Решение по адм. дело №494/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.172, ал.5   ЗДвП.

Образувано по жалба на К.И.Т. ***, депозирана чрез * М.Г.-***, против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ  № GPAM-1308217/02.11.2025г. на **/Н.В./ към РУ-***, ОДМВР-Враца, с която  на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП е  наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС  с концентрация на * в кръвта над ***, установена с медицинско изследване или с изследване с доказателствен анализатор или с друго техническо средство,  до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.  С жалбата се твърди, че атакуваната заповед е неправилна и незаконосъобразна и се иска нейната отмяна по съображения изложени в жалбата. Претендират се разноски.

В с.з. жалбоподателят се явява лично и с * М.Г.. Моли за решение, с което да се отмени оспорената  заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Не са нарушени визираните разпоредби от лицето, видно от представената мотивирана резолюция. Претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът - ** към РУ-***, ОДМВР-Враца в с.з. не се явява и представлява. В писмото, с което е изпратена адм.преписка се посочва, че  заповедта  е правилна, като изчерпателно са  описани основанията за нейното издаване. Прави се   възражение  по отношение на разноските на жалбоподателя.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено копие на административната преписка по оспорената заповед.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Със  Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1308217/02.11.2025г. на ** към РУ-***, ОДМВР-Враца, на основание чл.171,т.1,б.“б“   ЗДвП на К.И.Т. ***  е  наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС  с концентрация на * в кръвта над ***, установена с медицинско изследване или с изследване с доказателствен анализатор или с друго техническо средство,  до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В  оспорената заповед  от фактическа страна е прието, че в *** с посока на движение към *** в 10,15 часа управлява л.а. „Нисан Кашкай“ с рег.№ ******** лична собственост, след употреба на * над ***. Водача е изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ARDN 0014 светлината индикация на който отчел ***  в издишания от водача въздух. Направена предварителна качествена проба за употреба на * в 10,19ч. По данни на водача е изпил 200 гр. ракия. На водача е издаден талон за медицинско изследване номер 0042586. Прието е, че жалбоподателят с това си действие виновно е нарушил  чл.5, ал.3, т.1,пр.1 ЗДвП- управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на * в кръвта над *** до *** включително. На жалбоподателя е съставен АУАН  №GA 4629007/02.11.2025г./приложен по преписката/ с фактическа обстановка идентична с отразената в заповедта.

Приложен е и талон за изследване №0042586, с вписан резултат от извършената проба *** алкохол, връчен на жалбоподателя срещу подпис.  В същия талон е отбелязано, че  водача не приема резултата. Жалбоподателят  се  е явил за даване и на кръвна проба, в изпълнение на даденото му предписание с талон за изследване №0042586 с дата 02.11.2025 г.  

От протокол за химическо изследване за определяне концентрация на * в кръвта №200/17.11.2025г. на ОДМВР-Враца се установява от заключението, че в предоставената от лицето К.Т. кръвна проба за изследване  се констатира наличие на **  и отразена крайна концентрация ***.

Със заповед № 369з-2354/09.09.2025г. на Директора на ОДМВР-Враца са упълномощени мл.автоконтрольори в  РУ към ОДМВР-Враца  да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП за нарушения извършени на територията на обслужваната от съответното РУ. 

Приложена е по делото и справка за нарушител/водач за лицето К.Т., в която са отразени съставените актове, НП, фишове и заповеди за ПАМ по ЗДвП.

Представена е по делото и мотивирана резолюция на наказващия орган № 25-0300-М000099/19.11.2025г., с която е прекратено АНП по АУАН  серия  №GA 4629007/02.11.2025г. за нарушението  описано в акта.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и при спазване на изискването на чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5   АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване съгласно чл.147, ал.1 АПК, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК,  поради което е процесуално допустима.

Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, с установена по делото компетентност, съгласно заповед № 369з-2354/09.09.2025г. на Директора на ОДМВР-Враца, с която са упълномощени мл.автоконрольори в РУ да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП за нарушения извършени на територията на обслужваната от съответното РУ. Заповедта е  издадена и при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 АПК и при спазване на административно-производствените правила. С оглед на горното заповедта не е нищожна.

Съдът намира, че заповедта е издадена при неправилно прилагане на материалния закон и целта на закона,отменително основание по чл.146,т.4 и т.5 АПК.

Съгласно чл.171, т.1, б."б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

Редът за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба №1/19.07.2017г., приета на основание законовата делегация на чл.174, ал.4 ЗДвП. В  чл.6, ал.10 от наредбата е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В случая освен тестването на лицето с  техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-0014 при извършената проверка, същото е дало и кръвна проба. По делото е безспорно установено, че  при извършената кръвна проба на лицето К.Т.  и резултата от същата е констатирано  наличие на ** и крайна концентрация ***, видно  от Протокол за извършена химическа експертиза за определяне концентрацията на * в кръвта №200/17.11.2025г. на ОДМВР-Враца, който протокол и съдържанието му не са оспорени от страните.

Действително, при извършената проверка на лицето уредът е отчел  положителен резултат от *** в издишания въздух от водача, видно от приложения  талон за изследване към момента на проверката №0042586 с дата 02.11.2025 г.  Съгласно текста на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал. 4 установените стойности са определящи и следователно в случая определящи следва да бъдат стойностите, отчетени в Протокол за извършена химическа експертиза за определяне концентрацията на * в кръвта №200/17.11.2025г. на ОДМВР-Враца, в който като крайна концентрация в кръвта на лицето, в заключението е посочено наличие на ***.  На базата на този протокол и АНО е прекратил производството по съставения акт №GA 4629007/02.11.2025г. с мотивирана резолюция от 19.11.2025г. С оглед на така представените доказателства и не оспорени от страните следва да се приеме, че  спрямо  жалбоподателят не следва да се приложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Приетата за установена в оспорената заповед фактическа обстановка, се обори по категоричен начин от представените по делото доказателства-Протокол за извършена химическа експертиза за определяне концентрацията на * в кръвта №200/17.11.2025г. на ОДМВР-Враца. При това положение независимо, че към датата на издаване на оспорваната заповед формално всички материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП са били налице (чл.142, ал.1 АПК), съдът, на основание чл. 142, ал. 2 АПК, следва да вземе предвид приобщените в хода на делото, до приключване на съдебното дирене, доказателства доказващи по безспорен начин, че в кръвната проба на  лицето К.Т., взета на 02.11. 2025 г.  не  е установено наличие на ***, съгласно  посочената разпоредба на закона.   

Предвид установените факти по делото съдът намира, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е постановена при неправилно прилагане на материалния закон и неговата цел, поради което заповедта следва да се отмени.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК жалбоподателят има право на сторените по делото разноски, като искането е направено своевременно. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие договореното и заплатено адвокатско възнаграждение  е  в размер на 400.00 лева. Следва да се присъдят и разноски на жалбоподателя за внесена държавна такса в размер на 10.00 лева, които също се претендират в производството. Или общ размер на разноските  е сумата от 410.00 лева. Разноските следва да се заплатят от ЮЛ в чиято структура е ответника, а именно от ОДМВР - Враца.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2   АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № GPAM-1308217/02.11.2025г. на ** към РУ-***, ОДМВР-Враца, с която на К.Т. на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП  е  наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС  с концентрация на * в кръвта над ***, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР-Враца да заплати на  К.И.Т. ***  разноски по делото в общ  размер на 410.00/ четиристотин и десет/ лева.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр.2 ЗДвП. 

На основание чл.138, ал.1 АПК препис от решението да се изпрати на страните.