Протоколно определение по дело №890/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 859
Дата: 9 август 2024 г. (в сила от 8 август 2024 г.)
Съдия: Вили Дацов
Дело: 20241200600890
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 859
гр. Благоевград, 08.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на осми
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Величка Пандева

Вили Дацов
при участието на секретаря Анастасия Фотева
и прокурора К. Ив. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Вили Дацов Въззивно частно
наказателно дело № 20241200600890 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Обвиняемият В. Г. С., редовно призован, доведен от органите на ОЗ „Охрана“
и със служебния си защитник - адв. К..

За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно уведомена, явява се прокурор
П..

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА:
Настоящото производство е образувано по повод депозирана частна
жалба от защитника на обвиняемия срещу определението на РС – Р.
1
постановено по ЧНД № 447/2024 г. по описа на същия съд, с което спрямо
обвиняемия по ДП № 140/2024 г. В. С. е била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Сочат се подробни съображения за
незаконосъобразност и неправилност на определението. Настоява се, че по
делото не са налице достатъчни доказателства за авторството в конкретното
повдигнато обвинение за крабеж, настояваше се, че квалификацията е за
кражба, както и че спрямо същия не е налице опастност от извършване на
предходно престъпление предвид обстоятелството, че настоящото деяние не е
извършено в условията на опасен рецивид, повторност или лицето да е
осъждано за друго тежко престъпление в хипотезата на чл. 63 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбата за неоснователна. Нямам
доказателствени искания.

АДВ. К.: Поддържам жалбата с подробно изложените доводи в нея.
Ще молим съдът, понеже първата инстанция ни отказа събиране на
доказателства, а именно медицински документи относно здравословното
състояние на клиента ми. Същият сме заявили в първата инстанция, че поради
обстоятелството, че не е здравно осигурен не можем да представим епикризи
и т.н., но в съдебно заседание в неговия разпит пред РС –Р. същият заяви, че
кръвното му варира от 120 на 200 и в тези граници. Отделно от това има
порок на сърцето и други заболявания, за което не можем да представим
медицински документи и в тази връзка молим съдът да допусне събирането на
такива доказателства или по-точно да изиска от лекуващия го лекар д-р К. от
град Б. медицински документи, които да докажат твърденията ни.
Нямам други доказателствени искания.

ОБВИНЯЕМИЯТ С.: Все съм с високо кръвно, сърцето ми бие, с
панкреас съм. Не съм бил в болница, защото нямам осигуровки. Моят личен
лекар ми изписва хапчета и аз си ги купувам. Пия хапчета за сърцето, хапчета
за панкреаса. Тези хапчета ги пия непрестанно. Не съм в мен тези хапчета, в
ареста са. Казах на лекаря в ареста за тези заболявания и той ми каза, че
Диазепам ми свършва и той не може да ми го даде. Трябва да се обадя на
2
някой от Б. да ми ги представи тези лекарства от личния лекар, защото той не
може да ми ги пусне. И в момента имам оплаквания онзи ден пак ме болеше
много стомаха, пих едни хапчета и не ми минава, то от самия панкреас.

ПРОКУРОРЪТ: Не оспорвам тези обстоятелства, въпреки че при
задържането му е направен първоначално медицински преглед и в ареста има
лекар, който следи за здравословното състояние на задържаните.

ОБВИНЯЕМИЯТ С.: В ареста не е викан лекар по спешност, само при
постъпването в ареста ме видя лекар.

ПРОКУРОРЪТ: Въпреки че е извършен медициски преглед и в ареста
има медицинско лице, което следи за здравословното състояние на
задържаните не се противопоставям за събиране на тези доказателства за
установяване на здравословното състояние на обвиняемия.

Като взе предвид направеното доказателствено искане съдът приема за
неотносимо към предмета на доказване в настоящото производство, доколкото
здравният статут на лицето се изяснява и от самите му обяснения, а именно,
че се касае за хронично заболяване, за което липсват каквито и да е конкретно
обективни данни за обостряне след постъпването му в ареста, поради което
съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на медицинска
документация от личния лекар свързана със здравия статут на лицето.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Ще Ви моля да приемете жалбата за неоснователна.
Постановеното определението на РС – Р. за незаконосъобразно и моля да
оставите жалбата без уважение.
Пред първоинстанционния съд производството се е развило по реда на
чл. 64, ал. 1 от НПК, в същото производство е постановена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ постановена с оспорваното
определение. Изтъкнатите в жалбата въпроси считам, че са обсъдени и от
първата инстанция и акта на първоинстанция съд е обоснован въз основа на
събраните доказателства в ранния етап на досъдебното производство. Считам,
че са достатъчно доказателствата, за да се направи обоснованото
предположение, че обвиняемият е извършител на престъплението, за което е
обвинен. Налице са предпоставките предвидени в НПК за вземане на тази
мярка за неотклонение и считам, че обосновано първоинстанционният съд е
приел, че за това деяние и за този обвиняем е най-подходяща тази мярка за
неотклонение с такъв интензитет за оправдаване целите на мярките за
неотклонение в наказателното производство.
Ще Ви моля да потвърдите определението на РС – Р., с което е
постановено мярка за неотклонение "Задържане под стража“ и да оставите без
уважение депозираната жалба.
В този смисъл ще Ви моля за вашия съдебен акт.

АДВ. К.: Смятам, че пред първата инстанция максимално подробно съм
изложил съображенията ни - защо исканата мярка не следва да бъде
уважавана.
Ще маркирам само: Заявили сме, че според нас не са налице
кумулативно дадените предпоставки, при които съдът трябва да вземе най-
тежката мярка за неотклонение. Аз лично смятам, че клиентът ми към
настоящия момент, а и няма доказателства да е правил опити изначално да се
укрие или да извърши някакво друго престъпление, които са едни от
предпоставките за вземане на най-тежката мярка. Престъплението, за което му
е повдигнато обвинение не е при условията на повторност или опасен рецидив
4
и за същото не се предвижда наказание не по-малко от 10 години, каквито са
кумулативно изисканите от закона предпоставки.
Здравословното състояние е не без значение, защото чисто житейски
говорим за кръвно 120 на 200 и нагоре, което е опасно за самия клиент и в тази
връзка направихме своето искане. Смятам, че не беше правилно вземането на
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от РС – Р..
Клиентът ми няма опасност да се укрие и мярка „Домашен арест“ би изиграла
според мен абсолютно същата роля като самия той заяви, че ще се постарае да
си закупува чрез приятели и роднини и т.н предписаните му от лекар
лекарства.
В днешното съдебно заседание клиентът ми заяви, че едно от
лекарствата му липсва и никой от Следствения арест не може да му осигури,
защото се изписва със специални рецепти и в тази връзка няма как да
продължи своето лечение.
В тази връзка, за да не преповтарям заявеното пред РС – Р. моля да
отмените определението на РС – Р. и да измените мярката му в по-лека, а
именно в „Домашен арест“.
Моля препис от протокола да ми бъде изпратен на ел. поща.

В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ С.: Съгласен съм с
казаното от моя а..

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ С.: Като съм си вкъщи ще
пращам някой да ми купува хапчетата, които в ареста нямам и не мога да купя.
Искам по-лека мярка.

Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание,съдът взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на а. Т. в качеството му
на защитник на обвиняемия по досъдебно производство № 140/2024 г. по
описа на РУ на МВР Б. – В. Г. С., ЕГН **********, който е обвинен за
престъпление по чл. 198, ал. 1 НК с искане за отмяна на определението на РС-
5
Р., с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Защитата аргументира, че не са налице предпоставките за взимане на
най-тежката мярка за неотклонение. Счита, че липсват доказателства за
наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. Поддържа, че престъплението, в което е обвинен, не е
извършено в условията на повторност или на опасен рецидив и че
обвиняемият не е осъждан за друго тежко престъпление, за което да е
предвидено наказание не по-малко от 10 години. Във връзка с обремененото
съдебно минало на обвиняемия се посочва, че той е изтърпял своето
наказание, поправил се е и че това не е причина да бъде задържан. Счита, че
първоинстанционният съд не е взел предвид, че обвиняемият е с влошено
здравословно състояние и че се нуждае от лечение. Посочва се, че той не е
здравно осигурен, поради което не разполага с медицински документи, с които
да потвърди заболяванията си. Защитата поддържа, че обвиняемият не е
извършил грабеж, а кражба, понеже не е използвал сила или заплаха, тъй като
пострадалата сама е паднала на земята. Твърди се, че обвиняемият е взел само
част от сумата от портмонето. Счита, че първоинстанционният съд не е отчел,
че след деянието обвиняемият се е разкаял, извинил се е и е върнал сумата.
Представителят на държавното обвинение оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на първоинстанционния акт, поради наличието на всички
предпоставки за определяне на най-тежката мярка за неотклонение.
Съдът, след като се запозна с доводите на страните, материалите по
делото и като съобрази закона, намира следното:
Съгласно чл. 63, ал. 1 НПК мярка за неотклонение задържане под стража
се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-
тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
В случая обвиняемият е привлечен за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК,
наказуемо с лишаване от свобода от три до десет години.
Изводите за наличието на „обосновано предположение“ трябва да се
основават на доказателства, събрани чрез установените в НПК средства
(решение № 257 от 17.05.2001 г. по н. д. № 255/2001 г., II н. о. на ВКС).
6
Събраният доказателствен материал – протокол за разпит на обвиняем,
протоколи за разпит на свидетели, протоколи за доброволно предаване,
фотоалбуми, компактдиск CD-R, съдържащ записи от камери за
видеонаблюдение, протокол за освидетелстване, справка от УИС, справка за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, както и обяснения на обвиняем, дадени в хода на съдебното
заседание пред РС-Р., в своята съвкупност дава основата за извод, че е
обосновано предположението за авторството на престъплението по чл. 198,
ал. 1 НК.
Пострадалата М.А.К. е свидетел-очевидец. В показанията си посочва, че
на 02.08.2024 г. е седяла на пейка, намираща се на улицата пред нейния дом в
гр. Б. и около час и половина е говорила с обвиняемия. Тя описва подробно
процесното деяние. Посочва сумата, която е носила в себе си – 2 500 лв. в
банкноти по 50 лв. Понеже изпитва затруднения с придвижването,
пострадалата се е придвижвала, използвайки детска количка. Около 21:00 ч.
решила да се прибира, хванала количката и започнала да я бута към къщата. С
обвиняемия влезли в гаража. Той вървял зад нея, взел количката от ръцете й и
я блъснал с нея. К. паднала на земята. Обвиняемият се навел над нея и взел
портмонето й, което било в левия й джоб. Той взел всички пари от
портмонето, след което го хвърлил на земята до количката и избягал.
Показанията на пострадалата се потвърждават от записите от камерите
за видеонаблюдение и от показанията на свидетеля П.Д., които при техния
преглед е установил, че на тях се вижда жена, бутаща количка, която
обвиняемият блъска в гръб. След като тя пада на земята и той взема от нея
нещо, наподобяващо портфейл, изхвърля го и накрая тръгва, държейки в
ръцете си нещо, наподобяващо банкноти. Самият Д. посочва, че гледайки
записа, е разпознал обвиняемият В. Г. С..
В показанията си пострадалата посочва, че отнетата й парична сума е
била на банкноти по 50 лв. Това се подкрепя от останалия доказателствен
материал. С протокола за доброволно предаване обвиняемият е предал 21 бр.
банкноти по 50 лв. и 4 бр. банкноти по 10 лв., като в протокола С. е посочил,
че същите са на пострадалата. За предадените банкноти е изготвен фотоалбум.
Свидетелите * потвърждават, че след процесното деяние обвиняемият е носил
в себе си банкноти по 50 лв. Свидетелят П.Л. посочва, че обвиняемият е
7
почерпил него и А.Г., дал му 20 лв. и Л. забелязал, че С. има доста пари.
В обясненията си пред районният съд обвиняемият признава, че е взел
портмонето на К.. Твърди, че е взел само част от сумата, която е била в
портмонето и че преди това пострадалата е паднала, но той не я бил бутал.
Посочва, че е имал в себе си и свои спестени пари. Тоест, че обвиняемият е
отнел банкноти по 50 лв. от пострадалата, се потвърждава и от неговите
собствени обяснения.
Затова е правилна преценката на първоинстанционния съд, че са налице
достатъчно доказателства, за да се направи обосновано предположение за
съпричастност на В. Г. С. към престъплениeтo, в коeто е обвинен.
Настоящият съдебен състав не споделя изводът на районният съд, че не е
налице опасност от укриване, понеже обвиняемият има установен постоянен
адрес в страната. Според показанията на Б.С. в деня на процесното деяние той
бил на двора на къщата си в гр. Б.. Обвиняемият дошъл при него и му казал да
го закара в гр. В.. С. му отказал, след което С. му казал да го закара в гр. Б.,
което С. направил. Множество свидетелски показания потвърждават, че
вечерта на 02.08.2024 г. обвиняемият е бил в гр. Б.. Самият обвиняем в
обясненията си пред районният съд посочва, че е казал на Б.С. да го кара в гр.
Б. и според протокола заявява „аз що взех малко пари и бегах (избягах) с Б.“.
Затова поради внезапното придвижване до друг град, осъществено часове
след деянието, реална опасност от укриване е налице и не може да бъде
споделено становището на първоинстанционният съд, че такава опасност
липсва.
Правилни са изводите на РС-Р. за съществуването на реална опасност
обвиняемия да извърши престъпление, тъй като според приложената справка
за съдимост той е многократно осъждан и видно от справката в УИС срещу
него е налице неприключило досъдебно производство за чл. 194, ал. 1 НК вр.
чл. 26 НК.
С оглед на гореизложеното всички предпоставки на чл. 63, ал. 1 НПК са
налице. В същото време следва да се отхвърлят доводите на защитата
свързани с необходимостта на обвиняемия да се лекува, понеже по делото
липсват доказателства за здравословното му състояние. Липсват и
доказателства той да страда от заболявания, които да са несъвместими с
условията на следствения арест и с възможностите за лечение там. При
8
възникване на здравословни проблеми на обвиняемия може да бъде оказана
необходимата медицинска помощ по реда на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Ако в
бъдеще бъде установено, че продължаването на задържането ще постави в
сериозен риск здравето и живота на обвиняемия, това следва да бъде
преценено като достатъчно основание за изменение на мярката за
неотклонение задържане под стража по реда на чл. 65 НПК.
При така установеното, контролната инстанция намира, че не са налице
основания за определяне на по-лека мярка за неотклонение от определената
такава, поради което следва да бъде потвърдено определението на РС-Р., с
което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на
обвиняемия.
При служебната проверка на определението, настоящия състав обръща
внимание на първоинстанционния съд, че в диспозитива на определението не
следва да се уважава искането за вземане на мярка за неотклонение, а
единствено да се постановява вземането на такава. Това нарушение не е
съществено и не се отразява на правилността на обжалваното определение, но
се сочи за да не се допуска за в бъдеще.
Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 7 и ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 943/05.08.2024 г. постановено по ЧНД №
447/2024 г. по описа на РС – Р. по отношение на В. Г. С. с ЕГН: **********,
обвиняем по ДП № 140/2024 г. по описа на РУ – Б., с което е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивната инстанция е окончателно.

ПОСТАНОВЯВА да се изпрати препис от протокола на адв. К..

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 15:25 часа.

9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10