№ 4265
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110149832 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
Я. П. М., с ЕГН: ********** /М./, с която се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от общо
2462.78 лева - представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот –
ателие № 4, находящ се в гр. София, ул. Хемус, бл. 61, вх. Б, ет. 15, аб. №
89620, от които: 1/ сумата от 2187,59 лева – главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2022 г. и сумата от 223,70 лева обезщетение за забава върху сумата
от 2187.59 лева за периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г., 2/ сумата от 43,96
лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 7,53 лева – обезщетение
за забава върху сумата от 43.96 лева за периода от 31.01.2020 г. до 11.01.2023
г., ведно със законна лихва върху главниците за периода от 24.01.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
30.01.2023 г. по ч.гр.д. № 3731/2023 г. по описа на СРС, 63 с-в. Претендират се
разноски за исковото и заповедното производства, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
1
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответницата в процесния период
топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение.
Сочи се, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот с адрес:
***********, въз основа на което и съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ е
клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди. Твърди се, че
ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ****, том V, рег. № 16148, дело № 946/2007 г. по описа
на нот. Р.Р.; писмо-покана до Я. П. М. с изх.№ 6309/26.09.2012 г. за откриване
на партида към „Топлофикация София“ ЕАД; заявление-декларация от Я. П.
М. за откриване на партида, обща фактура № **********/31.07.2020 г.;
договор № 1128/18.10.2001 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажна
собственост с адрес: *********; протокол от проведено общо събрание на
етажна собственост и присъствен списък към него; обща фактура №
**********/31.07.2021 г.; обща фактура № **********/31.07.2022 г.;
извлечение от сметки по месеци за процесния период; Договор № Д-0-
67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ (незаверен препис) и общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД за битови потребители.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез назначения от съда особен представител – адв. Н. М., е постъпил
писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като изцяло като
недопустими евентуално като неоснователни.
В тази връзка на първо място се поддържа, че исковата молба била
нередовна, доколкото се претендирали отделни задължения – начислявани на
месечна база, но бил посочен общ размер на вземанията за целия период – т.е.
без да са посочени размерите на отделните вземания по месеци. По същество
предявените искове се оспорват по основание и размер, тъй като между
данните във фактурите и кредитните известия се съдържали противоречия по
отношение на размера на процесните вземания за доставена ТЕ. Посочва се, че
договорът за извършване на дялово разпределение между „Техем Сървисис“
ЕООД и етажната собственост е изтекъл най-късно към 18.10.2005 г., поради
което след тази дата не е имало валиден договор за извършване на дялово
разпределение с лице по чл. 139а от ЗЕ. Оспорва доставянето на количества
ТЕ до процесния топлоснабден имот. Оспорва договора за доставка на ТЕ като
нищожен поради липса на предмет, тъй като в договора липсват данни за
количество и качество на доставЯ.та ТЕ. Поддържа, че ищцовото дружество не
е изпълнило задълженията си по чл. 78 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. да
уведоми клиентите в сградата-етажна собственост и лицето по чл. 139б ЗЕ за
2
предприемане на действията по т. 6.1 и т. 6.6.1 от методиката към Наредбата,
когато топлинния товар на сградата-етажна собственост е намален с над 50%
от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията,
отделена от сградната инсталация е по-голямо от количеството на енергията за
отопление на имотите. Прави се възражение за погасяване по давност на
сумите за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за периода
преди 24.01.2020 г.
Възразява се срещу искането за привличане на „Техем сървисис“ ЕООД
като трето лице-помагач, тъй като твърди, че договорът за извършване на
дялово разпределение е изтекъл преди възникване на претендираните с
исковата молба вземания. Възразява срещу допускането като доказателство по
делото на писмо покана за откриване на партида с изх. № 6309/26.09.2012 г.,
на заявление декларация от Я. П. М. за откриване на партида, на договор № Д
0-67/03.06.2020 г. между дружеството за дялово разпределение „Техем
Сървисис“ ЕООД и етажната собственост и на договор от 18.10.2001 г. между
„Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост. Моли в случай, че бъде
допусната съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертиза, съдът да
допусне допълнителни въпроси на ответника.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло
евентуално частично.
С определение № 31193/31.07.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение
– 3 броя изравнителни сметки и протоколи за не/осигурен достъп.
Изготвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. №
31664/30.01.2025 г.
В съдебно заседание, проведено на 18.02.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответницата, чрез адв. М. изразява становище за цялостно предвид
възражението за липса на облигационна връзка евентуално частично
отхвърляне на исковете предвид възражението за давност и за неизправност на
СТИ.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3384/30.01.2023 г. по
ч.гр.д. № 3731/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжницата
чрез залепване на уведомление.
3
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ****, том V, рег. № 16148, дело № 946/2007 г. по описа
на нот. Р.Р. се установява, че на 20.08.2007 г. ответницата Я. П. М., с ЕГН:
********** е придобила собствеността върху имот с адрес: гр. София, ул.
Хемус, бл. 61, вх. Б, ет. 15, ателие № 4. Няма данни за учредено вещно право
на ползване върху имота в полза на трето лице.
От представени по делото съобщения към фактура се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София, ул.
Хемус, бл. 61, вх. Б, ет. 15, ателие № 4 е ответницата Я. П. М., /М./ - като
партидата е открита служебно, доколкото ответницата не се е отзовала на
поканата на ищеца да подаде декларация за откриване на партида.
От процесуалния представител на ответницата не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността
върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния
период.
От договор между СЕС и ФДР от 18.10.2001 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР /без дата/ се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисис“
ЕООД /в протокола от ОС на СЕС ответницата не е вписана, доколкото е
придобила имота през 2007 г./. Последната изготвя изравнителни сметки в
сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2001 г., от когато е налице
договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за
дялово разпределение през процесния период.
Налице е и договор /№ Д-0-64 от 03.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал от 01.05.2020 г.
Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот са
изготвяни редовно изравнителни сметки като до имота е осигурен достъп за
действителен отчет само през първия отоплителен сезон – 2019 г. до 2020 г.,
но не и през втория процесен такъв от 2020 г. до 2021 г., нито през третия – от
2021 г. до 2022 г. ПредоставЯ. е и услугата дялово разпределение.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза, от която
се установява, че през първия отоплителен сезон – 2019 г./2020 г. до имота е
осигурен достъп за отчет – като е установен водомер. Радиаторите са
демонтирани и абонатът не ползва и не му е начислявана топлинна енергия за
отопление на имот. На абоната се начислява ТЕ за сградна инсталация,
разпределена по проект на инсталация от открит тип – коеф. 0.15. За периода
2020 т./2021 г. и 2021 г. /2022 г. абонатът не е осигурил достъп. Така в първия
период начисленията са за БГВ за 1 бр. водомер за топла вода. За другите два
периода начислението е служебно за 1 бр. обитател – 140 л./денонощие.
4
Установява се също така от СТЕ, че за част от процесния период – от 1-
18.05.2020 г. до 05.08.2020 г. – няма данни дали топломерът в абонатната
станция е бил изправен /доколкото годността му е изтекла на 18.05.2020 г., а е
подменен с нов чак на 06.08.2020 г./. Поради това в.л. не потвърждава сумата
от 208.24 лева. При съобразяване на тази стойност вещото лице посочва, че
дължими за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. са суми за топлинна
енергия на обща стойност от 1979.30 лева /2187.54 лева – 208.24 лева/.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
На последно място, видно от приложено на л. 31 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
2187.59[1] лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 183.54 лева /отразена към м.
07.2020 г./, две допълнителни изравнителни сметки – от 0.02 лева и от 0.01
лева /отразени към м. 09 и м. 10. 2020 г./; изравнителна сметка за отоплителен
сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 564.01 лева /отразена към
м. юли 2021 г./. две допълнителни изравнителни сметки – от 73.09 лева и от
486.94 лева /отразени към м. 08. 2021 г./ и изравнителна сметка за отоплителен
сезон от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., възлизаща на 861.61 лева /отразена към
м. юли 2022 г./. две допълнителни изравнителни сметки – от 2.84 лева и от
15.53 лева /отразени към м. 10. 2022 г./.
За отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. НЕ Е представена
справка към обща фактура с начислените прогнозни суми по месеци.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 3384/30.01.2023 г. по ч.гр.д. № 3731/2023 г. по
описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата, чрез
залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка
предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца по делото е да установи, че между него и ответницата
5
е била налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че
същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност – през процесния период. Посочената
доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като
в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за
които носи доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / копие от нотариален акт от 20.08.2007 г. за покупко-
продажба на недвижим имот № ****, том V, рег. № 16148, дело № 946/2007 г.
по описа на нот. Р.Р. и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от
11.07.2016 г./ следва извод, че ответницата Я. П. М. /М./, с ЕГН: **********
има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на
процесния имот през процесния период – от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.
В тази връзка между ответницата и „Топлофикация София“ АД е било
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
6
приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че Я. П. М. /М./ е единствен
собственик на топлоснабдения имот през процесния период /видно от НА/,
като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази
връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота.
Извън наличието на облигационна връзка между ответницата и ищеца
по делото, както се отбеляза и по-горе, от страна на ответницата не са
въведени други конкретни възражения срещу исковата претенция, с
изключение възражението за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се
отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и
С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС
постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията. Предвид изричната
разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до
извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 3731/2023 г. по описа на СРС е подадено на 24.01.2023 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е частично основателно. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число на втория
месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. – досежно вземането за главница. Няма как да
се приеме давност до по-късен момент, доколкото – съдът съобразява и Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /чл. 3/,
съгласно който от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. давностни срокове не текат.
Поради това погасени по давност са главници на обща стойност 107.08
7
лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. /изчислени от съда съобразно
чл. 162 от ГПК – въз основа на заключението на вещото лице и извлечението
от сметка/.
От оставащата сума обаче освен погасените по давност вземания следва
да се приспадне и сумата от 208.24 лева – за периода от 18.05.2020 г. до
05.08.2020 г. съгласно СТЕ, предвид недоказаната годност на топломера в
абонатната станция. В тази връзка и искът за главница е основателен до
сумата от 1872.22 лева за периода от 01.12.2019 г. до 18.05.2020 г. и от
06.08.2020 г. до 30.04.2022 г. съответно за общо 315.37 лева следва да бъде
отхвърлен /0.05 лева + 107.08 лева + 208.24 лева /.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г. в размер на 223.70 лева погасени по
давност и недължими поради нормативното нарушение /липса на данни за
техническа годност на СТИ в абонатната станция/ са обезщетения за забава на
обща стойност 52.63 лева, върху съответните главници. Остават като
дължими лихви в размер на общо 171.07 лева върху съответните главници.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
неоснователен като по делото не се установи ищецът да е заплатил
възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ на третото лице помагач.
Искът за обезщетение за забава следва да се отхвърли изцяло предвид
неоснователността на главния иск.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 3731/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
8
на 99.26 лева – като 50 лева от тази сума е за юрисконсултско възнаграждение
и 49.26 лева за държавна такса. С оглед изхода на делото от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 82.35 лева от ответницата.
Длъжникът не претендира разноски.
По разноските в производството по гр.д. № 49832/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 1089.26 лева, от които 49.26 лева за държавна такса, 400 лева –
възнаграждение за вещо лице, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и
540 лева – възнаграждение за особен представител. Видно от представените
по делото платежни документи претендирани разноски са действително
извършени. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъдат
определени разноски за юрисконсулт в минималния размер от 100 лева. В тази
връзка предвид изхода на делото ответницата дължи 903.72 лева.
Ответната страна се представлява от особен представител, чието
възражение е уредено по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Софийският районен съд:
[1] Разлика от 0.05 лева със СТЕ, което съдът съобразява в полза на потребителя.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я. П. М. /М./, с ЕГН: ********** и
адрес: *********, ДЪЛЖИ в лично качество на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б следните суми: 1/сумата от общо 1872.22 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – ателие № 4, находящ се в гр. София, ул. Хемус, бл. 61, вх. Б,
ет. 15, аб. № 89620, за периода от 01.12.2019 г. до 17.05.2020 г. и от 06.08.2020
г. до 30.04.2022 г. и 2/ сумата от 171.07 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г. върху съответните главници, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 3731/2023 г. на СРС –
24.01.2023 г. до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
3731/2023 г. на СРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и
периоди: 1/ за сумата от 315.37 лева – главница, представляваща разликата до
пълния размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – ателие № 4, находящ се в гр. София,
ул. Хемус, бл. 61, вх. Б, ет. 15, за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г.. вкл,
и за 18.05.2020 г. до 05.08.2020 г. вкл. и за сумата от 52.63 лева – обезщетение
за забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г. върху съответните
главници, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част с оглед
9
погасяването им давност /в периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. вкл,/ и с
оглед недоказаност по делото / в периода от 18.05.2020 г. до 05.08.2020 г. /;
2/за сумата от 43,96 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 7,53
лева – обезщетение за забава върху сумата от 43.96 лева за периода от
31.01.2020 г. до 11.01.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците за
периода от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането поради неоснователност
на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Я. П. М. /М./, с ЕГН: ********** и адрес: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 82.35 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 3731/2023 г. на СРС и сумата от общо 905.72
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
49832/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 3731 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10