№ 15914
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря З.П.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110106265 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.08.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар З.П.
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 6265 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Й. Г., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. ............, против „...........“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „.........., представлявано от изпълнителния директор А.С.А., за
приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцата сумата от
53,98 лв., представляваща неоснователно събрана сума за съдебни разноски по
изпълнителен лист от 04.12.2020 г. по гр.д. № 72538/2017 г. по описа на СРС, 120 състав,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2022 г. до изплащане на
вземането, претендира направените по делото разноски.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 30.05.2022 г. подала заявление за издаване
на заповед по чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 28308/2022 г. по описа на
СРС, 155 състав. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания предявява
исковата си претенция. Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 72538/2017 г. по описа
на СРС, 120 състав, ищцата била осъдена да заплати на „...........“ ЕАД съдебни разноски в
размер на 53,98 лв., която сума ищцата платила на 30.10.2019 г. На 05.11.2019 г.
представител на ищцата по посоченото дело уведомил съда за извършеното доброволно
изпълнение на задължението. Независимо от извършеното плащане, на 04.12.2020 г.
представител на ответника се снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който било
образувано изп.д. № 443/2022 г. по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, с рег. № 858,
действаща в района на СГС. От поученото запорно съобщение ищцата разбрала за
образуваното изпълнително дело. Било пристъпено към принудително събиране на
вземането, като ЧСИ събрал и разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 178,17 лв. – такси по ТТРЗЧСИ. На 18.05.2022 г. била платена
сумата от общо 332,06 лв., от която: сумата от 53,98 лв. – главница за съдебни разноски и
сумата от 278,17 лв. – разноски по изпълнителното производство. На 19.05.2022 г. ищцата
поканила ответника да й възстанови сумата от 332,06 лв., но плащане не последвало.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „...........“ ЕАД. Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва извършено от
ищцата плащане, като твърди, че твърдяната сума не е постъпвала по сметка на ответното
дружество и не било ясно основанието за плащането й. Излага твърдения, че събраните по
2
изпълнителното производство такси са дължими по реда на т. 26 от ТТРЗЧСИ и
представляват дължимо на ЧСИ възнаграждение. Излага подробни съображения. Моли съда
да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по иска по съществото на спора, прави се възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така предявената исков претенция е с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 28308/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
15.12.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която „...........“ ЕАД, ответник в настоящото производство, е осъдено да заплати
на Д. Й. Г. сумата от 53,98 лв., получена от ответника на отпаднало основание за съдебни
разноски по изпълнителен лист от 04.12.2020 г. по гр.д. № 72538/2017 г. по описа на СРС,
120 състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. – направени по делото разноски,
представляващи платена държавна такса. По повод на подадена възражение и дадени от
съда указания, в предвидения едномесечен заявителят - ищец в настоящото производство, е
предявил иск по смисъла на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че с покана,
получена от ответника на 19.05.2022 г., ищцата е уведомила ответника, че същият се е
снабдил с изпълнителен лист срещу нея за суми, които е платила през 2019 г., въз основа на
който изпълнителен лист е било образувано изпълнително производство и е поканила
ответника да й възстанови сумата от 332 лв.
От представените заверени преписи от запорни съобщения се установява, че въз
основа на изпълнителен лист от 04.12.2020 г., издаден въз основа на съдебно решение по
гр.д. № 72538/2017 г. по описа на СРС, 120 състав, в полза на „...........“ ЕАД срещу Д. Й. Г., е
било образувано изп.д. № 20228580400443 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, с рег. №
858, действаща в района на СГС.
От приетото като доказателство по делото Удостоверение с изх. № 9323 от 20.03.2024
г., издадено по изп.д. № 20228580400443 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, с рег. № 858,
действаща в района на СГС, се установява, че на 19.05.2022 г. по делото е постъпила сумата
от 332,06 лв., която е била разпределена, както следва: 1. сумата от 261,89 лв. – по вземането
на „...........“ ЕАД, от които: сумата от 53,89 лв. – разноски по гражданското дело, сумата от
100 лв. – разноски по изпълнителното дело за юрисконсултско възнаграждение, сумата от
108 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, авансово платени обикновени такси от взискателя, и
3
2. сумата от 70,17 лв. – за такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, в полза на ЧСИ. На
22.08.2022 г. сумата от 261,89 лв. е била преведена на „...........“ ЕАД.
От приложеното гр.д. № 72538/2017 г. по описа на СРС, 120 състав, се установява, че
с Решение № 401971 от 08.05.2018 г. съдът се е произнесъл по предявен иск от Д. Й. Г.
против „...........“ ЕАД с правно основание чл. 439 от ГПК, като е присъдил в полза на
„...........“ ЕАД разноски в размер на 54 лв. С определение от 01.10.2018 г. съдът е изменил
решението в частта относно присъдените разноски и е определил в полза на „...........“ ЕАД
разноски в размер на 53,89 лв. Решението е влязло в сила на 29.07.2019 г. От поставените
печати за издаден изпълнителен лист се установява, че на 04.12.2020 г.в полза на „...........“
ЕАД е бил издаден изпълнителен лист за сумата от 53,89 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между страните е влязло в сила Решение
401971 от 08.05.2018 г. по гр.д. № 72538/2017 г. по описа на СРС, 120 състав, изменено в
частта за разноските с определение от 01.10.2018 г., въз основа на което на 04.12.2020 г.
съдът е издал изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изп.д. №
20228580400443 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, с рег. № 858, действаща в района на
СГС. Не се спори, че по образуваното изпълнително дело е била събрана сума в размер на
332,06 лв. от длъжника и ищец в настоящото производство. Спори се относно дължимостта
на претендираната сума от ответника.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание,
е длъжен да го върне. ПП № 1 от 28.05.1979 г. на ВС посочва случаите, при които е налице
отпаднало основание. От събраните по делото доказателства се установява, че
претендираната от ищеца парична сума е била събрана от ЧСИ Уляна Димоларова по
образуваното при нея изпълнително дело на основание разноски по гражданското дело,
образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение. От
приложеното гр.д. № 72538/2017 г. по описа на СРС, 120 състав, не се установява подадена
от ищеца молба на твърдяната дата - 05.11.2019 г., нито наличие на платежно нареждане от
30.10.2019 г. за превод на процесната сума. По делото липсват данни ищцата да е плащала
сумата от 53,89 лв. и ответникът да е бил уведомен. Ищцата, чиято е доказателствената
тежест по реда на чл. 154 от ГПК, не доказа имуществено разместване между страните, при
което е настъпило обедняване за нея и обогатяване за ответника със сумата от 53,89 лв. За
съда се налага извод, че извършеното плащане на 19.05.2022 г. по образуваното
изпълнително дело е на валидно правно основание. Ето защо исковата претенция е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователно се явява и искането за
присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението –
30.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, поради което същото следва да
бъде отхвърлено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
4
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдът
намира същото за основателно, поради което в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените разноски в размер на 100 лв., представляващи дължимо
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от Д. Й. Г., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. ............, против „...........“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „.........., представлявано от изпълнителния директор А.С.А., с
правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД, че „...........“ ЕАД дължи на Д. Й. Г. сумата от 53,98 лв. /петдесет и три лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща неоснователно събрана сума за съдебни
разноски по изпълнителен лист от 04.12.2020 г. по гр.д. № 72538/2017 г. по описа на СРС,
120 състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2022 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Й. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ............, ДА ЗАПЛАТИ на
„...........“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.София, район Красно
село, ул.“Ястребец“ № 23 Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А., на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6