№ 260387 / 22.10.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
22.10.2021 година, г. Монтана
В. И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. М. ІV-ти граждански състав, В. ОТКРИТО съдебно заседание на 30.09.2021 година, В. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и. с участието на прокурора......................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 545 п. описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1. ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, ". и. К. О., вписано В. търговския регистър на А. п. в. Е. 8., със седалище и. адрес на управление г. М. б. А. 1.., представлявана от Управителя и. В. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx, е предявил иск ПРОТИВ: В..К.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx и. ЦЕНА НА ИСКА: 913.05лв., от които: главница: 851.39лв. и. лихва: 61.66лв.
В. исковата си молба твърди, че В..К.К. е неизправен длъжник потребител на ". и. К. О. - гр.М. съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. № 1299/2020г., ІІ състав п. описа на Районен съд - гр. Монтана.
До 08.07.2020г. потребителят е натрупал задължение към дружеството В. размер на 913.05лв. за имот, находящ се В. гр.М. ж.к. ,,Младост”, б. вх.Ж. а., като В. сумата е включена главница и. законна лихва и. представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружествотО. Задължението представляващо главница е за периода от 08.03.2018г. до 08.06.2020г., като претендираната законна лихва е за периода от 09.04.2018г. до 08.07.2020г.
Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1. от Наредба № 4/2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи, съгласно който при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва п. чл. 86 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването на услугите В. и. К се осъществява при публично известни общи условия. Общите условия на ,,В. и. К. О. - гр. Монтана са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/1...08.2014г.
С оглед на гореизложеното за ". и. К. О. - гр. Монтана е налице правен интерес да предяви граждански иск за посочените суми.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че В..К.К. следва да заплати на ". И. К. О. - г. сумата 913.05лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница - 851.39лв. и. лихва - 61.66лв. към 08.07.2020г., съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение п. чл.410 от ГПК В. съда до окончателното изплащане, както и. да им се присъдят направените В. производството разноски.
Ответникът, В..К.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, В. срока предвиден за отговор, съгласно разпоредбата на чл.131 ал.1. ГПК, не взема становище п. иска, не прави оспорвания, възражения или искания. Редовно призованa за насрочено съдебно заседание не се явява и. не се представлява.
Доказателствата п. делото са писмени и. гласни.
Допусната е назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И..В.., приета от съда и. не оспорена от страните.
Изискано е и. приложено частно гражданско дело № 1299/2020 година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доказателствата п. делото, доводите на ищеца и. съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Предявен е иск за установяване съществуване на вземането към 09.07.2020 година на потребител – неизправен длъжник към дружеството “В. и. К. О. Монтана.
Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и. наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е основателен.
Производството п. разглеждане на иск п. чл. 422 от ГПК е свързано с производството п. чл. 410 и. следващите от ГПК. Заведеният установителен иск п. чл. 422 от ГПК п. своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим единствено при условията на чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение п. чл. 410 от ГПК. С изменението на ГПК, ДВ бр.86 от 2017 година, В. чл.415 ал.1. т.2 ГПК е допуснато изменение относно действието на възражението, което дава възможност на заявителя, след като му се укаже, да предяви вземането си В. случай когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 ал.4 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си В. едномесечен срок и. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса. Настоящият случай е такъв.
Предявява се п. общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземанетО. И. когато кредиторът избере да реализира правата си п. реда на заповедното производство и. ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск п. чл. 422 от ГПК завършва заповедното производствО. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане В. резултат на успешно проведено заповедно производствО. Предявеният установителен иск В. едномесечния преклузивен срок ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен В. срока п. чл. 415, ал. 4 от ГПК, вместо установителен иск п. чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът.
При предявен иск п. чл.415 ал.4 ГПК В. предвидения от закона срок, предмет на установяване и. признаване п. исков ред е заявеното и. обективирано В. заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане В. сила на съдебното решение ще влезе В. сила и. заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят ще може да се снабди с изпълнителен лист и. това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска п. чл.415 ал.4 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
Искът, който заявителят В. заповедното производство п. чл.410 ГПК е предявил при определените хипотези на чл.415 ал.1. т.1., 2 и. 3 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и. съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума В. полза на заявителя п. ч.гр.д. № 1299 п. описа на Районен съд Монтана за 2020 година и. е определен ясно и. недвусмислено В. закона – чл.415 ал.1. т.2 ГПК.
Целта на предявяването на иск е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като В. хипотезата на чл.415 ал.1. т.2 ГПК заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и. В. сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и. въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В. заповедното производство, при хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и. при условията на чл.415 ал.1. т.1. и. т.2 ГПК– чрез уважаването на предявения установителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка от страните п. делото е длъжна да установи фактите, на които основа своите искания или възражения.
В. конкретният случай безспорно е установено, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение п. чл.410 ГПК, вх.№ 6426 от 09.07.2020 година е налице задължение от страна на В..К.К.,xxx, п. отношение на ищеца, тъй като е потребител на “В. и. К. О. Монтана и. е натрупала задължение В. общ размер от 913.05 лв. за имот, находящ се В. г. М. като частен потребител.
П. делото са представени и. приети Справка за недобора на частен абонат, Извлечение от Сметка 411 „Клиенти”, заверен препис от Карнет книга за абонатен № 0602526, които отразяват един резултат от извършени вече услуги и. верността им може да бъде оспорена п. надлежния съдопроизводствен ред. Но ответникът не е въвел такъв спор относно стойността на услугите. Ответникът не оспорва истинността на представените писмени документи, които се ползват с материална доказателствена сила, не твърди и. не доказва, че е налице плащане от негова страна на потребената за битови нужди вода.
Редът, начинът и. формата за установяване на облигационните отношения п. доставката на питейна вода и. пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и. начинът на плащане и. разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени В. чл. 30 - 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи изразходваната вода се отчита п. водомера на водопроводното отклонение, а за сгради – етажна собственост – п. общия водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите В. сградата – етажна собственост, въз основа на отчетите п. индивидуалните им водомери. Съгласно чл.32 ал.2 от същата наредба за сгради етажна собственост изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено п. общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва В. присъствието на представител на потребителите, след като датата и. часът на отчитане са били предварително обявени.
При така установеното фактическо положение и. В. приложение на цитираните п.-горе правни норми, съдът прави следните изводи:
Чл. 3 от Наредба № 4 определя кръга на потенциалните абонати на водоснабдителните дружества, но кой от всички тях ще се счита за потребител на услугите им за всеки конкретен случай, се преценява на базата на допълнителни критерии, извлечени от същия нормативен акт.
На първо място, за да бъде ангажирана отговорността на ответника п. чл. 3 от Наредба № 4 за заплащане на консумирана вода за процесния имот, засечена от индивидуален водомер, тя би следвало да е подал писмена молба и. да е сключила писмен договор /лично или чрез представител/ с ищцовото дружество за услугите, които то предлага/ разпоредбата на чл. 42. ал. 1., т. 4 от Наредба № 4, задължаваща оператора да сключва договори за осъществяваната дейност/. В. казуса за наличието на такива създадени п. инициатива на ответника отношения ищецът няма дори твърдения, защото го счита за свой длъжник единствено и. само поради правата му на обитател върху недвижимия имот, като частен абонат. Ответникът е включен като абонат В. партидна книга, отредена за водоснабдения имот, за което са налице безспорни доказателства, че е абонат и. потребител на ищцовото дружествО.
След като В. разглеждания казус самият ответник с положените от него подписи на карнет книгата при отразяване консумираното количество вода признава да е потребил вода за процесния период като частен абонат, която не е заплатена, макар и. да липсва сключен между страните п. делото договор за ползване на предлаганите от дружеството услуги и. разходваната за лични нужди вода, дава основание да се приеме, че за процесния п. делото период ответникът има задължение да плаща на В. и. К консумираната и. отчетена вода. В. Закона за водите, съгласно чл. 203 от Закон за водите /, ДВ брой 67 от 27.07.1999 година, В. сила от 28.01.2000 г., с изм. и. допълнение ДВ бр.81 от 2000 г., изм., бр.84 от 2003 г., бр.59 от 2007 г., последно изменение ДВ брой 95 от 29.1...2016 г., но не касаещ този текст от закона/, потребителите и. водоползвателите на вода и. ползващите услугите отвеждане и. пречистване на отпадни води и. други услуги, предвидени В. този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение п. чл. 410 ал.1. от ГПК независимо от размера на задължениетО. В. полза на ищеца е издадена цитираната п.-горе заповед за изпълнение на парично задължение п. реда на чл. 410, ал.1. от ГПК. В. конкретният случай на длъжника е връчена заповедта за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 ГПК и. за ". и. К. О. г. е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми. Взаимоотношенията между страните В. настоящото производство се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /аргумент чл. 288 от ТЗ/. Сключения между тях договор е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и. задължения В. тежест и. полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е било да водоснабди имота на ответника, В. качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С извършването на посоченото действие - водоснабдяване на имота, неоспорено от ответника, ищецът е изпълнил задължението си п. договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и. да заплати цената й. П. делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът В. качеството му на ". и. К. оператор е предоставял на В..К., В. качеството и. на потребител услуга - водоснабдяване на обект, представляващ жилище, находящо се В. гр. М. ЖК М. б. в. Ж. е. 2. а. за периода от 08.03.2018 г. до 08.06.2020 г., която услуга ответникът не е заплатил В. съответствие с договорните си задължения. Според разпоредбата на чл. 1.. т.1. от ЗВ, водата В. Република България е публична държавна собственост, а водностопанските системи и. съоръжения на територията на общините са собственост на търговските дружества, когато са включени В. тяхното имущество - чл. 19 т.4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и./или канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и./или пречистване на води, наричани за краткост "оператори". В. обсъжданата хипотеза не се спори п. делото, че ищцовото дружество е оператор п. смисъла на подзаконовия нормативен акт. В. това свое качество то поддържа и. експлоатира водопроводната и. канализационна системи на територията и. на г. Монтана. Според посочената нормативна уредба измерването на разхода на вода става п. показанията на редовен водомер - пломбиран с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с номер, тариран, изправен.
В. обобщение на изложеното съда приема, че предявената против В..К.К. претенция на дружеството е основателна и. следва да бъде уважена.
Разпитан В. качеството на свидетел Г. Ц. А., на длъжност „И. „.” към „ВиК. О. установява, че отчитането на абоната е извършвано реално до януари 2019 година. След това не е осигуряван достъп до жилището и. съответно водомера и. записванията В. партидната книга, са извършвани служебнО. Водоподаването не е било прекъсвано, изправен е и. отчитащия измервателен уред.
От заключението на вещото лице, което съда приема и. приобщава като доказателство п. делото, и. счита, че същото е компетентно, безпристрастно, обективно и. без да е заинтересовано от изхода п. делото, се установява безспорно, че към 09.07.2020 година задължението на ответника е В. размерите, посочени В. заповедното производство като главница и. обезщетение за забава, касаещо показанията на водомера. В. хода на производството е налице плащане и. е отразена дължимата стойност за плащане.
Предвид изложеното следва да бъде признато за установено п. отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца п. Заповедта за изпълнение п. ч. гр. д. № 1299/2020 г. п. описа на Районен съд Монтана п. размери, както е прието В. мотивите п.-горе, ведно със законната лихва от предявяване на Заявлението п. чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и. съобразно чл. 78 ал. 1. от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените п. водене на настоящето дело разноски – доплатената държавна такса от 77.00 лв. и. 182.20 лв. за възнаграждението на вещото лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО п. отношение на В..К.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на ". и. К. О., със седалище и. адрес на управление г. М. у. С. 1.., БУЛСТАТ 8., представлявано от и.В. Д. И. - Управител, към 09.07.2020 година от длъжника В..К.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, за сумите, както следва: 909.05 лв. и. представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница 847.54 лв. и. лихва 61.51 лв. за периода от 09.04.2018 година до 08.07.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2020 година до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение п. чл.410 ГПК № 760 от 10.07.2020 г. п. ч.гр.д.№ 1299/2020 година п. описа на Районен съд М. като ОТХВЪРЛЯ исковете над тези размери до предявените такива, както следва: главница: 851.39 лв. и. 61.66 лв. лихви за забава, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В..К.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “В. и. К. О., вписано В. търговския регистър на А. п. в., Е. 8., със седалище и. адрес на управление г. М. б. А. 1.., представлявана от Управителя и. В. Д. И., сумата от 26.80 лв. за внесена държавна такса за заповедното производство п. ч.гр.д.№ 1299/2020 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА В..К.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “В. и. К. О., със седалище и. адрес на управление г. М. у. С. 1.., БУЛСТАТ 8., сумата от 77.00 лв. за довнесена държавна такса за исковото производство и. възнаграждение за вещото лице от 182.20 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана В. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: