РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Перник, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500132 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №131 от 17.02.2025 г., постановено по гр. д. №2458/2024 г. по описа
на Районен съд – гр. Перник, съдът е осъдил А. К. Р. с ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на "Водоснабдяване и Канализация" ООД гр. Перник, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец, № 11, по предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата
от 937.31 лева - главница за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ
се в ***, с абонатен № *** за периода от 25.06.2021 г.до 22.03.2024 г., както и сумата
от 140.81 лева - лихва за забава на месечните плащания за периода от 04.09.2021 г.до
10.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане.
Срещу решението на първоинстанционния съд в срок е постъпила въззивна
жалба, депозирана от адв.М. К.- особен представител на А. К. Р., назначена на
основание чл.47 ал.6 ГПК. Поддържа се, че исковата молба е следвало да се остави без
движение като нередовна от първоинстанционния съд. Навежда, че с доклада по
делото първоинстанционният съд е съдействал на ищеца, като му е указал
обстоятелствата, необходими за изясняване на делото. Поддържа, че представената
справка за физическо/юридическо лице от Агенция по вписванията не представлява
доказателство за собственост, поради което и ответникът не притежава качеството
„клиент на ВиК услуги“. Твърди, че от ищеца не са били представени доказателства за
количеството и качеството на предоставената услуга. Поддържа, че ищецът не е
представил доказателства за реално доставени ВиК услуги за процесния период до
1
процесния недвижим имот на посочената стойност. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и за уважаване на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище за
неоснователност на жалбата.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция се явява
адв. К.- особен представител на А. Р., която поддържа депозираната въззивна жалба по
изложените в нея съображения, като допълнително представя писмени бележки, с
които акцентира върху липсата на законоустановените материални предпоставки за
уважаване на исковете по отношение на ответника, като при условията на
евентуалност поддържа релевираното възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията, предмет на исковата молба.
Въззиваемото дружество депозира писмено становище, с което аргументира
неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По доводите за неправилност намира следното:
Пред районния съд са предявени и разгледани обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал.
1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът А. К. Р. с ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на "Водоснабдяване и Канализация" ООД гр.
Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
Средец, № 11, сумата от 937.31 лева - главница за доставена, отведена и пречистена
вода за имот, находящ се в ***, с абонатен № *** за периода от 25.06.2021 г.-
22.03.2024 г., както и сумата от 140.81 лева - лихва за забава на месечните плащания за
периода от 04.09.2021 г.-10.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.05.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че ответникът е негов абонат и че като такъв е страна по
възникнало между тях облигационно правоотношение във връзка с доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: *** абонатен № ***, по което
правоотношение е неизправна страна и дължи заплащане на доставената и потребена
от него питейна вода.
Ответникът, чрез назначен от съда особен представител, е оспорил иска по
основание и размер. Изложил е доводи, че не е потребител на предоставяната от
ищеца услуга, че не са представени доказателства за реално доставени ВиК услуги за
процесния период до процесния недвижим имот на посочената стойност. Направил е
възражение за погасяване на претендираните суми по давност.
Неоснователно е възражението на въззивника за недопустимост на
2
първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба –
неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т.4 и т. 5 ГПК. Спорният предмет се
въвежда от ищеца, който съгласно чл. 127 ГПК е длъжен ясно и точно да посочи
обстоятелствата, на които се основава иска и въз основа на тях да формулира искането
си в петитума на исковата молба. Предметът на делото е спорното материално право,
индивидуализирано от ищеца с основанието (изложените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения) и петитума (заявеното искане). Вземанията за главица и
лихва са индивидуализирани от ищеца в исковата молба по размер и период, както и
основанието, от което произтичат. С доклада по делото първоинстанционният съд, въз
основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения
факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е
дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца
накърнено право правна квалификация на исковите претенции, като правилно е
разпределил доказателствената тежест.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о ЗВ, в
тежест на ищеца е да докаже съществуването на облигационно правоотношение за
доставка на питейна вода между страните по делото, в т. ч. и че ответникът притежава
качеството "потребител", обема на доставените В и К услуги през процесния период,
както и размера на дължимата цена.
Съгласно легалното определение на понятието "потребител", дадено в § 1, ал. 1,
т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са: а) юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б) юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващия на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
За наличието и валидността на съществуващото между страните облигационно
правоотношение във връзка с предоставени В и К услуги първоинстанционния съд е
изложил мотиви, които въззивната инстанция напълно споделя и към които препраща
на основание чл.272 ГПК със следното пояснение във връзка с оплакванията във
въззивната жалба. Неоснователни са твърденията на особения представител на
жалбоподателя, че последният не е бил собственик на процесния апартамент през
исковия период, поради което и не дължи заплащане на предоставените му от
въззиваемото дружество В и К услуги. За установяване правото на собственост на
ответника върху процесния недвижим имот пред първоинстанционния съд ищецът е
представил справка от Агенция по вписванията №670098/29.05.2023 г. за
физическо/юридическо лице за периода 01.01.1991 г. до 29.05.2023 г., от която се
установява, че след извършена на 25.07.2018 г. доброволна делба ответникът А. К. Р. е
останал изключителен собственик на процесния недвижим имот-апартамент, находящ
се в ***. Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията
на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно
нормата на чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в
издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в
издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или
заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за
вписванията удостоверенията се отнасят до: а/ за определени лица; б/ за определени
3
недвижими имоти; в/ за определено време. Според нормата на чл. 80 ЗКИР актът се
вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен
при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по
вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени
изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се
признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид
указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в публичния
имотен регистър, представената справка с дата 29.05.2023 г., която не е била изрично
оспорена от ответника в срока по чл.131 от ГПК, се явява годна да установи
притежанието на вещно право от нея и основаната на това договорна обвързаност с
ищцовото дружество. Гореизложеното обосновава извод, че между ищцовото
дружество и ответника в първоинстанционното производство е налице договорно
правоотношение, уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на доставчика, по
което правоотношение ответникът дължи заплащане на предоставените му от ищеца и
ползвани от него В и К услуги за периода от 25.06.2021 г.до 22.03.2024 г., поради което
оплакванията на жалбоподателя за противното се явяват несъстоятелни.
Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба и относно размера на
задължението. Данни за последния се съдържат в изготвената въз основа на
представени документи за реален отчет съдебно икономическа експертиза. От
последната се установява, че отчитането на консумираната от ответника питейна вода
през процесния период е извършвано по показания на 1 бр. водомер, като стойността
на извършените от ищцовото дружество В и К услуги за периода от 25.06.2021 г.до
22.03.2024 г. е в размер на 937,31 лева главница. От своя страна основателен се явява
искът за обезщетение за забава върху главницата – или за сумата от 140,81 лева за
периода от 15.07.2022г.до 10.05.2024г. Установява се също така, че задължението е
осчетоводено надлежно в счетоводството на ищцовото дружество и че не е заплатено
от ответника. Последният и не въвежда такива твърдения. Върху главницата се дължи
и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба -15.05.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Правилни и обосновани са изводите на ПРС, че вземането на "Водоснабдяване и
канализация" ООД гр. Перник за горепосочените суми-главница и лихва, не е погасено
по давност. Вземанията на ищеца в качеството му на ВиК оператор за доставеното
количество вода безспорно имат характера на периодични плащания, които се
погасяват с кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. "в ЗЗД, като давността
тече за всяко едно периодично вземане поотделно. Исковата молба е депозирана в съда
15.05.2024 г., следователно погасени са по давност всички ликвидни и изискуеми
вземания преди м.04.2021г., каквито вземания не се претендират от ищеца по делото.
Достигайки до същия извод, районния съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора и направеното в този смисъл искане жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски във въззивното
производство, а именно сумата от 400 лева, заплатена като възнаграждение за
особения представител на жалбоподателя, както и 100 лева юрисконсутско
възнаграждение.
Цената на иска е под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото
4
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №131 от 17.02.2025 г., постановено по гр. д.
№2458/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК А. К. Р. с ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване и Канализация" ООД гр. Перник, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“, № 11
сумата от 400 лева, направени разноски по делото и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5