Определение по дело №3286/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер   3540                Година   04.10.2019         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти октомври                                                                               Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3286 по описа за 2019 година и за да се произнС.е взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срок отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактичС.ка страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба такива, каквито с отговора не са представяни.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внС.е и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис от отговора на ответника. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимущС.твата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищцата е основала предявения иск, са посочени в исковата й молба и по същС.тво се изразяват в това, че била собственик на имот в - и клиент на ответника с № **********, ИТН -. Преди няколко дни получила от него писмо изх. № 8065408/11.06.2019 г. с приложени към него документи. В същото било записано, че при извършена на 28.11.2018 г. от служители на Е.Ю. проверка бил демонтиран и изпратен за експертиза електромер с фабричен № ********* от ИТН - на клиент с номер **********. От служители на Б. било констатирано, че електромерът бил манипулиран и не отчитал. За това бил съставен констативен протокол № 127/21.02.2019 г. на Б. Б.. На основание чл. 48 и чл.51/1/ ПИКЕЕ сметката й за ел.енергия щяла да бъде коригирана за периода от 30.08.2018 г. до 28.11.2018 г. - 90 дни. С писмото й била изпратена й фактура № **********/11.06.2019 г. за 656.90 лева. Стриктно спазвала задълженията си за плащане на мС.ечните суми на ответника. Лично не била манипулирала електромера си, нито знаела за извършване на подобно действие от друго лице. Към момента процС.ната сума не била платена от нея, което обуславяло правният й интерС. от предявения иск за нейната недължимост. Не била присъствала на извършената проверка. Не била уведомена за нея. Електромерът се намирал в заключено ел. табло, извън имота й. В констативния протокол № 429254 от 28.11.2018 г. било записано, че бил съставен и проверката извършена на основание чл. 42 и 44 ПИКЕЕ, Обн. ДВ, бр. 98/2013 г. С решение по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, тези ПИКЕЕ били отменени изцяло, с изключение на чл.48-51, което решение било в сила от 14.02.2017 г. Основанието за съставяне на констативния протокол, вписано в самия него, били чл. 47 и чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. С решение по адм.д. № 3879/2017 г., което било потвърдено изцяло с решение по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС, което било окончателно и влязло в сила, ПИКЕЕ били отменени изцяло. Поради това, към датата на извършване на процС.ната проверка на 28.11.2019 г., посочените в изготвения констативен протокол и във връченото й уведомително писмо за извършената корекция на сметка й, а именно чл. 48 и чл. 51 ПИКЕЕ, не били действащи, което пък означавало, че корекцията се извършвала въз основа на отменени правни норми, което било достатъчно и самостоятелно основание да се приемело, че извършената корекция на сметката й била лишена от основание, т.к. се извършвала въз основа на отменена правна норма. В тежС.т на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешно отчитане в резултат на неправомерно действие на потребителя. Иначе му се позволявало да получи цена за недоставена ел.енергия. Не ставало ясно как точно ответникът бил формирал периода на неточно отчитане. Липсвали и данни за виновното й поведение. Електромерът се намирал извън имота й и никой, освен служители на „Е.Р." Е., нямал физичС.ки достъп до него. Поради това, дори да били налице неточности при отчитането, същите не били причинени от нея. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност не следвало да влече ощетяване на потребителя чрез корекция на сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и било негово задължението за поддържането им в изправност. Липсвало и законово основание за извършената корекция. По въпроса за правото на доставчика на ел.енергия едностранно да коригирал сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените му ОУ, била налице трайна съдебна практика, според която, със ЗИД на ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., било въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. , т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при налични ПИКЕЕ. Общите условия на договорите за продажба на електричС.ка енергия на ответника не съставлявали ПНА или ОАА, поради което §199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., било предвидено в ОУ да имало ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и в заварените от тази нова уредба ОУ на ответника. В чл. 28, ал. 2 от тях било предвидено негово задължение за уведомяване, но не и ред за това. Не бил осъщС.твен фактичС.кият състав, пораждащ правото му, да коригира сметката й при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия. Тази теза се повтаряла и в решение по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, което било изцяло потвърдено от окончателното решение по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 656.90 лева за допълнително начислена й ел. енергия, вследствие установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количС.твото й от електромер с фабричен № *********, за периода от 30.08.2018 г. до 28.11.2018 г., за имот с ИТН - в Стара Загора, кв. Казански 46, ет. 7, ап. 51, на клиент с № **********, за която сума била издадена фактура № **********/11.06.2019 г. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявения отрицателен установителен иск е нормата на чл.124, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че искът бил допустим, но неоснователен и моли съда да го отхвърли. На 28.11.2018 г. служители на „Е.Ю." Е. посетили имота на клиента и извършили проверка на адрС.а му в -, с ИТН: -. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор. Поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху СТИ, служителите демонтирали електромера и го поставили в безшЕ.а торба с пломба за еднократна употреба с цел да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория. На мястото му бил монтиран нов електромер, за който отново, след извършено контролно замерване с еталонен уред, било установено, че измервал ел.енергия с грешка, която била в рамките на допустимата. За тези действия проверяващите лица съставили констативен протокол № 429254/28.11.2018 г. Въпреки положените от тях усилия да откриели клиента, за да присъства на проверката, същият не бил открит. Поради това тя била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на оператора на разпределителната електричС.ка мрежа. Те подписали и констативния протокол, който бил изпратен на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и получен от него. ПроцС.ният електромер бил предаден на Б. за метрологична експертиза. В заключението й било констатирано, че бил осъщС.твен достъп до вътрешността му, където било монтирано допълнително устройство с дистанционно управление в измервателната му верига, водещо до манипулация на метрологичните му характеристики, като проверката била извършена при изключено устройство; отвор в пластмасата под дС.ния му болт; метрологичните характеристики на електромера не съответствали на изискванията на одобрения тип. За извършената проверка бил изготвен констативен протокол № 127/21.02.2019 г. С оглед описаното било установено, че били налице предпоставките в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и операторът на разпределителната електричС.ка мрежа извършил преизчисление на количС.твото електричС.ка енергия, при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б” ПИКЕЕ, като начислил допълнително количС.тво ел.енергия на клиента в размер на 3398 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, която била изчислена по определените за периода цени от КЕВР, била 656.90 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 90 дни. Първата му дата 30.08.2018 г. била на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от проверката, в която била констатирана манипулацията, а последната му дата била тази на проверката на 28.11.2018 г. ЕР Юг предоставило тази информация на ответника, който издал процС.ната фактура № **********/11.06.2019 г. (чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ). С нея допълнително била начислена горепосочената сума вследствие на установеното непълно измерване на ел.енергия и с писмо изх. № 8065408/11.06.2019 г. я изпратил на адрС.а за корС.понденция на клиента (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Видно било от приложенията към исковата молба и твърденията в нея, че уведомителното писмо и всички релевантни за корекцията документи били изпратени на ищцата и получени от същата. В случая ставало дума за спор за дължимост на сума, която била начислена вследствие на т.нар. „корекция на сметка за елек­тричС.ка енергия" (иск по чл. 124, ал. 1 ГПК). Тези спорове били изключи­телно добре познати на съда, но за съжаление, към момента, въпреки ясната и последователна прак­тика на ВКС, някои състави зачитали мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика, и масово уважавали предявени искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им били манипулирани и отчитали доставяната им ел.енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количС.тво. СъщС.твувало законово основание за начисляване на процС.ната сума. КЕВР имала правомощието да приеме ПИКЕЕ (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г.). Раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количС.твото ел.енергия от операторите на съответните мрежи. В случая приложение намирал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от Б. експертиза бил установен точния про­цент на грешка, а формулата, която се прилагала при изчисляването на количС.твото за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Тези норми били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Нямал задължение да доказва виновно поведение на ищцата. Неоснователни били доводите й, че имало същС.твено значение, кой точно бил извършил това въздейс­твие, което не можело да й се вмени във вина, защото установяването на извършителя и вината му, било от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата доколкото имало данни за осъщС.твяване на състава на чл. 234в НК. Било ирелевантно кой бил конкретният му извършител, защото в посочените норми не се съдържали изисквания и условия за това. Било точно обратното. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия, правото на доставчика й да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя, защото корекцията целяла възстановяване на настъпило без основание имущС.твено размС.тване, а не ангажиране отговорността на потребителя за виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайният снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиент в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите му при извършена корекция. В качС.твото си на краен снабдител съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично извС.тни общи условия. Действащите такива за процС.ния период били ОУ одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е. С.). Те представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на ел.енергия. В чл. 28, ал. 2 от тях изрично бил уреден реда, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора му съдържание. Не можел да сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уве­домяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г., което било изцяло погрешно и нелогично. Законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променели общите си усло­вия (в ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., нямало подобна инструкция. Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в чл. 24 от ОУ на договорите за продаж­ба на електричС.ка енергия на посочения в отговора друг доставчик, който също бил краен снабдител с ел.енергия, но за посочената в отговора територия, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, което било прието в посоченото в отговора решение. ОУ на този в друг доставчик били одобрени с посоченото в отговора решение на КЕВР, преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., а дословно чл. 24 от същите имал посоченото в отговора съдържание. При сравнение ясно се виждало, че тези разпоредби били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактичС.ка обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят ОУ. Следвало чл. 28 от ОУ на ответника да се прилага ведно с общия ред за съобщаване, предвиден в чл. 42. Моли при постановяване на решението да се имала предвид най-новата практика на ВКС, която била в смисъл, че крайният снабдител имал право да коригира сметката на клиент за отминал период независимо дали приел нови общи условия по смисъла на чл. 98а, ал. 6 ЗЕ. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията в случая, искът бил неоснователен и следвало да се отхвърли, като му се присъдели разноски.

ТежС.тта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежС.тта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата й молба, тъй като на тях е основала възраженията си за недължимост на отричаното с иска й вземане, а ответникът носи тежС.тта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, рС.пективно основанието за възникването и същС.твуването му, и неговият размер.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електричС.ка енергия на Е. и общите условия на договорите за пренос на електричС.ка енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.Р.” Е., както и доказателства за влизането им в сила, а те не представляват печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо, констативен протокол № 429254/28.11.2018 г., констативен протокол № 127/21.02.2019 г., фактура № **********/11.06.2019 г., и справка.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 06.11.2019 г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: