Р
Е ШЕ Н И Е
№
гр.София, 06.11.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение,
в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова ч.гр.дело № 13947 по описа за
2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******– длъжник по изпълнително дело № 20198630401988
по описа на ЧСИ С.Х.против акт на съдебния изпълнител от 02.10.2019 г., с който
последният е постановил отказ за намаляване на разноските по изпълнителното дело,
в частта, относно приетите разноски за адвокатско възнаграждение в
производството, в размер на 350 лева.
Жалбоподателят
счита, че претендираното в изпълнителното производство адвокатско
възнаграждение от страна на взискателя е прекомерно и
не кореспондира на фактическата и правна сложност на извършените действия. Сочи
за правилно определена сумата, в размер на 230 лева, от които: 200 лева –
размер на възнаграждението за образуване на изпълнително производство и 30 лева
– възнаграждение за процесуално представителство в хода на производството на
основание чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съдът да намали
размера на претендираните от взискателя
разноски, и с оглед размера на главното вземане.
Взискателите по изпълнителното дело – А.И., Н.И. и Д.И., чрез адв. Д.,
оспорват жалбата. Сочат, че определеният размер на адвокатското възнаграждение
е съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Излагат, че предприетите действия по принудително изпълнение са причинени от
недобросъвестното поведение на длъжника, изразяващо се в неизпълнение на
вземането. Отбелязват, че предприетите действия по изпълнение включват и
защитата в хода на настоящото производство.
В
мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ С.Х.сочи, че жалбата е недопустима, тъй
като е депозирана срещу разпореждане, с което се отказва намаляване на
разноските по изпълнителното дело, което по същество не представлява ново
постановление за разноски и не подлежи на обжалване. Оспорва същата и като
неоснователна, тъй като приетото възнаграждение за адвокатско възнаграждение не
било прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като взе предвид становището на
страните и представените по делото доказателства, намира следното:
Депозираната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на жалбата е постановление за
разноските от 02.10.2019 г., в частта относно определеното адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева по изпълнителното дело.
Производството по изпълнителното дело №
20198630401988 по описа на ЧСИ С.Х.се образувано по искане на взискателите
А.И., Н.И. и Д.И. въз основа на издаден изпълнителен лист срещу „Т.С.” ЕАД от
05.09.2019 г. за сума в общ размер на 466,19 лева, представляваща разноски по
гр. дело 36890/2017 г. на СРС, 30 състав. В молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателите са отправили искане
до съдебния изпълнител в производството по изпълнителното дело да бъдат събрани
и разноските им по делото, в размер на 350 лева – за адвокатски хонорар, и 48
лева – за такса за образуване на делото.
В ПДИ от 20.09.2019 г. до длъжника е
посочена като сума, подлежаща на плащане освен главницата на задължението и
сумата от 350 лева – адвокатско възнаграждение и в размер на 145,96 лева –
такси по ТТРЗЧСИ, начислени към 04.10.2019 година.
С възражение от 01.10.2019 г. длъжникът „Т.С.”
ЕАД е поискал съдебният изпълнител да намали определените суми за такси и
разноски по изпълнителното дело, като прекомерни.
С обжалваното постановление за
разноските от 02.10.2019 г., исканията са оставени без уважение като
неоснователни.
Видно от изложеното в жалбата от
14.10.2019 г., актът на съдебния изпълнител за разноските е обжалван в частта,
относно отказа да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение от взискателите в размер от 350 лева на 230 лева.
При установената фактическа обстановка
Съдът приема от правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2,
предложение последно от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на
постановлението за разноски по изпълнителното дело.
В случая характер на такова
постановление има разпореждането от 02.10.2019 г. на ЧСИ (аргумент от т.2 от тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС), поради
което и жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Относно отказа да се намали адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело за сумата до 230 лева, т.е за
разликата над 230 лева до пълния приет размер от 350 лева.
От книжата по изпълнителното дело и
по-специално, от приложения на стр. 5 договор за правни услуги, се установява,
че взискателят Д.Ц.И. е възложил на адв. Д.образуването
на изпълнително дело срещу „Т.С.” ЕАД. Видно от намиращата се по делото молба
за образуване на изпълнително дело, взискателите А.И.,
Н.И. и Д.И. претендират адвокатски хонорар в размер на 350 лева като разноски
по изпълнителното дело. В чл. 2.2., предл. второ от договора за правна защита и
съдействие е посочено, че доверителят се задължава да заплати договореното
възнаграждение, като в т. 4.1 от договора сочи, че договорът служи за разписка
за заплатената сума.
Освен молбата за образуване на
изпълнителното дело по делото не са извършвани други процесуални действия от
упълномощения адвокат на тримата взискатели.
Също така се установява и, че е
заплатено възнаграждение само за процесуалното представителство по образуване
на изпълнително дело само от единия взискател – Д.И..
Посочените обстоятелства обосновават минимален
размер на адвокатското възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело
по чл. 10, т.1 от Наредба Nо
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който към момента на
образуване на изпълнителното дело възлиза на 200 лева. Адвокатът не е извършил
никакви други действия по процесуално представителство, поради което
уговореното с единия от взискателите възнаграждение
за такова не следва да се възлага изцяло на длъжника. Това налага да бъде
отменено постановлението за разноски от 02.10.2019 г. по чл. 78, ал. 5 ГПК и постановлението за разноски по
делото от 20.09.2019 г., инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение,
като адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело бъде намалено от 350
лева на 230 лева, с оглед предмета на жалбата (за размера над 230 лева до 350
лева).
Относно искането за разноски в
настоящото производство.
С оглед изхода на производството, Съдът
намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, в размер на 100 лева.
Водим от горното, СГС, Търговско
отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Постановление за разноските на ЧСИ С.Х.от
02.10.2019 г. по изпълнително дело № 20198630401988, в частта в която е отказано
намаляване на разноските по изпълнителното дело, В ЧАСТТА относно определения
размер за разноски за адвокатско възнаграждение за взискателя
Д.И. в размер на сумата над 230 лева до приетия размер от 350 лева, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление
за разноските по изпълнително
дело № 20198630401988 по описа на ЧСИ С.Х.,
включено в покана за доброволно изпълнение от 20.09.2019 г. до „Т.С.” ЕАД, като
адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело бъде намалено от 350 лева на 230 лева.
ОСЪЖДА А.С.И., Н.Ц.И. и Д.Ц.И., съдебен
адрес: *** – партер, чрез адв. Д., да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 100 лева– разноски по настоящото производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
– на страните по производството и на ЧСИ С.Х.по изпълнително дело № 20198630401988.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.