Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Сливен,
20.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание
проведено на двадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при секретаря М.ТОДОРОВА в присъствието на прокурора В.БЕЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ вчн дело № 629 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е за проверка на първоинстанционно решение
за настаняване на лице на задължително лечение.
Образувано е по жалба депозирана лично
от привлечената С.Г.К. ***, срещу решение № 525/04.12.2018г. постановено по чнд
№ 1362/2018г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакуваното решение жалбоподателката
С.Г.К. е настанена на задължително лечение в ДПБ - Раднево, за срок от три
месеца считано от датата на настаняване на лицето, при стационарен режим.
В жалбата, по повод на която е
образувано настоящото въззивно производство, подадена лично от настаненото на
задължително лечение лице в установения от закона и указан от съда срок се
изразява несъгласие с така постановения съдебен акт и се настоява за отмяната
му. Заявява се, че по делото не са били събрани доказателства и не е доказано
тя да е извършила такова деяние, което да налага настаняването й на
задължително лечение. Навеждат се многобройни доводи за нарушаване на цитирани
в жалбата текстове на Конституцията и НПК в производството пред първата
инстанция, преди всичко във връзка с призоваването й и с настаняването й за преглед
и изследване по повод на назначената психиатрична експертиза. Изрично се сочи,
че жалбоподателката не страда от психично заболяване и не се нуждае от лечение.
В с.з. пред въззивната инстанция
жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с упълномощен защитник.
Поддържа както оплакването в писмената жалба, така и наведените доводи.
Заявява, че не е доказано тя да е извършила каквото и да било деяние, което да
е основание за задържането й респ. за
настаняването й на задължително лечение. Категорично твърди, че не страда от
психично заболяване и съответно няма нужда от лечение, поради което отказва да
се лекува доброволно вкл. да се яви на преглед при психиатър. Настоява за
отмяна на решението на СлРС за настаняването й на задължително лечение.
Упълномощеният защитник заявява, че
е в интерес на самото привлечено лице да бъде настанено на задължително лечение поради наличието на основанията за това , но
счита, че лечението би могло да се осъществи в друго здравно заведение –
„Център за психично здраве“ гр.Стара Загора, вместо в определената ДПБ –
Раднево. В този смисъл настоява да бъде изменено решението на СлРС единствено в
частта относно определеното здравно заведение, където да бъде настанена
привлечената на задължително лечение.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Сливен дава заключение, че с оглед на събраните доказателства по
делото решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено. Алтернативно предоставя на съда възможност, ако бъде преценено
за подходящо, привлеченото лице да бъде настанено в здравното заведение,
предложено от защитника.
Сливенският окръжен съд, в
качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в
писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите
от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт, а и с оглед на конкретните оплаквания, намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа
на извършения от него анализ на събраните и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
правилно и в съответствие с тези доказателствени материали е приел за
установено от фактическа страна следното:
Привлечената С.Г.К. е жена на 44
години, с правилно биологично и ранно детско развитие. Завършила е средно
образование. Разведена е, има трима сина. Дълго време е била безработна. През
м. май 2017г. заминала да работи като селскостопански работник в Ирландия.
Започнала да се обажда на близките си, че там фирмата, в която работи, я
преследва и трови с наркотици. Престояла в Ирландия около 3-4 месеца. После
заминала за Испания. От три месеца се върнала в гр.Сливен. Отчетлива промяна в
поведението й се забелязала от септември 2017г. Станала много подозрителна,
твърдяла, че срещу нея има заговор, че я преследват, че слагат отрови в храната
й. Променила навиците си на хранене - не приемала храна, която не си е закупила
сама, дестилирала водата, която пие. Затворила се в дома си, не пускала никого.
Твърдяла, че когато синът й излиза навън го изнасилват. Често говорела за
самоубийство. Саморазговаряла, като че ли се кара с някого. Обвинявала майка
си, че я нарича „Демон". Мерела с вещи от терасата. Проявявала сериозна
агресия към близките си, посягала с нож на сина и майка си, държала брадва в
жилището. Проявявала агресия към близките си. Говорела за показно убийство на
цялото й семейство и за самоубийство. Станала много активна във Фейсбук, където
описвала, че е обект на преследване, отравяне и конспирация. Обявила за мъртва
предишната приятелка на сина й, което не отговаряло на реалността. Публикувала
запитване от къде може да си закупи огнестрелно оръжие. Отказвала прегледи и
лечение.
По делото в хода на
първоинстанционното производство е била назначена съдебно-психиатрична
експертиза, която е следвало да бъде изготвена при стационарен режим. Поради
това Привлечената е била настанена в „Психиатрично отделение“ при МБАЛ „Д-р
Ив.Селимински“ гр.Сливен. Там тя отказвала да приема храна, включително донесена
й и от близките, отказвала да пие вода, настоявала да й се дадат котлон,
тенджера и система от купички, за да може да си дестилира водата, ходела боса,
денонощно държала прозорците отворени, въпреки отрицателните температури навън.
Спяла на пода за земята, отреагирвала дисфорично ако някой от персонала влезел
в болничната й стаята. Ставала гневна, с опозиционно поведение. На 30.11.2018
г. в 07.50 ч. осъществила бягство като прескочила оградата. Била върната в
болницата със съдействието на органите на полицията. Категорично отказала прием
на терапия.
В с.з. пред районния съд категорично
заявила, че не страда от никакво заболяване, че била абсолютно здрава и не било
нужно да се лекува.
От заключението на назначената
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че привлечената С.К. страда от
Параноидна шизофрения. Параноидно халюцинаторен синдром. МКБ10 - F20.0. Констатирана
е липса на критичност, както и това, че тя не е в състояние да дава информирано
съгласие за лечението си. Според вещото лице С.К. категорично отказва лечение
лечение, а с поведението си уврежда здравето си и е опасна за себе си и за
обществото. Вещото лице дава мнение, че тя се нуждае от задължително лечение за
срок от три месеца в ДПБ -Раднево.
Така установеното от фактическа
страна напълно кореспондира със събраните и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие доказателствени материали. Фактическите изводи на първата
инстанция, до които стигна и настоящия съд, са изградени въз основа на
доказателствата, които са били събрани в с.з., а именно показанията на
разпитаните свидетели и заключението на вещото лице.
Показанията на разпитаните
свидетели в много голяма степен са относими към предмета на доказване по
настоящото дело, тъй като чрез тях се установява поведението на привлечената,
от което може да се направят изводи за съществуването на опасност за околните,
обществото и собственото й здраве. Обстоятелството, че тези свидетели са
съответно майка и син на привлечената не следва да води до заключение за
пристрастност или предубеденост, доколкото техните твърдения се подкрепят и от
констатациите не вещото лице.
Що се отнася до последното, съдът
не е имал основание да се съмнява в компетентността и добросъвестността му.
Заключението му е обосновано и пълно, в
много голяма степен относимо към предмета на доказване, доколкото се
установява, че привлечената действително страда от психично заболяване; че с
поведението си уврежда собственото си здраве и е опасна за себе си и
обществото; че може да извърши престъпление; че не необходимо задължително
лечение в ДПБ – Раднево за срок от три месеца.
Въз основа на така установеното
като фактическа обстановка настоящата инстанция счита правните изводи на
районния съд за необходимостта по отношение на жалбоподателката С.Г.К. да бъде
проведено задължително лечение са законосъобразни и обосновани.
Действително предвид заключението на вещото
лице по назначената психиатрична експертиза К. страда от психично заболяване – Параноидна
шизофрения. Параноидно халюцинаторен синдром. МКБ10 - F20.0. Същата с оглед
здравословното си състояние е опасна за себе си, близките и обществото и в
следствие на заболяването си е възможно да извърши престъпление, предвид на
което следва да бъде настанена в болнично заведение.
От събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите и заключението на вещото лице е
безспорно установено, че привлечената поради естеството на заболяването си може
да извърши обществено опасно деяние, което застрашава близките й, а и всички
околни, а с отказа си от лечение тя сериозно уврежда здравето си.
С оглед на тези констатации и
изводи, законосъобразно районния съд е приел, че е необходимо привлечената С.Г.К.
да бъде настанена на задължително лечение в ДПБ гр.Раднево за срок от три месеца
/така както е било препоръчано в заключението на психиатричната експертиза/, при
стационарен режим.
Съдът се е съобразил и със
становището на вещото лице за това, че привлечената не е в състояние да дава
информирано съгласие за лечението си, поради което е определил майка й като
лице, което да дава информирано съгласие за лечението.
Неоснователни са възраженията на
привлечената в жалбата й /потвърдени и в с.з. пред въззивния съд/, че не са налице предпоставките за настаняване
на задължително лечение, тъй като не било доказано тя да е извършила каквото и
да било деяние и тъй като тя не страдала от психично заболяване и не се
нуждаела от лечение.
С оглед на констатираното по-горе
по отношение на приетото за установено от фактическа страна въз основа на
коментираните доказателства, според настоящия съд е несъмнено, че жалбоподателката
С.Г.К. действително страда от психично заболяване - Параноидна шизофрения.
Параноидно халюцинаторен синдром. МКБ10 - F20.0. Поради това заболяване е
възможно да извърши престъпление. С поведението си тя уврежда здравето си
/отказва да приема храна и вода/ и е опасна за себе си и обществото /предвид
установените случаи на агресивно поведение по отношение на синовете й/. Предвид
категоричната липсата на критичност по отношение на собственото си поведение и
отказа й да се подложи на лечение е налице и опасност тя да застраши сериозно
здравето си.
Предвид горните обстоятелства се
обосновава извода за необходимост от провеждане на лечение и доколкото е налице
категоричен отказ това лечение да се провежда доброволно /вкл. предвид тезата
на привлеченото лице, че не страда от психично заболяване и не се нуждае от
лечение, както и предвид категоричния отказ дори да се яви на преглед при
психиатър/, правилно и законосъобразно се явява решението на районния съд за
настаняване на лицето на принудително лечение.
Настоящата инстанция обсъди
възможността задължителното лечение да не се провежда в ДПБ гр.Раднево, а в
друго заведение вкл. евентуално в посочения от защитата „Център за психично
здраве“ гр. Стара Загора. Съдът счита в тази връзка, че доколкото вещото лице
по назначената съдебно- психиатрична експертиза изрично е посочило, че
лечението следва да се проведе в ДПБ гр.Раднево, няма основания да бъде
променяно мястото на задължителното лечение. Касае се за настаняване на
стационарен режим са срок от три месеца при категоричен отказ от доброволно
лечение, с оглед на което няма основание да бъде постановено лечение в друго
/различно от посоченото от вещото лице/ здравно заведение, за което не е ясно
дали са налице съответните условия за провеждане на лечението при съответния
режим.
Поради липсата на основания, които
да налагат изменението или отмяната на проверяваното решение на СлРС, същото
следва да бъде потвърдено изцяло.
Ръководен от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 525/04.12.2018г.
постановено по чнд № 1362/2018г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
Настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: