковете по
чл.74,ал.1 от ТЗ-ищецът не е съдружник в ответното дружество,нито е предявил
исковете за отмяна на решенията от 18.09.2015 г. като незаконоъобразни в срока
по ал.2-ра на посочената разпоредба.Видно от протокола на ОС на наследниците от
18.09.2015 г.,в което събрание е участвал и самият ищец,същият не е придобил
членство в ответното дружество и затова не разполага с процесуална легитимация
по исковете с правно основание чл.74,ал.1 от ТЗ.Ето защо ще се прекрати
производството и по исковете за отмяна на горните решения,предявени срещу
ответника „Лабохим“ЕООД,поради недопустимост на тези искове.
Що
се касае до исковете за обявяване нищожността на решенията,обективирани в
протокола от ОС на наследниците от 18.09.2015 г.,както и на взетите на същата
дата решения от О.Ж. като едноличен собственик на капитала на ответното
дружество,предявени срещу всички ответници,съдът приема следното:
Доколкото
решенията от 18.09.2015 г. на едноличния собственик на капитала,са
решения,взети от орган на търговското дружество,то те биха могли да се атакуват
като нищожни само в изрично предвидените в закона хипотези,в частност-в
хипотезата на чл.75,ал.2 от ТЗ,която в случая не е налице,а и самият ищец не се
позовава на нея.При всички положения обаче с право на иск за нищожност на
решение на огран на търговско дружество разполага лице,имащо членствено
правоотношение със самото дружество,а в случая ищецът няма такова
правоотношение с ответното дружество,както се посочи по-горе.Това е основание
да се приеме,че ищецът не разполага с активна процесуална легитимация по иска
за прогласяване нищожността на решенията на едноличния собственик на капитала
на ответното дружество,взети на датата 18.09.2015 г.,и с оглед на това
производството по същия иск също подлежи на прекратяване поради недопустимост
на иска.В частност спрямо овтенците-физически лица този иск е недопустим и
поради липсата на пасивна процесуална легитимация в тяхно лице.
Освен
горното и касателно оспорването на действителността и законосъобразността на
решенията,обективирани в протокола от ОС на наследниците на починалия едноличен
собственик на капитала на „Лабохим“ЕООД от 18.09.2015 г.,касаещи даване на
съгласие за продажба дяловото участие на Г.Н.Ж.,са недопустими,защото чрез тези
искове и с оглед поддържаните аргументи,на които се основават същите искове,ищецът
практически упражнява чуждо субективно материално право-това на Г.Ж.,без да има право на това.Принцип в
процесуалното право е,че даден иск се предявява от лице,бранещо свое лично
право,засегнато от даден правен спор.Като институт процесуалната субституция е
изключение от този общ принцип и може да бъде приложена,ако е предвидена в
закона,а в случая няма такова законово предвиждане,което да оторизира ищеца с
процесуална легитимация да предяви иск за защита на чуждо право.Така че иска за
нищожността и законосъобразността на решенията,обективирани в протокола от ОС
на наследниците от 18.09.2015 г.,отнасящи се до даване на разрешение за
продажба на дружествените дялове на Г.Ж./решенията по т.2-ра от дневния ред на
събранието/,са също недопустими и производството по тях подлежи на
прекратяване.
Що
се касае до исковете за обявяване нищожността на останалите решенията по т.1 и
т.3 от дневния ред на събранието,обективирани в горния протокол,то в тази част
искът е допустим,доколкото не се касае за атакуване действителността на решения на същински орган на дружеството,а за
решения на съсобствениците на дружествени дялове,придобити чрез наследяване от
починал едноличен собственик на капитала на ответното ЕООД.В това отношение
следва да се отчете,че наследниците на починал съдружник /или на едноличен
собственик на капитала на ЕООД/ се явяват приобретатели на дяловете от капитала
на дружеството като трети лица и затова не придобиват автоматично членствени
права.От тази гледна точка обективираните в протокола от 18.09.2015 г. решения
на ОС на наследниците не могат да бъдат разглеждани като решения на общо
събрание на съдружници ис оглед на това тяхната действителност би могла да се
атакува на общо основание,а не само в предвидените от ТЗ хипотези,отнасящи се
за нищожност на решения на ОСС,респ. на едноличния собственик на капитала на
ЕООД.Затова тези искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
По
същество обаче и тези искове са неоснователни.С решението по т.1-ва от дневния
ред наследниците са изразили воля и дали съгласие да бъде продължена дейността
на ответното дружество на основание чл.157 от ТЗ,като дяловете от капитала се
поемат от О.Ж. и Г.Ж.,а с решението по т.3-та от дневния ред е дадено съгласие
след реализиране на сочената в предходното решение /това по т.2-ра от дневния
ред/ продажба на дялове дружеството да продължи да функционира като ЕООД,а О.Ж.
да бъде вписана като нов едноличен собственик ка капитала.Ищецът счита тези
решения за нищожни,понеже такава била и
коментираната по-горе негова декларация от 18.09.2015 г. предвид невъзможността
с нея да се отстъпват дружествени дялове,като
както последната,така и обусловените от нея решения на ОС на
наследниците били едно „правно нищо“ и не пораждали никакъв правен ефект.Съдът
обаче счита,че действителността на волеизявленията на наследниците,обективирани
в горните решения,имащи за съдържание дадено от тях съгласие за продължаване
дейността на дружеството и то като ЕООД,както и за поемане на наследените дружествени
дялове само от двама от тримата наследници по закон на починалия собственик на
капитала,не са зависими от действителността на декларацията на ищеца,с която
той се е съгласил да отстъпи придобитите по наследство от Н.Ж. дружествени
дялове от капитала на ответното дружество.Поради това иска за обявяване
нищожността на тези решения е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата О.Ж. сумата от 1800 лв. съдебни разноски,представляваща заплатен
адвокатски хонорар съгласно договор за правни услуги от 30.09.2016 г.
Останалите
ответници не са направили искане за присъждане на разноски,а и няма
доказателства за извършването на такива от тях,поради което разноски няма да им
се присъдят с настоящото решение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на И.Н.Ж. с ЕГН **********,предявени
против „Лабохим“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК *********,О.Г.Ж. с ЕГН ********** и Г.Н.Ж.
с ЕГН **********-малолетен,със законен представител-майка му О.Г.Ж.,но действащ
по делото чрез назначения му на основание чл.29,ал.4 от ГПК особен
представител-адв.В.А.Р.,с които е поискано да се обяви нищожността на
подписаната от ищеца декларация от 18.09.2015 г. с нотариална заверка на
подписа му с рег.№2837/18.09.2015 г. на Нотариус с рег.№*** по регистъра на
Нотариалната камара,с която той се е съгласил наследените от него като законен
наследник на Н.Г.Ж. дружествени дялове от
капитала на ответното дружество „Лабохим“ЕООД да преминат в полза на
ответницата О.Ж.,както и за обявяване нищожността на решенията,взети на
18.09.2015 г. от Общото събрание на наследниците на починалия едноличен
собственик на капитала на същото дружество,с които е дадено съгласие да бъде продължена дейността на ответното
дружество на основание чл.157 от ТЗ,като дяловете от капитала се поемат от О.Ж.
и Г.Ж.,а също е дадено и съгласие дружеството да продължи да функционира като
ЕООД,а О.Ж. да бъде вписана като нов едноличен собственик ка капитала.
ПРЕКРАТЯВА производството по
исковете,предявени от И.Н.Ж. с ЕГН **********
*** с ЕИК *********,О.Г.Ж. с ЕГН ********** и Г.Н.Ж. с ЕГН **********-малолетен,със
законен представител-майка му О.Г.Ж.,но действащ по делото чрез назначения му
на основание чл.29,ал.4 от ГПК особен представител-адв.В.А.Р.,с които е
поискано да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията от 18.09.2015
г.,взети от ОС на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на
„Лабохим“ЕООД и от О.Г.Ж. като нов едноличния собственик на капитала на същото
дружество,а също и по исковете,предявени от същия ищец срещу същите ответници,с
които е поискано прогласяване нищожността на решението на ОС на наследниците от
18.09.2015 г.,с което е дадено разрешение за продажбата на дружествените
дялове,наследени от малолетния Г.Н.Ж. като законен наследник на Н.Г.Ж.-починалия
собственик на капитала на ответното дружество „Лабохим“ЕООД,поради
недопустимостта на всички тези искове.
ОСЪЖДА
И.Н.Ж. с ЕГН **********,с адрес: *** да заплати на О.Г.Ж. с ЕГН **********
и с адрес:**** сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ съдебни разноски.
Решението
в частта на прекратяването има характер на определение,обжалваемо с частна
жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
В
останалата част решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :