Решение по дело №607/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 59
Дата: 25 февруари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20211700500607
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Перник, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500607 по описа за 2021 година
С решение № 260860 / 13. 07. 2021г., постановено по гр. д. № 5779 /
2020г. описа на Пернишкия районен съд е осъдено „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, да заплати на В. В. Й. сумата 579,54лв., представляваща
недължимо платената стойност на преизчислено количество електрическа
енергия за периода от 22. 02. 2020г. до 22. 05. 2020г. по констативен протокол
№ ***, за което преизчисление е издадена фактура № ***, ведно със
законната лихва върху сумата 579,54лв., считано от датата на завеждане на
исковата молба – 29. 10. 2020г. до окончателното изплащане, както и
780,03лв. разноски по делото, съобразно уважената част от иска, като за
разликата над 579,54лв. до пълния предявен размер от 653,81лв. искът е
отхвърлен като като неоснователен и недоказан.
С решението В.Й. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД сумата 49,98лв., представляваща направени от дружеството разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от „ЧЕЗ
1
Разпределение България“ АД, чрез юрисконсулт М., срещу решение №
260860 / 13. 07. 2021г., постановено по гр. д. № 5779 / 2020г. описа на
Пернишкия районен съд, в частта му, с която е уважена частично исковата
претенция на ищеца срещу дружеството и дружеството е осъдено да заплати
разноски на ищеца, съобразно уважената част от иска. По обстойно развити
съображения във въззивната жалба, дружеството моли решението да бъде
отменено в обжалваната му част и да исковата претенция да бъде отхвърлена
и в тази й част. Поддържа въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез
юрисконсулт М.. Моли на дружеството да бъдат присъдени направените
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Насрещната страна В. В. Й., чрез адвокат Д.К., в срок е депозирала
писмен отговор. По обстойно изложени съображения оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени направените
разноски пред Пернишкия окръжен съд. Поддържа писмения отговор в
съдебно заседание чрез адвокат Д.К..
Решението в частта, с която е уважен предявения иск не е обжалвано и в
тази му част то е влязло в сила.
За да постанови решението си, в обжалваната част Пернишкият районен
съд е приел следното:
Съдът приел, че за процесната сума е била издадена фактура от ответното
дружество за задължение на ищеца в размер на 653,81лв., която се основава
на проведена процедура по реда на ПИКЕЕ, въз основа на проверка на
електромера на процесния недвижим имот, извършена на 22. 05. 2020г. Съдът
е посочил, че при тази проверка е констатирано неточно измерване на СТИ
/електромера/, което не се дължи на човешка намеса, а на техническа
неизправност на същия. Отбелязал е, че процесната сума е начислена за
периода от три месеца назад – от 22. 05. 2020г. и тя е била платена от ищеца
на дружеството. Съдът е приел, че ако дружеството е отчитало ежемесечно
потребяваната електрическа енергия, и което има техническа възможност
веднага да установи СТИ по електронен път, без да извършва проверка на
място, е щяло да установи това неточно отчитане на СТИ , без да начислява
дължима сума за три месеца назад, поради което и на основание чл. 83, ал.2
2
от ЗЗД, е приел, че длъжникът не дължи обезщетение за зредите, които
кредиторът би могъл да избегне, като положи грижата на добър стопанин.
Съдът е приел, че ищецът дължи сумата , изчислена по реда на чл. 25, ал.4
от ОУ на ЧЕЗ Електро България, като явно е имал предвид „ЧЕЗ
Разпределение България /л.50 и сл. от първоинстанционното производство,
коради което е приел, че ищецът не дължи сумата от 579,54лв., тъй като тя е
заплатена без основание, а дължи само сумата 74,27лв., която е изчиследа за
срок 30 дни назад от проверката и тя е заплатена на правно основание.
С оглед гореизложеното е направил извод, че искът е основателен за
сумата 597,54лв., която следва да бъде заплатена ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29. 10. 2020г. до
окончателното изплащане, а за горницата над 597,54 лв. до пълния
претендиран размер от 653,81лв. /т.е. за 74,27лв./ осъдителният на ищеца се
явява неоснователен.
Съдът е присъдил разноските съразмерно на уважената и на отхвърлената
част от иска.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е
от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Пернишкият окръжен съд, служебно намира, че обжалваното решение се
явява валидно и процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от
доводите на противната страна, както и от материалите по делото,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
В.Й. е собственик на електроснабден имот, находящ се в ***, който е с
абонатен номер *** и с клиентнски номер ***.
На 22. 05. 2020г., при действието на Правила за измерване количеството
на електрическа енергия на КЕВР, обн. в ДВ бр. 35 от 30. 04. 2019г.,
3
служителите на ответното дружество И.К.И. и Б.Х.Б., извършили проверка на
техническото средство /електромера/, отчитащо преминаващото количество
електрическа енергия на процесния имот с описаните по – горе абонатен и
клиентски номер. В съставениея констативен протокол № *** от същата дата,
при което установили следното :
Неверни дата и час
При товар от /1,0 А/, диодът за натоварване не мига.
Стойностите на тока и напрежението на дисплея на електромера са нули.
Поради тези обстоятелства електромерът бил демонтиран и заменен с нов
изправен. Демонтирания електромер бил изпратен за изследване в Българския
институт по метрология, където за направеното изследване бил съставен
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№ 736/06.07.2020г. Видно от първоначалното заключение на вещото лице
инж. И.К. К. К., при тази проверка на електромера не са констатирани видими
промени в конструкцията на електромера, поради което може да се приеме, че
е налице техническа неизправност на процесното СТИ по смисъла на чл. 52,
ал.1, от ПИКЕЕ. Електромерът може да е повреден от аварии, бури, проливни
дъждове и атмосферна активност /мълнии/ преди проверката на 22. 05. 2020г.
При това положение, след като се касае за техническа неизправност на
процесното СТИ по смисъла на чл. 52, ал.1, от ПИКЕЕ, ответното дружество
е следвало да изчисли дължимата стойност на неотчетената електроенергия
именно по привилегирования ред по чл. 52, ал.1 от ПИКЕЕ, която съгласно
допълнителното заключение на вещото лице инж. И.К., дадено пред
Пернишкия окръжен съд, което настоящият съдебен състав изцяло възприема
като обективно и компетентно дадено, е в размер на общо 342 кВтч /261 кВтч
на дневна тарифа и 81 кВтч нощна тарифа/ на стойност 68,55лв. с ДДС.
Вместо това ответното дружество е изчислило стойността на
неотчетената електроенергия по съвсем друг ред по ПИКЕЕ, който е
несъотносим към процесния казус и по този начин е начисливо като дължима
сума 653,81лв., която след възражение на Й. не е била сторнирана и която
ищецът е заплатил на дружеството.
Пернишкият районен съд пък е изчисли дължимото стойност за
неотчетеното количество не по привилегирования ред по чл 52, ал.1 от
ПИКЕЕ, а също по друг ред, несъотносим към процесния казус.
4
След като дължимата от В.Й. сума е в размер от 68,55лв. с ДДС, а той е
заплатил 653,81лв., то той е надплатил 585,26лв. която не дължи. Пернишкият
районен съд е осъдил дружеството да заплати на В.Й. сумата от 579,54лв.,
представляваща недължимо платена стойност. След като няма въззивна жалба
от В.Й., за сумата от 5,72лв. /разликата между дължимите се на същия 585,
26лв. и присъдените му от Пернишкия районен съд 579,54лв./, то съдът не
може да влошава положението на обжалващото дружество.
Въззивната жалба на дружеството се явява неоснователна, тъй като
дружеството е осъдено да заплати на Й. с 5,72лв. по – малко отколкото, то му
дължи, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото дружеството следва да бъде осъдено да заплати
на Й. направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд. В.Й. е
заплатил на адвокат Д.К. минималното възраграждение по реда на чл. 7, ал.2,
т.1 от Наредбата на минималните размери на адвокатските възнагреждания –
300лв. Следователнодръжеството следва да бъде осъдено да заплати на Й.
сумата 300лв., представляваща направени от него разноски пред Пернишкия
окръжен съд.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:
Потвърждава решение № 260860 / 13. 07. 2021г., постановено по гр. д. №
5779 / 2020г. описа на Пернишкия районен съд, в обжалваната му част – с
която е осъдено „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, да заплати на В. В. Й.
сумата 579,54лв., представляваща недължимо платената стойност на
преизчислено количество електрическа енергия за периода от 22. 02. 2020г.
до 22. 05. 2020г. по констативен протокол № ***, за което преизчисление е
издадена фактура № ***, ведно със законната лихва върху сумата 579,54лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 29. 10. 2020г. до
окончателното изплащане, както и 780,03лв. разноски по делото, съобразно
уважената част от иска,
Осъжда „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с ЕИК *********, със
5
седалище/адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, бл.Бенч Марк, Бизнес център, да заплати на В.В. С., с ЕГН
**********, от ***, сумата 300лв., представляваща направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6