№ 19363
гр. С, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110156972 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба от Г. В. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к.
„В-2“, бл. 637, вх. А, ет. 5, ап. 14 против „Т С“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я“ № 23 Б, с която са предявени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 6681,99 лева –
главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия, на сумата от 3732,74 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
01.04.2000 г. до 18.03.2010 г., както и на сумата от 666,59 лева - разноски по делото, които
суми са предмет на изпълнителен лист от 18.05.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 8747/2010 г. по
описа на СРС, 88-ми състав, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от
25.06.2010 г. по ч. гр. д. № 8747/2010 г. по описа на СРС, 88-ми състав срещу ищеца Г. В. С. е
издаден изпълнителен лист от 18.05.2011 г. по ч. гр. д. № 8747/2010 г. по описа на СРС, 88-
ми състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118580401363/2011 г. по
описа на ЧСИ УД, рег. № 858 на КЧСИ. Сочи, че на 06.12.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК изпълнителното дело било прекратено с постановление на ЧСИ, което било влязло
в сила на 21.12.2018 г. Сочи, че в периода от 06.12.2016 г. до 06.12.2021 г. течението на
погасителната давност не е било прекъсвано или спирано с упражняване на правото на
принудително изпълнение на паричното вземане спрямо ищеца от неговия носител, респ.
ответното дружество или с предприемането на каквито и да било валидни изпълнителни
действия от ЧСИ. С оглед предходното счита, че правото на принудително изпълнение на
вземанията на ответника, предмет на изпълнителен лист от 18.05.2011 г., издаден по ч. гр. д.
№ 8747/2010 г. по описа на СРС, 88-ми състав са погасени по давност, доколкото същото не
1
е било упражнено от неговия носител в определения от закона петгодишен срок. По
изложените аргументи моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи процесните
суми поради погасяването им по давност. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва по допустимост и основателност предявените искове. Излага доводи за
недопустимост на производството поради отпаднал правен интерес за ищеца, доколкото изп.
дело № 1363/2011 г. по описа на ЧСИ УД, рег. № 858 на КЧСИ било прекратено. По
същество излага доводи, че приложимият давностен срок за вземанията по влязла в сила
заповед за изпълнение е пет години, доколкото същият започвал да тече от момента на
влизане в сила на заповедта. Посочва, че с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело давността за вземанията е прекъсната. Позовава се на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в смисъл, че от образуване на
изпълнителното дело и по време на неговата висящност до приемането посоченото ТР - на
26.06.2015 г. давност на процесните вземания не е текла. Позовава се на ЗМДВИП, според
който от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение - на 20.05.2020 г., спират да
текат давностни срокове. По изложените съображения моли съда да отхвърли исковата
претенция като неоснователна да му присъди направените разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника процесните
суми поради погасяване по давност на вземанията. След предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден в негова полза изпълнителен
лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита
на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу Г. В. С. в полза на „Т С“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от
18.05.2011 г. по ч. гр. д. № 8747/2010 г. по описа на СРС, 88-ми състав, въз основа на който
срещу ищеца е образувано изп. д. № 20118580401363/2011 г. по описа на ЧСИ УД, рег. № 858
на КЧСИ.
В случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което
разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане
в сила на заповедта за изпълнение /т.е. след изтичане на срока за подаване на възражение по
чл. 414,ал.2 ГПК/, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не е провеждано. Поради това и преклудирани с изтичане срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
са всички възражения, основани на факти, реализирани към този момент.
2
Доколкото друго не се установява следва да се приеме, че заповедта е влязла в сила
най-късно на датата, на която е издаден изпълнителния лист, т.е. на 18.05.2011 г.
В случая приложимата давност, без оглед характера на вземанията, е петгодишна на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение на
заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение.
За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между
страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на
вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на
възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и част от формираната съдебна практика по
въпроса, израз на която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020
г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671
от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на
ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО,
Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.
В случая след влизане в сила на изпълнителното основание от ищеца се признава, че
по инициатива на кредитора е било образувано изп. д. № 20118580401363/2011 г. по описа на
ЧСИ УД, рег. № 858 на КЧСИ. Видно от постъпилия препис същото е образувано по молба
на ответника от 31.08.2011 г., с която е поискал събиране на вземанията, като е възложил на
осн. чл. 18 ЗЧСИ на съдебният изпълнител да определи начина на изпълнението. В
изпълнение на възлагането са наложени запори на вземания на длъжника по банкови сметки
от 07.10.2011 г. /съгласно запорни съобщения – л. 76-79 и л. 82-90 от делото/, както и запор
на трудово възнаграждение от 13.12.2012 г. /съгласно запорно съобщение – л. 114 т делото/.
В изпълнение на запора на трудово възнаграждение са постъпвали плащания в общ размер
249,50 лева, като съгласно постъпилата справка от ЧСИ в полза на взискателя са разпредели
и преведени общо суми в размер на 182, 67 лева, покриващи такси и разноски по делото, а в
полза на ЧСИ за такси по Тарифата към ЗЧСИ – 66,83 лева. Последно постъпилата сума по
изпълнителното дело е от 31.05.2013 г. съгласно приложеното на извлечение от банкова
сметка на ЧСИ /л. 226 от делото/. Запорът на трудово възнаграждение е вдигнат със
съобщение от 23.05.2013 г. /л.224/. Впоследствие не са искани и извършвани действия по
събиране на вземането, като с постановление от 06.12.2018 г. посоченото изпълнително дело
е прекратено /л.177/.
Видно от постъпилата справка от ЧСИ и с оглед постъпилите и изплатени на
взискателя суми в хода на изпълнителното производството е извършено погасяване на
разноски по гражданското дело за държавни такси в размер на 48,56 лева и в размер на 26,11
лева за юрисконсултско възнаграждение. Поради това и недопустим поради липса на правен
интерес се явява предявеният иск по реда на чл. 439 ГПК в частта за тези суми, поради което
и производството по иска за разликата над непогасения чрез принудително изпълнение
размер от 591,92 лева (666,59-48,56-26,11) до пълния размер на вземането за разноски по
изпълнителния лист – 666,59 лева следва да бъде прекратено.
3
По отношение останалата част от вземанията по изпълнителния лист не се установява
да е налице изпълнение, поради което и производството е допустимо и в доказателствена
тежест на ответника е да установи реализирането на обстоятелства, водещи до спирането
или прекъсването на предвидения в закона давностен срок, за което с доклада по делото
съдът изрично му е дал указания.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. е. ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК се прилага занапред по
отношение на вече образуваното изпълнително дело. Изпълнителното производство пред
ЧСИ е започнало преди постановяване на ТР №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, но с оглед липсата на отправени искания и извършвани действия по него е
перемирано по силата на закона на 31.05.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с
изтичане на две години от последните действия по него. Перемпцията, съответно
възобновяване на спрелия да тече този момент давностен срок, са настъпили по силата на
закона с изтичането на посочения период на бездействие по изпълнителното дело, поради
което и без значение за прекратителния ефект е постановения едва на 06.12.2018 г. акт за
прекратяване на делото. След перемирането не са извършени действия от страна на ЧСИ,
насочени към принудително изпълнение на възложените му за събиране вземания, нито от
страна на взискателя са отправени искания за прилагане на определени изпълнителни
способи, годни съгласно указанията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС да прекъснат давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД. Поради това
правото на принудително изпълнение на вземанията, останали непогасени чрез плащане, е
погасено по давност на 31.05.2020 г. с изтичане на период от пет години след перемиране на
делото на 31.05.2015 г.
Предвид изложеното правото на принудително изпълнение на вземанията по
посочения изпълнителен лист, останали непогасени чрез изпълнение преди прекратяване на
изпълнителното дело, е погасено по давност и искът следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе
сторените разноски за производството, като предвид освобождаването от ищеца от разноски
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК внесе по сметка на СРС държавната такса по исковете в
размер на 440,27 лева, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвоката, оказал безплатна
адвокатска защита на ищеца, заплати адвокатско възнаграждение в размер на 496,63 лева,
определено от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото по уважения иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, че Г. В. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „В-2“, бл. 637, вх. А, ет. 5, ап. 14 не
дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ №
23 Б сумата от 6681,99 лева – главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия,
сумата от 3732,74 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 01.04.2000 г. до 18.03.2010 г., и сумата от 591,92 лева – непогасени
чрез изпълнение разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 18.05.2011 г. по ч. гр. д.
№ 8747/2010 г. по описа на СРС, 88-ми състав, поради погасяването по давност на правото
на принудително изпълнение на същите.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения от Г. В. С., ЕГН:
**********, срещу „Т С“ ЕАД, ЕИК: ******, иск с правно основание чл. 439 ГПК за
разликата над 591,92 лева до първоначално предявения размер от 666,59 лева – разноски,
за които е издаден изпълнителен лист от 18.05.2011 г. по ч. гр. д. № 8747/2010 г. по описа на
СРС, 88-ми състав поради недопустимостта му.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Т С” ЕАД, ЕИК ****** да заплати по
сметка на Софийски районен съд, сумата от 440,27 лева – разноски по делото за държавна
такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 78, ал.1 ГПК „Т С” ЕАД, ЕИК
****** да заплати на адвокат Т. С. П. с адрес: гр. С, бул. В № 1А, ет. 2, офис 236 сумата от
496,63 лева –адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в частта за частично прекратяване на
производството в едноседмичен срок, а в останалата част - в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5