№ 323
гр. Плевен, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20244430200772 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 15-2400062 от 22.03.2024г. на
Директора на Дирекция „***“ – Плевен на „***” ООД – гр. София,
представлявано от М.В.Н. в качеството му на работодател на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000,00 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 52, ал.1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр.40/2007г., последни изм. и
доп. и чл.2, ал.1 на Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“ (ДВ бр. 15/2006г., последни изм. и
доп.).
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно жалбоподателят, който е редовно призован се представлява
от адв. А.С. от САК, която взема становище, че жалбоподателят не е автор на
нарушението за което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност. Посочва, че съгласно представения Добавък 3, който е издаден
на 06.12.2023г. лицето Р.К.И. фигурира като застраховано със задължителна
застраховка за риск „трудова злополука“. В условията на евентуалност моли
1
съда да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 15-2400062 от 22.03.2024г. на Директора на Дирекция „***“
– Плевен или измени обжалваното наказателно постановление като намали
размер на наложената имуществена санкция, тъй като счита същата за
несъобразена с тежестта на нарушението.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от юрк. Ч., която
счита обжалваното наказателно постановление за правилно и
законосъобразно, издадено при спазване както на материалния, така и на
процесуалния закони. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
като правилно и законосъобразно атакуваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
При извършената проверка по документи в периода 31.01-12.02.2024 г в
Дирекция „***" със седалище Плевен на „***" ООД гр. София, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, район ***, ул.*** било
установено, че „***" ООД гр. София, с ЕИК: *** в качеството му на
работодател е нарушил трудовото законодателство като не е извършил
задължителната застраховка за риска "трудова злополука" на работещите в
обекта лица, заети и осигурявани в дейност с КИД: *** «Пощенски и
куриерски дейности», а именно на Р.К.И. ЕГН **********, работещ в
дружеството със сключен трудов договор №4506/14.11.2023 г на длъжност
«***». Със заповед № РД-06-44 от 22.11.2022 г. за определяне на Коефициент
на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г,
коефициента на трудов травматизъм за икономически дейности с код по КИД
53. - «Пощенски и куриерски дейности» е определен на 1,26 (за 2023 г) - по-
висок от средния за страната - 0,64. (А със Заповед РД-06-12/15.11.2023 г -
определен на 1,08 за 2024 г - по-висок от средния за страната 0,63). С
изисканите документи на 22.01.2024г. била представена застрахователна
полица № 580000117423/29.05.2023 г. (в т.ч. Добавък 1 и Добавък 2 от
25.09.2023 г) със срок на валидност от 29.05.2023г. до 28.05.2024г. за групова
застраховка «задължителна трудова злополука» за общ брой 495 застраховани
лица и със заверен списък от застрахователя към полицата и към добавъците,
като в нито един от тях не фигурирало лицето Р.К.И., ЕГН ********** на
длъжност «***». Проверяващите приели, че жалбоподатят „***" ООД гр.
София, с ЕИК: *** в качеството му на работодател е осъществил нарушение
по чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ
бр.40/2007г., последни изм. и доп. и чл.2, ал.1 на Наредба за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“
2
(ДВ бр. 15/2006г., последни изм. и доп.) на 15.11.2023г. в гр. Плевен, към
който момент е следвало за горецитирания работник да бъде сключена
застрахова за риск „трудова злополука".
Констатациите на проверяващите били изложени в съставения на
12.02.2024 година против „***" ООД гр. София, с ЕИК: ***, представлявано
от М.В.Н. АУАН №15-2400062, съставен в присъствието на упълномощено
лице – Е.И.А. и подписан без възражения, като същата е дала писмени
обяснения по чл. 402, ал.1, т.2 от КТ съгласно които фирма „***" ООД гр.
София иза сключена полица застраховка тридова злополука за всички
служители и че нарушението описано в АУАН№15-2400062 е допуснато
поради това, че анексите към полица за добавяне и премахване на лица се
прави на тримесечен период.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление, с което на „***” ООД – гр. София,
представлявано от М.В.Н. в качеството му на работодател на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000,00 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 52, ал.1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр.40/2007г., последни изм. и
доп. и чл.2, ал.1 на Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“ (ДВ бр. 15/2006г., последни изм. и
доп.).
Описаната в АУАН и възпроизведена в атакуваното по съдебен ред
наказателно постановление се подкрепя от приобщените към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, а именно: Товарителница, Наказателно постановление №15-
2400062/22.03.2024г., Акт за установяване на административно нарушение
№15-2400062/12.02.2024г., Известие за доставяне, копие на Трудов договор
№4506 на Р.К.И., заверено копие на Застрахователна полица №580000117423,
Добавък №1 към застрахователна полица №580000117423, Добавък №2 към
застрахователна полица №580000117423, копие от Списък с информация за
промените в броя на застрахованите лица, неразделна част от Добавък №1 по
полица №580000117423, заверено копие на списък на застраховани лица по
полица №580000117423, списък с информация за промените в броя на
застрахованите лица, неразделна част от Добавък №2 по полица
№580000117423, списък с информация за промените в броя на застрахованите
лица, неразделна част от Добавък №1 по полица №580000117423, копие от
списък на напуснали служители през срока на действие на застрахователния
договор, Обяснение/сведение/ по чл.402, ал.1, т.2 от КТ/ от Е.И.А.,
Длъжностна характеристика за длъжност „Директор“ на Дирекция „***“ със
седалище Плевен, Длъжностна характеристика на длъжността „Главен
инспектор“ в дирекция „***“ със седалище Плевен, Заповед №3-
0693/15.08.2022г., Добавък №3 към застрахователна полица №580000117423,
копие от Списък с информация за промените в броя на застрахованите лица,
неразделна част от Добавък №3 по полица №580000117423.
3
В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са и
показанията на актосъставителя Д. И. Й. и свидетеля Б. А. Н., които съдът
приема с доверие като логични, убедителни, непротиворечиви и изцяло
съответстващи с приобщените към доказателствената съвкупност по делото
писмени доказателства. От същите се изяснява, че през периода от
31.01.2024г. до 12.02.2024г. извършили проверка по представени им на
22.01.2024г. от „***" ООД гр. София документи, сред които били
застрахователна полица от месец май 2023г. валидна до месец май 2024
година задесно с Добавък1 и Добавък 2, включващи списък на застрахованите
лица и в нито един от тези списъци не било вписано името на Р.К.И., работещ
на длъжност “***“ в дружеството-жалбоподател.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ "работодател" е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и
работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие
ползвател. В случая по категоричен начин от събраните доказателствата и
преди всичко от представения Трудов договор№4506/14.11.2023г. се
установява, че въззивното дружество има качеството на работодател по
отношение на Р.К.И..
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане
на работниците и служителите за риска "трудова злополука" сочи, че на
задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които
извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия,
принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или
по-висок от средния за страната. Нормата на чл. 52, ал. 1 и, ал. 2 от
ЗЗБУТ предвижда, че работещите, които извършват работа, при която
съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително
за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред,
определени с акт на Министерския съвет, като при определяне на условията и
реда се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и
средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите
злополуки. Приложените по преписката документи установяват, че
изпълняваната от работника Р.К.И. дейност за работодателя „***" ООД гр.
София е в категория персонал "Оператори на машини, съоръжения,
транспортни средства“, за която със Заповед РД-06-44 от 22.11.2022 г. за
определяне на коефициент за трудов травматизъм по икономически дейности
за прилагане през 2023 г. от МТСП, е предвиден коефициент за трудов
травматизъм 1.26 (за 2023г.)-по висок от средния за страната -0,64., а със
Заповед РД-06-12/15.11.2023г. – определен на 1,08 за 2024г.-по-висок от
средния за страната 0,63. От анализа на тези норми се налага извод, че за
заемащият съответната длъжност работник Р.К.И. работодателят е следвало
4
да сключи застраховка за риска "трудова злополука" и за периода от
29.05.2023г. до 28.05.2024г., но това задължение не е било изпълнено към
периода на извършване на проверката по документи, а именно от 31.01.2024г.
до 12.02.2024 година. Дължимата застраховка е била сключена в последствие
по арг. на приложения на стр. 6 в делото Добавък 3, представляващ
неразделна част от Списък с информация за промените в броя на
застрахованите лица по полица 580000117423 за времето от 29.05.2023г. до
28.05.2024г., който под номер 46 в списъка на новопостъпили служители през
срока на действие на застрахователния договор е вписано лицето Р.К.И., за
когото е отразено, че е назначен на длъжност на 14.02.2024 година (датата на
отпечатване на Добавък 3). Безспорно по делото е с оглед на приобщеното
към доказателствената съвкупност заверено копие на Трудов договор
№4506/14.11.2023 година е че лицето Р.К.И. заема длъжност „***“ в „***"
ООД гр. София от 15.11.2023 година. Поради това съдът намира, че правилно
наказващият орган е преценил, че към тази дата за лицето е следвало да има
сключена задължителна застраховка за трудова злополука и това е датата на
нарушението. Предвид изложеното, съдът намира, че описаното в АУАН и в
обжалваното наказателно постановление нарушение е извършено.
Съдът намира за неоснователни наведените от въззивника твърдения, че
в обхвата на Застрахователна полица №580000117423 попадат всички
работници или служители, заемащи длъжности, подлежащи на задължително
застраховане и поради това, без същият да е включен в списък към
застрахователната полица, за работника Р.К.И. следва да се счита за налична
валидна застраховка за риска "трудова злополука". Документът,
удостоверяващ сключването на валидна застраховка за риска "Трудова
злополука" за всеки съответен период от действието на договора между
работодател и застраховащ, е застрахователната полица и в отнасящата се за
процесния период от 29.05.2023г. до 28.05.2024 г. полица №580000117423 е
отразено, че се застраховат работници и служители, съгласно списък,
неразделна част от полицата, при което става ясно, че единствено
лимитативно изброените в списъка лица, са застраховани, а работникът
Р.К.И. не фигурира в първоначалните списъци към тази полица и е бил
включен в последствие след приключване на проверката, а именно на
14.02.2024 година. Следва да се посочи също, че съгласно допълнение на
чл.8(4) от Общите условия за задължителната застраховка на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука“, застраховащият е длъжен до 30
дни след изтичане на всяко тримесечие, считано от датата, посочена за начало
на договора (в случая 29.05.2023г.) да предоставя на застрахователя
уведомление под формата на справка за включените в застраховката нови
лица, за отпадналите от застраховката лица и промяна в застрахователната
сума през съответното тримесечие, като за последното тримесечие
застраховащият е длъжен да изпрати справката до 15 дни преди края на
застрахователната полица. Т. е. в случая, след като лицето Р.К.И. е бил
назначен на длъжност „***“ на 15.11.2023г. то дружеството жалбоподател е
5
следвало да уведоми застрахователя за това до 29.12.2023г., когато е изтекъл
30-дневният срок от второто тримесечие на договора за групова застраховка
за риска „Трудова злополука“.
Също така, съдът намира, че правилно наказващият орган е счел
нарушението за немаловажен случай, доколкото същото е формално и не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи
от същия вид.
Административно-наказващият орган е дал правилна правна
квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивното
дружество наказание в пределите предвидени в санкционната разпоредба, а
именно имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., която е в размер над
минималния предвиден в закона. Като отчете, че в обжалваното наказателно
постановление липсват каквито и да било мотиви досежно размера на
наложеното наказание от една страна и от друга това, че нарушението е
първо за въззивното дружество с оглед липсата на доказателства за наличие
на предходни влезли в сила наказателни постановления за нарушения на
трудовото законодателство съдът счете, че така наложеното наказание е
прекомерно завишено. Счете, че в случая дори наказание наложено в
минимален размер ще постигне целите както на специалната, така и на
генералната превенция предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради
което и прецени, че следва да измени обжалваното наказателно
постановление като намали размера на наложеното наказание имуществена
санкция от 2000,00 (две хиляди) лева на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
Водим от горното, съдът и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление №
15-2400062 от 22.03.2024г. на Директора на Дирекция „***“ – Плевен, с което
на „***” ООД – гр. София, представлявано от М.В.Н. в качеството му на
работодател на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за
нарушение по чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд и чл.2, ал.1 на Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“, като НАМАЛЯ размера на
наложената имуществена санкция на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК
пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6