№ 4546
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.А
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Административно
наказателно дело № 20251110210530 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Е. В. Б., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 25-4332-011997/02.06.2025 г., издадено от
Началник - сектор в ОПП, СДВР, с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
750, 00 /седемстотин и петдесет/ лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от три месеца за нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
Е. Б., който го атакува с въззивна жалба и претендира отмяната му поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили
правото му на защита, неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. Сочи се, че при съставяне на наказателното постановление е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като като
нарушена е посочена както разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, така и тази на
чл. 21 ал. 2 ЗДвП, с което е ограничено правото на въззивника да разбере
административнонаказателното обвинение. Изтъква се и че не е налице
нарушение на режима на скоростта, тъй като движението на автомобила е
установено след зоната на действие на пътен знак В26.
В съдебно заседание жалбоподателят Е. Б., не се явява, редовно
призован. Представлява се от адв. М. М. от САК, който пледира за отмяна на
1
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В допълнение на доводите във въззивната жалба се
позовава на нарушаване на давностния срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН, като сочи,
че нарушителят е бил известен още към датата на заснемане движението на
автомобила, но АУАН не е съставен в тримесечния срок, предвидени в чл. 34
ал. 1 б. "в" ЗАНН, а почти година по - късно. Навежда доводи за нищожност на
АУАН поради извършена поправка в годината на съставянето му, поради което
счита, че АУАН е антидатиран в опит да се спази едногодишния срок по чл. 34
ал. 1 б. "в" ЗАНН.
Наказващият орган - Началник - сектор в отдел "Пътна полиция" при
СДВР, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмени бележки от гл.
юрк. С. Кондова с пълномощно от наказващия орган се прави искане за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендирано
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
подадена от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт
по чл. 58д т. 1 ЗАНН. От страна на наказващия орган не бяха представени
доказателства за датата, на която наказателното постановление е било връчено
на въззивника, поради което съдът намира, че жалбата следва да се приеме и
за подадена в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН и като допустима да бъде разгледана
по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Е. В. Б. е правоспособен водач на МПС, като му било
издадено СУМПС № *********/06.10.2015 г. от СДВР, валидно до 06.10.2025
г.
Към 14.03.2024 г. жалбоподателят Е. Б. бил собственик на л.а. марка
„Мерцедес“, модел „Е 280 ЦДИ“ с рег. № *******.
На 14.03.2024 г. в 17:36 часа жалбоподателят Е. Б. управлявал
собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280 ЦДИ“ с рег. №
******* на територията на град София по ул. „Даскал Стоян Попандреев“ с
посока на движение от ул. „Кумата“ към Околовръстен път до
административен номер 50. В посочения пътен участък максимално
разрешената скорост за движение за пътни превозни средства от категория
2
„В“ към 14.03.2024 г. била 50 км/ч, като същата била сигнализирана и с пътен
знак „В26“, но независимо от това до № 50 управляваният от жалбоподателя
автомобил се движел със скорост от 107 км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен
номер MD 1197, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
която билa преминала последваща техническа проверка за периода от
13.03.2023 г. до 14.03.2023 г. в Български институт по метрология, Главна
дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за
измерване и софтуер", със заключение, че съответства на метрологичните
изисквания. Видео - радарната система била разположена на триножник на
участък от пътя, работела в стационарен режим на заснемане и заснемала
приближаващите автомобили.
След установяване, че собственик на заснетия автомобил е именно
жалбоподателят Е. Б. до същия на адреса му по местоживеене - гр. Септември,
обл. Пазарджик, ул. "Малка Марица" № 49, били изпратени материалите по
преписката, ведно с декларация по чл. 188 ЗДвП. На 06.03.2025 г.
жалбоподателят попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че на
14.03.2024 г. в 17.36 часа в гр. София автомобилът му се е управлявал от него.
Попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП била изпратена обратно до ОПП -
СДВР.
На 13.03.2025 г. в присъствието на двама свидетели и в отсъствие на
жалбоподателя свидетелката С., заемаща длъжност младши автоконтрольор I
степен в 03 група „Автоматизирани системи за контрол на пътното движение“
на 03 сектор „Административно обслужване“ в ОПП – СДВР, съставила АУАН
бл. № 021262/13.03.2025 г., с който повдигнал против жалбоподателя
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение по чл. 21
ал. 2 вр. чл. 165 ал. 2 т. 6 ЗДвП – затова, че на 14.03.2024 г. в 17:36 часа
жалбоподателят Е. Б. е управлявал собствения си лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 280 ЦДИ“ с рег. № ******* на територията на град
София, по ул. „Даскал Стоян Попандреев“ с посока на движение от ул.
„Кумата“ към ул. "Околовръстен път" и до № 50 при ограничение на скоростта
50 км/ч, въведено с пътен знак В26, в населено място, се движи с превишена
3
скорост от 107 км/ч.
Съставеният АУАН бил изпратен за връчване и предявяване на
жалбоподателя чрез сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР - Пазарджик с писмо
изх. № УРИ 4332р-20077/19.03.2025 г. на Началник на 03 сектор
„Административно обслужване“ в ОПП - СДВР, ведно със снимковия
материал, на който било заснето нарушението, и попълнената декларация по
чл. 188 ЗДвП.
На 14.04.2025 г. съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателя и
му бил връчен препис, като при предявяване на АУАН въззивникът не
направил възражения. След това с писмо рег. № 340р-6651/25.04.2025 г. на
ВПД началник на РУ - гр. Септември АУАН бил изпратен до Началник на 03
сектор „Административно обслужване“ в ОПП - СДВР.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН възражения срещу съставения АУАН
също не постъпили.
На 02.06.2025 г. Д.Д. - Началник на 03 сектор "Административно
обслужване" към ОПП, СДВР, издала атакуваното Наказателно постановление
№ 25-4332-011997/02.06.2025 г., с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП
наложила на жалбоподателя Е. В. Б. административно наказание "глоба" в
размер на 750, 00 /седемстотин и петдесет/ лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от три месеца за нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни - показанията на свидетеля Силви Славчева, писмените доказателства -
писмо изх. № УРИ 4332р-20077/19.03.2025 г. на Началник на 03 сектор
„Административно обслужване“ в ОПП - СДВР, писмо рег. № 340р-
6651/25.04.2025 г. на ВПД началник на РУ - гр. Септември, наказателно
постановление № 25-4332-011997/02.06.2025 г., АУАН бл. №
021262/13.03.2025 г., декларация по чл. 188 ЗДвП от 06.03.2025 г., протокол №
022 – СГ - ИСИС/14.03.2022 г. Български институт по метрология, Главна
дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за
измерване и софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1197,
извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на
4
БИМ, решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен
институт по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български
език, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-21745/18.04.2024 г. с дата на използване 14.03.2024 г.,
ежедневна форма на отчет от дата 14.03.2024 г., справка за собствеността на
моторно превозно средство с рег. № *******, справка - картон на водача,
заповед № 513з-9552/13.09.2024 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-
12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност от 17.09.2024 г., акт за встъпване в длъжност от 20.09.2024 г., копие
от проект за организация на движението в района на № 50 на ул. „Даскал
Стоян Попандреев“ с посока на движение от ул. „Кумата“ към бул. „Софийски
околовръстен път“, отговор от началник на 03 сектор "Административно
обслужване", отдел "Пътна полиция" - СДВР изх. № УРИ 433200-
129889/18.11.2025 г., веществените доказателства – снимка на разположението
на пътен знак „В26“ и на разположението на техническото средство на
триножник на участък от пътя, вещественото доказателствено средство –
снимка на лек автомобил с рег. № *******.
Показанията на свидетелката С. са източник на информация по
отношение времето /годината/ на съставяне на АУАН, с който е образувано
административнонаказателното производство, и мястото на съставянето му - в
служебно помещение на СДВР, ОПП. От показанията й се установява, че
Славчева не е присъствала при извършване или установяване на нарушението,
а акта е съставила въз основа на данните по преписката. От показанията на
свидетелката Славчева се установява и установената в СДВР, ОПП, практика
във връзка с изпращане на покана за явяване за съставяне и предявяване на
АУАН до нарушителите. Показанията на свидетелката Славчева, че когато
собственикът на моторното превозно средство е с адрес в провинцията (както
е в случая), до него се изпращат материалите по преписката, ведно с
декларация по чл. 188 ЗДвП, която собственикът да попълни, кореспондират
на писмените доказателства по делото - писмо изх. № УРИ 4332р-
20077/19.03.2025 г. на Началник на 03 сектор „Административно обслужване“
в ОПП - СДВР, писмо рег. № 340р-6651/25.04.2025 г. на ВПД началник на РУ
- гр. Септември, поради което съдът им се довери и ги кредитира. Съдът обаче
не кредитира показанията й, че когато лицето е с адрес в провинцията, ведно с
5
материалите по преписката се изпращат и покана, в която е отразено, че може
да се яви, за да се запознае с преписката и да присъства при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение. На първо място, в тази част
показанията на свидетелката са общи и не се отнасят до конкретния случай, и
на следващо място - се опровергават от писмените доказателства - видно от
отговор от началник на 03 сектор "Административно обслужване", отдел
"Пътна полиция" - СДВР изх. № УРИ 433200-129889/18.11.2025 г.
материалите по административнонаказателната преписка са изпратени в
цялост в съда, а в същите не се съдържа покана, изпратена до въззивния
жалбоподател Е. Б., за явяване за съставяне на АУАН, поради което и съдът
формира извод, че такава покана не е била изпращана.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, доколкото
същите са последователни, взаимно кореспондиращи си и съответни на
вещественото доказателствено средство, на веществените доказателства,
както и на свидетелските показания.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло статичното изображение - снимка на лекия автомобил
с рег. № ******* като годно веществено доказателствено средство. От същата
се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и
измерената скорост.
Като веществени доказателства съдът кредитира приложените снимки
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя, на служебния
автомобил на ОПП - СДВР, както и на знак „В26“. Същите в пълна степен
съответстват на писмените доказателства - протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
21745/18.04.2024 г. с дата на използване 14.03.2024 г., ежедневна форма на
отчет от дата 14.03.2024 г., копие от проект за организация на движението в
района на № 50 на ул. „Даскал Стоян Попандреев“ с посока на движение от
ул. „Кумата“ към бул. „Софийски околовръстен път“.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
6
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от писмените доказателства по делото. Видно от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
полицейските органи, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР,
са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. От
писменото доказателство - заповед № 513з-9552/13.09.2024 г. на Директора на
СДВР и акт за встъпване в длъжност от 20.09.2024 г., се установява, че
свидетелката С., съставила акта за установяване на нарушението, е назначена
на длъжност младши автоконтрольор I степен в 03 група „Автоматизирани
системи за контрол на пътното движение“ на 03 сектор „Административно
обслужване“ в ОПП – СДВР, поради което същата разполага с материална и
териториална компетентност да съставя актове за установяване на нарушения
на ЗДвП.
Отново от приетата като писмено доказателство заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, се
установява, че началникът на сектор "Административно обслужване" към
ОПП - СДВР, е оправомощен да издава наказателни постановления за
нарушения на ЗДвП на обслужваната територия. От акт за встъпване в
длъжност от 17.09.2024 г. и заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на
Министъра на вътрешните работи се установява, че издалата наказателното
постановление старши инспектор Д.Д. заема длъжност началник на 03 сектор
"Административно обслужване" към ОПП, СДВР, поради което и разполага с
материална и териториална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като възраженията на въззивния жалбоподател в тази
връзка не са основателни. Нарушението е извършено на 14.03.2024 г., като не
могат да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че на тази дата е открит и нарушителят и считано от същата
дата е започнал да тече тримесечният давностен срок по чл. 34 ал. 1 б. "в"
ЗАНН. В случая нарушителят е открит значително по - късно - на 06.03.2025
г., когато въззивният жалбоподател като собственик на автомобила, е
7
попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която е посочил, че при извършване
на нарушението именно той е управлявал собствения си автомобил. Именно
от този момент на компетентните административни органи е станало известно
кое е лицето, за което има данни да е извършило административно нарушение,
и срещу което следва да се образува административнонаказателно
производство със съставяне на АУАН. Съдът прецени като неоснователни и
възраженията на въззивния жалбоподател за антидатиране на акта за
установяване на административно нарушение, със съставянето на който е
образувано административнонаказателното производство, извършено с цел
спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН,
извършената поправка се отнася до годината на съставянето му, като е видно,
че първоначално е посочена дата "13.03.2024 г.", след което годината е
поправена на "2025 г." Предвид естеството на поправката не може да се
приеме, че тя е направена с цел да се създаде привидност за спазване на
сроковете по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. АУАН е съставен на границата на
едногодишния срок от извършване на нарушението, и ако поправката целеше
прикриване на неспазването на сроковете по чл. 34 ал. 1 ЗАНН, същата би
касаела датата на съставяне на АУАН (дата и месец) или посочената година би
била годината на нарушението - 2024 г. вместо 2025 г. На следващо място от
показанията на свидетелката Славчева също се потвърждава, че АУАН е
съставен през 2025 г., като съставянето му се предшества от попълване от
декларация по чл. 188 ЗДвП от собственика на моторното превозно средство,
която в случая видно от писмените доказателства е била попълнена на
06.03.2025 г., т.е. седмица преди съставяне на АУАН. Предвид изложеното
съдът намери, че не възникват никакви съмнения по отношение датата, на
която е съставен акта за установяване на административно нарушение.
Съдът ще посочи, че правилно административнонаказателното
производство е образувано със съставяне на АУАН, а не е ползван облекчения
ред чрез издаване на електронен фиш, макар нарушението да е установено с
автоматизирано техническо средство, тъй като за конкретното нарушение се
предвижда и налагане на наказание "лишаване от право да се управлява
МПС", а в тези случаи съгласно чл. 189 ал. 4 ЗДвП (редакция ДВ, бр. 54 от
2017 г.) не се издава електронен фиш.
Както в АУАН, така и в НП, при това при пълна идентичност са
посочени времето и мястото на извършване на нарушението, всички
8
съставомерни признаци от състава му и нарушената материалноправна
разпоредба.
Не е основателно възражението на защитата за съществено
процесуално нарушение, допуснато при издаване на обжалваното наказателно
постановление, и изразило се в несъответствие при посочване на нарушената
материалноправна разпоредба. Действително, в атакуваното наказателно
постановление е цитирана разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, но след това е
посочено, че с действията си жалбоподателят е нарушил виновно чл. 21 ал. 2
ЗДвП. Посочването и на двете алинеи на разпоредбата на чл. 21 ЗДвП в
обжалваното наказателно постановление не следва да се преценява като
съществено процесуално нарушение - такова, което да е ограничило правото
на защита на жалбоподателя, поставяйки го в невъзможност да разбере за
какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. При описание на обстоятелствата на нарушението е посочено по
ясен и недвусмислен начин, че се касае за превишение на максимално
разрешената скорост за движение в границите на населеното място, въведена с
пътен знак "В26", което е напълно достатъчно, за да разбере въззивният
жалбоподател вмененото му административнонаказателно обвинение и да
организира защитата си срещу него.
Съдът намери обаче, че и актосъставителят, и наказващият орган,
неправилно са посочили нарушената разпоредба като са квалифицирали
нарушението като такова по чл. 21 ал. 2 ЗДвП вместо като такова по чл. 21 ал.
1 ЗДвП, но единствено това обстоятелство не би съставлявало основание за
отмяна на наказателното постановление, а само за изменението му чрез
приложение на закон за еднакво наказуемото нарушение без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП
максималната разрешена скорост на движение за пътни превозни средства от
категория "В" в населено място е 50 км/ч, като в случай, че в конкретен пътен
участък е въведено различно ограничение на скоростта, то се сигнализира с
пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/. В случая видно от писменото доказателство -
копие на проект за организация на движението в процесния пътен участък,
както и от вещественото доказателство – снимка на разположението на пътен
знак „В26“, ограничението на скоростта от 50 км/ч е сигнализирано и с пътен
знак "В26", но това не води до извод, че нарушената разпоредба е тази на чл.
9
21 ал. 2 ЗДвП. И това е така, тъй като в случая пътният знак "В26" не въвежда
ограничение на скоростта, различно от указаното в разпоредбата на чл. 21 ал.
1 ЗДвП (в този смисъл и Решение № 1206 от 24.02.2023 г. по адм. д. №
8895/2022 г. на АССГ, Решение № 626 от 06.02.2023 г. по адм. д. № 8586/2022
г. на АССГ, решение № 2937 от 07.05.2021 г. по адм. д. № 12364/2020 г. на
АССГ).
Съдът намери и че извършването на нарушението е доказано по
несъмнен и категоричен начин.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г./. В материалите по административнонаказателната
преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система рег. № 4332р-21745/15.03.2024 г. съгласно чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който са посочени времето
и мястото на контрол – на 14.03.2024 г. в гр. София, ул. „Даскал Стоян
Попандреев“ до № 50, посочено е, че контрол е осъществяван за времето от
17:00 до 19:00 часа на 14.03.2024 г., посочена е посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства - от ул. "Кумата" към бул.
"Софийски околовръстен път", режима на измерване - стационарен, посоката
на задействане на системата за видеоконтрол - приближаващи автомобили.
В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
10
подлежат на метрологичен контрол (обн. ДВ. бр.98 от 7 ноември 2003г., отм.
ДВ, брой 103 от 06.12.2024 г., в сила към датата на нарушението) средствата за
измерване с ЕИО одобрен тип и извършена ЕИО първоначална проверка,
пуснати на пазара на Европейския съюз (ЕС) или на Европейското
икономическо пространство, или на Турция, подлежат само на последваща
проверка по реда на Наредбата. От писмените доказателства - протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. №
4332р-21745/15.03.2024 г. с дата на използване 14.03.2024 г., се установява, че
за времето от 17:00 до 19:00 часа на 14.03.2024 г., спазването на режима на
скоростта по ул. „Даскал Стоян Попандреев" до административен номер 50 в
посока на движение от ул. "Кумата" към Околовръстен път се е осъществявало
с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
M2, № MD 1197, която представлява одобрен тип съгласно Решение за
одобряване на типа на уреда на Държавен институт по метрология на
Република Хърватия, Загреб. Видно от Решение за одобрение на типа на уреда
за измерване сред одобрените типове е и Cordon M2, каквото средство е
използвано в настоящия случай. Видно от протокол от проверка № 022 - СГ -
ИСИС/14.03.2023 г. на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди", отдел
"Изпитване на средства за измерване и софтуер" видео-радарната система с
идентификационен номер MD 1197 е преминала за периода от 13.03. до
14.03.2023 г. периодична проверка на техническата изправност със
заключението, че отговаря на метрологичните изисквания. Съгласно чл. 43 ал.
4 от Закона за измерванията периодичността на последващите проверки се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Видно от заповед № А-616/11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН, по отношение на скоростомерите е определена
периодичност на последващите проверки от една година. Предвид горното
към 14.03.2024 г. техническото средство, с което е установено превишението
на скоростта, е било в срока на извършената последваща проверка на
техническата му изправност.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на движение
за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50 км/ч, като
в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно ограничение на
11
скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/. От писмените
доказателства - отговор от Столична община, дирекция "Управление и анализ
на трафика", ведно с копие от проект за организация на движението в района
на № 50 на ул. „Даскал Стоян Попандреев“ с посока на движение от ул.
„Кумата“ към бул. „Софийски околовръстен път“, както и от вещественото
доказателство – снимка на разположението на пътен знак „В26“, се
установява, че към 14.03.2024 г. максимално разрешената скорост на движение
в пътния участък е била 50 км/ч, сигнализирана с пътен знак „В26“. Не са
основателни възраженията на въззивния жалбоподател, че движението на
автомобила е установено след зоната на действие на пътния знак, въвеждащ
ограничението на скоростта. Съгласно чл. 50 ал. 1 от Правилника за прилагане
на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/ забраната, въведена с пътен
знак В26, важи до следващото кръстовище или до знак, който я отменя, или на
разстояние, указано с допълнителна табела Т2. От писменото доказателство -
копие от проект за организация на движението в района на № 50 на ул.
„Даскал Стоян Попандреев“ се установява, че в посоката на движение на
жалбоподателя (от ул. "Кумата" към Околовръстен път) след знака В26,
въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч, до административен номер 50,
където е установено движението на автомобила, липсва кръстовище, поради
което възраженията на въззивника в този смисъл съдът прецени като
неоснователни.
От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява и конкретното превишение на скоростта на
движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се
установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 111 км/ч.
От протокола за проверка № 022 - СГ-ИСИС/14.03.2023 г. е видна стойността
на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3
% при скорост над 100 км/ч. Коментираната стойност от 3 % е приспадната в
полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 111 км/ч,
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост от 107 км/ч.
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП "собственикът на пътното превозно
средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател -
ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът,
съответно ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
12
нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното средство." От
писмените доказателства се установява, че именно жалбоподателят Е. В. Б. е
собственик на лекия автомобил марка „Мерцедесе“, модел „Е 280 ЦДИ“ с рег.
№ *******, с който е извършено нарушението. Освен това жалбоподателят в
качеството си на собственик на лекия автомобил е попълнил и декларация, в
която е посочил, че именно той го е управлявал на 14.03.2024 г. в 17:36 часа в
град София.
От субективна страна жалбоподателят Б. е осъществил нарушението
при пряк умисъл като форма на вината, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на действията си, предвиждал е и пряко е целял
управлението на моторно превозно средство със скорост, два пъти,
надхвърляща разрешената.
Ето защо съдът намира, че въз основа на събраните в производството
доказателства се установява, че като е управлявал на 14.03.2024 г. в 17:36 часа
собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280 ЦДИ“ с рег. №
******* на територията на град София, по ул. „Даскал Стоян Попандреев“ до
№ 50 с посока на движение от ул. „Кумата“ към Софийски околовръстен път
със скорост от 107 км/ч при ограничение от 50 км/ч, въззивникът Е. Б. е
осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 21 ал. 1
ЗДвП.
Следва да се посочи и че нарушението не би могло да се преценява
като такова с по - ниска степен на обществена опасност, сравнено с други
нарушения от същия вид, предвид значителното превишение (максималната
разрешена скорост на движение е превишена повече от два пъти). На
следващо място, видно от проекта за организация на движението в процесния
пътен участък в района се намира спирка на масовия градски транспорт, което
предполага струпване на повече граждани, чийто живот и здраве
жалбоподателят е застрашил, превишавайки (и то повече от два пъти)
максимално разрешената скорост за движение.
Независимо от горните изводи обаче се констатират основания за
отмяна на обжалваното наказателно постановление поради допуснати в
предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на
процесуалните правила. Нарушено е правото на въззивника да присъства при
съставяне на АУАН, с който се образува административнонаказателното
13
производство и по отношение на него се повдига административното
обвинение. Разпоредбата на чл. 40 ал. 1 ЗАНН е императивна и предвижда, че
актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя. Изключението е от това правило е предвидено в
чл. 40 ал. 2 ЗАНН, според която разпоредба актът се съставя в отсъствие на
нарушителя в две хипотези - когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Това означава, че
актосъставителят, след като констатира наличието на данни за извършено
административно нарушение от страна на конкретен субект, е длъжен да
покани нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно
връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час,
съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН. В настоящия случай самоличността на лицето, управлявало
автомобила при извършване на нарушението, е била известна на
актосъставителя – бил е установен собственика на лекия автомобил и същият
е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, че по време на извършване на
нарушението именно той го е управлявал. На жалбоподателя обаче не е била
връчена покана да се яви, за да присъства при съставяне на АУАН, вино от
постъпилия отговор от началник на 03 сектор "Административно
обслужване", отдел "Пътна полиция" - СДВР изх. № УРИ 433200-
129889/18.11.2025 г. Вместо след попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП
до жалбоподателя да се изпрати покана да се яви в определен в поканата срок,
за да присъства при съставяне на АУАН, да се изчака връчването на поканата и
изтичането на указания в нея срок, на 13.03.2025 г. актосъставителят директно
е пристъпил към съставяне на АУАН в отсъствие на жалбоподателя. Не се
доказа до въззивника да е била изпраща покана за явяване за съставяне и
връчване на АУАН, а показанията на свидетелката Славчева, че поканата се
изпраща заедно с преписката, така че собственикът на автомобила да се
запознае с преписката, да попълни декларация и да се яви, ако желае, за
съставяне на АУАН, трудно могат да възприети и поради още една причина -
до попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП за контролните органи не е
известен нарушителя, т.е. ако собственикът посочи друго лице, което е
управлявало автомобила, именно по отношение на това лице ще следва да се
състави АУАН и да се образува административнонаказателното производство,
в който случай изпращането на покана до собственика на автомобила да се яви
14
за съставяне на АУАН, е лишено от смисъл. Както беше посочено, в случая
АУАН е съставен непосредствено преди изтичане на едногодишния давностен
срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН, считано от извършване на нарушението (на
13.03.2025 г.), поради което изпращането на покана за явяване за съставяне и
предявяване на АУАН на жалбоподателя след попълнената от него на
06.03.2025 г. декларация, би могло да доведе до изтичане на посочения срок и
погасяване на възможността за ангажиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, но продължителното бездействие на
контролните органи не следва да бъде "санирано" за сметка на правото на
защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност.
Предвид горното съдът намери, че процесният АУАН е съставен в отсъствие
на нарушителя, без да са били налице основанията на чл. 40 ал. 2 ЗАНН. В
административнонаказателния процес съставянето на АУАН в отсъствие на
нарушителя, без да са се осъществили предвидените в чл. 40 ал. 2 ЗАНН
хипотези, се явява съществено процесуално нарушение, опорочаващо цялото
административнонаказателно производство. Съставянето на акта в
присъствието на нарушителя, както въобще на посочените в чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН лица, обезпечава правото на защита на нарушителя, правото му да
направи възражения още при съставяне на акта и да организира адекватно
защитата си още при образуването на административнонаказателното
производство. Соченият за нарушител следва винаги непосредствено да
възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели,
включително дали същите действително са присъствали при съставянето на
акта, както и да провери верността на посочените в акта обстоятелства.
Необходимостта от присъствие на нарушителя при съставяне на акта се
обуславя и от обстоятелството, че би могло да не се стигне до образуване на
административнонаказателно производство при наличието на представени от
нарушителя доказателства, водещи до отпадане на неговата отговорност или
до установяване липсата на извършено нарушение. Именно, с оглед
гарантиране правата на нарушителя, както и предвид преценката за
извършено нарушение, законодателят е въвел императивното изискване на
разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗАНН. Съставянето на АУАН в отсъствието
на нарушителя, без да са били налице основанията по чл. 40 ал. 2 ЗАНН,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е
неотстранимо на настоящия етап на производството и което налага отмяна на
15
обжалваното наказателно постановление (в този смисъл и Решение № 288 от
17.01.2022 г. по адм. дело № 9899/2021 г. на АССГ, Решение № 2953 от
03.05.2022 г. по адм. дело № 2021/2022 г. на АССГ, Решение №
5531/05.09.2023 г. на АССГ, VІІ касационен състав адм. по дело номер
2434/2023 година, Решение № 6592 от 07.11.2022 г. по адм. д. № 4833/2022 г.
на АССГ, Решение № 760/11.02.2021 г. на АССГ, І касационен състав, по адм.
дело номер 11186/2020 година). Следва да се посочи, че последващото
връчване на АУАН не санира допуснатото нарушение при съставянето му.
Изпращането на покана до нарушителя за явяване за съставяне на АУАН има
за цел се уведоми лицето за започването на административнонаказателното
производство срещу него и да му се предостави и гарантира възможност да
участва в него и да упражни правото си на защита още в този най-ранен етап
от производството. Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са
налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, е довело до ограничаване на
правото на защита на въззивния жалбоподател, което винаги представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на
наказателното постановление (така Решение № 808/12.02.2021 г. на АССГ,
ХІХ касационен състав по адм. дело номер 8147/2020 година).
Предвид гореизложеното съдът намери, че въззивната жалба е
основателна и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
При този изход на производството наказващият орган няма право на
присъждане на разноски. Такова право има жалбоподателят, който обаче не
претендира и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-011997/02.06.2025 г.,
издадено от Началник - сектор в ОПП, СДВР, с което на основание чл. 182 ал.
1 т. 6 ЗДвП на Е. В. Б., ЕГН **********, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 750, 00 /седемстотин и петдесет/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца за нарушение на
чл. 21 ал. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
16
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17