Решение по дело №492/2021 на Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 616

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Видин, 17.01.2022г.

 

Видински районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав :

                                                                                    Председател : Владимир Крумов                                                                                        Съдебни заседатели :

                                                                                    Членове :

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора .............................. като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 492 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

            Предявен е брачен иск, с правно основание чл. 49, ал. 3 от Семейния кодекс СК/ във връзка с чл. 322, ал. 1 от ГПК от Т.З.И. против М.Б.К..

Твърди се, че на 05.09.2016г. страните са сключили граждански брак от който нямат родени деца. Преди сключване на гражданския брак страните установили неразбирателство по някои отделни въпроси помежду им, но се надявали с времето разногласията да бъдат преодолени. Впоследствие различията в мисленето и поведението на всеки от съпрузите се задълбочавали. Несходството в характерите на страните съществувало от началото на връзката им. Съпрузите са живеели съвместно няколко дена. Всеки от съпрузите живее в дома на родителите си. Повече от една година съпрузите не поддържат контакти. Ищцата е въвела основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответната страна. Твърди, че ответникът не е желаел да имат техни деца, държал на материалната страна на отношенията, пренебрегвал ищцата, отбягвал е, държал се пренебрежително и обидно спрямо нея. Поддържа се, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Иска се от Съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника.

            Ответната страна е представила писмен отговор на исковата молба. Въведени са обстоятелства относно виновно поведение на ищцата за разстройство на гражданския брак. Твърди, че година и половина преди сключване на гражданския брак ищцата имала интимна връзка с друг мъж, с който понастоящем живее. Разстройството на брака се дължи на поведението на ищцата : създаване на интимни отношения с мъже, липса на морална подкрепа, психически тормоз върху ответника, породен от болезнена и безпричинна ревност. В началото на 2021г. ищцата сменила секретния патрон на входната врата, за да няма достъп ответника до семейното жилище. Ответникът е въвел обстоятелства относно извършен от него ремонт на жилище и направените от него разходи за това. Иска се от Съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ищцата.

            По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. По реда на чл. 176 от ГПК страните са дали обяснения за обстоятелства по делото.

            Воден от събраните по делото доказателства Съдът прие за установено от фактическа страна : Страните са сключили граждански брак на 05.09.2016г. с акт за граждански брак № 0225 / 05.09.2016г. на Община Велико Търново, от който нямат родени деца. От сключването на гражданския брак и понастоящем съпрузите не са живеели съвместно, като всеки е живял в жилището на родителите си. Ответната страна е правила ремонт на семейното жилище.

Свидетелите В.Ц.З.– И. и С.В.С., посочени от ищцата, сочат на обстоятелства относно нежеланието на ответната страна съпрузите да имат деца, заетост на ответника в работно време и в извънработно време, излизане на ответника с негови приятели и нежеланието на ответника, съпрузите да живеят заедно.

Свидетелите Ц.В.В.и К.М.К., посочени от ответника, сочат на инцидентни виждания през 2017г. и лятото на 2021г. на контакти на ищцата с мъж. Свидетелят Велков уведомил ответника относно контактите на ищцата с мъж, през 2017г., като ответникът му казал, че я обича и й прощава. Твърдят за желание на ответника да има деца. Сочат на нежелание на ищцата, съпрузите да живеят съвместно.

Останалите събрани по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не са необходими към предмета на делото поради което не следва да се обсъждат.

            При така установените по делото факти и обстоятелства, Съдът намира че са налице условията на чл. 49, ал. 3 от СК. Няма спор, че съпрузите не са живеели съвместно, не са имали семейно жилище. Всеки от съпрузите е живеел в жилището на родителите си. Безспорно се установи, че отношенията между съпрузите са влошени. В брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, в резултат на поведението на съпрузите, нежелание за съвместен живот. Поведението на съпрузите – всеки живее в жилището на родителите си, както и липса на усилия от тяхна страна за съвместен живот, сочи на нежеланието им за развитие на семейството. Настоящият съдебен състав намира, че въведените обстоятелства от ответника относно интимни отношения на ищцата с мъж през 2017г. и лятото на 2021г. не водят до изключителна вина на същата за разстройство на гражданския брак. Ответната страна е простил, според свидетеля Ц.В.В., на ищцата за вижданията й с друг мъж през 2017г., защото я обичал. Твърдените, от ответника, контакти на ищцата с мъж през лятото на 2021г. не са относими към настоящия спор, тъй като гражданския брак е бил разстроен вече, предвид предприемане на действия от съпрузите за прекратяването му през месец март на 2021г. Бракът е изчерпан от съдържание и запазването му не оправдава целите, които би следвало да има. Брачната връзка съществува само формално, а това не е в интерес на съпрузите и обществото. По изложените съображения, които Съдът прецени като важни обстоятелства налагащи допускането на развода, бракът между страните следва да бъде прекратен с развод, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

            Съдът, предвид гореустановеното, счита, че вината за разстройството на брака е на двамата съпрузи.

            По реда на чл. 329 от ГПК, окончателната държавна такса, която Съдът определя на 50,00лева, следва да се заплати от страните по – равно. Предвид установеното относно вината за разстройство на брака разноските остават в тежест на всяка от страните както са ги направили.

            Воден от горното Съдът,

Р Е Ш И :

   

            Прекратява с развод гражданския брак между Т.З.И., ЕГН **********,***, и М.Б.К., ЕГН **********,***, сключен с акт за граждански брак № 0225 / 05.09.2016г. на Община Велико Търново, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

            Обявява, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина на  двамата съпрузи.

            Отхвърля искането на Т.З.И., ЕГН **********,***, за присъждане разноски по делото, като неоснователно.

            Отхвърля искането на М.Б.К., ЕГН **********,***, за присъждане разноски по делото, като неоснователно.

Осъжда Т.З.И., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Районен съд Видин сума в размер на 25,00лв./двадесет и пет лева/ за окончателна държавна такса.

Осъжда М.Б.К., ЕГН **********,*** да заплати в полза на Районен съд Видин сума в размер на 25,00лв./двадесет и пет лева/ за окончателна държавна такса.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок, считан от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия : / П /

 

 

Вярно с оригинала

Секретар: