№ 272
гр. Айтос, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20252110100081 по описа за 2025 година
Предявен е иск по чл.108 ЗС.
Производството е образувано по ИМ на М. С. М., ЕГН **********, и С. Ю. М., ЕГН
**********, двамата чрез адв.Р.Н., съд.адрес: гр. Айтос, ул.Цар Освободител 4, против К. С.
С., ЕГН **********, чрез адв.А.Т., съд. адрес: ***. Ищците твърдят, че са собственици на
подробно описания в ИМ недв.имот – апартамент, ведно с прилежащо към него избено
помещение *** с площ от 15 кв.м. Сочат, че процесната изба била ползвана от ответницата
без основание. Предвид изложеното искат да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на процесното избено помещение, както и да бъде
осъден ответникът да им предаде владението върху имота. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ от ответника. Оспорва иска като
неоснователен, молейки за отхвърлянето му. Сочи, че ползва друго избено помещение, а не
собственото на ищците. Евентуално твърди да е придобил процесната изба по давност, т.к.
се явява също етажен собственик в сградата. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна се
установява следното: Видно от представените доказателства /НА № 62/26.09.2019г./.
ищците се легитимират като съсобственици /в режим на СИО – гр.брак от 26.05.1981г./ на
следния недв.имот - апартамент ***, находящ се в *** от масивна пететажна жилищна
сграда, построена на основание отстъпено право на строеж, върху общински УПИ № VII-
650 в кв. 183 по плана на гр. Айтос, като апартаментът е със застроена площ от 90.06 кв.м.,
състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна и коридор, при граници: изток-
външен зид, запад- външен зид, ***, отдолу- избени помещения, ведно с избено помещение
***, със застроена площ от 15 кв.м., при граници: изток- външен зид, запад- Т.Г., север-
коридор и юг- външен зид, както и 2.391 % ид.ч. от общите части на сградата и 2.391 % ид.ч.
от правото на строеж, върху описания по-горе общински поземлен имот.
Видно от представените писмени доказателства /НА № 29/03.02.2020г./ ответницата
заедно с лицето Й.С. са били собственици /в режим на СИО/ на следния недв.имот -
апартамент № 20, находящ се в *** в същата сграда, със застроена площ от 90.06 кв.м.,
1
състоящ се от: две спални, кухня, баня- тоалетна и антре, ведно с избено помещение № 20, с
площ от 3,60 кв.м., при граници: изток- външен зид, запад- външен зид, север- коридор и юг-
външен зид, както и 3.606 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
върху описания по-горе общински поземлен имот, като по силата на посоченият НА лицата
са дарили на дъщеря си описания недв.имот, запазвайки си върху имота пожизнено право на
ползване, заедно и поотделно.
Разпитани по делото като свидетели са Ю.Ю. – син на ищците и К.С. – етърва на
ответницата, чиито показания съдът цени съобразно чл. 172 ГПК. Свидетелят Ю. сочи, че
ищците закупили имота през 2019г., че към него имало маза,която огледали преди покупката
и предишният собственик им я показал. Дава показания, че мазата се падала в дясно от
стълбите, че имала врата, която не била заключена тогава, както и че в нея се съхранявали
стари предмети. Свидетелства, че същата имала размерите на една нормална стая /4м х 4м/,
с правоъгълна форма, че докато ремонтирали апартамента слизали до мазата, но същата
била вече заключена от ответницата с катинар и металната врата. Дава показания, че всеки
от собствениците в блока имал и прилежащо мазе, но след като намерили заключено
тяхното, ищците не можели вече да ползват мазето поради действията на ответницата.
Свидетелят С. дава показания, че ответницата придобила апартамент в процесната сграда в
началото на 90-те години на миналия век, че тогава се разпределили и избените помещения
между собствениците в сградата. Свидетелства, че ответницата получила мазе в дясно от
стъблището, че за нейната маза, където си съхранявала вещи и зимнина, имало метална
врата и фазер-шперплатна врата, като първо се влизало в едно по малко коридорче, а след
това в самата маза, която била с площ 4 на 5 метра. Дава показания, че в мазата на
ответницата имало чешма, която семейството на последната прекарало. Свидетелства, че
предишните собственици на апартамента на ищците също имали маза в блока, но не знаела
къде се намира същата.
Съгласно заключението на ВЛ Я. по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, неоспорено от страните, процесната сграда представлява 5-етажен
жил.блок с общо 10 апартамента– на всеки етаж имало по 2 апартамента, като за същата
липсвали в общината строителни книжа, а в сутерена на сградата имало 10 избени
помещения и още едно резервно /общо/. ВЛ е извършило подробно архитектурно заснемане
на сутерена в процесния блок, предствяйки по делото проект-заснемане на избените
помещения в сградата с отразяване реалното разположение на изб.помещения с техните
размери и площи,като заключава,че същото обслужвало съответния апартамент в блока. ВЛ
е дало заключение,че процесната изба е идентична с избеното помещение, описано в титула
за собственост на ищците от 2019г. В о.с.з. ВЛ е пояснило, че идентификацията на
процесното изб.помещение е възможна, като се съобразят границите му, като е налице леко
разминаване в замерената на място площ и тази по нот.акт на ищците, което според ВЛ е
допустимо и нормална практика.
Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на правомощието
владение като елемент от състава на правото на собственост или друго вещно право. Чрез
този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без
да има основание за това. Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността му
предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик
на претендирания имот; 2/ процесният имот да се владее или държи от ответника /да се
намира във фактическата му власт/ и 3/ ответникът да владее или държи имота без правно
основание.
Съгласно разпоредбите на чл. 37 и чл. 98 ЗС избените помещения, предназначени да
служат като складови помещения към жилищните обекти в сградата, представляват
принадлежност към жилищните обекти и следват собствеността на главната вещ, тъй като
2
към всяко жилище следва да бъде придадено поне едно складово помещение. Същите биха
могли да се придобиват чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона, но само от лице, което притежава друг самостоятелен обект на собственост в същата
сграда и то при условие, че избеното помещение не е единственото складово помещение на
жилището чиято принадлежност е. Невъзможно е собственикът на жилищния обект да се
разпореди с него и да запази собствеността си върху единственото принадлежащо към
жилището складово помещение /Р. № 585 от 06.11.2003 г. по гр. д. № 248/2003 г. на ВКС, I
ГО, Р. № 1266 от 07.07.1995 г. по гр. д. ***39/1994 г. на ВКС, IV ГО, Р. № 207 от 16.06.2011 г.
по гр. д. № 867/2010 г. на ВКС, II ГО/. В практиката на ВКС /Р. № 81 от 04.04.2014 г. по гр.д.
№ 5556/2013 г. на ВКС, Р. № 1368 от 03.12.2008 г. по гр.д.№ 4834/2007 г. на ВКС, IV г.о., Р. №
87 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 3595 от 2016 г. на ВКС, I г.о., Р. № 130 от 18.11.2019 г. по гр.д.№
1017 от 2019 г. на ВКС, II г.о., Р. № 1266 от 07.07.1995 г. по гр.д.№1439 от 1994 г. на ВС, IV
г.о./ последователно се приема, че макар да не е самостоятелна вещ, а само принадлежност
към главната вещ, избено помещение може да бъде придобивано на основание давностно
владение отделно от главната вещ /жилището, магазина или друг самостоятелен обект/, към
която принадлежи по изключение, в следната хипотеза: когато избеното помещение не е
единственото складово помещение към самостоятелен обект в сграда- етажна собственост,
за който обект по закон задължително се предвижда наличие на складово помещение и
позоваващият се на придобивна давност владелец на избеното помещение също е етажен
собственик в сградата- притежава жилище, магазин или друг самостоятелен обект в нея,
така че владяното избено помещение става прилежаща част към този обект.
Предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС за собственост на процесното избено
помещение е основателен и като такъв следва да се уважи. От приетите по делото НА №
62/26.09.2019г. и заключението на ВЛ Я. се установява, че ищците са собственици на
процесното избено помещение, което се явява прилежаща част към собственото им жилище,
описано по-горе, находящо се в процесната сграда. Видно от НА № 29/03.02.2020г.
ответницата също е била до посочената дата собственик на жилище в същата сграда, заедно
с прилежащо избено помещение, като ВЛ не е идентифицирало същото да съпада с
процесното, а и площта му е в пъти по-малка от избата на ищците. Неоснователно е
направеното от ответника възражение за придобиване на процесното избено помещение на
по давност, макар че не е имало законова пречка ответникът да придобие това помещение на
посоченото основание. За осъществяване на този придобивен способ е необходимо
наличието на двата елемента на владението – упражняването на фактическата власт върху
вещта и намерението за нейното своене, да са станали достояние на собственика, спрямо
който владелецът упражнява фактическата власт. Ответникът обаче не доказа да е установил
и осъществявал непрекъснато владение върху процесното избено помещение в продължение
на изискуемия съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок, който фактически състав не се
установява от събраните по делото доказателства, вкл. и че същото е осъществявано по
отношение на праводателите на ищците и/или спрямо последните. Никой от разпитаните по
делото свидетели не доказва непрекъснато владение на ответника върху спорното избено
помещение за период повече от 10 години. В случая праводателите на ищците не са загубили
правото си на собственост върху принадлежащото към апартамента им мазе, тъй като не са
налице предпоставките за това по чл. 99 ЗС – друг /в случая ответникът/ не го е придобил /в
случая по давност/, най-малкото защото не изтекъл необходимия срок за това, нито е налице
позоваване на давност спрямо него. Затова и сделката от 2019 г. е породила вещно-
прехвърлително действие и приобретателят по нея /ищците/ се легитимира като собственик
на спорното мазе. Дори да се приеме хипотетично, че ответницата е придобила по давност
процесното изб.помещение, то същата е престанала да бъде етажен собственик в сградата,
считано от изповядване на дарението на 03.02.2020г., респ. няма как същата да е останала
единствено собственик на обслужващата апартамента изба /макар да има право на ползване
върху жилището/. Избените помещения в случая са принадлежност към самостоятелните
3
жилища и како такива следват собствеността на главната вещ. Върху тях не може да
съществува самостоятелно абсолютно право на собственост, с титуляр правен субект,
различен от титуляра на правото на собственост върху апартамента, който обслужва, какъвто
титуляр към момента ответницата не е. При това положение осъществяваното от
ответницата владение върху спорното избено помещение, което се установява да е налице и
към момента, се явява без основание, сочещо на извод, че исковата претенция следва да се
уважи изцяло. В случая площта на процесната изба не е индивидуализиращ белег на имота,
поради което не е налице нужда от произнасяне относно нея, т.к. границите на имота го
индивидуализират, а не неговата площ /Р. № 751 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 570/2009
г., I ГО/. При този изход на спора право на разноски имат ищците, като същите са в общ
размер на 2000лв., които следва да се възложат в тежест на ответницата. Така мотивиран
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. С. М., ЕГН **********, и С. Ю.
М., ЕГН **********, против К. С. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС,
че М. С. М., ЕГН **********, и С. Ю. М., ЕГН ********** са собственици, на основание
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 62/26.09.2019г., на
избено помещение ***, при граници: изток- външен зид, запад- Т.Г., север- коридор и юг-
външен зид и ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН **********, да предаде на ищците владението върху
описаното по-горе избено помещение, индивидуализирано по арх.заснемане към
заключението на ВЛ Я., намиращо се на л. 85 от делото, оцветено в жълт цвят, което
арх.заснемане ОБЯВЯВА за неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК К. С. С., ЕГН **********, да заплати на М. С. М.,
ЕГН **********, и С. Ю. М., ЕГН **********, сумата 2000 лв. - разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в 2-седмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4