№ 18688
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110169259 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк.
С., срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411
КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6430,39 лв. (с вкл. 15 лв.
ликвидационни разноски), представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а. „Форд
Фокус“, с рег. № *******, от настъпило на 09.09.2019 г. в гр. в гр. София, на ул. „Панчо
Владигеров“, в района на автомивка „Калас“, пътнотранспортно произшествие по вина и на
водача на л.а. „БМВ 530 И“, с рег. № *******, гражданската отговорност на когото е била
застрахована при ЗД „БУЛ ИНС“ АД по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
20.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
09.09.2019 г., в гр. София, на ул. „Панчо Владигеров“, в района на автомивка „Калас“, било
реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП) с участието на лек автомобил (л.а)
„БМВ 530 И“, с рег. № *******, и л.а. „Форд Фокус“, с рег. № *******. Сочи, че събитието е
настъпило по вина на двамата водачи, като водачът на л.а. „Форд Фокус“ предприел маневра
завой наляво за навлизане към автомивка „Калас“ и бил ударен от насрещно движещия се с
превишена скорост л.а. „БМВ 530 И“. Излага доводи, че в резултат от настъпилото ПТП
били реализирани щети по л.а. „Форд Фокус“, по отношение на който била налице
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица №
0320189907018738. Сочи, че за настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за
ПТП № К-525/09.09.2019 г. от длъжностно лице от отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Твърди, че към датата на събитието гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ 530
И“ била застрахована при ответното дружество. Сочи, че доколкото има качеството на
застраховател по отношение на увреденото МПС, пред дружеството е било заявено искане за
изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което е била образувана
ликвидационна преписка № *********, като били извършени оглед и опис на щетите по
автомобила. Сочи, че за определяне на щетите по л.а. „Форд Фокус“ и на техния размер,
увреденият автомобил бил огледан в доверен сервиз, от който била представена проформа-
1
фактура, съгласно която разходите за възстановяване на уврежданията по автомобила били в
размер на 25 832,59 лв., който надхвърлял 70% от действителната стойност на автомобила
към датата на ПТП, с оглед на което вредата по преписката била квалифицирана като
„икономически тотал“ съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ. Ето защо за възстановяване на
уврежданията по автомобила било определено обезщетение в размер на 14 400,78 лв., като с
преводно нареждане от 21.11.2019 г. ищецът изплатил на правоимащия „МОТО-ПФОЕ
ЛИЗИНГ“ ЕООД сумата от 14 400,78 лв., представляваща определеното застрахователно
обезщетение по посочената преписка, във връзка с която дружеството-ищец реализирало и
обичайни разноски в размер на 15,00 лв. Твърди, че „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД
предоставило във владение на застрахователя л.а. „Форд Фокус“ в състоянието след
катастрофата и надлежно го упълномощило да се разпорежда с автомобила, поради което
впоследствие ищецът продал останките на процесното МПС за сумата в размер на 1570 лв.
Поддържа, че с изплащането на дължимото застрахователно обезщетение е встъпил в
правата на застрахования срещу застрахователя на делинквента. В тази връзка, с писмо с
изх. № *********/15.10.2024 г., получено от ответника на 16.10.2024 г., отправил регресна
покана до ЗД „БУЛ ИНС“ АД за възстановяване на стойността на заплатеното от „Дженерали
Застраховане“ АД застрахователно обезщетение в размер на 6430,39 лв., включващо 6415,39
лв. – ½ от изплатеното застрахователно обезщетение, намалено със стойността на
продадените останки, ведно с дължимите ликвидационни разноски на стойност от 15,00 лв.
Твърди, че ответното дружество отказало да заплати задължението си. Ето защо моли съда
да уважи предявеният иск за сумата в размер на 6430,39 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Д., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Потвърждава, че към датата на процесното събитие е осигурявал
застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „БМВ 530 И“, с
рег. № *******, по силата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Оспорва механизма на ПТП, вината и противоправното деяние на водача
на л.а. „БМВ 530 И“, както и да е налице причинно-следствената връзка между щетите от
процесното МПС и деянието, извършено от водача на л.а. „БМВ 530 И“. Оспорва иска и по
размер. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на
МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
2
причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 27.01.2025г. и приет за
окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на
20.03.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени следните обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право: 1/ към датата на процесното събитие л.а. „Форд Фокус“, с рег. №
*******, е бил застрахован при „Дженерали Застраховане“ АД по имуществена застраховка
„Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № 0320189907018738; 2/ към
датата на процесното събитие отговорността на водача на л.а. „БМВ 530 И“, с рег. №
******* е била застрахована при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; 3/ ищецът е изплатил в полза на собственика на
увреденото имущество застрахователно обезщетение в размер на 14 400,78 лв.; 4/
предоставяне във владение на застрахователя на л.а. „Форд Фокус“ в състоянието след
катастрофата и последвала продажба от застрахователя на останките на процесното МПС за
сумата в размер на 1570 лв.; 5/ отправена регресна покана, получена от ответното дружество
на 16.10.2024 г., с искане за възстановяване стойността на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение и извършените ликвидационни разходи.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за
безспорни факти за доказано.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху механизма на настъпване на
процесното ПТП и дали водачите на двете МПС са допуснали нарушение на правила за
движение по пътищата, т.е. налице ли е съпричиняване. В частност в исковата молба ищецът
твърди, че отговорността за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е на
двамата водачи, тъй като водачът на л.а. „Форд Фокус“ предприел маневра завой наляво за
навлизане към автомивка „Калас“, без да пропусне насрещно движещия се с предимство, но
с превишена скорост, водач на л.а. „БМВ 530 И“.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч. писмени, гласни
и заключението на САТЕ, настоящият съдебен състав приема, че на 09.09.2019г., около 22:00
ч., в гр. София е настъпило пътнотранспортно произшествие – водачът на лек автомобил
„Форд Фокус“, с рег. № ******* се е движил по бул. „Панчо Владигеров“ с посока от ул.
„Обелско шосе“ към бул. „Сливница“ и при вход/изход на автомивка „Калас“, водачът
предприел маневра за завой наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение, без да
пропусне насрещно движещия се автомобил, вследствие на което настъпил удар с движещия
се срещу него с превишена скорост лек автомобил „БМВ 530 И“, с рег. № **********. В
случая на основание чл. 202 ГПК съдът не възприема заключението на вещото лице
единствено в частта, в която е посочено, че причина за настъпване на произшествието е
поведението на водача на лек автомобил „Форд Фокус“. Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е
длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите
доказателства по делото. В частност настоящият съдебен състав приема, че водачът на лек
автомобил „БМВ 530 И“ също е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, доколкото се
е движил с превишена скорост, до който извод съдът достигна след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на водача на л.а. „БМВ 530 И“ – Н.
К. Н., който при разпита му в проведеното на 20.03.2025 г. открито съдебно заседание
допусна, че е възможно да се е движил със скорост до 70 км/ч и изрично заяви, че от рано е
забелязал водача на другия автомобил, натиснал е спирачки, но автомобилът е излязъл извън
контрол и не е успял да спре навреме, като след настъпване на произшествието както л.а.
„Форд Фокус“, така и л.а. „БМВ 530 И“ са били тотална щета – моторът на управлявания от
свид. Н. автомобил е влезнал навътре, а таванът се е изкривил, т.е. ударът е бил много силен.
3
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че са напълно несъстоятелни доводите на
процесуалния представител на ищеца, обективирани в писмената защита, че по настоящото
дело било доказано, че водачът на л.а. „БМВ 530 И“ се е движел със скорост от 128 км/ч,
което се установявало от постановлението за прекратяване на наказателното производство,
което имало обвързваща съда доказателствена сила. В този смисъл следва да бъде изяснено
на ищеца, чрез процесуалния му представител, че цитираното постановление не обвързва
гражданския съд, който разглежда иска за репариране на вредите. Само постановената
влязла в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно
посоченото в чл. 300 ГПК. Постановлението на прокуратурата за прекратяване на
наказателното производство отразява единствено становището на съответния орган относно
наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Същото
обаче няма СПН, няма доказателствена стойност и становището му не е задължително за
съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Щом като липсва присъда на
наказателния съд, то съдът е длъжен с всички позволени от ГПК доказателствени средства
непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса, като изследва
механизма на ПТП, което ще е от значение за изводите му относно степента на
съпричиняване, респ. за размера на имуществената отговорност (в този смисъл е
Определение № 8 от 11.01.2012 г., постановено по ч. т. дело № 897/2011 г. по описа на ВКС,
Търговска колегия, І т.о.).
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на
нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният
обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие –
така напр. Решение № 150/18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1834/2016 г., ТК, II т. о. В
константната съдебна практика – така Решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на
ВКС, ТК, II т. о., Решение № ЗЗ от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 96 от 15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 39 от
16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 43 от 15.04.2009 г. по т. д.
№ 648/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на
ВКС, ТК, II т. о., Решение № 52 от 08.05.2008 г. по т. д. № 1498/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., е прието, че при
определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице е от значение доказването на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпването на увреждането, като съдът следва да прецени доколко
действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи
обективния му принос. При определяне степента на съпричиняването подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, при избиране на скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности в
скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория В – 50 км/ч в населено място.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, при завиване наляво за навлизане в друг
път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства, а съгласно чл. 37, ал. 2 ЗДвП, когато
навлиза в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и
други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи
се по пътя, който той напуска.
В конкретния случай според установения механизъм на произшествието, настоящият
съдебен състав приема за несъмнено установено, че основната вина за настъпване на
процесното ПТП е на водача на л. а. „Форд Фокус“, тъй като ако не са били неговите
4
действия (да предприема маневра за движение наляво и да навлиза в лентата за насрещно
движение, без да пропусне насрещно движещото се с предимство пътно превозно средство)
въобще е нямало да настъпи ПТП, а водачът на л.а. „БМВ 530 И“ е щял да продължи – макар
и с превишена скорост – по пътя си (в този смисъл е и Решение № 2399 от 17.04.2025 г. на
СГС по в. гр. д. № 2709/2025 г.). В подкрепа на изложеното е и представеното по делото
Наказателно постановление № 20-4332-005922 от 03.04.2020 г., влязло в сила на 20.06.2020
г., от което е видно, че на водача на л. а. „Форд Фокус“ – Т. Т. В., е наложена глоба в размер
на 200 лв., за това, че не е пропуснал насрещно движещият се л.а. „БМВ 530 И“, с което
виновно е нарушил чл. 37 ЗДвП. Ето защо съдът приема, че процентът на съпричиняване на
водача на застрахования при ищеца лек автомобил е 75%, доколкото извършеното от него
нарушение на ЗДвП е допринесло в много по-голяма степен за настъпване на
произшествието, а процентът съпричиняване на водача на л.а. „БМВ 530 И“ е 25%.
Спорен по делото е и размерът на застрахователното обезщетение, репариращо
вредите.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната
стойност на вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно
прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Също така
обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и
съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. Тъй като
застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат, неговата
обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от отговорността на
делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената отговорност на
делинквента.
От заключението на допуснатата и приета по делото САТЕ се установява, че
стойността необходима за възстановяване на л.а. „Форд Фокус“, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 22 879,44 лв., а същевременно
действителната (средната пазарна) стойност на увредения лек автомобил към датата на ПТП
е в размер на 14 199 лв. Ето защо е налице тотална щета по смисъла на разпоредбата на чл.
390, ал. 2 КЗ, съгласно която тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност.
Когато при тотална щета увреденото имущество има и остатъчна стойност - запазени
части на автомобила, от действителната стойност на вещта следва да се приспадне
стойността на запазените части, които съставляват имуществена облага за застрахования. В
противен случай наред с обезщетението, с което застрахованият ще се постави в
имущественото състояние преди настъпване на застрахователното събитие, той би получил
и имуществена полза, с което ще се наруши принципа обезщетението да доведе до
изравняване на имущественото състояние в сравнение с това преди увреждането. В тази
насока е и формираната съдебна практика - Решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012
г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Определение № 92 от 20.02.2014 г. по т. д. № 2662/2013 г. на ВКС, ТК,
5
ІІ ТО, и др.
Вещото лице е приело, че запазените части, които е възможно да бъдат реализирани на
пазара, са 20 % от действителната стойност на автомобила. Без значение е стойността, която
ищецът реално е получил за запазените части, доколкото в случая същата е конкретно
договорена между застрахователя, който е бил упълномощен от собственика на увредения
автомобил, и трето лице. От значение е действителната стойност на тези части към датата на
ПТП, а тя, съгласно заключението на вещото лице, възлиза на 2840 лв. (в този смисъл са
Решение № 3798 от 11.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8048/2022 г., Решение № 5409 от
4.10.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 4687/2023 г., Решение № 6978 от 17.12.2024 г. на СГС по в.
гр. д. № 13875/2023 г., Решение № 670 от 9.05.2024 г. на СГС по т. д. № 1659/2023 г.,
Решение № 5719 от 22.10.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 4226/2023 г., Решение № 428 от
16.07.2025 г. на САС по в. т. д. № 228/2025 г. и др.). Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав приема, че от събраните доказателства се установява, че размерът на
дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 11 359 лв., формирано като разлика
между действителната стойност на увредения автомобил към момента на настъпване на
събитието (14 199 лв.) и размера на запазените части (2840 лв.). Към посочената сума следва
да се прибави сумата от 15,00 лв. ликвидационни разноски, поради което стойността на
обезщетението за уврежданията по л.а. „Форд Фокус“, с рег. № *******, определена при
условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е 11 374 лв.
Предвид това и с оглед наличието на съпричиняване (прието и от ищеца при
претендирането на обезщетението) дължимото застрахователно обезщетение от ответника
възлиза в размер на 25% от стойността на обезщетението, което на основание чл. 162 ГПК
съдът изчислява в размер на 2843,50 лв. (25% от 11 374 лв.), до който размер предявеният
иск е основателен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
20.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата над сумата от 2843,50 лв.
до пълния предявен размер от 6430,39 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за погасяване на процесното
вземане по давност.
Съгласно чл. 378, ал. 5 КЗ всички регресни и суброгационни искове, а също и исковете
на причинителя на вредата по чл. 435 от КЗ срещу застрахователя по застраховки
Гражданска отговорност по т. 10 - 13, раздел II, буква А от приложение № 1, се погасяват с
изтичането на пет години, считано от датата на извършеното плащане от страна на
застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата. Това
означава, че суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка
"Каско" на увреденото лице спрямо застрахователя по "гражданска отговорност" на
деликвента се погасява с общата 5-годишна давност, която тече от датата на извършеното
плащане. В случая плащането на застрахователното обезщетение е извършено на 21.11.2019
г. и към датата на предявяване на исковата молба – 20.11.2024 г. не е изтекъл 5-годишен
период от време, който да е произвел погасителен ефект по отношение субективното
материално право на ищеца.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 257,22 лв., за САТЕ в размер
на 500 лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 100 лв., т.е. общо 857,22 лв. Претендираните от ищеца
60 лв. депозит за свидетел не следва да му бъдат присъждани като разноски, тъй като по
делото не е проведен разпит на свидетел на ищеца. Посочената сума подлежи на
възстановяване на ищеца след депозиране на изрична молба в тази насока. Съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
6
разноски в общ размер на 379,06 лв.
Ответникът е сторил разноски за САТЕ в размер на 300 лв., за депозит за свидетел в
размер на 60 лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.
78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 100 лв., т.е. общо 460 лв. Съразмерно с
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 256,58 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “Джеймс Баучер” № 87, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68,
на основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ, сумата в размер на 2843,50 лв. (с вкл. 15 лв.
ликвидационни разноски), представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а. „Форд
Фокус“, с рег. № *******, от настъпило на 09.09.2019 г. в гр. в гр. София, на ул. „Панчо
Владигеров“, в района на автомивка „Калас“, пътнотранспортно произшествие по вина и на
водача на л.а. „БМВ 530 И“, с рег. № *******, гражданската отговорност на когото е била
застрахована при ЗД „БУЛ ИНС“ АД по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
20.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
сумата над уважената част от 2843,50 лв. до пълния предявен размер от 6430,39 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “Джеймс Баучер” № 87, ет. 2, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков”
№ 68, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 379,06 лв., представляваща сторените от
ищеца разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер” №
87, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 256,58 лв., представляваща
сторените от ответника разноски в настоящото производство, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7