Р Е Ш Е Н И Е
№ .06.2009 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На втори юни 2009 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: М.К.
Секретар: М.Г.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ М.К.
*** по описа за 2009 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е на
основание чл.245 ал. 1 и 2, чл.224 от КТ и
чл.86 от ЗЗД във връзка с чл. 212 от КТ.
Ищцата С.В.Д.
твърди в исковата си молба, че по силата
на сключен между страните трудов договор № 1/08.01.2008г. постъпила на работа
при ответника на длъжност „Счетоводител – оперативен” с основно трудово
възнаграждение в размер на 300 лева и допълнително трудово възнаграждение в
размер на 2,40 % върху основното трудово възнаграждение за всяка година
придобит трудов стаж и професионален опит. С допълнително споразумение, считано
от 01.01.2009г. страните уговорили основно трудово възнаграждение в размер на
390 лева. Твърди, че на 17.02.2009г. е подала заявление до ответника, с което
го уведомява, че прекратява трудовия си договор поради неизплащане на трудовото
й възнаграждение за период от шест месеца. Твърди, че е изпълнявала
добросъвестно трудовите си задължения,
но ответникът не е изплатил дължимите й възнаграждения за периода от месец
септември 2008г. до 17.02.2009г. Претендира за заплащане и на законна лихва
върху дължимите суми за трудови възнаграждения. Заявява, че ответникът й дължи
и обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за месеците януари и
февруари 2009г.
Моли съда
да осъди ответника да й заплати общо сумата от 1 680 лева,
представляваща трудово възнаграждение за периода от месец септември 2008г. до
17.02.2009г., сумата от 30 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за месец януари и февруари 2009г., сумата от 80,22 лева,
представляваща мораторна лихва за забава на претендираните трудови
възнаграждения, ведно със законната лихва върху сумите по главницата, считано
от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски.
Съдът
е допуснал изменение на исковете за неизплатено трудово възнаграждение и лихва
за забава, поради което същите следва да се разглеждат, като предявени общо в
размер на 1491, 67 лева за неизплатени трудови възнаграждения и мораторни лихви
за периода от м.09.2008г до м.03.2009г.
Ответникът
„БЕРОЕ ИНДЪСТРИ” ООД гр.Стара Загора, редовно призовани, не изпращат
представител и не изразяват становище по исковете.
Съдът,
като взе предвид всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Безспорно установено
по делото е, че ищцата е работила в
ответното дружество по трудов договор /видно от трудов договор № 1/08.01.2008г./.
Видно от представената и приета като
доказателство по делото копие на трудова книжка на С.В.Д., трудовото
правоотношение между ищцата и ответника е прекратено, считано от 16.02.2009г.
По делото е приета
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно и мотивирано.
По
отношение на исковете за заплащане на
трудовото възнаграждение съдът възприема следното:
От
заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните по делото е видно,
че ответникът “БЕРОЕ ИНДЪСТРИ” ООД, гр.Стара
Загора дължи на ищцата трудово възнаграждение за периода м.септември 2008г.-17.02.2009г.
е, както следва: за м.септември 2008г. – 240,54 лв., за м.октомври 2008г. – 240,54 лева, за м.ноември
2008г. – 240,54 лева, за м.декември – 222,79 лева, за м.януари 2009г. – 314,53
лева, за м.февруари 2009г. – 173,01 лева. Или, според експерта, общо
неизплатеното трудово възнаграждение за този период е в размер на 1 431,95 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.245,ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на
трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, установена за
страната. Според алинея втора разликата до пълния размер на трудовото
възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва равна
на основния лихвен процент за съответния период. Дължимата сума следва да се
присъди с удържан от нея данък общ доход в съответствие с чл.40 от Закона за
облагане доходите на физическите лица, в какъвто смисъл е и заключението на
вещото лице. Съдът счита, че исковете за неизплатено трудово възнаграждение са
основателни и доказани до размера, претендиран от ищцата, а именно 1 431,95
лв., поради което следва да бъдат уважени в пълен размер.
По отношение на претендираното обезщетение по
чл.224 от КТ, съдът счита, че същото е основателно.
Съгласно
разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, ищцата не е
използвала полагащия й се платен отпуск от два работни дни за 2009г. и
претендираното обезщетение по чл.224 от КТ е в размер на 20,20 лв.
Предвид
гореизложените съображения, съдът счита, че иска за обезщетение по чл.224 от КТ е основателен
и доказан до размера, посочен от вещото лице, като в останалата му част до
размера на претендираните 30,00 лв. същият се явява недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен в тази му част като неоснователен.
Съгласно
чл.86 от ЗЗД ответникът следва да заплати на ищцата и лихва за забава върху
дължимата главница за неизплатени трудови възнаграждения. Такава лихва се дължи
при неизпълнение на парично задължение, като когато денят за изпълнението е
определен длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Видно от заключението на вещото лице размера на мораторната
лихва, изчислена върху дължимите суми за
трудово възнаграждение е общо в размер на 59,72 лв. Предвид гореизложеното,
съдът счита, че този иск е основателен и доказан до размера, посочен от вещото
лице и претендиран от ищцата, поради което следва да бъде уважен в пълен
размер.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 1 452,15
лв., считано от завеждане на иска в съда на 27.03.2009г. до окончателното
изплащане на сумата, съгласно чл. 86 от ЗЗД и петитума на исковата молба.
На основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Старозагорския районен
съд сумата от 62.00 лв. – представляваща
държавна такса за делото,съразмерно уважената част от
иска и 50.00 лв. възнаграждение за вещо лице , заплатени от бюджета на съда.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата съразмерно с уважената част от иска сумата
от 462 лв.,
представляваща направени разноски от ищеца за адвокат по делото.
Водим от горните мотиви , съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “БЕРОЕ
ИНДЪСТРИ” ООД, със седалище: гр.Стара Загора, ул.Герасим Папазчев 1, А, Булстат
*********, представлявано от ТАНКА НАНКОВА БАБАДАЛИЕВА с ЕГН ********** да
заплати на С.В.Д. ***, със съдебен адрес: …………….……………, с ЕГН ********** сумата
от 1 511,87 лв. /хиляда петстотин и единадесет лева и 87 стотинки/, от
които: сумата от 1 431,95лева - представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.септември
2008г. – м.февруари 2009г.; сумата от 20,20
лева - обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ; сумата от 59,72 лв. - мораторна лихва
за неизплатените трудови възнаграждения, заедно със законната лихва върху
главницата от 1 452,15 лв., считано от завеждане на делото в съда на 27.03.2009г.
до окончателното изплащане на същата сума, както и направените разноски за
адвокат по делото в размер на 462 лв./четиристотин шестдесет и два лева/.
ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неползван платен годишен отпуск в останалата му част до
размера на претендираните 30 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА “БЕРОЕ ИНДЪСТРИ” ООД, гр.Стара Загора, с п.а. да
заплати по сметка на Старозагорски Районен съд държавна такса в размер на 62
лв., както и сумата от 50.00 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок, считано от 12.06.2009г.
СЪДИЯ :